Какво да не правите

Избягвайте да оптимизирате, освен ако наистина не знаете какво правите
Под "оптимизации" се разбират подобни действия: спиране и/или премахване на различни функции на Windows, спиране и/или забраняване на услуги, промяна на някои дълбоки настройки на операционната система и т.н. Оптимизациите не са задължително лоши. Те могат да бъдат и полезни, но е нужно да знаете точно какво правите и да извършвате оптимизациите разумно. Освен това е редно да имате предвид и че ползата от оптимизациите би се усетила повече на Windows XP и то на по-слабичък компютър. Колкото по-нов и мощен компютър имате и особено ако е с Windows Vista или Windows 7, толкова по-малко смисъл има от допълнително човъркане.
Неправилните оптимизации могат да доведат до проблеми: забиви, сривове, по-бавна работа на системата (вместо по-бърза), липса на функционалност и най-различни проблеми, които не мога да обобщя в едно изречение.

Сега ще разширя малко съвета за оптимизациите и ще засегна темата в дълбочина.

Не забранявайте pagefile-а
Тук ще се опитам да го обясня с минимално количество термини, защото ако се започне, дори и с малко, един ще доведе до друг, после до друг и ще се напише нова статия. Затова ще карам накратко и с думи прости.
Забележка: pagefile-ът в Windows се нарича виртуална памет, което не е особено точно. На практика през очите на дадена програма ВСИЧКО е виртуална памет. Програмите не правят разлика между оперативна памет и pagefile. Pagefile-ът на практика е разширение на физическата (оперативната памет). Защо от Microsoft са решили да го кръстят точно "виртуална памет", при положение, че е объркващо, е тема на друг разговор. Така че не бъркайте истинската виртуална памет с pagefile-а, на който му е лепнато това име.
Спрямо RAM паметта пространството на твърдия диск е общо взето неограничено. Там могат да се складира много повече информация, отколкото в RAM паметта. Ограничението е скоростта - твърдият диск е много по-бавен от RAM паметта. Затова той се използва за неизползвани в момента данни или рядко използвани такива, докато RAM паметта се използва за активно използваните в момента данни, за да работи системата максимално пъргаво. Когато забраните pagefile-а на твърдия диск всичките ненужни страници, които биха в нормална ситуация биха били пращани на твърдия диск, при изключен pagefile ще останат в RAM паметта и ще заемат излишно място. Място, което би било от полза на друга програма, която има нужда от RAM.
Ще се опитам да го илюстрирам. Имате си бюро, което използвате за най-важните инструменти, и шкаф, който го използвате за по-рядко използваните. Представете си, че изведнъж някой ви изтърсва, че повече нямате право на шкаф. Нямате друг избор, освен да извадите всичко от шкафа и да си го пльоснете на бюрото. Да, до тези чаркалаци ще имате бърз достъп, но не е нужно да е бърз за всички. След като нямате шкаф, всичките ненужни инструменти се трупат по бюрото. Така мястото по него намалява значително по-бързо и когато се наложи да добавите отнякъде нов инструмент или да започнете работа по нов проект, се оказва, че нямате място и не можете да си свършите работата.
Да не говорим, че някои програми се оплакват директно при липсата на pagefile. Всъщност може и да има полза от изключването на pagefile-a, но това е в около 0.5% от случаите. За целта трябва да имате наистина доста RAM памет и да сте 100% сигурни, че каквото и да правите, няма да се наложи да използвате тежки програми, за да е предостатъчна RAM паметта, за да приюти както нейните си страници, така и страниците на pagefile-a. Това би означавало, че за да е ефективна тази тактика, трябва да ползвате много малко програми и то леки - т.е. да забравите всичко по-тежко, което на практика е невъзможно. Каква е ползата от малко ускорение при работата с компютъра, ако ще можете да използвате ефективно една шепа програмки.
Така че си направете услуга и не закачайте pagefile-a.

В тази тема можете да намерите още полезна информация за pagefile-a.

Не спирайте Task Scheduler и функцията Prefetch
Функцията Prefetcher има за цел да ускори зареждането на операционната система и да помогне за по-бързото стартиране на приложенията, които се зареждат с операционната система. Тя прави това, като следи кои файлове се прочитат при стартиране на операционната система и приложенията и изготвя карти (списъци) с тези файлове. След това тези карти се използват от Windows за по-оптимално зареждане на всички необходими файлове. Файловете, нужни на допълнителните приложения, не забавят зареждането на системните файлове, защото те се зареждат асинхронно - използват се пролуките от свободно време на твърдия диск. Prefetcher следи активността по твърдия диск до 30 секунди след зареждането на обвивката на Windows или до 60 секунди след зареждането на всички усулуги, или до 120 секунди след началото на зареждане на операционната система. Зависи кое събитие приключи първо. Относно приложенията, Prefetcher следи до 10 секунди след стартирането на всеки процес.
Мога да го илюстрирам с готвене на няколко гозби за някое събиране например. Готвачът не готви ястията едно след друго, чакайки да приключи напълно с първото, преди да премине към второто, а ги готви едновременно. Така запълва времето си по-ефективно и може да свърши повече работа за единица време.
Въпросните карти с нужни за зареждане файлове се складират именно в папка X:\WINDOWS\prefetch (където X е буквата на дяла, на който е инсталирана Windows, най-често това е C:) и са с разширение .pf. Освен тях обаче има и файл Layout.ini. В него се съдържа информация с поредността на зареждане на въпросните карти - коя карта съдържа файлове за по-ранно зареждане и коя карта се отнася за програма, която може да се зареди по-късно спрямо останалите карти. Така се постига оптимално и подредено зареждане на файловете. Също така е добра идея всички файлове, описани в картите на Prefetcher (т.е. тези файлове, които са нужни за зареждането на Windows и приложенията), да бъдат подредени (дефрагментирани) последователно, за да могат да се заредят още по-бързо. Някои дефрагментатори го могат това, но не всички. Вграденият дефрагментатор в Windows го може.
Тук е редно и да вмъкна, че Windows сама ще почисти съдържанието на папката Prefetch. Ако в нея има повече от 128 карти, операционната система автоматично ще премахне ненужните. Няма нужда да правите нищо.
Сега да опитаме по-глобална илюстрация на целия Prefetcher. Вие сте леко разсеян готвач. Имате асистент, който не може да готви, но следи какво и кога се готви. В началото на работния ден нарежда в един списък точната поредност за извършване на всичко необходимо, за да сготвите бързо храната - коя съставка след коя е и къде се намира. Вие само следвате списъка, който ви е изготвен. Ако съставките не само са описани къде са, но и са подредени една до друга в точната последователност на рафтчето, работата ви съвсем се ускорява. Това подреждане на съставките на практика е дефрагментирането на въпросните файлове в Windows.

Prefetcher има 4 настройки, които се регулират от системния регистър, от ключ HKEY_LOCAL_MACHINE\SYSTEM\CurrentControlSet\Control\Session Manager\Memory Management\PrefetchParameters -> стойност EnablePrefetcher, която може да има за стойност 0, 1, 2 или 3:
0 - Prefetcher функцията е изключена напълно;
1 - Prefetcher е активирана само за програмите;
2 - Prefetcher е активирана само за зареждането на Windows;
3 - Prefetcher е активирана за програмите и зареждането на Windows.
Стойност 0 е категорично НЕПРЕПОРЪЧИТЕЛНА. Стойност 3 е тази по подразбиране и оптималната.
Забележка: Prefetcher изисква и Task Scheduler услугата да е разрешена и да функционира, за да може и той самият да работи.
Ако по някаква причина Prefetcher не работи при вас - нямате файлове с .pf разширение в \WINDOWS\prefetch папката или нямате Layout.ini (или и двете), то можете да си поправите функцията. За целта можете да използвате този .reg файл, който ще възстанови оптималната стойност в системния регистър както за Prefetcher, така и за услугата Task Scheduler. Ако обикновеното кликане не сваля файла, а го отваря в браузъра, тогава кликнете с десния бутон върху виолетовия линк -> Save target as... (или нещо такова, зависи от браузъра) -> запазвате някъде на удобно за вас място, след което стартирате файла, кликате Yes (Да) и после OK.
После кликате Start (Старт) -> Run (Изпълнение) -> в полето пишете rundll32.exe advapi32.dll,ProcessIdleTasks -> OK. Няма да се появи прозорец или съобщение, не очаквайте такива. Рестартирайте компютъра 3 пъти (на Prefetcher са му нужни 3 рестарта, за да си събере нужната информация).

Нека обобщим набързо:
- не спирайте Prefetcher (чрез програми или ръчно редактиране на системния регистър), защото това е полезна функция;
- не прочиствайте съдържанието на папката Pretech, оставете Windows да го прави сама;
- не спирайте услугата Task Scheduler, защото е нужна, за да работи Prefetcher.

Не спирайте SuperFetch
Говорейки за Prefetch функцията, не мога да не се спра и на нейно надграждане - SuperFetch. Това е функция, която е въведена за пръв път в Windows Vista и леко усъвършенствана в Windows 7. Има съвети из Интернет тя да се спира. Това е пълна олигофрения. SuperFetch е създадена да ускорява работата със системата, а не да я забавя. Доводите да се спира тази функция са, че тя пълни RAM паметта. Това е напълно вярно. Паметта обаче се пълни с важни данни. SuperFetch се опитва да вкарва в RAM паметта данни, които ще потрябват скоро. Тя следи какво се извършва на компютъра: кой ден, кога и какви приложения и процеси се стартират; изгражда си график и се опитва да зареди нужни файлове на дадено приложение, преди то да бъде стартирано. Т.е. ако например всеки ден в 14 часа стартирате Microsoft Word, то SuperFetch ще се опита всеки ден да зареди нужни файлове на Microsoft Word в RAM паметта преди 14 часа, за да може когато дойде време наистина да стартирате приложението, една част от нужните му файлове да са вече заредени и така то да зареди по-бързо. Всичко това се прави на заден план и се използват свободните цикли на процесора и твърдия диск, за да не се усеща по време на нормална работа. Колкото по-малко приложения използвате и колкото по-предсказуема е работата на компютъра, толкова по-ефективна е SuperFetch.
Вие сте шефът. SuperFetch е вашият асистент, който се опитва да ви помага максимално, като извършва някои неща преди вас. Ако си правите кафе всяка сутрин около 9 часа, то асистентът ви ще е дошъл по-рано, ще е извадил кафето, захарта, сметаната и е включил кафе машината малко преди това. Ако в 21 часа релаксирате във ваната, то асистентът ще е светнал лампата, затоплил банята, напълнил ваната с вода с идеалната температура, направил хубава пяна във ваната, извадил гуменото патенце, поставил чаша бяло/червено вино до ваната и извадил чиста хавлия за след ваната. Ако в 01 часа излизате, за да елиминирате поредната жертва, асистентът ви е почистил основно всички части на Colt M1911A1 пистолета, сглобил го е, поставил е нов и пълен пълнител, монтирал е заглушителия и е поставил готовото оръжие на специалната поставка до вратата, заедно с часовника, мобилния телефон, адреса на мишената, ключовете за Lexus-a и ментово бонбонче. Трябва да схващате вече идеята зад SuperFetch.

Не използвайте оптимизатори/чистачи на RAM памет
Преди да обясня защо тези програми са вредни за здравето на любимата ви щайга за домати, е редно да кажа 2-3 думи за устройството на паметта в Windows. Всъщност 2-3 думи май няма да са достатъчни, ще се наложи да драсна малко повече. Та... Windows използва виртуална памет, която се съдържа както в оперативната памет (RAM), така и на твърдия диск (pagefile). Всеки стартиран процес получава определено количество виртуална памет, което е еднакво за всички процеси и зависи от архитектурата (дали работите под 32-битова или 64-битова операционна система). Какво количество от тази виртуална памет ще запълни даден процес е отделен въпрос. Процесите използват тази виртуална памет, за да си складират файловете там. Те обаче нямат представа кои данни от виртуалната памет се намират в RAM паметта и кои данни се намират в pagefile-a. Работата по разпределянето на тези данни (наричани официално "страници") е работа на операционната система. Когато дадена програма направи заявка към виртуалната памет, съответните страници (страница в случая = блок от няколко килобайта памет) се преместват в RAM паметта, ако вече не са там. Когато има нужда от свободна RAM памет, страниците от нея се преместват в pagefile-a на твърдия диск. Windows се стреми да държи по-често използваните страници в RAM паметта, а по-рядко използваните - в pagefile-а на твърдия диск. Т.е. тези страници/данни/файлове (наричайте ги както ви е по-удобно), с които дадена програма работи активно, се намират в RAM паметта, докато страниците/данните/файловете, от които програмата има нужда по-рядко, се складират в pagefile-a.
"Оптимизаторите/чистачите" на RAM памет просто принуждават Windows да премести максимален брой страници в pagefile-a. Това обаче не намалява цялата използвана виртуална памет. Просто вместо да е разпределена (примерно) 40:60 (RAM:pagefile), вече става 10:90 или 5:95, или нещо подобно. Когато обаче някоя програма, чийто страници сме наблъскали в pagefile-a на твърдия диск, си поиска достъп отново до страниците, Windows ще трябва отново да ги връща обратно в RAM паметта, което значи, че трябва да ги прочете от pagefile-a на твърдия диск, което пък бави процеса. Така отваряте допълнителна работа на операционната система. От принудителното освобождаване на RAM може и да има полза, ако веднага след "почистването" стартирате някоя програма. Тя може и да зареди мааааалко по-бързо, защото вече ще има освободени страници в RAM-а и няма да има нужда Windows да ги освобождава. Спечелените (в най-добрия случай) секунди всъщност не са спечелени, защото така или иначе сте преминали през процеса на прехвърляне на страници от RAM паметта в pagefile-a на твърдия диск, което също е отнело време. Дали това е станало, когато Windows е преценил, че е трябвало да стане, или е станало принудително, той процесът си остава един и същ. Дори и да приемем, че все пак се печелят някакви си там секунди, те пак са пренебрежимо малко предимство спрямо загубите от време, които операционната система ще прекара във връщане на страници от твърдия диск в RAM паметта.
Понеже предполагам, че може да е малко абстрактно, ще жертвам още място и време, за да го илюстрирам. Представете си отново бюро, на което работите. Чекмеджетата и рафтчетата по бюрото символизират RAM паметта - нещата там са наблизо и подръка. Имате и шкаф (pagefile-a на твърдия диск), в който държите по-рядко използваните джаджи, за да не ви се пречкат, докато творите поредния си шедьовър. Поддържате си добър баланс - когато нещо ви потрябва и виждате, че ще ви е нужно по-често си го вадите на бюрото, а когато усетите, че даден инструмент няма да ви трябва за известно време, го прибирате в шкафа. Изведнъж се пръква някой спец (въпросния оптимизатор на RAM), който си мисли, че познава нуждите ви по-добре от самия вас и ви нарежда да си почистите бюрото максимално (освобождаване на RAM). Вие наблъсквате почти всичко в шкафа. Ако веднага трябва да започнете работа по нов проект, може и да е малко по-бързо, защото бюрото ви вече е почистено, но вие така или иначе щяхте да си го почистите при нужда. Сега обаче изведнъж ви трябват някои/доста от инструментите в шкафа, така че хайде отново местене. Да го пита човек онзи "спец" защо е било нужно да се прибира всичко, при положение, че пак ще трябва да се вади. Хайде сега си представете, че ви накара отново да почистите бюрото си (все едно потребителят пак реши да освобождава RAM) - хайде пак местене на инструменти напред-назад. Сами си преценете дали цялото разнасяне на инструменти ще ви помогне или навреди да си свършите работата.
На всичкото отгоре за такива програми и пари се искат. Всъщност парите, които бихте дали за такива програми (абстрахираме се от факта, че става въпрос за българи, които в болшинството си не биха си купили софтуер, пък ако ще и 1 лев да струва), биха били по-добре оползотворени, ако ги ползвате вместо тоалетна хартия. Да, определено излиза скъпо бърсането, но си остава далавера в сравнение с харченето на пари за разни там оптимизатори на RAM. Дори ще се осмеля да кажа, че е далавера и спрямо безплатните оптимизатори на RAM.

Не се занимавайте с деинсталатори
Не, нямам предвид деинсталациите на самите програми. Имам предвид специализирани програми, които (уж) имат за цел да деинсталират програмите по-пълноценно. Примери за такива програми са: Your Uninstaller! Total Uninstall, Revo Uninstaller Free/Pro, Advanced Uninstaller Pro и др. Това са излишни програми, които дори могат да нанесат щети в някои случаи.
Нека обясня как работят. Тези програми използват два метода.
Първият и винаги наличният е методът на сканиране (или претърсване, ако думичката ви допада повече). При този метод деинсталаторът стратира вградената деинсталация на приложението, изчаква я да приключи, след което сканира някои папки и системния регистър за остатъци и ги премахва или ги показва на потребителя, за да прецени той/тя какво да премахне. При претърсването се използва името на програмата. Т.е. ако деинсталирате Mozilla Firefox, ще се използва точно "Mozilla Firefox". Проблемът на този метод е, че не засича всички остатъци. Някои програми не използват директно своето име за папките и ключовете в системния регистър, които създават, а използват името на автора/компанията. В такъв случай деинсталаторът няма да ги засече. Освен това този метод не може да се справя и със стойности в системния регистър или файлове, които са били променени/подменени, защото има и такива понякога.
Вторият метод е като цяло по-ефективен, но и потенциално по-опасен. При този метод дадената програма трябва първо да се инсталира през деинсталатора, при което той следи къде и какви файлове, папки и редове в системния регистър се създават, за да може после да премахне наистина всичко. Този метод е наистина по-пълноценен, но е и по-неудобен, защото трябва да инсталирате всяка програма през деинсталатора. Освен това може да има и негативни последици в някои ситуации. Нека обясня. Има някои приложения, които създават файлове или ключове в системния регистър, които после не премахват нарочно. Ще дам пример с моя пакет с кодеци. Той съдържа по-нова версия на MP3 декодера за Windows XP. Т.е. при инсталацията на пакета с кодеци вграденият в Windows XP MP3 декодер бива заменен с по-нова версия. При деинсталацията на пакета с кодеци не се възстановява старата версия, защото е по-добре да остане по-новата, но също така не се и премахва, защото тогава системата би останала без DirectShow MP3 декодер, което хич не е добра идея. Ако пакетът с кодеци бъде инсталиран през деинсталатор и после премахнат, то MP3 декодерът би отишъл на кино. Такива случаи са всъщност наистина редки, но са възможни.
Идеята (уж) на тези деинсталатори е, че стандартните деинсталации на приложенията не са достатъчно добри и остават следи след тях. Това е вярно, но също така е вярно и че нещата, които остават след деинсталация, са много рядко пречещи на каквото и да било. Най-често след деинсталация остава ключа на програмата в HKEY_LOCAL_MACHINE\SOFTWARE или HKEY_CURRENT_USER\Software в системния регистър (зависи къде точно си е направила ключ програмата) или папката й в ApplicationData/AppData (под Windows XP се нарича по първия начин, а под Windows Vista и 7 - по втория). Това са обекти, които не представляват абсолютно никакъв проблем за работата на системата, защото са обекти, които само въпросното приложение си използва. Тези обекти понякога се оставят нарочно, защото ако после програмата бъде инсталирана отново, тя би трябвало да се самонастрои с предишните настройки, благодарение на тези "останки", защото там са й конфигурационните файлове.
Истината е, че авторът на дадено приложение е този, който трябва да знае най-добре кое трябва да бъде премахнато и кое може да остане, а не някаква външна програма.
Като цяло деинсталаторите се използват както за почистване на останки след премахване на дадена програма или за принудително премахване на дадена програма, ако деинсталацията й я няма, не стартира или не е извършена успешно. Проблемът е, че тези деинсталатори не се справят особено добре с пълно почистване на дадено приложение, ако е имало проблем с вградената му деинсталация. Тествал съм го лично. Не е като да са безполезни, но не са и нищо особено. Вярно е, че има някои приложения, при които ако деинсталацията им не протече както трябва, след това има проблеми, но за такива приложения обикновено има вече инструменти за ръчно почистване на файловете и редовете в системния регистър от самия автор на програмата.
В крайна сметка 100% безполезни ли са деинсталаторите? Не, не са 100% безполезни, но са 99% безполезни. На теория може да има ситуации, когато някой деинсталатор да помогне, като принутиделно почисти някое приложение с повредена деинсталация, но това са изключително редки случаи. Стандартните деинсталации на приложенията са почти винаги достатъчни, а в случаите, когато не са или нещо се обърка, има допълнителни инструменти от автора на програмата, както вече споменах. Нишата, в която деинсталаторите могат да са реално полезни, е изключително дребна.
С други думи: до деинсталатори може евентуално да се прибегне в краен случай, ако е опитано всичко друго и няма ефект. За ежедневна употреба ползата е общо взето нулева. Т.е. да инсталирате деинсталатор в момент на отчаяност, с надеждата да помогне, е приемливо, но да го ползвате винаги и за всички деинсталации е безсмислено и не си заслужава рисковете. Може и те също да са много малки, но не си заслужават, ако ползата от деинсталаторите е никаква.

Не се занимавайте особено с поддържката на системния регистър (още известен като регистратура)
Това е мит, който е впил корени много дълбоко и е изключително труден за изкореняване, затова ще се спра по-подробничко на него.

Има точно две неща, които могат да се правят със системния регистър: почистване и свиване.

Започвам с почистването.
От двете дейности, свързани със системния регистър, тази е категорично много по-често срещана. Много хора почистват регистъра си често (дори всеки ден) и то понякога с повече от една програми. Потребителите си мислят, че почистването на регистъра води до следните неща:
- подобряване на стабилността и разрешаване/предотвратяване на проблеми;
- подобряване на производителността (ускоряване на системата).
Признавам си, че първоначално и аз използвах чистачки на системния регистър и мислех, че от тях има полза. Вярно е, че когато човек прочете, че с времето ргеистърът се запълва с излишни редове и така се забавя системата, може да повярва на твърдението веднага, защото на пръв поглед звучи логично и смислено. Когато обаче на нещата се погледне отново и отново и то след добиване на нужните знания как точно е устроена системата, тогава подобни твърдения (за забавянето при разплут системен регистър) започват да звучат смешно. Това са твърдения, които се поддържат от всички автори на подобни програми, за да си продават продуктите.

Почистването на системния регистър не подобрява стабилността. Дали компютърът ще работи стабилно и няма да има забиви и сривове зависи от качеството и изправността на хардуерните компоненти и инсталираните драйвери и приложения. Колкото до разрешаването на проблеми, това е възможно, но общо взето само на теория. Т.е. съществува вероятност да има някое приложение, което в дадена ситуация да не може да се инсталира/деинсталира или да зависва/забива заради съществуваща или несъществуваща стойност някъде в регистъра. Да, това е възможно, но такива случаи са много редки и обикновено се дължат на някакъв бъг в самото приложение. Ако става въпрос за проблем заради някаква съществуваща стойност, то премахването й би трябвало да отстрани проблема и затова има логика да се мисли, че програма за почистване на регистъра може евентуално да помогне. За жалост обаче реалността различна, защото когато има (и без това рядък случай) дадена програма да създава проблеми заради някаква съществуваща стойност в регистъра, то тази стойност е на някое по-необичайно място, което не се сканира от програмите за почистване на системния регистър. Освен това, дори и да е на място, което се сканира от тези програми, няма никаква гаранция, че дадената програма ще маркира въпросната стойност като ненужна, за да я премахне. Така че шансът програма за почистване на регистъра да помогне в подобна ситуация е изключително малък. Да не кажа астрономически. Ако даденото приложение зависва заради несъществуваща стойност в регистъра, то една чистачка няма как да помогне въобще, защото тя премахва обекти, не добавя такива.

Другата причина потребителите да почистват системния регистър е, защото вярват, че това ще направи системата по-бърза. Легендите гласят, че с времето той се пълни с излишна информация и системата постепенно се затлачва и започва да работи по-бавно. Както се знае, легендите обикновено съдържат някаква частица истина. В случая също е така, защото е вярно, че с времето регистърът се пълни с излишна информация. Легендата обаче греши в това, че системата се забавя по някакъв начин. Сега ще обясня защо. Както вече споменах по-нагоре, регистрирата се съдържа в няколко файла на твърдия диск. При стартиране на компютъра системният регистър се "сглобява" от съдържанието на тези файлове и се помества в RAM паметта. Както всеки потребител трябва да знае, достъпът до RAM паметта е изключително бърз и може да бъде считан на практика за моментален. Това е първата причина, поради която почистването на регистъра е напълно безсмислено. Втората причина е следната: достъпът до който и да било обект в регистъра (ключ или стойност) е директен. Т.е. когато даден процес пожелае да прочете дадена стойност в регистъра, няма нужда прочита стойностите преди или след нея, а може да я прочете директно. Замислете се за момент. Представете си библиотека с доста рафтове. Да речем, че ви трябва книга от 3-тия рафт. Има ли значение колко и какви книги има на 2-рия и 4-тия рафт, ако можете да грабнете желаната книга директно? Останалите книги в библиотеката забавят ли ви по някакъв начин? Отговорът е "не". Останалите книги по никакъв начин не ви пречат или забавят да вземете желаната книга.

Нека обобщим. Достъпът до системния регистър е моментален, защото тя се намира в RAM паметта, и достъпът до който и да било обект от нея е директен. Поради тези две причини няма никакво значение колко голям е регистърът и какво е съдържанието му.
Програмите за почистване на регистъра могат и всъщност да навредят на системата, ако премахнат ключ или стойност, които са нужни. Това обикновено се случва рядко, но е възможно. Зависи колко агресивна е програмата за чистене. Колкото по-агресивна е дадена програма, толкова по-голяма е вероятността да разреши евентуален проблем с някоя зависваща/забиваща програма (описах го накратко в един от по-горните абзаци), но също така е по-голяма и вероятността да забърше нещо важно. И, повярвайте ми, шансът да реши проблем е много по-малък от шанса да нанесе някакви щети, така че рискът просто не си заслужава. Ако програмата е по-мекушава, е почти сигурно, че няма да навреди, но и шансът да реши някакъв проблем намалява още повече.
Програмите за почистване не сканират целия системен регистър. О, не! Те сканират определени ключове. Обикновено това са ключове, които съдържат други ключове или стойности, за които е сигурно или почти сигурно, че са безопасни за премахване. Най-често това са някакви абсолютно безвредни останки от премахнати програми, а понякога дори да обекти, които операционната система ще създаде отново така или иначе. Реално погледнато има още много обекти, които могат да бъдат премахнати безопасно. Далеч не са само тези, които повечето програми за почистване на регистъра откриват. Има и още. Нужно е обаче авторът на подобна програма да е наистина наясно какво върши и да е добре запознат къде и какви редове се създават. Т.е. нужно е време, търпение, познания и труд, за да се направи по-пълноценна чистачка на регистъра. Не че от нея би имало повече смисъл, де. Мисълта ми е, че на потребителите се предлагат общо взето набързо скалъпени програми, които изглежда че почистват доста неща. Авторите на такива програми са наясно, че от програмите им няма полза, но са наясно и че не е нужно програмите им да почистват всичко, което може да се почисти, и че е нужно да почистват само една част от това, колкото да изглежда достатъчно на простичкия потребител, за да бъде успешно залъган, че продуктът е полезен и качествен.

Сега нека ви дам още храна за размисъл. Ползата от почистване на системния регистър е никаква. Дори и за момент да приемем, че има някаква полза, то тя би била микроскопична. От друга страна вие, потребителите, вече сте на на загуба, защото ви е нужно време да стартирате програмата за почистване, да стартирате сканиране, да премахнете откритите обекти и да затворите програмата. Това също означава и повече работа и за компютъра и най-вече за централния процесор. Някои от вас биха казали, че сканирането не отнема много време и че не е проблем да се работи със системата през това време. Да, така е. На фона на това какво правите на компютъра през деня почистването на регистъра е нещо малко. Но спрямо това, което печелите от почистването, вече сте на загуба, защото колкото и бързо да се извършва почистването, процесът все пак изисква много повече време и ресурси от тези, които бихте спечелили. Да не говорим какво анално преебаване е, ако сте закупили програмата. Това не е проблем у нас, защото (почти) никой не дава пари за софтуер, но го напомням за онези от вас, които са извън България, четат този материал, разполагат с прилични доходи и някаква ценностна система, за да се замислят за закупуване на легален софтуер от време на време. Ако случайно има такива души, де.

Продължавам и завършвам със свиването на системния регистър
В свиването има всъщност някаква логика. Не бързайте да се радвате де, защото ползата е минимална, но все пак има някакъв смисъл от свиването и няма рискове, за разлика от почистването, което е граничи с пълен кретенизъм. Идеята на свиване (compact) е следната: по време на работа с компютъра в регистъра се добавят и премахват нови ключове и стойности, като добавянето води до нарастването му, но премахването им не води до смаляване. Т.е. така да се каже остават дупки в регистъра. Свиването елиминира тези дупки, като изгражда всички клонове на регистъра наново (от нулата). От техническа гледна точка всичко това е вярно. Ползата от извършването на свиване на регистъра обаче е изключително малка. Вече обясних в предните абзаци, че няма значение колко малък или голям е системният регистър, достъпът до него е винаги еднакъв. Т.е. свиването на регистъра не ускорява работата на системата. Какви са ползите тогава? Понеже свиването се отразява на самите файлове, в които се съдържа регистърът, ползите са следните:
1) печелите дисково пространство, защото файловете заемат по-малко място на твърдия диск;
2) заради по-малкия общ размер файловете се фрагментират по-трудно и се зареждат по-бързо при стартиране на компютъра;
3) самият системен регистър е по-малък и заема по-малко RAM памет.
Сега нека ги разнищим малко по-подробно.
1. Спечеленото дисково пространство е доста малко. Може да варира между няколко десетки килобайта до няколко мегабайта. Зависи колко често свивате регистъра и колко активно се създават и премахват записи в него. На фона на капацитетите на днешните твърди дискове, които са стотици гигабайти и дори терабайти, да се издребнява за средно 1-2 мегабайта е меко казано смешно.
2. Файловете така или иначе не са големи, което означава и по-трудна фрагментация по принцип, а дори и да са фрагментирани доста (за техния размер), пак няма как да се отрази особено много на скоростта на зареждане - части от секундата или нещо такова.
3. Отново е смешно да се издребнява за толкова спестяване на памет на фона на днешните обеми на памет. Ако работите на стар компютър с 256 мегабайта памет (или нещо такова), то евентуално можете да прибегнете до свиване на регистъра от дъжд на вятър, но ползата си остава нищожна.

Като цяло може да се каже, че за наистина стари системи свиването може да се извършва веднъж годишно (достатъчно е), но за поне малко съвременни системи ползата е абсолютно нищожна. Просто не си заслужава усилията. Много по-важно е да внимавате какво инсталирате и да не държите резидентни излишни процеси, вместо да се занимавате с такива дреболии.

Всъщност въобще не използвайте никакви (шарени) оптимизиращи програми
По тази тема могат да се напишат книги (буквално), описващи отделните им функции, защо са излишни и какви по-лесни и/или безплатни алтернативи има за извършване на някои от дейностите, които се извършват от оптимизиращите програми. Аз нямам намерение да пиша книги, защото ситуацията се изменя почти всеки ден и информацията може бързо да остарее, а и надали някой ще си купи книга на някакъв си там форумджия. И все пак ще се спра накратко.

Оптимизиращи приложения има бол. Примери за такива са: System Mechanic, TuneUp Utilities, WinUtilities, Ace Utilities, Glary Utilities, WinXP/Vista/7 Manager, Fix-It Utilities, Comodo System Cleaner, Advanced System Optimizer, Ashampoo WinOptimizer, Advanced System Care PRO, Auslogics BoostSpeed, (дори) CCleaner и др.
Всички тези пакети предлагат различни модули са почистване и оптимизиране на системата. Някои от тези пакети разполагат с функции, които които не фигурират в други, но има общо взето стандартни функции, които са налични във всички или почти всички: изтриване на временни/ненужни файлове, откриване на повтарящи се файлове, почистване/оптимизиране на RAM паметта, оптимизиране на Интернет/мрежовите настройки, почистване и свиване на системния регистър, дефрагментиране на твърдия диск, сигурно изтриване на файлове, изтриване на лични файлове (хронология), контрол на стартиращите се с Windows приложения, разглеждане на активните процеси и др. Може да изпускам нещо, но е трудно да се следят кои са по-често срещаните възможности.
На пръв поглед тези пакети за оптимизация изглеждат добре, защото предлагат доста нещица. Дори ще се съглася, че от гледна точка на количеството наистина се предлагат доста екстри. Това обаче не значи, че всички тези екстри са полезни. Както вече обясних, почистването/оптимизирането на RAM паметта е вредно. Почистването на регистъра е напълно безполезно и крие рискове (макар и малки). Дефрагментирането е полезно, но за него ще стане въпрос по-подробно по-надолу.
Нямам време, желание и нерви да се спирам подробно коя функция точно колко е (без)полезна, затова ще се опитам да се изкажа по-общо. В тези оптимизационни пакети има инструменти/функции, които не са безполезни. Пример би бил инструмент за сигурно изтриване на файлове. Друг пример би бил инструмент за откриване на повтарящи се файлове. Това не са безполезни инструменти, но са много ситуационни. Т.е. полза от тях би имало доста специфични и редки ситуации. Като цяло тези пакети за "оптимизация" и "поддръжка" съдържат:
- безполезни инструменти (като тези за почистване на регистъра например);
- вредни инструменти (оптимизиране на RAM паметта);
- инструменти, които могат да се окажат нужни понякога, но доста рядко като цяло;
- общи инструменти (като тези за разглеждане на активните процеси или стартиращите се с компютъра приложения);
- достъп до настройки на системата, повечето от които обаче така или иначе ги има в менютата на Windows.
Проблемът е, че хората използват тези оптимизиращи пакети основно за безполезните и вредните програми. Колкото до общите инструменти и тези, които могат да се окажат полезни в дадени ситуации, за тях има алтернативи и то доста по-добри алтернативи, които често са и безплатни.
Т.е. никой от тези пакети за оптимизация не е реално полезен. Няма и как да е. Всички малко или много смислени неща в тези пакети се намират в самостоятелни приложения, които обикновено вършат по-добра работа. Ако ви е нужна програма за следене на активните процеси, Task Manager е достатъчно прилична за начинаещи. За ентусиасти и напреднали има Process Explorer и Process Hacker. Ако ви е нужна програма за контрол върху стартиращите се с компютъра приложения, услуги, драйвери и други обекти, Windows си има System Configuration Utility (msconfig) за начинащите, а за пълноценен контрол има Autoruns. Мога дам и още примери за безплатни и (доста) по-добри алтернативи, но не мисля, че има реално нужда, защото би трябвало да сте схванали накъде бия.
Да не говорим, че и някои такива пакети инсталират и свои услуги, които заемат допълнително ресурси и на практика всъщност забавят системата, вместо да я ускоряват. Пример за такъв пакет е TuneUp Utilities, но сигурно това го има и при някой от другите пакети. Не съм се занимавал да ги тествам наскоро и не помня кой какво точно прави.

Избягвайте да инсталирате програми, които сменят облика на операционната система
Това са основно пакетите за трансформация, защото те се правят обикновено от по-некадърни разработчици, които си позволяват да човъркат по-надълбоко в системата, без да мислят много за последиците. Освен това съветът се отнася и повече за Windows XP, защото точно за нея има повече такива пакети за трансформация, понеже е по-стара операционна система и в нея липсват някои възможности за настройка на интерфейса, които са налични в Windows Vista и Windows 7. И все пак е редно да се внимава и с програмите за промяна на облика (като Windows Blinds, StyleXP и др.) и дори под последните две версии на Windows. Инсталирането на такива програми/пакети за трансформация не гарантира проблеми, но колкото по-малко човъркате и подменяте файловете на операционната система, толкова по-добре. Друга причина, да ви съветвам да внимавате с този тип програми/пакети, е често проблемните им деинсталации, които не винаги възстановяват системата както трябва.
Ако наистина искате някаква промяна на интерфейса, без да навредите на операционната система, използвайте просто теми за Windows. За целта ще трябва да използвате специални инструментчета, за да пачнете някои файлове, за да работят темите/визуалните стилове, които не са създадени от Microsoft. Знам, че по-горе споменах, че не бива да се променят системни файлове, но в случая говоря за минимални промени, които са безвредни, докато при пакетите за трансформация става въпрос за доста повече и по-големи промени по файловете.
За пачване на нужните файлове можете да използвате Universal Theme Patcher. Разархивирате архива на удобно място, стартирате съответния файл (в зависимост дали сте с 32-битова или 64-битова операционна система), избирате език (налични са само английски и китайски), кликате OK, потвърждавате с Yes, кликате бутон Patch за всеки файл в прозореца и накрая потвърждавате с Yes отново, за да рестартирате компютъра.
Ако не желаете да пачвате самите системни файлове, можете да използвате UxStyle. Това приложение инсталира свои допълнителни услуга и драйвер. С тяхна помощ се пачват нужните файлове, но не тези на твърдия диск, а в паметта. Предимството на този метод е, че е по-безопасен, защото истинските файлове на твърдия диск остават същите. Не че предишният метод е доказано лош или опасен, но по принцип е по-добре, когато файловете остават непокътнати. Минус на този метод е точно, че има драйвер и услуга. Т.е. трябва да заделите още 1-2 мегабайта RAM памет за тях и евентуално драйверът може да дестабилизира системата, ако не е написан кадърно. Имайте предвид, че този продукт е бета версия и е възможно да има проблеми. Аз успях да тествам драйвера на 64-битова версия на Windows 7 и имаше проблеми със стабилността. Това не е гаранция, че винаги ще има проблем, но просто да имате едно на ум.
Не инсталирайте FlexType
Отделям специално внимание на това недоразумение, защото все още много хора продължават да го използват. Всички останали нации използват вградената в Windows поддръжка на езици, само ние българите имаме "кирилизатор", защото сме "специални". Простотии на шестоъгълници. FlexType е излишна и дори вредна програма. Програмата заменя някои системни файлове със свои, човърка системния регистър където не й е работа и общо взето разчита на "своя" кирилица, вместо тази на операционната система, което е лоша идея. Потребители обаче продължават да инсталират това изпражнение, което на всичкото отгоре струва и пари. Не че някой ги дава де, все пак говорим за България, но все пак. Защо хората инсталират това "нещо"? Защото искат фонетична подредба и не знаят как да си добавят такава. Ще се спра поотделно на различните операционни системи.
За Windows XP аргументът за фонетична подредба е най-валиден, защото тази версия на Windows няма такава подредба. Има само подредбата тип "пишеща машина", т.е. по кирилските символи на клавиатурата. Малко хора всъщност използват тази подредба, така че нужда от фонетична подредба все пак има. И точно защото има нужда има и доста подредби из Интернет пространството. Такава подредба се намира за по-малко от минута. Дори моя инструмент, за който ще стане дума по-надолу, може да инсталира фонетична подредба.
Аргументът за фонетична подредба губи част от валидността си за Windows Vista, защото тя вече има такава подредба. За жалост не е същата като общоизвестната такава, някои символи са разместени, но доста от тях съвпадат.
Ако намесим Windows 7 обаче, тогава аргументът за фонетична подредба отпада напълно, защото в Windows 7 са вградени и двете фонетични подредби - тази от Windows Vista и класическата. Това в допълнение на останалите разбира се. Вече всички трябва да са доволни - всеки може да ползва която подредба си пожелае.
Освен това FlexType не е приложение, което е замислено да работи както трябва с операционната система. Нека дам пример: езиковата поддръжка на Windows може да работи нормално с екрана за приветствие (Welcome Screen) и с безопасния работен плот. Ако използвате име на акаунт или парола на акаунт, които съдържат символи, различни от латинските (да речем кирилски), тогава няма да имате проблем да ги въведете. FlexType може само да сънува такава поддръжка. За да не съм голословен и за да илюстрирам думите си (в случай, че не се сещате за какво говоря), ето малко снимков материал:

Включен екран за приветствие под Windows XP:


Изключен екран за приветствие под Windows XP:


Екран за приветствие под Windows 7:


Безопасен работен плот под Windows 7:


Тази функционалност не е активна по подразбиране под Windows XP, освен ако не сте инсталирали езиков пакет. Дори и да не е включена, можете да си я активирате по всяко време, става за секунди от контролния панел и не изисква рестартиране: отваряте споменатия контролен панел -> Date, Time, Language, and Regional Options (Дата, час и регионални опции) -> Regional and Language Options (Регионални и езикови опции) -> Advanced (Разширени) -> поставяте отметка на Apply all settings to the current user account and to the default user profile (Приложи всички настройки към текущия потребителски акаунт и към профила на потребителя по подразбиране -> потвърдете с OK на появилия се прозорец и на прозореца с регионалните опции. Това е.
Всъщност FlexType не е проектирана да работи нормално под Windows Vista и Windows 7 като цяло: не се стартира с операционната система и не се инсталира както трябва по принцип.
Друг пример за лоша интеграция на FlexType с операционната система e липсата на функцията за запомняне на активния език за всяко приложение. Когато използвате вградената езикова поддръжка, операционната система помни в кое приложение какъв език сте използвали последно и го сменя автоматично, когато превключите на друго приложение. Нека да дам бърз пример: имате английски, български и немски езици и 3 отворени приложения. Да речем в любимия ви браузър пишете на английски, в Skype си чатите с приятел германец, а в Microsoft Word пишете документ на български. Когато превключите от едното приложение в друго, можете директно да продължите да пишете, защото Windows автоматично ще смени езика, т.е. ако от Microsoft Word преминете в Skype, езикът ще бъде сменен на немски, после ако преминете в браузъра, ще бъде сменен на английски, после ако се върнете обратно в Skype, ще бъде сменен отновно на немски. Ако използвате FlexType, ще трябва да сменяте подредбата всеки път, защото избраната подредба важи за всички приложения.
Към всички тези проблеми добавяме и самия факт, че FlexType е бъгава и не особено стабилна. На всичкото отгоре е и отделно приложение, което всъщност заема повече ресурси от вградената в Windows езикова поддръжка.

FlexType предлага точно 2 неща, които не са налични в Windows:
1) опция за избор на най-различни клавишни комбинации за смяна на езиците. В Windows има опция за това, но възможностите са доста по-ограничени. Не че е много разумно да се избира само един единствен клавиш за смяна на език (както е по подразбиране във FlexType), но все пак изборът е по-голям.
2) опция за избор на цветовете на текста и фона на иконата в системната област.
Тези две опции обаче в никакъв случай не могат да компенсират много повечето като количество и качество проблеми на FlexType от функционална гледна точка.

Ако имате инсталирана FlexType, силно ви препоръчвам да я разкарате, да си инсталирате обикновена фонетична подредба и да свикнете с езиковата поддръжка на Windows.
Друга полезна тема е ръководството за работа с регионалните настройки.

Общи съвети и такива за подобрение на производителността

Преместете pagefile-а на друг твърд диск, ако имате възможност
По принцип pagefile-ът се намира на системния дял (който най-често е C:). Можете да ускорите малко достъпа до него, ако го разположите на друг твърд диск. Нямам предвид просто друг дял на същия твърд диск, а друг физически твърд диск. Освен това имайте предвид, че от това има смисъл само ако този вторият твърд диск е също толкова или по-бърз от основния. Ако става въпрос за някой стар хард диск, който сте свързали, за да не го изхвърляте, или някой нов, но "зелен" (eco) твърд диск, то по-добре не се занимавайте.
Добре е обаче да оставите определено количество pagefile на системния дял, колкото за създаване на евентуалните dump файлове. Това не е задължително, но е препоръчително. Ако нямате достатъчно голям pagefile, няма да имате и създадени dump файлове. Кликнете с десния бутон върху My Computer -> Properties (Свойства) -> Advanced (Разширени) -> трети бутон Settings (Настройки). Ако в долното падащо меню е избрана опцията "none" ("няма"), то значи не ползвате тази функция и няма нужда да заделяте pagefile на системния дял.
Ако в падащото меню е избрана опцията "Small memory dump" ("Малко разтоварване на памет"), то можете да оставите 1 мегабайт pagefile на системния дял.
Ако е избрана опцията "Kernel memory dump" ("Разтоварване на памет на ядрото"), става сложно, защото няма как да се каже точно колко голям pagefile ще е нужен, защото това зависи от количеството kernel-mode памет, което операционната система използва, и от това какви драйвери са били активни по време на срива. Единственият сигурен начин да се разбере това е да се принуди системен срив, след това да се провери колко голям е dump файлът и това количество да се зададе като размер на pagefile-а на системния дял. Принудителен срив можете да си направите с помощта на NotMyFault на Марк Русинович. Стартирате NotMyfault.exe от папка Release и кликате бутон Do Bug. И разбира се изчакайте да се създаде dump файла.
Ако е избрана опцията Complete memory dump (Пълно разтоварване на памета), ще трябва да зададете размер поне с 1 мегабайт по-голям от размера на RAM паметта.

Ето как става и самото прехвърляне на pagefile-a:
- за Windows XP: десен клик върху My Computer (Моят компютър) -> Properties (Свойства) -> Advanced (Разширени) -> първия бутон Settings (Настройки) -> Advanced (Разширени) -> Change (Замени); маркирайте системния дял в горното поле, изберете Размер по избор, Ако използвате малки dump файлове, задайте 1 мегабайт в двете полета. Ако използвате пълно разтоварване на паметта, задайте пълния капацитет на RAM паметта в двете полета. Ако използвате разтоварване на ядрото, за минимална стойност въведете размера на dump файла, който се е създал при принудителния срив, а за максимален размер въведете да речем с 50 мегабайта повече (за всеки случай). Ако не използвате dump файлове или не ви се занимава (което не е добра идея по принцип), можете да изберете директно No paging file (Няма файл за виртуална памет).
Не забравяйте да потвърдите зададения размер с бутон Set (Задай).

След това изберете дяла на другия физически твърд диск от горното меню, изберете опцията System managed size (Размер, управляван от системата) и потвърдете с бутон Set (Задай).

След крайно потвърждение с бутоните OK ще е нужно рестартиране на компютъра.

Дефрагментирайте
Дотук споменах толкова неща, от които има малка или никаква полза, или дори вреда. Сега идва ред на нещо, което всъщност е полезно за системата - дефрагментацията.
Първо е редно да обясня набързо какво е фрагментация. Фрагментация идва от "фрагмент" и означава разпръскането на частите на файловете по твърдия диск. Файловите системи разполага с множество блокове. Когато записвате файлове, те се разполагат в тези блокове. Колко блока ще заеме даден файл зависи от размера му. По-малките файлове заемат по-малко блокове, докато по-големите заемат повече. Логично, нали? Когато имате празен твърд диск и записвате файлове за пръв път, всичко е наред. Да, обаче файлове не само се записват, но и се променят и изтриват. Тези дейности водят до разцепване на файловете. За да стане по-ясно, ще дам примери. Да приемем, че файл1 заема блокове 1, 2 и 3, файл2 заема блокове 4, 5 и 6, а файл3 заема блокове 7, 8 и 9. Ако размерът на файл1 нарастне (да речем е текстов файл, който редактирате и добавите още текст), то допълнителната информация трябва да се запише някъде. Не може да се запише в блок 4, защото там вече имаме данните на файл2. Затова допълнителната информация се складира в следващия(те) празен(ни) блок(ове) - блок 10. Така файл1 вече се намира в блокове 1, 2, 3 и 10. До същия резултат води и триенето на файлове. Когато изтриете даден файл, на негово място остава дупка. Когато после се опитате да запишете файл, който е по-голям от въпросната дупка, той трябва да бъде разцепен - част от него се записва в тази дупка, а друга част се записва в други свободни блокове. Ако се наложи достъп до целия файл (да речем отваряте снимка), то файлът трябва да бъде прочетен целият, което значи, че твърдият диск трябва да намери и прочете всички части на файла. Ако те са разпръснати на различни места, това води и до по-забавено отваряне, защото главата на твърдия диск трябва да се придвижи до тази позиция. Все пак твърдите дискове са механични устройства и достъпът им до различни позиции по плочите не е еднакъв, както е при RAM или flash паметите например.
Решението е дефрагментацията. Това е процес, при който всички части на файловете се събират на едно място и се подреждат в правилната последователност, за да могат да се прочитат по-бързо. За целта се използват програми за дефрагментиране. В Windows има вградена такава, която не е лоша, но не е и кой знае какво.
Тук е редно да отбележа, че повечето дефрагментатори не извършват само дефрагментация. Чистата дефрагментация е хубаво нещо, но сама по себе си не води до осезаеми промени. Затова има и допълнителни техники, които дефрагментаторите използват: консолидиране на директориите, консолидиране на свободното пространство и специални стратегии за оптимизация на файлове. Консолидирането на директории е всъщност дефрагментиране на директории, защото под NTFS всяка директория (още известна като "папка") се счита за файл. Затова е важно и самите директории да бъдат дефрагментирани. Консолидиране на свободното пространство означава събиране на всички свободни блокове на едно място, т.е. вместо много и различни по големина празни пространства да има едно, но голямо такова. Стратегиите за оптимизация на файловете са всъщност начините, по които дефрагментаторите разполагат файловете, т.е. кои файлове да се поставят/преместят къде на твърдия диск, защото, както вече споменах, някои зони на твърдия диск са по-бързи от други, а има файлове, които са по-важни от други и е по-добре да бъдат разположени в по-бързите зони. Няма перфектна стратегия за оптимизация на файловете, но някои са все пак по-добри от други.
Не всички дефрагментиращи програми обаче се възползват от всички техники. Т.е. всички такива програми извършват основната дейност - дефрагментацията, но не всички от тях използват всички допълнителни техники ще използват и колко ефективни са им стратегиите за оптимизация, ако имат такива. По-надолу ще се спра малко по-подробно на дефрагментиращите програми.
Говорейки за дефраментиране и дефрагментиращ софтуер, е важно и да разделим дяловете на два вида: системни и стандартни. Системен дял е този, на който е инсталирана операционна система. Обикновено компютрите имат само една операционна система и, следователно, само един системен дял. Той обикновено е C:\. Стандартните дялове са всички останали - т.е. несъдържащи операционна система, а използвани за съхранение на различни данни. Защо има разлика? Защото се използват по различен начин. Все пак системният дял съдържа всички файлове на операционната система и различни видове файлове по принцип. Друга важна причина да ги разделям на две категории е важността въпросния дефрагментатор да може да използва Prefetcher функцията и файла Layout.ini. Устройството на Prefetcher е описано по-нагоре в самостоятелен абзац. Важно е даден дефрагментатор да чете този файл и да се съобразява с него, защото благодарение на него се оптимизира зареждането на операционната система. Ако даден дефрагментатор не се съобразява с Prefetcher функцията, то може да подреди файловете по коренно различен начин и всъщност да навреди на скоростта на зареждане на Windows, вместо да помогне, което би се случило, ако се зачита Layout.ini. Иначе казано: Windows знае най-добре кои файлове и в каква последователност са нужни за бързото й стартиране и затова е редно дефрагментиращата програма да ги оптимизира подобаващо.
Други файлове, които е добре да се дефрагментират са MFT файловете и pagefile-a. MFT е съкращение от Master File Table и такъв файл има на всеки дял с NTFS файлова система. Той съдържа информация за всички файлове и папки и дори може да съдържа самите файлове и папки, ако са достатъчно малки. Pagefile-ът е обикновено само един и се намира на системния дял.
И преди да продължа със самите приложения е добре да спомена, че има и два вида дефрагментация: онлайн (стандартна) и офлайн (boot-time). Стандартната дефрагментация се извършва под Windows и се използва за дефрагментиране на всички файлове, които не са заключени за достъп. Офлайн дефрагментацията се извършва след рестарт на системата, преди Windows да зареди. Тя е нужна, защото някои файлове не могат да бъдат дефрагментирани под Windows.

Сега е време да се спра на самите дефрагментиращи програми. Ще ги разделя на три групи: препоръчителни, приемливи и безполезни. Когато определям кой дефрагментатор какъв е, имам предвид най-различни фактори:
- дали може да дефрагментира MFT файловете на дяловете;
- дали може да дефрагментира pagefile-а;
- дали може да консолидира директории и свободно пространство;
- дали се съобразява Prefetcher/Layout.ini;
- дали разполага с ефективна стратегия на оптимизация на файловете и доколко се получава повторна фрагментация след това;
- дали инсталира свои услуги;
- дали съдържа боклуци - toolbar-и, реклами на други продукти и т.н.;
- дали струва пари или е безплатен.
Последните два фактора не ги считам за решаващи, но е плюс за приложението, ако не съдържа боклуци и е безплатно.

Започвам с препоръчителните дефрагментатори. Това са онези приложения, които си вършат работата добре и имат добър набор от функции като цяло. Няма перфектни дефрагментатори, които да нямат минуси. Всеки дефрагментатор се дъни някъде. Въпросът е като цяло колко добре се справя. Ето ги и тях
O&O Defrag Professional Edition - програмата е платена и инсталира своя услуга, но минусите общо взето свършват тук. Програмата предлага няколко стратегии за дефрагментация, които са като цяло доста добри. Освен това се съобразява с Layout.ini, може да консолидира директории и свободно пространство. Може и да дефрагментира MFT файловете и pagefile-a, макар и само след рестартиране на системата. Освен това инсталацията е чиста и не съдържа ленти с инструменти и самата програма не садържа никакви реклами.
UltimateDefrag - също доста добър дефрагментатор доста ефективна стратегия на оптимизация. На практика разполага с всички екстри, изброени по-горе, без да съдържа боклуци и реклами и също така не използва резидентна услуга. На практика единствените минуси са, че е платена и че е малко по-сложничка и може да е леко объркваща за по-начинаещи потребители. Също така е редно да се отбележи, че е нужно да се активира поддръжката на Layout.ini, но поне има такава.
Paragon Total Defrag - още един дефрагментатор, който си върши работата доста добре. Стратегията му за оптимизация е също доста ефективна, може да консолидира директориите и свободното пространство и може да дефрагментира както pagefile-а, така и MFT. Тези неща са възможни само след рестартиране на системата, но все пак са възмжони. Минусите на този дефрагментатор е, че е платен и че не поддържа Prefetch/Layout.ini, което значи, че не става да се използва самостоятелно, а ще трябва да се комбинира с вградения в Windows дефрагментатор. За това пък няма резидентна услуга и инсталацията е чиста от toolbar-и и реклами.
Puran Defrag Free Edition - доста симпатична, малка и спретната програмка. Стратегията й за оптимизация не е чак толкова добра колкото на предишните програми или на следващата, но все пак е доста прилична. За жалост не поддържа Layout.ini, което е единственият й реален минус. Като изключим това, програмата предлага всичко друго - консолидиране на директории и свободно пространство и дефрагментиране на MFT файлове и pagefile (част от boot-time дефрагментацията й, така че е нужен рестарт). Освен това е безплатна. Само внимавайте по време на инсталацията, защото от един момент насам в инсталацията на последната версия към момента (7.3) има Babylon toolbar. Т.е. не всички инсталации имат, зависи кога сте я изтеглили. Ако ще я теглите тепърва, ще има toolbar. Ако сте я изтеглили преди време, най-вероятно няма да има. Просто не инсталирайте въпросната лента (toolbar).
MyDefrag - това е може би най-пълноценният дефрагментатор от всички, т.е. с най-ефективните стратегии за оптимизация (основно имам предвид "Monthly" стратегиите). Не че някои от по-горе предложените не се доближават до това ниво на ефективност, но MyDefrag си остава лидер. Може да консолидира директории и свободно пространство, да дефрагментира MFT (което го прави под Windows) и поддържа Layout.ini. Освен това няма резидентни услуги и е лишена от боклуци и реклами. Единственият й минус е, че не може да дефрагментира pagefile-а.

Преминавам на приемливите дефрагментатори. Това са дефрагментатори, които всъщност не са лоши, но просто на фона на препоръчителните малко или много бледнеят и не предлагат нищо допълнително.
Diskeeper - това не е лош продукт, но не е и нищо особено. Благодарение на различните си технологии и джинджифлютки успява да елиминира повторната фрагментация доста ефективно, като може да консолидира директории и празно пространство и да дефрагментира MFT файловете и pagefile-a (за последния е нужно рестартиране на компютъра). Това обаче е продукт, който не е проектиран да извършва добра и ефективна дефрагментация. Т.е. ако си мислите, че ще дефрагментирате веднъж и ще постигнете добри резултатите, се лъжете. Diskeeper е замислена да е по-автоматизирана и постоянно активна (резидентна). В противен случай губите доста от и без това не чак толкова високата ефективност на приложението. Това означава и че програмата има постоянно резидентна услуга. Останалите минуси са, че й липсва на поддръжка на Prefetcher/Layout.ini и че струва пари. Освен това може да ви предлага други продукти на компанията. Това може да бъде изключено, но по подразбиране е включено.
PerfectDisk - дефрагментатор, който намирах за доста добър, но се оказа, че не е така. Не че е лош, но не блести с нищо. Може да консолидира директории и свободно пространство, да дефрагментира MFT файлове и pagefile-a (нужен е рестарт за тези последните), поддържа Layout.ini и не досажда с реклами и други глупости (поне по мое впечатлние). Стратегията му за оптимизация обаче не е чак толкова добра и се получават повторни фрагментации сравнително бързо. Освен това инсталира две резидентни услуги и е платена.
Defraggler - нелош дефрагментатор, който всъщност се развива с прилична скорост. Безплатен е, малък, не използва резидентни услуги, може да консолидира директории и свободно пространство и може да дефрагментира pagefile-а (за което е нужен рестарт, защото се извършва по време на boot-time дефрагментацията). За жалост обаче не може да дефрагментира MFT файловете, не поддържа Layout.ini и като цяло стратегията му на оптимизация не е особено ефективна.

Завършвам с безполезните дефрагментатори (т.е. категория тип "не си правете труда"). Няма да предоставям линкове, защото е по-добре да не се занимавате с тях. Първоначално не мислех да им обръщам специално внимание, но в последствие реших да кажа по някоя-друга дума за тях, за да ясно защо не си заслужават.
Ultra Defragmenter - от безполезните дефрагментатори този е може би най-малкото зло, но това не значи, че си струва като цяло. Безплатна е, няма боклуци към нея, не използва резидентни услуги, може да дефрагментира MFT файловете и pagefile-а (след рестарт). За жалост обаче не може да консолидира директории и свободно пространство, не поддържа Layout.ini и като цяло стратегията й за оптимизация е доста неефективна.
IObit Smart Defrag - слаба ракия. Може да дефрагментира MFT и pagefile-a, може да консолидира свобдното пространство и може донякъде да консолидира директориите. Освен това не използва резидентни услуги и е безплатна. За сметка на това не поддържа Layout.ini, стратегията й на оптимизация не е ефективна и се опитва да пробута какви ли не глупости: добавя се към отметките (favorites), опитва се да пробута Yahoo! Toolbar (дегизирана като IObit Toolbar) и други продукти на компанията - Advanced SystemCare, Game Booster и IObit Malware Fighter.
Auslogics Disk Defrag - бозичка. Може да консолидира свободното пространство, не използва резидентна услуга и е безплатна. С това обаче се изчерпват положителните неща, които могат да се кажат за продукта. Не може да консолидира директории, не може да дефрагментира MFT файлове и pagefile-a, на практика няма стратегия на оптимизация, не поддържа Layout.ini, се опитва да пробута Ask Toolbar (дегизирана като Auslogics Toolbar) по време на инсталацията и в самия прозорец на програмата има специално меню с връзки към други продукти на фирмата.
Ashampoo Magical Defrag - пълна скръб. Единственото положително нещо, което може да се каже за този дефрагментатор, е, че няма боклуци и реклами. По всички останали параграфи се справя зле: не използва абсолютно никакви допълнителни техники и е буквално чист дефрагментатор. Има услуга, която дори забавя работата на системата. Не че някои други дефрагментатори нямат също услуги, но тук говорим за доста по-сериозно забавяне. На всичкото отгоре струва и пари. Бягайте! Бягайте бързо и надалеч от това недоразумение!

Как да подходите към дефрагментирането: колко често и с какви програми
Това е като цяло сложничка тема. Няма напълно универсални и идеални съвети. И все пак ще се опитам да направя някакво обобщение.
По принцип има два подхода: 1) пълноценна дефрагментация първия път и след това чести и бързи дефрагментации и 2) само пълноценни дефрагментации на по-големи интервали. Лично аз предпочитам втория подход. Считам, че не си заслужава дефрагментиране всеки ден или 2-3 пъти седмично, или нещо подобно. Считам, че е по-добре просто да прецените кога компютърът няма да се използва и да го оставите да си се дефрагментира напълно. Също нелоша идея е да се дефрагментира някоя вечер, докато спите, освен ако не е в същата стая и не би било дразнещо.
Колко често е нужно да се дефрагментира зависи основно от това колко интензивно се работи с твърдия диск. Ако работите много интензивно: постоянно инсталирате/деинсталирате приложения и записвате/местите/изтривате/променяте файлове, то може би ще е добра идея да дефрагментирате веднъж месечно. Ако работата с твърдия диск не е толкова интензивна и може да се счита за средностатистическа, тогава дефрагментация веднъж на 2 или 3 месеца трябва да е достатъчна. За слабо/кротко използвани системи дефрагментиране на дяловете 2-3 пъти годишно трябва е достатъчно. Когато казвам дефрагментация, имам предвид и двата вида - стандартна и при рестарт (boot-time).
Ако използвате O&O Defrag, би трябвало да е достатъчно да използвате метода SPACE: избирате съответния дял (или всички дялове), кликате стрелката надолу под бутон Start и избирате SPACE. Програмата има и други методи, които могат да се окажат по-полезни в някои конкретни ситуации, но те са наистина специфични. За общо ползване методът SPACE е най-оптималното решение. Boot-time дефрагментацията се активира, като кликнете бутон Settings в лентата с бутони, отидете на подпрозорец Boot time defragmentaiton, изберете опцията Execute once during next system startup, поставите отметки на всички дялове и потвърдите с OK. След това просто рестартирате компютъра.
Ако използвате UltimateDefrag, вляво в поле Defragmentation mode изберете Auto, кликнете Options, поставете отметки на Respect Layout.ini и FragProtect, махнете отметката не Very fast placement, преместете плъзгача в долната част максимално надясно и потвърдете с OK. Boot-time дефрагментацията се активира, като кликнете бутон Settings в лявата част на програмата, изберете подпрозорец Boot Time, изберете всеки дял един по един, поставите отметка на Run during next boot, повторите и накрая потвърдите с OK. Разбира се трябва да рестартирате компютъра.
Ако използвате Paragon Total Defrag, ще трябва да я комбинирате с вградения в Windows дефрагментатор. Дефрагментацията се извършва по следния начин: избирате желания дял от графиката в долната част на екрана и кликате бутон Defragment Partition, от падащо меню Put directories избирате First, кликате More options, махате отметката на Do not save content of pagefile.sys and (or) hiberfil.sys, потвърждавате с Yes на този и следващия прозорец. Ако дефрагментирате системния дял, изчаквате да се появи прозореца, който ви уведомява, че е нужен рестарт и кликате Restart the computer. След това отново избирате дяла, но този път кликате бутон Defragment MFT и потвърждавате с Yes. Повтаряте двете процедури за всеки дял. След това отваряте прозорец на Command Prompt с администраторски права. Под Windows XP това става, като отворите меню Start (Старт) -> Run... (Изпълнение...) -> пишете cmd -> OK. Под Windows Vista и Windows 7 това става, като отворите меню Start (Старт) -> пишете cmd в полето за търсене -> кликате с десния бутон върху открития файл cmd.exe -> избирате Run as administrator (Изпълни като администратор). В прозореца въвеждате командата Rundll32.exe advapi32.dll,ProcessIdleTasks и натискате Enter. Ако не ви се пише, можете да копирате командата (Ctrl+C) и после в прозореца да кликнете с десния бутон и да изберете Paste.
Ако използвате Puran Defrag Free Edition, също ще трябва да я комбинирате с вградения дефрагментатор. Дефрагментацията се извършва по следния начин: просто избирате съответния дял и кликате бутон Defrag. След това кликате бутон Boot Time Defrag, избирате Restart-Defrag-Restart и потвърждавате с OK. Повтаряте тези две процедури за всеки дял. След това изпълнявате инструкциите за Command Prompt, които дадох малко по-нагоре в секцията за Paragon Total Defrag.
Ако използвате MyDefrag, е нужно да изберете съответния скрипт, да сложите отметки на дяловете и да кликнете бутон Run. Когато дефрагментирате системния дял, използвайте скрипт System Disk Monthly, докато за останалите дялове използвайте Data Disk Monthly. MyDefrag не може да дефрагментира pagefile-a обаче, така че ще е добре да се комбинира с дефрагментатор, който го може. Може би най-добрата програма за комбинация е Puran Defrag Free Edition, защото също е безплатна, и може да се използва само boot-time дефрагментация. Ако обаче използвате Windows 7, има и алтернативен вариант: да стартирате инсталацията на Windows от диска и още на първия екран да натиснете Shift+F10, което ще стартира командния прозорец; чрез него можете да стартирате MyDefrag и да стартирате дефрагментация на системния дял. Дефрагментацията ще е бавна, защото няма да се използва кеширане, но ще може да се дефрагментират всички нужни файлове. Ако имате проблем с работата с командния ред, ето инструкции: в полето пишете "d:\program files\mydefrag v4.3.1\mydefrag.exe" или "d:\program files (x86)\mydefrag v4.3.1\mydefrag.exe" (с кавичките и в двата случая). Това са пътищата по подразбиране, ако сте инсталирали MyDefrag в друга папка, командата ще изглежда различно.

И преди да приключа с дефрагментацията искам да обърна набързо внимание на дефрагментирането на SSD и flash устройства. Това е напълно безсмислено нещо. Дефрагментацията е полезна само на стандартни твърди дискове, защото те имат механика и точно заради нея има по-бързи и по-бавни участъци, което значи, че е добре някои файлове да са в по-бързите зони. При SSD и flash устройствата достъпът до всеки сектор е един и същ и няма значение къде се намират данните. Всъщност дори дефрагментацията е вредна за flash паметите, защото те са разделени техните блокове имат определен брой цикли на запис. Това значи, че след определен брой записи на даден блок той ще стане неизпозлваем. Когато дефрагментирате, също извършвате записи по тези блокове и съкращавате живота им. Вярно е, че по-реномираните flash памети имат повече цикли на запис от по-калпавите, но след като така или иначе няма полза от дефрагментация, защо да се прави въобще.

Правете резервни копия (backup) на ценните си документи и данни
Никой не е застрахован срещу повреда на даден хардуер (най-фатална би била повреда на твърдия диск) или някакъв софтуерен срив в системата, колкото и добре да се грижи за нея. При хардуера всеки компонент си има живот и дори да е чисто нов, има шанс да спре да работи, ако сте нацелили калпава бройка. При софтуера също е възможен срив, независимо колко добре се грижите за Windows-а си. Може да се заразите с някоя гадинка, да инсталирате наистина некадърно приложение, някой в семеството да пипне където не му е работа и т.н. В такъв случай ще се радвате, че сте си направили резервни копия на важните данни, особено ако точно твърдият диск се е предал в обятията на компютърния косач, защото в такъв случай губите данните си завинаги, освен ако нямате пари, време и нерви да се обърнете към специализирани фирми за спасяване на информация, но те дерат кожи, а и дори тогава няма гаранции, че ще се възстановят всички данни. Ако сдалият багажа компонент не е твърдият диск, то тогава данните ще са си там, но пък може да се наложи да потрябват, докато имате неработещ компютър.

Ако имате възможност, ползвайте image recovery софтуер
Това е метод, при който се създава образ (копие 1:1) на съдържанието на даден дял и след това може да се възстанови. Може да се използва за всякакви дялове, но основното му приложение е за създаване на образ на системния дял. Ето пример: инсталирате си Windows, инсталирате всички драйвери и приложения, сменяте тапета, пипвате всички желани настройки и т.н. След като сте готови с всичко, създавате образ на дяла, който складирате на друг дял. След това, ако нещо се скапе, можете да възстановите този образ. Разбира се можете да си правите такъв образ периодично, да речем веднъж месечно, ако сте доволни от работата на системата. Така ще имате винаги (малко или много) актуален образ, ако се съсипе системата. Този тип приложения могат да създават и спасителни дискове, от които да се стартира приложението, ако Windows не може да зареди. Такива приложения са:
- Norton Ghost (самият диск на програмата е спасителен)
- Acronis True Image Home
- Seagate DiscWizard (орязана версия на Acronis True Image, но безплатна за всеки притежател на твърд диск на Seagate или Maxtor)
- Acronis True Image WD Edition (орязана версия на Acronis True Image, но безплатна за всеки притежател на твърд диск на Western Digital)
- ShadowProtect Desktop Edition
- Paragon Backup & Recovery (Advanced) Free (има и две платени версии с повече възможности)
- EaseUS Todo Backup Free (има и платена версия с малко повече възможности, макар разликите да са много малки)
- Macrium Reflect Free Edition (предлага се и в две платени версии с повече възможности)
- Redo Backup and Recovery LiveCD (само под формата на спасителен диск, няма версия за инсталация)

Всеки продукт си има своите плюсове и минуси и характерни особености, които няма как да изброя тук. Всичките продукти обаче са достатъчно добри. По-скоро е въпрос на тест - да разгледате лично възможностите на даден продукт, като го инсталирате и си създадете спасителен диск, след което да ползвате този, който ви допада най-много.

Почиствайте си компютъра от гадинки
Зловредният код е още един причинител на проблеми, който понякога остава незабелязан, а операционната система опира пешкира за гафовете. Като казвам "гадинки" имам предвид доста голямо разнообразие от malware: вируси, червеи, keylogger-и, spyware, adware, rogue, рууткити и др. Някои от гадинките се засичат от антивирусните програми, така че е препоръчително да сканирате с използваната от вас антивирусна на определен интервал - да речем един или два пъти месечно. Някои гадинки обаче не се ловят от антивирусните програми и тогава на помощ идват допълнителните anti-malware програми. Повечето от тях предлагат резидентна защита, но единствената такава програма с добра защита е Malwarebytes' Anti-Malware. Тук също важи правилото, че е редно да имате само една резидентна защита на anti-malware програма. За ръчно сканиране можете да си имате колкото си искате, макар че реално само 2-3 си заслужават и то пак с уговорки. Ето и кратко списъче:
- Malwarebytes' Anti-Malware - това е определено най-добрата anti-malware програма към настоящия момент. Предлага се в безплатна и платена версии. Платената добавя резидентна защита, IP защита, планирани действия (автоматизация) и други екстри. За обикновено сканиране и почистване на бацили обаче безплатната версия е напълно достатъчна. Режимът за бързо сканиране е наистина бърз, така че спокойно можете да пускате профилактични сканирания веднъж седмично. Malwarebytes' Anti-Malware е отлично допълнение към всяка антивирусна програма, независимо дали ползвате резидентната защита или не.
- SUPERAntiSpyware Free - чудех се дали да я споменавам и в крайна сметка реших да го направя. Тази програма никога не е била на нивото на предишната, но преди време беше близо. За жалост с времето започна да изостава все повече и повече. В момента (на писане на статията) е прилична, но нищо особено. Ползвайте я, ако Malwarebytes' Anti-Malware не засича нищо, но сте убедени, че все пак имате зараза. Т.е. това не е лоша програма, която да инсталирате, сканирате и премахнете, ако сте параноични. Да я държите постоянно на системата обаче не е особено добра идея, защото не е чак толкова добра и си добавя резидентна услуга. Тази услуга не заема много ресурси, но все пак е излишна, след като и самата програма не е чак толкова добър избор за профилактично сканиране. Споменавам този продукт, защото все още има хляб в него, макар бъдещето му да не изглежда никак розово.
- HitmanPro - това е малко особено приложение. Не предлага резидентна защита и се използва само за сканиране и почистване. Сканирането е винаги безплатно, но почистването изисква лиценз. Ако открие нещо при сканирането, предлага възможност за активиране на пробен 30-дневен лиценз, за да премахне откритите обекти. След изтичане на този пробен период ще можете само да сканирате с нея. Споменавам я, защото използва cloud технологията и сканира много бързо, като освен това засича и премахва някои доста проклети рууткити, с които останалите програми обикновено имат проблеми. Освен това е и лесна за работа. Имайте предвид обаче, че нивото й на фалшиви тревоги не е особено ниско и е възможно да засече безвредни обекти като опасни. Затова внимателно преглеждайте откритите заплахи, за да не се застреляте в крака, без да искате.

Като цяло единствено Malwarebytes' Anti-Malware има смисъл да стои инсталирана на компютъра. Другите две са по-скоро за еднократна употреба (SUPERAntiSpyware, защото не е чак толкова добра вече и има резидентна услуга, а Hitman Pro, защото изисква лиценз за почистване), ако сте убедени, че сте заразени, или ако искате да извършите наистина обстойна проверка на системата.

В тази тема можете да откриете доста информация за зловредния код, начините за защита срещу него и т.н.

Заключение

По принцип мразя да пиша заключения, но този път е изключение, защото знам какво да напиша.

Не твърдя, че Windows е перфектна операционна система, защото не е така. В нея определено има неща, които могат да бъдат подобрени. И все пак откъм стабилност това е операционна система, която се развива постоянно към по-добро. Понеже е адски разпространена, за нея има и адски много софтуер, който варира от чудесно написан до пълна помия. Точно оттам идват и проблемите със стабилността и производителността. Много хора си инсталират калпав софтуер, който осира пейзажа, след което операционната система бива обвинявана за това. В Microsoft работят доста талантливи хора, но е невъзможно да компенсират некадърността на всеки автор на софтуер в Интернет пространството. Положението се усложнява допълнително от това, че самите автори на софтуер не само пишат калпав софтуер, но и лъжат, че е необходим на потребителите. Те го правят, защото искат да си го продадат - нормална търговска практика. Така се раждат и най-различни митове и легенди за нужни оптимизации, проблеми в Windows и други такива.
Всъщност истината е, че Windows може да се грижи сама за себе си доста добре. Не са нужни външни намеси. Това се отнася още повече за Windows Vista и Windows 7. С чиста съвест мога да заявя, че точно Windows 7 е най-добрата до момента.

Тук мога да споделя два интересни явления:
1. В повечето случаи по-вредните или просто по-ниско ефективните програми са точно по-лъскавите и/или платени такива, които обещават чудеса. Не че няма и някои изключения, но като цяло приложенията с по-големи претенции обикновено се оказват въздух под налягане. Доста хора си мислят, че щом нещо струва пари, значи трябва да е по-добро от негова безплатна алтернатива. В този начин на мислене има някаква логика, но на практика става ясно, че много често (да не кажа и в повечето случаи) е обратното.
2. Другото интересно явление е, че точно по-вредните неща са тези, които се извършват по-често от потребителите, и точно те са нещата, които са пуснали корени дълбоко. Наистина странно явление.

Всъщност, като се замисля, може да се направи едно обобщение: истинската поддръжка на вече инсталирана система всъщност включва по-скоро НЕизвършване на различни неща. Няма нужда да чистите или свивате системния регистър, няма нужда да оптимизирате системата, няма нужда да човъркате дълбоко в системни настройки, няма нужда да инсталирате специфични програми и т.н. Единствено има нужда да внимавате какви приложения инсталирате, как ги инсталирате и да ги деинсталирате както трябва. Всичко останало Windows си го върши сама или няма нужда да се върши въобще.
Единственият по-специален случай е дефрагментацията. Тя не е задължителна, но е полезна. Windows я извършва автоматично, но ползва вградения дефрагментатор, който не е лош, но има и доста по-добри. Т.е. не губите нищо, ако оставите Windows да си върши работа, но ако се спрете на качествен дефрагментатор, можете само да спечелите.

*****

Автор: Венцислав Димитров (Night_Raven)

[Нагоре]