МИРЯНА БАШЕВА


=============================

Миряна Башева Поетесата Миряна Башева, единствената дъщеря на трагично загиналия външен министър
Иван Башев, е родена в София на 11 февруари 1947 г. Завършила руска гимназия и английска
филология, без да се дипломира. Прописала поезия сравнително късно - след 23-та си година.
Първата й стихосбирка е “Тежък характер”. Много от стиховете й са популярни песни - “Дано”
на Богдана Карадочева, “Тежък характер” на Йорданка Христова, “Как си ти” на братя
Аргирови, “Булевардът” на Михаил Белчев... Работила е като сътрудник в списание
“Отечество”, Българската национална телевизия, Студията за игрални филми “Бояна”,
списание “Факел”. След 1989 г. е редактор във вестниците “24 часа” и “Сега”. Починала на
12 юли 2020г. в гр.София

* * *

Бързия ли, експрес ли чакам?
Чаках, пушех и ставах - мъж...
Някой тихо псуваше в мрака
и валеше страхотен дъжд.
Между две океански локви
като малък архипелаг
два семафора в сто посоки
разпиляваха влак след влак.
В отчаяние и тревога
с мен гореше зелен фенер.
Веки миг ми искаше огън
някакъв милиционер.
Стар джебчия с печална морда
се въртеше над куп палта.
Дъжд валеше. Над всички лордове
и над всички крадци в света.
И над мене. Аз все тъй чакам.
Аз от чакане станах мъж.
Над безумните черни влакове
се изсипва страхотен дъжд.
Бясна свирка процежда пара
през присвита и зла уста.
Дъжд се лее! Над всички гари
и над всички мъже в света.

 

НА ТЕЗИ, С КОИТО СЛУЧАЙНО СЕ СРЕЩАМЕ

Помня - кратка, внезапна вечер.
Помня, в твоите бегли длани
стихва, сякаш на смърт обречено,
хладното ми добро държание.
Помня - ти ми разкриваш нещо
много важно и много просто –
гениалното ти усещане,
че сме с теб два далечни острова.
Помня, няма излишно време
да се правим на реалисти.
И с готовност за бой приемаме –
и в секундите има истина!
…………………………
Помня, казваме сбогом – в упор.
Почва ден. Той е романтичен.
Други казваха – много глупаво,
можеше да не се увличате.
Много важно, че се разделяме!
Важното е, че утре влизаме
в други вечери, пренаселени
с невъзможна и ясна близост!
Аз и днес ще те разпозная
с гениалното си усещане –
в други, считани за случайни,
а напълно редовни срещи.
Аз от малка съм си такава –
най-щастливата. Чак до скомина.
Само името ти забавих.
А лицето ти не запомних.

 

ГОРДЕЛИВИТЕ

Горделивите –
ние –
не питаме никога.
В резултат –
емболия
от сподавени викове.
Няма за нас лекарства!
Няма противоядия.
Мълчаливо, но царствено
умираме. Млади.
(Моя гордост и бич мой,
мразен, неминуем,
как да кажа „обичам"?
Може някой да чуе!)
Горделивите –
ние –
живеем от болката.
Ех, понякога пием
един за друг.
Толкова.

 

МАЙСТОРА И МАРГАРИТА

Развяла риза на усмирител,
съдбата бодро размахва бича.
Няма го Майстора, Маргарита.
Няма да има притча.
Ще има на-нормална халтура.
Това е факт и не е секретен.
Факт: дяволът е морален урод,
а ти си просто Гретхен.
Висока лудост не съществува.
(Имало, казват - луди зодии...)
А любовта е бездарен увод
в шедьовъра за развода.
Заела пост и поза на ритор,
прозата се преправя на притча.
Няма го Майстора!
Маргарита,
още ли го обичаш?

 

СУТРИН

Къде бях тази нощ?И в чии ръце?
Помня устните само до мойто
сърце.

Помня дланите-дебнещи,
нежни и зли.
Помня:"Още!Всичко да те
боли!"

Помня как по гърба ми се
стичаше дъжд.
(Не беше друго:не плачеше мъж.)

Помня дълго прощаване,помня
краткия път.
И заспах като котка,самотна
до смърт.

 

ВИЕ, НИЕ И АЗ
Вие
честно ми посвещавате
стихове, щом ми стане мъчно.
Обща мъката, обща славата,
обща - сметката ни в кръчма.
Аз
съм ваше момче, момчета!
Ваше - духом. И мимоходом.
Не настръхвайте в обща четина.
Днес мискетът е превъзходен.
Вие
доблестно се усмихвате
на нахалството - да съм ваша.
И си пишем - надменни стихове.
Отбраняваме се. И плашим.
Ние
с вас сме същински стриди -
само трошене ни отваря.
Аз
обаче ще си отида.
Поздравете от мене бара.
Аз
ще хвана такси пред ВИТИЗ.
Сам-самичка ще се отправя...
Поздравете от мен жените си!
И изобщо - много здраве.

      Лято
      На баща ми
      Булевардът
      А бяхме луди
      Безнадежден случай
      Тежък характер
      Дано
      Махмурлук
      Кръст
      Пролетна умора
      Заклинание
      Къде остана детството?
      Всяка седмица
      Тече,всичко тече
      Работа
      Точка

 

 

Обратно към стихотворения