ВСЯКА СЕДМИЦА

Вторник.
Четвъртък.
Нищо...
Облаци. Плътни, купести,
с хладни и влажни очища
гледат как вършим глупости.
Но срещу събота.
Чудно:
превърта се цялата седмица,
превърта се пулсът, луднал
от марша на дните-редници.
Събота.
Късен следобед.
Малко вали, но приятно.
(Даже в пустинята Гоби
нямаме вечно лято.)
Събота!
Събота Вечер!
И какво?
Пак телевизия...
Улиците - запречени
от чужди рокли и ризи...
Десет.
Дванайсет.
Нищо!
Пулсът назад превърта.
Неделя.
Вторник.
Четвъртък.
Не мога да ви опиша!

Обратно към [Миряна Башева] [Стихотворения]