РАБОТА

Той идва често. По работа.
Честен, работен...Толкова.
А някой е хлътнал здравата!
А аз съм вътре до болка...
Той идва предимно вечер.
Привично сяда в ъгъла.
А аз усещам дивеч
и погледът ми е кръгъл.
Не идва по частна работа!...
Тръгва си чист като ангел...
Щраква чудовищно бравата,
сякаш ми слагат пранги.
Той стъпва строго по стълбите,
досущ като надзирател.
В затворническо безмълвие
се скривам от свободата.
И скрито си точа сабята,
зъбите и ешафодите.
Имаме обща работа!
Ще идва -
къде ще ходи...

Обратно към [Миряна Башева] [Стихотворения]