Пролетна умора

Пак е пролет цяла в слънце и цветя,
но защо ли ми е тя?
Цял съм пролетна умора и печал,
цяла зииима съм скучал.

Може би е за сега,
може чак до есента
да ме влачи зимната тъга.
Може да е епизод.
Може да е цял живот.
Казва ли ти някой до кога.

Как си ти?
Все едно и също правя.
Как си ти?
Зле съм, но ще се оправя.

Пак е есен, но това е за добро.
Дъжд се лее из ведро.
На дъжда ще кажа свойто ведро "да"
да ми тръгне по вода.

Може да е за сега,
може чак до пролетта
все така да бъда на ниво.
Пролетната ми тъга
се разкара чак сега.
Казва ли ти някой от какво...

Обратно към [Миряна Башева] [Стихотворения]