Йордан Атанасов е роден на 25 януари 1943 г.в гр. Брауншвайг, Германия. Българин с родители от с. Драганово, В. Търновско. Завършил електротехникум в Ст. Загора, а след това Икономика на промишлеността във ВИИ "Карл Маркс" и радиожурналистика в СУ "Св. Кл. Охридски". Работи в Мини "Марица-изток" и като проектант в Изчислителен център, в културния отдел на ОНС - Стара Загора. Бил е редактор във в. "Марица-изток" и директор на в. "Синя поща" - Стара Загора. В момента е председател на читалище "Даскал Петър Иванов" и главен редактор на в. "Литературен глас". С група старозагорски писатели през 1992 г. възстановява едноименния Д. Б. Митов вестник в родния град на писателя. Член е на Сдружението на българските писатели, носител на наградата за литература и изкуство "Николай Лилиев" на Общинския съвет - Стара Загора и на награди от национални литературни конкурси (Поморие, Сливен, Бобовдол, Кремиковци, Димитровград и др.). Има публикувани стихотворения в списанията "Септември", "Пламък", "Демократически преглед", "Тракия", във вестниците "Пулс", "Литературен фронт", "Труд", "Литературен форум", "Другата аудитория", "Сега", "Стършел" и др. Участва в редица сборници и антологии. Превеждан е на френски, руски, гръцки и белоруски език. Автор на стихосбирките: "Токов удар" (1989), "Невидима рана" (1992), "Монолог на дресьора" (1993), "Вода, пясък и дух" (1997), "Душата се завръща" (2000), "Овъглена светлина" (2002), "Страсти и гео-графики" (2003) и на романа "Хамовото семе" (2011).И ако с нещо съм изненадан аз, натровеният от четене на стихове, това е, че поетът Йордан Атанасов и от този житейски връх, наречен кота 70, се изповядва на поезията: "За тебе си струва човек да живее..." Това е неговият честен ЛИТЕРАТУРЕН ГЛАС.
ПОЕЗИЯ
Поеми
Семето
на Градинаря
Стихове
Наследство
Утро
Как
някой...
Яснота
Живот
Накъсо
Тристишия
* * *
Критика за Йордан
Атанасов