ЯСНОТА

Хващам се, че като мама
взех да проверявам
пътната врата,
прозорците, вратите,
да се затварям сам
във стаите на душата.

Да пестя от светлините...
Една по една
свещите на спомена гася
и влизам
в яснотата на годините.

 

 

Обратно към [Йордан Атанасов] [Стихотворения]