ЖИВОТ

И както скъперникът стиска кесията злато,
а също - навитата тубичка стиска
с ръце костеливи,
с изпъкнали жили,
додето пусне остатъка мед или паста за зъби
и тръска шишето със вино
последната капка да глътне...
Така и аз всеки жест и подарък
задържам от тебе, Животе:
от въздуха - свежата глътка,
ръката добра на приятел,
смехът на децата,
плачът на жените,
грехът им божествен,
гневът им летен. И зимен.
Изстисквам от твоите туби
една на мене наречена, с моето име.