ТРИСТИШИЯ

*

Думите - семки
върху лист: празни, пълни.
Разбира врабеца.

*

Планински вятър.
Ухото ми е арфа -
пръстите негови.

*

Птица в клоните.
Прошумоля стих и цвят
в душата разлистена

*

Шосето е смок.
По гърба му калинки.
И пушек след тях.

*

Пролет и мечта.
С вятър под полата
момиче бяга.

*

Фризьор е вятърът:
разваля и сресва
прическата на тревата.

*

Автобус в мъгла
изплува с корема си.
Лодка в морето.

*

Ниско, по-ниско
есен стриже тревата.
Окопавам се.

*

Скалпел от думи
разфасова душата.
И я въздига.

*

Затварям очи,
врати се отварят към
душата тъмна.

*

Кучето души въздуха
търси следа
към отвъдното.

*

Цветята очакват дъжда,
както жената - ласки
дъждовни без край.

*

Катеричка на бора
изтърва шишарка.
Храна за поета.

*

Той е книга:
животът го разлиства,
смъртта го затваря.

*

Защо блъскаш
вратата заключена.
Намери точната дума.

 

 

Обратно към [Йордан Атанасов] [Стихотворения]