ТРИСТИШИЯ
*
Думите - семки
върху лист: празни, пълни.
Разбира врабеца.
*
Планински вятър.
Ухото ми е арфа -
пръстите негови.
*
Птица в клоните.
Прошумоля стих и цвят
в душата разлистена
*
Шосето е смок.
По гърба му калинки.
И пушек след тях.
*
Пролет и мечта.
С вятър под полата
момиче бяга.
*
Фризьор е вятърът:
разваля и сресва
прическата на тревата.
*
Автобус в мъгла
изплува с корема си.
Лодка в морето.
*
Ниско, по-ниско
есен стриже тревата.
Окопавам се.
*
Скалпел от думи
разфасова душата.
И я въздига.
*
Затварям очи,
врати се отварят към
душата тъмна.
*
Кучето души въздуха
търси следа
към отвъдното.
*
Цветята очакват дъжда,
както жената - ласки
дъждовни без край.
*
Катеричка на бора
изтърва шишарка.
Храна за поета.
*
Той е книга:
животът го разлиства,
смъртта го затваря.
*
Защо блъскаш
вратата заключена.
Намери точната дума.
Обратно към [Йордан Атанасов] [Стихотворения] |