|
Розова поема Хей, момиче розово! Розова - модерната ти блузка; розово е елегантното ти панталонче; изящната ти чантичка е също розова, розово-прилепчив е парфюмът ти, и сутиенът и бикините ти - розови, и цялото проклето нещо - розово - е някак твърде блудкаво за мен, момиче. Защото, момиче, аз чакам да дойде деня и сънят ми да се изпълни - пред лудницата и фасадата й розова да се изправя: Стените й проклети да разбия. Да ги издухам. Вътре да влетя. Да пусна лудите и санитарите да изпотрепя. По коридорите й да се понеса самотен и - някъде - в последната килия измръзнала, присвита на кълбо, трепереща като животно - да я открия. Да бъде слаба, кокалеста, в жили. Косата й да е сплъстена, да я прави грозна. Да бъде гола. Да ухае като себе си и никого до себе си да не допуска. Да си играе, сякаш е дете, и да убива, както си играе. Дълбоко във очите й да се 4ете неистов страх, неистов страх - от Края. И в лудостта си, в глупостта си, или в двете: да я прегърна. Да я прилаская - Нея. А тя да се размее, рамото ми да ухапе и да се впие с нокти - котка - да дере и да целува, да се бори - дори да не помисли да се спре, защото има нещо - розово? - в парфюма ми, защото има нещо - розово? - във мен. ...Не си за мен, момиче розово. Макар и да съм розовеещо момче. *** Над скалите зад прозореца призракът на отегчението минава. Нещо искам... ... исках да забравя. По скалата - бяла, ненаписана - храст окървавен пълзи. Храстът ли със пръстите си кървави белотата й мърси? Бледи, бледи моите ръце към очите се притискат. Нокти в ирисите си да впия не ми стиска. Нещо мразих. Някого обичах. Имах тяло - после го изгубих. Лъжа ли се или Любовта си снощи изнасилих грубо? Искам да изтръгна всички храсти пръсти във скалите впили. Искам да умра навярно. Да забравя, че душата си съм изнасилил. |
Добро утро, моя любов! Добро утро, моя любов! Поспа ли? Сънува ли много? Кошмари ли? Затова ли блъска ме диво в съня си: до изнемога? Добро утро, моя любов! Аз те прегръщах, прегръщах... Прегръщах те много. Знаех - сама си в съня си - и сърцето ми се обръщаше. Добро утро, моя любов! Съня ти със сън ще измамя. Сипвам ти сънотворно в кафето. Кафето - на любовта ми. Добро утро, моя любов! Любов Обичам те, момиче и ме плаши желанието - понякога - да те завържа; нещата твои да наричам наши; да те отслабя, за да те поддържам. Обичам те, момиче и ме плаши желанието - понякога - да те отровя. Да те убия. Да съм пак свободен. Да мога да те погреба. Да те заровя. Обичам те, момиче. И ме плашиш. Защото всичко знаеш, а мълчиш. И във мига, във които се засмееш от ъглите на светлите очи очаквам мрак да се излее и - в сълзите - тъга да загорчи. Обичам те, момиче странно. Странна е любовта ми с теб, нали? Ще те убия ли? Дали ще те боли? Взрив Взривих се. Върху лист се случи. Ето какво се получи. ...болката черно червено изгаря студено аз богомолка дай ми любов аз ще ти дам моето нищо нищото нищо бяла си бяла си бяла си бяла аз съм червено и черно и взривове зъбят се моите сривове късам те късам те късам те дай ми и своята болка болката толкова хубаво хубаво хубаво аз ти крещя оргазмирам от щастие ти си пронизана впримчена смазана дай ми я болката болката болката няма ме няма ме няма ме дай ми я болката цялата бялата черно - червената нещото нещо изгаря студено болката... Ето какво се получи. Взривих се. Върху лист се случи. - Мишка - Има малка мишка в стаята. Вдига шум. Нещо по вратата души. А аз? - Аз - ще изпуша: мишка пред гадната стара врата - толкова тежка, голяма, грамадна - вратата на моята странна глава - Иска ми се да размажа Мишката. Със голямата лопата. - малка мръсна гадна жалка шумна мишко провокираща - къде се ровиш ти, бе?! Моя е вратата на главата ми! ...Ах, защо си нямам котка в стаята!... ...Утре ще изляза. Ще отида в магазина. Във житейския - с отровите. Ще си купя нещо мощно. Смъртоносно. Гарантирано. Мишката проклета ще отровя, премажа трупа й, заровя, за да престана най-сетне да бъда мишка пред гадната стара врата. - Вратата на моята странна глава. - Кристин Аз съм Синята брада. Кристин, вратата не затваряй. Имам нужда тази нощ, Кристин, с теб да разговарям. Мрачно, мрачно - и - боли. Нещо ми е мрачно, мила. Ключовете, що ти подарих, да не си употребила? Зейна ли вратата на килера? Тъмният. Със влажните стени. Ти порови ли се? А намери ли труповете на жените? ... Аз съм Синята брада, Кристин. Моля те, недей трепери. И недей се кри, Кристин - през нощта ще те намеря. Ужасена си, Кристин? ... зад гърба ми са ръцете ми ... Знам, очакваш нож да крият. Но донесъл съм ти цвете. Виждаш ли, любима, във килера бях оставил старите огледала. Тъжно е, Кристин, че ги намери. Тъжно е, че мъртва си била. Аз съм Синята брада, Кристин. Моля те, Вратата не отваряй. По-добре за теб, Кристин, през деня да разговаряме. Еротика Моите устни нещо прошепват на твойте гърди - нежни и бели - тихичко, тихо: може би малка забравена истина. Твоите устни нещо отвръщат в сумрака на моите; нещо отвръщат им - топли, желаещи - може би тихо повторен въпрос. И твоето тяло, странно отслабено, свлича се с моето: изгубени там, откъдето израстваме. ... И на земята бедрата ти стават самата Земя, а аз съм Небе, обгърнало с тяло самата Земя: в движенията наши пулсира животът - пулсира смъртта - пулсира Животът в кръга на телата ни. И в своята мъничка, мъничка смърт, когато политаш - политаш нанякъде - нокти забиваш във рамената ми за да не паднеш, Дете? |