Март - Календар с всички празници.

Всички събития за Март :

неделя 01 март 2020 - Св. прпмчца Евдокия / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

неделя 01 март 2020 - Имен ден празнуват Евдокия / Категория: ИМЕННИ ДНИ

неделя 01 март 2020 - Баба Марта / Категория: ОБИЧАИ

В традиционния народен светоглед на нашия народ, в неговите предания и легенди Баба Марта е своеобразна митологична персонификация на пролетта и на самия месец. Нейният нрав е много непостоянен. Старицата е ту сърдита, ту усмихната и весела. Настроението й оказва силно въздействие върху времето. Пъстрата гама от поверия и представи, свързани със старицата-предвестница на пролетта и родитбата, предопределя множество обреди и обичаи. Рано сутринта на първи март всяка домакиня измита къщата и двора си. После мята върху плета или върху някое плодно дърво в градината червен мъжки пояс или червена престилка. Това се прави, за да се посрещне Баба Марта "на чисто и червено", че да бъде тя усмихната и добронамерена. През целия ден старите жени не излизат от къщите си и не ходят по улиците, за да не ги види Баба Марта, която не обича стариците. Навън излизат само момите и младите невести, за да им се радва Баба Марта и да затопли времето.

На първи март в цялата етническа територия на българите има обичай да се връзват бели и червени усукани конци - "мартенички" или "байници" (Средните Родопи). Мартенички се връзват на дясната ръчичка на децата, по плитките на момите, на плодните дръвчета и на рогцата на домашните животни. В Родопската област мартениците са разноцветни - със син, зелен или розов цвят. Навсякъде те се носят до първата поява на щъркелите, лястовичките или кукувиците.

Традиционната мартеница се изработва от червен и бял вълнен или памучен конец, те се усукват задължително поотделно наляво, след което двата се събират и се усукват –надясно.

Ако някога изработването на мартениците е ставало от жените в семейството рано преди изгрев слънце на първи март, днес то е сезонна индустрия. Седмици преди наближаването на 1 март, мартениците излизат на пазара.

Сега човек ги купува за да ги подари на тези който обича.

Мартеницата днес се носи отляво до сърцето, като гривна или гердан. Днес до традиционната мартеница може да се видят най-различни изображения на различни детски анимационни герой, герой от филми, зодиакални знаци, всевъзможни изображения и символи изработени от най-различни материали. Според предание дошло от древността, българите вярвали, че с настъпването на пролетта (според народните вярвания началото на пролетта бележи първи март), се събуждала и някаква зла и лоша сила.

Мартеницата е амулета на тогавашния българин , която гони злото и привлича доброто, тя се е смятала за поставянето на начало на нов живот (в българската символика червеният цвят се свързва с мъжкото начало, а белия – с женското, тяхното свързване означава зараждане на нов живот).

Сваля се когато се види първият щъркел и се завързва на плодно дърво. В някой райони я хвърлят в реката, за да им върви по вода и всичко лошо да изтече.

неделя 01 март 2020 - Сирни заговезни / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

Сирни заговезни (Поклади) или Прощална неделя е празник на всеобщото опрощение. Той е винаги седем седмици преди ВЕЛИКДЕН.

На този ден Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат Възкръсналия Христос.

На трапезата като блажни се ядат само млечни и яйчени ястия, затова е наречен Сирни заговезни - последната неделя преди Великия пост, т. нар. Прощална неделя, защото в този ден всеки иска и дава прошка за волни или неволни обиди, недобри помисли и намерения спрямо своите близки и познати.

В Библията е казано, че който не прости прегрешенията на ближния си, и Бог няма да му прости безбройните прегрешения, с които всеки ден го прогневяваме.

В някои български селища на този ден казват: „простено - прости!", т. е. „аз ти прощавам и ти ми прости".

Обичаят хората да се маскират по Заговезни датира още от Средновековието и дори много преди това, като у нас е разпространен само в някои краища.

Маските трябвало да прогонят злите духове, които бродят между хората, карнавалът символизира победата на светлината над мрака, т. е. настъпването на пролетта и края на зимата. Повод да се организира домашен празник карнавал, повод за веселие и, разбира се, за общата софра.

понеделник 02 март 2020 - Начало на Великия пост / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

вторник 03 март 2020 - Ден на Освобождението на България от османско иго / Категория: НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК

сряда 04 март 2020 - Имен ден празнуват Герасим / Категория: ИМЕННИ ДНИ

петък 06 март 2020 - Св. 42 мчци в Амория / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

Тези четиридесет и двама християнски мъченици, били военачалници и пострадали за вярата през 840 г. в гр. Амория, в малоазийската област Фригия. Този град бил дълго обсаждан от мохамеданите през ІХ век, при византийския император Теофил (829-842 г). Християните се защитавали мъжествено и врагът вероятно щял да отстъпи, но измежду жителите на града не се намерил предател. Очаквайки голяма награда за предателството, той показал на мохамеданите уязвимо място на крепостната градска стена и по такъв начин градът бил превзет. По-голямата част от жителите и войниците, които защищавали града, били избити или отведени в робство. Победителят заповядал да затворят в тъмница главните военачалници. Те били 42 души. Църквата почита еднакво паметта на всички тия мъжествени вождове, които се оказали и добри войници, и верни служители на Христа.

Предстояло им тежко изпитание. Напразно император Теофил предлагал за тях богат откуп. Победителят отхвърлил всякакъв откуп: той искал най-вече да принуди християните да се отрекат от вярата си и за тази цел употребил всички средства. В мрачната тъмница на пленниците постоянно дохождали пратеници от мохамеданския началник, за да ги убеждават да признаят Мохамед. Врагът действал ту чрез заплаха и строгост, ту чрез ласкави думи и обещания. Но християните, понасяйки жестокото изпитание, все повече и повече укрепвали духом. Те търсели сила и утеха в постоянната молитва, благодарели на Бога, Който им пратил страдания и чрез това им посочил средство да загладят прегрешенията на предишния си живот. Те всички радостно и спокойно очаквали смъртта, за да се съединят с Иисуса Христа и да придобият вечните блага на бъдещия по-добър живот. Военачалниците-християни били осъдени на смърт и посечени с меч.

петък 06 март 2020 - Герасим Красен, Красимир, Красимира / Категория: ИМЕННИ ДНИ

събота 07 март 2020 - Именници: Божидар, Божидара, Дора, Дорина, Доротея, Теодор, Теодора, Теодорина, Тодор, Тодора, Тодорка / Категория: ИМЕННИ ДНИ

събота 07 март 2020 - Тодоров ден, Конски Великден / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

Празникът се отбелязва в първата събота на Великденските пости. Преданията разказват, че на този ден светецът обличал девет кожуха и отивал при Бога да проси за лято.

Във връзка с изградената представа за светеца на този ден стават надбягванията с коне. Отличилият се кон бива накичен с венец и тръгва пръв за село, причакван вкъщи от мома или млада булка. В къщата на щастливия домакин се спретва и хорото.

На този ден жените месят и раздават обредни питки и хлябове, наречени „конче" или „копито", на които от тесто се измайсторяват съответните фигурки. Хлябът се раздава на роднини и съседи за здраве на конете.

Много от пролетните ни празници са запазили елементи от по-стари езически вярвания. Християнската религия се е приспособила към тези стародавни практики, като е наложила върху тях патронажа на някой християнски светец. Характерен пример за това е Тодоровден, който се празнува за здраве на конете и същевременно като ден на св. Тодор.

В православния календар има шестима канонизирани от църквата светии, носещи името Тодор, което означава „Божи дар", въпреки че в народното съзнание липсва ясно разграничение.

Двама от тях се воини-великомъченици - св. Тодор Тирон и св. Тодор Стратилат, чиито жития показват много общи моменти. Те са били римски войници, канонизирани заради мъченическата си смърт в името на Христовата вяра. Култът към тези двама воини-светии е особено разпространен в българските земи и е намерил отражение в някои паметници на нашата художествена култура.

Така най-старата запазена до днес българска икона е прочутото изображение на св. Тодор Стратилат от Преслав върху глазирани керамични плочки (9-10 в.).

А в уникалната живопис на Боянския майстор от 1259 г. в Боянската църква са запазени образите на трима светии с името Тодор: св. Тодор Тирон и св. Тодор Стратилат в редицата на светците-воини, както и това на св. Тодор Студит, в житието на когото се споменава, че за известно време е бил на заточение в Аполония (Созопол).

Последният заедно с преподобните св. Тодор Сикеот, св. Тодор Освеще-ни и св. Тодор Трихина са канонизирани заради техните монашески подвизи.

Интересно е, че народният празник Тодоровден, който няма точно фиксирана дата, а зависи от началото на великденския пост, не съвпада с църковния празник на нито един от шестимата светии.

Също така обичаят на Тодоровден да се раздава варена царевица се свързва от православната църква с почитането на паметта на св. Тодор Тирон. Неговото житие разказва, че около 50 години след смъртта на Тодор византийският император Юлиан Отстъпник, който мразел християните, решил да им се подиграе. Знаейки, че през първата седмица на Четиридесетница те пазят строг пост, той заповядал да се поръсят с кръв от идолски жертви всички неща за ядене, продавани на цариградския пазар. Тогава св. Тодор се явил на архиепископа и го предупредил за това деяния, като поръчал на тези, които нямат храна у дома си, да си правят коливо, т.е. да варят пшеница с мед. В продължение на цяла седмица християните се хранели с колиао.

За благодарност към св. Тодор Тирон църквата запазила досега обичая - в първата събота от Великия пост чрез коливо да го почита.

неделя 08 март 2020 - Ден на жената / Категория: ПРАЗНИК

Срещу хамалуването на мъж, деца, шефове... Срещу това да е като многоръкия Шива, да се справя с всичко. Хем да е нечия муза, хем да прави кариера, хем да е домакиня, хем да е с фигура на манекен...

Това е женската орис. 365 дни в годината, а в календара само един са и отредили за празник – 8 март. Едни го приемат, други го отричат, трети искат през цялата година да бъдат на почит.

Осми март води началото си от 1857 г. от нюйоркската демонстрация на жените. Шивачки и текстилки напуснали фабриките и тръгнали по улиците на града с искане за 10-, а не за 16-часов работен ден.

На 26 август 1910 г. в Копенхаген на Втората международна конфренция на жените социалистки стотина делегатки от 70 страни обсъждат въпроса за създаване на международна организация за права и свободи на всички жени. Тогава Клара Цеткин предлага да се отбелязва всяка пролет международен ден за борба на жените за равноправие в памет на нюйоркската демонстрация от 1857 г. В началото празникът бил честван само в няколко европейски страни и САЩ.

Българките са едни от първите, които го отбелязват - на 11 април 1911 г. Те са и тези, които предлагат датата 8 март. Решението е взето на Втората международна конференция на жените комунистки в Москва през юни 1921 г. На нея българките, чиято делегация е водена от Ана Маймункова, правят предложение да се установи един и същ ден, в който да се чества денят за борбата на жените за равноправие, и това да е 8 март.

понеделник 09 март 2020 - Св. 40 мчци в Севастия. Св. мчк Исихий / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

Свети четиридесет мъченици или младенци
Имената на Св. 40 мчци пострадали в Севастия са: Кирион, Кандид, Домен, Исихий, Ираклий, Смарагд, Евноик, Уалент(Валент), Вивиан, Клавдий, Приска, Теодул, Евтихий, Иоан, Ксантий, Илиан, Сисиний, Ангий, Аетий, Флавий, Акакий, Екдикий(Екдикт), Лисимах, Александър, Илий, Горгоний, Теофил, Дометиан, Гай, Леонтий, Атанасий, Кирил, Сакердон, Николай, Уалерий (Валерий), Филиктимон, Севериан, Худион, Мелиот и Аглаий. Мчк Исихий. Мчк Урпасиан. Мчк Кесарий, брат на свет. Григорий Богослов. Прав. Тарасий. Св. мчк Исихий Доростолски.

ърквата е посветила този празник на 40 войници, арменци по произход от град Севастия, които изповядвали християнската вяра и загинали за нея. Към нея народът е прибавил и празнуване на „Баба Шарка” – Сипаницата.
На този ден окичват плодните дръвчета с мартеници.
Евангелската легенда за 40-те войници е следната:
Докато служели, във войската дошла заповед всички да принесат жертва на езическите богове. Войниците не се съгласили и били изправени пред военен съд, който три пъти подред им предлагал да изпълнят императорската заповед, да не превръщат обичта в омраза.
Като не ги склонили, на третата нощ ги хвърлили голи в леденостуденото езеро, а на брега запалили гореща баня, надявайки се да ги пречупят. Само един от войниците не издържал, затичал се към банята, но паднал на прага и мъртъв. Тогава един от стражите хвърлил дрехите си и влязъл в езерото с думите: „Господи, и аз съм християнин и вярвам в тебе!
На другия ден – 9 март – ги осъдили на смърт: едни изгорили на клада, други обезглавили и останките им хвърлили в реката. На 40-ия ден от гибелта им, извадили костите им от реката и ги погребали.
Денят 9 март е забележителен и за българската история. В църквата „Св. Четиридесет мъченици” във В. Търново има колона с надпис, издялан от каменоделеца Драган. Известна е като Асеновата колона”.
На нея пише: „ В лето 1230 след Христа, аз, Иван Асен в Христа Бога Благоверен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асеня, направих от самото основание и с живопис украсих тази пречиста черква в името на светите Четиридесет мъченици, с помощта на които, в дванадесетата година от царуването ми, излязох на бой в Романия, разбих гръцката войска и заробих самия гръцки цар Тодора Комнина с всичките негови боляри...”

НА ТОЗИ ДЕН МОГАТ ДА СЕ СВАЛЯТ МАРТЕНИЦИТЕ

понеделник 09 март 2020 - Герасим Вивиан, Вивиана, Младен, Младена, Младенка, Гордан, Горян, Горянка / Категория: ИМЕННИ ДНИ

вторник 10 март 2020 - Св. мъченици Кодрат, Саторин, Руфин, Галина и др. - от Коринт († ок. 250) / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

вторник 10 март 2020 - Герасим Галя, Галина / Категория: ИМЕННИ ДНИ

сряда 11 март 2020 - Свети Софроний Врачански / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

вторник 17 март 2020 - Преп. Алексий, човек Божий / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

На този ден (17.03.) Християнската църква почита паметта на Св. преподобни Алексий, човек Божи.

Той е роден в древен Рим по време на управлението на Теодосий Велики. Родителите му решили да го оженят много рано, въпреки неговото намерение да се отдаде на Бога. Преди сватбата на Алексий му се явил му се Св. Павел, който му казал: "Този, който обича баща и майка повече от мен, не е достоен за мен." Пред самия олтар Алекси погледнал кръста с угризения, след което безмълвно напуснал църквата, като изоставил всичките си близки. Прекарал 18 години в манастир в Сирия. Там станал много уважаван свети човек, чието тържествено и безмълвно посвещение често било тема на много дискусии не само между монасите, но и в обществото, на което служел. Почти целия си съзнателен живот светецът, в името на своето обещание към Бога, прекарал в мълчание и укривал своята самоличност. Наказанията и лишенията, на които сам се подложил заради колебанието си, били прекалено жестоки и забулени в мълчание.
Званието "Божи човек" той получил след смъртта си, поради своето себеотрицание и пълно отдаване в служба на Бога.

вторник 17 март 2020 - Герасим Алеко, Алекса, Алексей, Алекси, Алексий / Категория: ИМЕННИ ДНИ

четвъртък 19 март 2020 - Св. Мчци Хрисант и Дария (Злат. литургия) / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

неделя 22 март 2020 - Първа пролет / Категория: ОБИЧАИ

неделя 22 март 2020 - Деня на водата / Категория: СВЕТОВЕН ДЕН

неделя 22 март 2020 - Въздвижение на Светия Кръст Господен, Кръстовден / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

Въздвижение на Светия Кръст Господен

Въздвижение на Светия Кръст Господен или по-популярното Кръстовден е един от Дванадесетте велики християнски празника. Празнува се на 14 септември.

Българската православна църква извършва поклонение на кръста Господен четири пъти в годината - на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.

По традиция на Кръстовден се спазва строг пост, "говеее се за кръста" и не се хапва нищо червено, като червен пипер, домати, репички, червени ябълки и червено грозде. На трапезата има само постни храни. Яде се зелник с праз лук, печена тиква, грозде. Най-възрастната жена в домакинството опича Кръстова пита (кръсташка) - обреден хляб с украса от кръст върху него. За празника се раздават пресни пити – тази "житна жертва" умилостивява стихиите, за да дарят стопанина с берекет.

На този ден професионален празник имат огнеборците и чакръкчиите, а имен ден: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Кана, Кънчо,Криста,Кристина,Кристиян.

понеделник 23 март 2020 - Св. прпмчци Никон и Лука Одрински. Мчца Лидия (Прежд. литургия) / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

понеделник 23 март 2020 - Имен ден празнуват Лидия / Категория: ИМЕННИ ДНИ

вторник 24 март 2020 - Преп. захария. Св. Артемий Солунски / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

вторник 24 март 2020 - Имен ден празнуват Захари, Захарина, Хари / Категория: ИМЕННИ ДНИ

сряда 25 март 2020 - Благовещение / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

сряда 25 март 2020 - Имен ден празнуват Блага, Благовеста, Благой / Категория: ИМЕННИ ДНИ

четвъртък 26 март 2020 - Събор на Св. Архангел Гавриил. Св. мчк Георги Софийски / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

четвъртък 26 март 2020 - Имен ден празнуват Габриел, Габриела / Категория: ИМЕННИ ДНИ

събота 28 март 2020 - Преп. Иларион. Св. Стефан. Св. свщмчци Георги и Петър. Св. мчк Боян / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

събота 28 март 2020 - Имен ден празнуват Баян, Бойка, Бойко, Боян, Бояна / Категория: ИМЕННИ ДНИ