Октомври - Календар с всички празници.

Всички събития за Октомври :

четвъртък 01 октомври 2020 - Покров на Пресвета Богородица / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

В повечето славянски езици думата "покров" означава едновременно "покривало" и "защита". Празникът възниквнал през X век, за да се почете явяването на Божията Майка в Константинопол. Това необикновено знамение е станало в първата половина на Х век, в края на живота на св. Андрей Юродиви († ок. 936 г.). В църквата във Влахерна, близо до градските порти по време на нощно бдение, няколко души видели Богородица, съпровождана от св. Йоан Кръстител, св. Йоан Богослов и други светци. Тя тръгнала към центъра на храма, коленичила и дълго време останала в молитва с лице обляно в сълзи. После свалила покривалото (покрова) си и го простряла над хората в знак на защита. По това време жителите на града били заплашени от варварско нашествие; след явяването опасността отминала и градът бил спасен от кръвопролития и страдания.

Празникът Покров на Божията Майка се извършва само в славянските страни - вероятно защото св. Андрей бил славянин по произход. В Руската църква празникът е установен около XII век. В Константинопол макар и да не празнували този празник, но възпоменавали видението на св. Андрей. Във Влахернската църква имало икона на Божията Майка в този вид, както Тя се явила на св. Андрей.

На 1 октомври 910 г. сарацините (араби) нахлули в пределите на Византийската империя и я подложили на тежко изпитание. Император по това време бил Лъв Мъдри (886-911).

Свети Андрей Юродиви с ученика си Епифаний се намирал по това време на всенощно бдение в цариградската църква Влахерна, където се пазела като скъпоценна реликва една от одеждите на света Богородица.

Било събота срещу неделя. Църквата била пълна с народ.

В 10 часа през нощта по време на всенощното бдение св. Андрей насочил погледа си нагоре и видял св. Богородица във въздуха. Тя била обкръжена от пророци, апостоли и ангели. Със своя омофор покривала богомолния народ и се молела за него на своя божествен Син.

Развълнуван от гледката, св. Андрей запитал тихо ученика си:

— Виждаш ли, брате, как света Богородица се моли?

Епифаний отговорил:

— Виждам, отче свети, и се ужасявам!

Това видение на двамата подвижници станало известно на богомолците в храма, а след това и на целия град.

По молитвите и покровителството на света Богородица арабите били прогонени от страната. А Църквата учредила празника "Покров Богородичен".

събота 03 октомври 2020 - Св. свещеномъченик Дионисий Ареопагит, епископ Атински († ок. 96), Презвитер Рустик и дякон Елевтери / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

Житие на св. свещеномъченик Дионисий Ареопагит

В свещената книга ""Деяния на светите апостоли"", написана от св. апостол и евангелист Лука, се говори между другото и за проповедта на св. апостол Павел в Атина (17:15). В тоя старинен град, прочут със своите философи и добре уредени училища, апостолът обърнал внимание на един жертвеник, на който било написано: ""Незнайному Богу"". На голямо събрание от най-знатни и учени атиняни в Ареопага апостолът на народите обявил, че дошъл при тях да проповядва за Оня Бог, Когото атиняни, без да знаят, почитат, Който създал целия свят и дава на всички живот, дихание, всичко. Той обяснил на своите слушатели разликата между Тоя вездесъщ и всемогъщ Бог и бездушните идоли, на които те се покланяли. Той им говорил също за възкресението на Оня, който проповядвал покаяние и живот, и Който ще дойде да съди вселената.

Голяма част от атиняните се отнесла недоверчиво към това ново учение. Но между слушателите имало и такива, които повярвали на думите на светия апостол и се обърнали към Христа Господа. Между тях бил и Дионисий, член на Ареопага, т.е. на върховния съвет в Атина.

На млади години Дионисий живял дълго в Египет. Той бил там по време на кръсната смърт на Спасителя. На Голгота Господ Иисус изрекъл думите ""свърши се"" и издъхнал. Тъмнина обгърнала земята. Мрак обхванал Египет. Дионисий, както говори преданието, изтръпнал от ужас пред тоя мрак и извикал:

- Или светът се свършва, или Бог, неговият Създател, страда!

След проповедта на ап. Павел в Атина сърцето на Дионисий се разтворило да приеме в себе си вярата в истинския Бог. Но той не се кръстил веднага.

Като излизал от Атина, апостол Павел срещнал сляп човек. С ръката си направил кръст над него и човекът прогледнал. Като го видял радостен, апостолът му поръчал да отиде при Дионисий и да му припомни за неговото желание да стане член на Христовата църква.

Чудесното изцеление на слепия човек убедило още повече Дионисий в истинността на християнската вяра. И той приел кръщение с целия си дом.

След това оставил семейството си и тръгнал с апостола като станал негов ученик и сподвижник. В продължение на три години той бил неотлъчно с него, като непосредствено от него изучавал словото Божие.

Той видял и другите апостоли и заедно с тях бил в Гетсимания при Успението на пречистата Божия Майка.

Скоро след това апостол Павел го въздигнал в сан епископ и го изпратил да проповядва в Атина. Като атински епископ Дионисий се заклел да устрои в тая част на света Божията църква.

В Атина по-късно той узнал за мъченическата смърт на своя учител и сам не много след това дал живота си за вярата.

На св. свещеномъченик Дионисий Ареопагит се приписва съчинението ""За небесната йерархия"". В това съчинение се говори за ангелските чинове. На този апостолски мъж се приписва също книгата за Божиите имена и тайнственото богословие. Той дава сведения за чудната смърт на Божията Майка.

събота 03 октомври 2020 - Имен ден празнуват Денис, Денислав, Денислава / Категория: ИМЕННИ ДНИ

понеделник 05 октомври 2020 - Празник на Стара Загора / Категория: ПРАЗНИК

петък 09 октомври 2020 - Св. ап. Яков Алфеев. Преп. Андроник и Атанасия / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

неделя 11 октомври 2020 - св. апостол Филип / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

На 14 ноември православната църква почита деня на Св. апостол Филип. Свети Филип е един от дванадесетте апостоли, които са следвали Спасителя.
Произхожда от Витсаида (градът, от който са апостолите Петър и Андрей). Семейството му били рибари, но Филип от юношеските си години бил даден да се обучава в книжната мъдрост. Той усърдно четял и изучавал Свещеното Писание и пророчествата за въжделения Месия. След разпъването на Христос, Св. апостол Филип е проповядвал в Галилея, Гърция, Аравия, Етиопия. Вършел чудеса - възкресил мъртвец от Иерапол. Придружавали го сестра му Мариамна и апостол Вартоломей. Земният му път завършил в Иерапол, където разпнат на кръст с глава надолу, повесен високо, хвърляли камъни по него.
14 ноември е последен ден в който, може да се яде месо. След Коледните заговезни започват 40 дневни коледни пости, които свършват на Бъдни вечер. Постът се нарича Малка четиридесетница. Преди Коледа вярващите постят, за да се подготвят да посрещнат материализираното Божие слово - сина Исус Христос.
Забранява се яденето на месо, мляко, сирене, яйца, кашкавал (храни от животински произход). Олио и вино може да употребява без сряда и петък. На Никулден - 6 декември, се разрешава риба и вино.
Венчавките са забранени от днес до 21 ноември (Въведение Богородично) и от 20 декември (Игнажден) до 6 януари (Йордановден).

неделя 11 октомври 2020 - Празнуват Филип, Филипа, Фико, Фильо, Филко, Филчо, Фичо, Фила, Фика, Филипина, Филипка, Филка, Фитьо, Пина. / Категория: ИМЕННИ ДНИ

петък 09 октомври 2020 - Имен ден празнуват Аврам / Категория: ИМЕННИ ДНИ

сряда 14 октомври 2020 - Св. Параскева-Петка Търновска (Петковден) / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

Църквата отдава почит към делото и паметта на преподобната Параскева-Петка Епиватска, Търновска, живяла през Х-ХІ в., обявена за светица.

Родена в град Епиват, на брега на Мраморно море от родители българи, тя се посветила твърде рано на Бога и искала да отдаде целия си живот в негова служба. Затова след смъртта на родителите си разпродала цялото си имушество и го раздала на бедните. После отишла в Цариград, а не след дълго заминала в пустинята на Палестина, където престояла доста време в отшелничество. Върнала се след много години в Епиват, където никой не я познал. Останала да живее като монахиня в един манастир, където и умряла.

След смъртта й нейните мощи вършели чудодейни дела: който се докоснел до тях, ако е болен оздравявал, ако е сляп – прогледвал, ако е хром – се изцелявал. Цар Иван Асен ІІ чул за чудесата, вършени от светицата и изпратил специална делегация начело с преславския митрополит Марко да пренесе мощите й в Търново. Там била построена църква, която кръстили на нейно име. Светицата се считала за покровителка на царското семейство.

След падането на Търново под турско робство, мощите на св. Петка били пренесени във Видин, а след падането и на Видинското царство - в Сърбия. Впоследствие, Сюлейман Великолепни ги върнал в Цариград, а Патриаршията ги продала на влашки войвода, който изплатил задълженията й към Високата порта.

Днес мощите на света Петка се намират в една от църквите на град Яш, Румъния.

сряда 14 октомври 2020 - Имен ден празнуват Параскева, Парашкева / Категория: ИМЕННИ ДНИ

неделя 18 октомври 2020 - Св. ап. и ев. Лука. Св. вмчца Злата Мъгленска / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

неделя 18 октомври 2020 - Имен ден празнуват Злата, Златимира / Категория: ИМЕННИ ДНИ

понеделник 19 октомври 2020 - Св. преп. Йоан Рилски / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

Св. преподобни Йоан Рилски чудотворец. (ок. 876-946)
Чества се на 19 октомври, заедно със св. пророк Иоил.
На 19 октомври Църквата празнува скромния отшелник от Рила планина, когото още приживе наричали земен ангел и небесен жител.

Най-великият светец на българската земя, преподобни Иван Рилски се родил около 876 г. в Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина край р. Струма (край град Дупница). Бил съвременник на княз Борис (852-889) и на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър. До 25-годишната си възраст бил пастир. От крехка възраст в душата на Иван започнала да се развива и крепне религиозната вяра. По това време из цяла България започнали да се строят църкви и манастири.

Новооснованите обители ставали не само огнища на християнството, но и книжовни и просветни средища. Желанието на юношата било да се посвети напълно в служение на Бога и в някоя света обител да се отдаде на монашески живот. Отначало Иван постъпил в близкия манастир "Св. Димитрий" под самия връх Руен. Тук той не само развил своите заложби към духовно съзерцание, но и получил образование и придобил знания от свещените, богослужебни и религиозни книги. Приел монашеството, но не останал задълго в обителта, а се отдал на живот в пълна самота, молитви, пост и лишения.

Преподобни Иван Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, където останал до края на живота си. Там той основал манастир, който съществува вече хиляда години. Извършил много чудеса през живота си и подир смъртта си: нахранил овчари, излекувал с молитвата си един побъркан, изцерил и изцерява от разни болести благочестиви люде, опазва манастира си чрез своята благодатна сила.

Славата на отшелника постепенно се разпространила по цялата страна и достигнала чак до столицата. Използвайки едно свое пътуване до София, цар Петър I изминал около 120-километровото разстояние до планината, за да се види с благочестивия старец. Праведният Иван обаче не го допуснал до себе си, а само му се поклонил отдалеч, като монархът отговорил със същото. Отшелникът, естествено, върнал обратно и изпратеното му от цар Петър злато. Това още повече увеличило славата му и към него започнали да се присъединяват ученици, които строели за себе си колиби наоколо. Такова било началото на най-известния български манастир.

Преди смъртта си преподобни Иван отишъл на пълно уединение, там съставил своето "завещание" (вж. Завет на Св. Иван Рилски Чудотворец). Починал на 18 август 946 година на около 70 годишна възраст и бил погребан в притвора на църквицата в каменна гробница, която е запазена и до днес. Неговото успение Църквата възспоменава всяка година на същата дата.

Преподобният Иван Рилски е обявен за изключителен небесен покровител на българския народ и се ползва с народната благовейна почит.

понеделник 26 октомври 2020 - Димитровден / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

Българската православна църква почита днес паметта на Св. Великомъченик Димитрий Мироточец - в разговорната реч празникът се нарича Димитровден. Народният култ към Св. Димитър го представя като по-голям брат-близнак на Св. Георги. Широко разпространена е поговорката "Св. Георги лято носи, а Св. Димитър - зима". Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най-големите Задушници.

В народния календар празникът на Св. Димитър бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Според поверията в полунощ срещу празника на Св. Димитър небето се отваря, след което се очаква и първият сняг. Светецът се смята за покровител на зимата, студа и снега. На 26 октомври завършва традиционният период - от Гергьовден до Димитровден, за наетите сезонни работници - пастири и ратаи. Затова и празникът на Св. Димитър се нарича още Разпус. На Димитровден се е прието на трапезата да има ястия от птици и зеленчуци.

Християнската история, счита че Св. Димитрий се е родил в трети век в Солун, където баща му е бил градоначалник. Той тайно е вярвал в Христа, но не смеел открито да изповядва вярата си, тъй като по онова време имало голямо и много свирепо гонение срещу християните. Една от стаите в дома си бил превърнал в молитвена, поставяйки иконите на Спасителя и на Св. Богородица. Когато Димитрий поотраснал и можел да разбира истината, родителите го въвели в молитвената стая и започнали да го учат на вярата в Господ Исус Христос. Повикали свещеник и кръстили Димитрий. След смъртта на родителите си Димитрий наследил голямо богатство.

Св. Димитрий много пъти спасявал Солун от вражески нападения. Той бил почитан още от онези времена в Тракия и Македония. По-късно българи и гърци започнали разпалено да си оспорват "покровителството на небесния стратег Св. Димитрий от Солун". Заради славянския му произход от древни времена всички славянски народи честват светеца. Българи и сърби го почитат като патрон на цялото славянство. Предполага се, че светецът е бил проконсул на Солун и е загинал мъченически за Христовата вяра на 26 октомври 306 г.

понеделник 26 октомври 2020 - Имен ден празнуват Димитър, Димитрина, Митко, Митьо, Димo, Димчо, Димка, Димaнa / Категория: ИМЕННИ ДНИ

вторник 27 октомври 2020 - Мчк. Нестор (МИШИ ПРАЗНИЦИ) / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

Мишинден, Поганшляк, Мишляци, Пуганци народен празник с езически произход в чест на мишките, известен в цялата страна. Празнува се в деня на св. Нестор и по-рядко на 24 ноем.(св. Катерина в Изт. Тракия) или на Песи понеделник (първия понеделник от Великденските пости в някои райони на Северозап. Б-я). В Родопите и Станджа Мишите празници са през първите три дни от февруари, а българите от Беломорска Тракия ги празнуват от Коледа до Богоявление. За предпазване от мишки се извършват и съблюдават строго редица обреди и забрани, най-вече е забранено да се говори за мишки от жените. Най-старата жена замазва с тор или кал огнището или пода на зимника, като изрича заклинания. Жените не трябва да използуват остри предмети да режат с нож или с ножица, да плетат с куки и шият с игли, да месят хляб, за да не косят мишките дрехите и посевите с острите си зъби. В някои райони правят Мишкина сватба, като с този символичен магически акт се цели да се премахне опасността от вредните гризачи. Според нар. легенда мишките излезли от корема на един езичник, когото св. Нестор успял да победи при една битка, а друго предание разказва, че всички гадини мишки, змии и къртици, излезли от тялото на дявола, който се пръснал, след като помирисал тамян.

вторник 27 октомври 2020 - Именници: Нестор / Категория: ИМЕННИ ДНИ

сряда 28 октомври 2020 - Св. великомъченица Параскева / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

ДЕН НА СВЕТА ВЕЛИКОМЪЧЕНИЦА ПАРАСКЕВА

Параскева се родила в семейството на благочестиви християни от Икония, Мала Азия. Била единствена дъщеря и наследила голямо богатство. Но християнската й добродетелност я правела безразлична към земните блага и изкушения. Затова девойката се отдала на скромен и смирен живот. Раздала наследството си за дрехи на голите, за храна на бедните и гладните, за подслон на странниците.

Това предизвикало злоба и ненавист у съгражданите й езичници. И когато през 303 г. започнали гоненията срещу християните, заловили Параскева. И я изпратили на съд, за да отговаря за делата си. Но съдията бил запленен от красотата на девицата. Опитал се с благо думи да я склони да се отрече от вярата си. Поискал я за своя съпруга. Боголюбивото момиче било готово на всякакви страдания, но не и да престъпи Божиите закони. Разгневеният съдия заповядал да бият жестоко непокорната християнка. А Бог лекувал раните на мъченицата и й давал необикновена сила.

Един ден неочаквано за всички Параскева пожелала да отиде в езическото капище. Съдията се надявал да се покае. Но вместо това, тя с поглед и молитва съборила идолите и те се разпилели.

Обезумял от безсилие, съдията заповядал да изгорят мъченицата на клада. А когато видял как огънят гали полумъртвото й тяло, наредил да отсекът главата на мъченицата с меч. Така завършил славния живот на св.великомъченица Параскева.
Църквата отбелязва паметта и на св.мъченици Тарентий и Неонила и на преподобни Стефан Саваит.

сряда 28 октомври 2020 - Имен ден празнуват Параскева, Лъчезар, Лъчезара / Категория: ИМЕННИ ДНИ

четвъртък 29 октомври 2020 - Св. прпмчца Анастасия Римлянка / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

В третия век някои християнки от Рим в желанието си напълно да се посветят на Бога се свързали помежду си и заедно се заселили на едно място, недалече от града. Образували девическа обител. Избрали си за ръководителка в духовния живот една стара мъдра жена на име София, известна с високото си благочестие. Под нейното ръководство водили строг живот, предадени на молитва и труд. Отказали се от брак, тия девственички образували нещо като монашеска община. При София се възпитавала девойка на име Анастасия, която на тригодишна възраст останала без родители. София била за нея като втора майка. Грижела се за възпитанието и образованието й. Научила я на християнските истини, на евнгелските добродетели. Анастасия станала на 20 години. Плавела силно впечатление със своята чудна красота. Била кротка, трудолюбива, винаги молитвено и благоговейно настроена. Млади знатни римски граждани я искали за съпруга. Но тя отхвърляла предложенията им. Решила да се посвети изцяло на Бога.
В това време император Деций започнал жестоко да гони християните. Фанатизирани езичници донесли на римския управител, че в обителта вън от града живее необикновено красива девойка, която вярва в Разпнатия и не уважава боговете. Управителят пратил войници да я доведат при него...
Управителят се озверил. Веднага наредил да бият и мъчат девойката. Тя пеела стихове от псалмите и повтаряла: - Господи, мое прибежище и мой застъпник, не отстъпвай от мене! Изнемогва в болки душата ми. Страдам заради Тебе. Благоволи към мене, Твоята негодна служителка. Да Ти бъде приятно проливането на моята кръв. Да не бъда отхвърлена от лика на светите мъченици!
В тълпата се намирал един християнин на име Кирил. Той подал два пъти вода на изнемогващата мъченица. Затова бил наказан със смърт. Мъченията на Анастасия стигнали до такава жестокост, че дори народът, който бил привикнал на такива жрелища, с ужас започнал да укорява управителя. Осакатеното тяло на светата девица било обезглавено и хвърлено вън от града.
Ангел се явил на София и й разказал за станалото. Бързо тя отишла на мястото, където било простряно тялото на мъченицата. С радостни сълзи го целунала. Благодарила с облекчение на своята мила дъщеря, загдето изпълнила нейния съвет и до последно издихание изповядвала вярата си в Христа. С духовните си очи тя съзерцавала, жива и блажена в Бога, светата мъченица и й говорела: - Не даром съм се трудила. Ти се яви пред Небесния Жених в брачната дреха на невинността, украсена с кръв, пролята за Господа. Сега те моля – бъде твърдина на моята старост и се моли за мене. Когато бъде угодно на Бога да тури край на моя земен живот, моли Господ да прости греховете ми!
Престарялата София не е имала сили да погребе светото тяло. Тя само плачела над него. Дошли отнякъде двама християни. Те споделили скръбта и молитвите на старицата и благоговейно погребали тялото на света Анастасия Римлянка.

петък 30 октомври 2020 - Св. мъченик Зиновий и сестра му Зиновия / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

Св. Зиновий и сестра му св. Зиновия живели в третия век. Прекарали живота си в киликийския град Ег. Родителите им били благочестиви хора. Възпитали ги в християнската вяра. Те рано останали сираци. В милостини към бедните хора и в свят живот преминала младостта им.
Зиновий получил от Бога дар на чудотворство. Чрез молитва и възлагане на ръце лекувал болни. Скоро образоваността, чудесата и добродетелите му го прославили из цялата област Киликия. Егейските християни го избрали за епископ. Свети Зиновий ревностно изпълнявал своите архиерейски задължения. Успешно наставлявал паството си със слово и пример.
През време на Диоклетиановото гонение императорският сановник Лисий дошъл в град Егей, за да скланя християните да се отрекат от вярата си. Братята Клавдий, Астерий, Неон и сестра им Теонила пострадали мъченически за Христа. Идвал ред на Зиновий и Зиновия...
Осъдени били на смърт. Мъчениците с радост тръгнали към мястото, където щели да бъдат умъртвени. По пътя мълвели молитвено: - Благодарим ти, Господи, загдето ни удостои да се подвизаваме с добър подвиг, пътя да свършим, вярата да запазим. Направи ни участници в Твоята слава и ни причисли към ония, които са благоприятни на Тебе, понеже Ти си благ вовеки!
Свещеномъченикът Зиновий и блажената му сестра Зинавия били убити с меч. Глас от небето ги повикал към вечен живот и към нетленни венци. С радост те предали на Бога душите си. Това станало в 285 година.

петък 30 октомври 2020 - Имен ден празнуват Зоран, Зорица, Зорка, Зорница / Категория: ИМЕННИ ДНИ

събота 31 октомври 2020 - Св. апостоли Стахий, Амплий. Св. мчк Епимах / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

Св. мъченик Епимах се родил в Египет. Родителите му били християни. Възпитан бил в благочестие и светост. Живял в епохата на гоненията срещу Църквата. Още млад, той се поселил в Пелусийската планина, където заживял по примера на св. Йоан Кръстител. Нямал никого от светите отци за наставник в пустинното житие. Наставляван бил направо от Бога и от любовта, която имал към Бога. Любовта му към Бога го учела на добродетелен живот.
Като чул, че в Александрия християните страдали от идолопоклонците, блажени Епимах отишъл в града, влязъл в главния езически храм през време на голям езически празник, прекатурил жертвоприношенията на земята и строшил идолите. Управителят Апелиан го затворил в тъмница. Тук той утвърждавал верните в техния подвиг за Христа.
Провесили го на дърво и го стъргали с железни нокти. Замервали го с камъни. Трошили му костите. А той говорел на мъчителите си: - Нашият Господ Иисус Христос беше разпънат и заради мене, беше прободен с копие и напоен с оцет. А сега не трябва ли и аз да бъда причастник в страданията му? Наложете ми мъки по-големи от тия, които сега ми налагате! Плюйте ме! Ругайте ме! Турете трънен венец на главата ми! Дайте кръст в ръцете ми! Напойте ме с оцет! Направете цялото ми тяло една рана! Разпънете ме на кръст и ме прободете с копие! Всичко това претърпя Господ. Нека и аз претърпя същото!
Имало много люде, които следели как мъчат св. Епимах. Между тях била и една жена, едното око на която било сляпо. От очите й се стичали сълзи, като гледала страданията на мъченика. Мъчителите го биели жестоко по цялото тяло. От това биене пръскали наоколо капки кръв. Една капка паднала в сляпото око на тая жена и то оздравяло. Прогледнала и с това око, жената радостно извикала: - Велик е Тоя Бог, Когото страдалецът изповядва! Той направи чудо с мене!
Разярен от тая прослава, управителят Апелиан заповядал да бъде отсечена главата на св. Епимах. И тя паднала на земята за нова прослава на Бога. Душата на светия мъченик отминала във вечността честита и блажена.