Декември - Календар с всички празници.

Януари Февруари Март Април Май Юни Юли Август Септември Октомври Ноември Декември

Всички събития за Декември :

вторник 01 декември 2020 - Св. прор. Наум. Св. Филарет Милостив / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

Свети пророк Наум живял 700 години преди Рождество Христово. 200 години преди него пророк Йона, по Божия заповед предсказал разрушението на Ниневия речник за големите беззакония на нейните жители. Ниневитяни се покаяли и Господ отменил строгата си присъда. След известно време те пак се развратили и тогава Бог чрез устата на пророк Наум им открил страшните бедствия, които ще ги постигнат. Пророчеството се сбъднало точно. Ниневия, един от най-големите и богати градове на древния свят, била разрушена дo основи и разграбена от враговете. Разливането на р. Тигър довършило опустошението. Сега едва може да се познае мястото, където е бил тоя грамаден град.

Пророк Наум предсказал и други събития и утешавал верните Божии служители чрез откриване на евангелските обещания.
Времето на служението на порок Наум се отнася към втората половина на царуването на Иудейския цар Езекия, тоест към 745-714 г. пр. Р. Хр. (след разрушаването на Израилското царство).

За другите обстоятелства от живота на пророка не се знае нищо. Според преданието, той починал на 45-годишна възраст и бил погребан в отечеството си.

Днес православната църква почита също и паметта на Св. Филарет Милостиви, Св. Стефан Урош, цар Сръбски и Архиепископ Серафим (Соболев)

сряда 02 декември 2020 - Св. прор. Авакум. Преп. Йоан и Андрей / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

четвъртък 03 декември 2020 - Св. прор. Софония. Св. свщмчк Теодор, архиеп. Александрийски / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

петък 04 декември 2020 - Света мъченица Варвара. Преп. Йоан Дамаскин (Разрешава се риба) / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

Родена е в Илиопол и е живяла по времето на император Максимилиан. Още като девойка приема Христовата вяра. Подложена е на мъчения заедно с християнката Юлиана. И двете са осъдени на смърт заради вярата им. Погребани са от християнин, който построил над тях храм. Мощите на Варвара почиват в Киев, а една малка частица от тях се намира в софийската църква "Свето Преображение" в квартал "Лозенец".
Знатната дама от град Илиопол е убита от собствения си баща - езичник, защото приема християнството.Народът почита Св. Варвара като закрилница от болести и особено от шарката. Варварае типично женски празник. За да умилостивят и прогонят баба Шарка, жените приготвят обредно вариво от различни житни и бобови зърна, подслаждат го с мед и раздават надецата си и съседи. Майките раздават царевични питки и ракия. Срещу празника край измазаното огнище се нарежда трапеза за шарката с медена питка, паничка мед, сол, вода;оставят пешкир и възглавница до софрата.
В народните представи Варвара и сестра й Сава, чествана на другия ден, са двете сестри на Св. Никола. От тях Сава е по-добрата, винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двете сестри подготвят празника на Св. Никола, затова се казва: "Варвара вари, Сава пече (меси), Никола гости гощава".На Варвара жените подготвят обредно вариво, както на Андреевден. В някои райони на страната месят питки, намазват ги с мед или рачел (сварен гроздов сок с парченца тиква, патладжан и др. плодове) и ги раздават на пътниците, за да отнесат със себе си болестта.

В Южна България Св. Варвара се почита като повелителка на болестите, на плодородието и домашните птици. На този ден се приготвят благи пити, които се намазват с мед или захар и се раздават на съседите, за да не боледуват децата.

За омилостивяване на шарката, вечерта срещу празника за нея се приготвя трапеза или се оставя през нощта медена питка на полица, за да я вземе баба Шарка, да си хапне и да не напада децата. В Западна България със същата цел на кръстопът нечетен брой деца палят огън, сваряват леща в гърне и прескачат три пъти огъня. Главня от него и лещата се пазят за лек против дребната шарка. Майките раздават царевични питки и ракия.

В Кюстендилско момите-варварки обикалят по къщите и поздравяват домакините за празника. Те ги даряват с брашно, боб, сушени плодове, ябълки.

В Южна България има обичай срещу Варвара да се слага обреден хляб(колак, кравай, харман) и да се кади с палешника. С него се цели осигуряването на плодородие и богат приплод на добитъка. На трапезата се пали свещ, приготвена от стопаните, която се запазва и се пали при тежко раждане на добитъка, при гръм и градушка. В Югоизточна България стопанката храни рано сутринта кокошките в кръг със сварените вечерта зърна, за да се развъждат и запазват.

Обредна трапеза: царевица, нахут, грах, бакла, фасул, пшеница, сусам, прясна пита, ошав, пълнени чушки с ориз.

петък 04 декември 2020 - Имен ден празнуват Барбара, Варвара, Варвардан / Категория: ИМЕННИ ДНИ

събота 05 декември 2020 - Сава Освещени. Преп. Нектарий Битолски / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

събота 05 декември 2020 - Имен ден празнуват Венцислав, Венцислава, Владислав, Владислава, Десислав, Десислава, Сабина, Сава, Савка, Савчо, Светослав, Светослава, Слав, Слава, Славей, Славейка, Славейко, Слави, Славка, Славчо, Станислав, Станислава, Съби, Събина / Категория: ИМЕННИ ДНИ

неделя 06 декември 2020 - Св. Николай (Никулден) / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

Св. Николай се родил през втората половина на III в. в Патара, град в малоазийската област Ликия. Още от детски години той проявявал ония добродетели, чрез които се прославил пред Бога и човеците. Когато стигнал юношеска възраст, неговият чичо Николай, епископ Патарски, уговорил родителите му да посветят сина си на служение Богу и скоро го възвел в чин презвитер. По време на ръкоположението епископът, изпълнен с пророчески дух, се обърнал към народа и, като посочил юношата, извикал: "Братя! Аз виждам ново слънце, което изгрява над земята и обещава утеха на всички скърбящи. Блажено е стадото, което ще го има за пастир, защото той ще приведе към истината заблудените овци, ще ги пасе на пасбището на благочестието и ще бъде помощник на всички страдащи!" Целият живот на св. Николай бил изпълнение на тия пророчески думи: той не преставал да помага на страдащите, да защищава невинните, да укрепява слабите със словото на истината и вярата.

След смъртта на родителите си той употребил всичкото си богато наследство за добри дела, стараейки се да не го знаят тия, на които правел благодеяния. Той помнел Божията заповед - да правим добро скришом ида не търсим за него светска слава.

Един твърде богат жител на гр. Патара ненадейно изгубил състоянието си и изпаднал в голяма беднотия. Привикнал към богатство, той не бил в състояние да се бори с изкушенията на бедността и замислял вече по безчестни пътища да доставя средства за живот на себе си и на своето семейства, което се състояло от три дъщери. Той имал намерение да пожертвува честта на дъщерите си. Но той не успял да изпълни своето греховно намерение, защото бил спасен с навременната помощ на св. Николай. Като узнал за бедственото му състояние, Божият угодник нощно време му подхвърлил през прозореца голяма кесия със злато. Като се събудил сутринта, нещастният баща едвам могъл да повярва на неочакваното богатство. Работите му се поправили и наскоро той омъжил най-голямата си дъщеря. Св. Николай решил по същия начин да устрои съдбата и на останалите дъщери. След известно време той пак подхвърлил такава кесия със злато. Наредена била честно и втората дъщеря, и зарадваният баща излял пред Бога своите чувства на благодарност. "Милосърдни Боже, Който си ни изкупил със Своята кръв и сега ме удържаш от грях и безчестие - молил се той, - покажи ни тоя, който служи за оръдие на Твоята благост; покажи ни тоя земен ангел, който ни спасява от грях я освобождава от порочни замисли!" Това желание било изпълнено. Една нощ той чул лак някой отворил прозореца и хвърлил също такава кесия, както и по-рано. Бързо станал, затичал се подир своя благодетел, и познал Николай, който в това време управлявал Патарската епархия в отсъствие на своя чичо, който заминал за Йерусалим. Той паднал пред нозете му и, проливайки сълзи на благодарност, казвал: "Ако не беше те лратил Господ да ни спасиш, аз не щях да устоя против изкушенията и бих увлякъл в грях и безчестие невинните си дъщери".

След завръщането на чичо му, св. Николай сам се отправил за Божи гроб и във време на пътуването по море с молитва укротил морската буря и възкресил един моряк, който се убил при падане от върха на корабната мачта. Все повече и повече горейки от любов към Бога, Николай се поселил в един манастир и желаел всичкия си живот да посвети на Господа и да Му служи чрез трудовете и лишенията на монашеския живот. Но волята Господня му била предназначила друг път. Една нощ св. Николай, стоейки на молитва, чул глас, който му говорел: "Николай, влез във всенародния подвиг, ако искаш да получиш от Мене венец!" В страх и недоумение Николай размишлявал в себе си - какво ли означава това призоваване? Същият глас му казал отново: "Николай, това не е оная нива, на която можеш да принесеш очаквания плод. Обърни се към лю-дете, та в тебе да се прослави името Ми!" Сега Николай разбрал, че Господ му посочва друг живот и иска от него не монашеско служение. Покорен на Божията воля, той оставил избрания от него живот и се отправил в Мир (главен град в областта Ликия), без да знае за какво го предназначава Господ, но бил готов да изпълни Неговото повеление.

В същото време в гр. Мир избирали архиепископ на мястото на неотдавна починалия епископ Йоан. Събралите се от всички градове епископи се затруднявали в избора и разбирайки, че само един Бог може да ги просвети и вразуми, готвели се към това дело чрез молитва и пост. Господ Бог чул молитвата им и на един от тях открил волята Си. На тоя епископ във време на молитва се явил един мъж, сияещ е неземна светлина, и му заповядал същата ранна сутрин да застане на църковните врата и да очаква минаващите. "Пръв, който влезе - казал той - е избраният от Бога, името му е Николай". Епископът разказал на другите за случилото се и застанал рано сутринта на църковните врата, а другите епископи се събрали в храма. Между това св. Николай пристигнал в Мир, прекарал почти всичкото време в молитва и тая сутрин, по свой обичай, отишъл в храма да слуша утренята. Току що прекрачил вратата, и епископът го спрял и попитал за името. - "Николай, раб на твоя светиня, Владико" - отговорил той смирено. Тогава епископът, като го хванал за ръка, довел го в храма и го поставил сред другите епископи. Мълвата за всичко това бързо се разнесла и народът се струпал в безбройно множество. Наученият чрез видение епископ се обърнал към народа и, като посочил Николай, казал: "Приемете, братя, своя пастир, когото помаза Дух Свети и комуто Той повери ръководството на нашите души. Постави го не събрание на човеци, но Божието определение!" Народът се радвал и благодарил на Господа. Сам Николай в дълбоко смирение, смятайки себе си недостоен за високия сан, искал да се отрече от него, но се покорил на волята Господня и приел архиепископството. Цариградският патриарх св. Методий разказва, че няколко време преди това св. Николай сам имал видение. Нощем му се явил Иисус Христос, сияещ от слава, и му връчил Евангелие, украсено със злато и бисери, а от другата страна пресв. Богородица му възлагала светителски омофор.

Станал пастир на Мир-Ликийската църква, св. Николай бил винаги строг към самия себе си още повече засилил трудовете си. Той разсъждавал, че според новия сан и място повече от преди трябва да живее не за себе си, а за другите. Избрал си двама достойни сътрудници от презвитерите и неуморно се грижел за благото на тия, които били поверени на грижите му. Всички приемал с бащинска любов, изслушвал всякакви молби и оплаквания, охотно давал помощ и съвет, с твърдост се застъпвал за невинните и обидените. Сред такива грижи го застигнала бурята на гонението, предприето срещу християнската Църква, която в течение на 50 години се ползувала със спокойствие и тишина. Това страшно гонение, повдигнато от императорите Диоклетиан и Галерий, продължило 10 години. То започнало в столичния град Никомидия, където на самия празник Рождество Христово били изгорени в храма до 20,000 християни. Оттам гонението се разпространило по многобройните области на Рим-ската империя. Навсякъде издирвали християните и ги предавали на мъчения и смърт. Без да гледа на опасността, св. Николай продължавал безбоязнено да проповядва Христа, и затова заедно с много християни бил затворен в тъмница, където престоял дълго време, понасяйки с търпение и глад, и жажда, и различни страдания, като не преставал със словото Божие да утешава другите затворници. Най-после гонението се прекратило. Новият император Константин познал истинния Бог, Който му дарувал чрез силата на Кръста победа над враговете. Той освободил проповедниците на словото Божие и навсякъде разрушавал идолските капища и строил храмове на истинския Бог. Тогава и Николай се върнал на своя архиепископски престол.

Кървавите гонения се прекратили. Но скоро за Църквата настъпило не по-малко бедствено време. Наченали се вътрешни раздори. Някои лъжеучители започнали да проповядват ереси. Така, Арий, презвитер александрийски, отхвърлял Божеството на Иисуса Христа. Желаейки да въдвори мир в Църквата, император Константин в 325 г. свикал на събор в гр. Никея епископите от всички области. Събрали се 318 отци. Това бил Първият вселенски събор.

На тоя събор, който продължил около 2 месеца, бил съставен Символът на вярата (до осмия член) за общо църковно употребление. Ереста на Арий била осъдена. Разказват, че св. Николай в спор с Арий не могъл равнодушно да понесе богохулните му думи и в присъствие на цялото събрание му ударил плесница. За тая му постъпка св. отци лишили Николай от архиерейски сан. Но някои от най-достойните отци на събора се удостоили с чудесно видение: видели от едната му страна Господ Иисус с Евангелие, а от другата - Божията Майка с омофор. Като узнали, че Сам Господ и пречистата Му Майка възвръщат на Своя избраник Николай отнетото от него, св. отци вече не осъждали дръзновената му постъпка и започнали да го почитат като велик Божи угодник.

Като се върнал от Никея, св. Николай започнал пак да управлява своето паство, като го утвърждавал в истинското учение и опровергавал всякакви лъжливи учения, които могли да смутят вярващите. За всичко се обръщали към него и търсели неговата помощ. Всички били убедени, че в негово лице ще намерят защитник на правдата и изобличител на всяка несправедливост. Веднъж във Фригия (Мала Азия) бил повдигнат бунт и императорът изпратил там трима военачалници: Непотиан, Урс и Ерпилион, със значителна войска. Застигнати от буря около бреговете на Ликия, те били принудени да спрат недалеч от гр. Мир. Тук техните войници, като слезли от кораба, започнали да ограбват жителите, и от това произлязло кърваво сблъскване. Като чул за това, св. Николай незабавно дошъл при враждуващите и чрез съвети успял да възстанови между тях съгласие. В това време получил известие, че в негово отсъствие градоначалникът, подстрекаван от лоши люде, осъдил на смърт трима невинни граждани, за които всички в града скърбели и плачели. "С нетърпение те чакат, владико - казали му известителите, - защото всички са уверени, че ако ти беше там, нямаше да допуснеш такава несправедливост". Светителят бързо се отправил за града, като взел със себе си и пратените от царя военачалници. Когато той влязъл в града, нещастниците вече били доведени на мястото на наказанието. С гол меч в ръка палачът вече се готвел да изпълни присъдата, когато изведнъж народът отворил път и светителят Николай, като дошъл при палача, изтръгнал меча от ръката му и снел оковите от нещастниците, които с радостни сълзи паднали пред нозете му. Никой не смеел да се противи на великия пред Бога и людете светител. Градоначалникът, чувствувайки себе си виновен, започнал да се оправдава. Но св. Николай го заплашил с гнева на Бога и царя. И той, изповядвайки своята вина, започнал смирено да моли за прошка.

След известно време същите военачалници, като се върнали в Цариград след усмиряването на бунта, били наклеветени от цариградския градоначалник, който със злато бил подкупен от завистливи техни врагове. Той донесъл на царя, че те уж замислят да вдигнат бунт срещу него. Царят заповядал да ги затворят в тъмница, докато бъдат съдени. Но скоро злобните клеветници, боейки се, че в съда ще се разкрие невинността на затворниците, убедили градоначалника отново да донесе на царя, че те и в тъмницата продължават своите коварни замисли. Нещастните узнали за това чрез тъмничния стражар и били поразени от ужас, като не виждали никаква вина в себе си. Последната надежда да бъдат оправдани им била отнета, и те трябвало да загинат като злодеи. Тогава един от тях, като си спомнил как светителят Николай, спасил от смърт Тримата невинни граждани, започнал задочно да го моли за застъпничество и извикал: "Боже Николаев, Който си избавил тримата затворници от незаслужена смърт, погледни милостиво и на нас, невинно осъдените, понеже нямаме помощник между людете. Побързай да ни помогнеш!" Бог чул молитвата и изпратил на нещастните помощ чрез Своя угодник, великия архиерей Николай. Същата нощ на царя се явил насън св. Николай и му казал: "Освободи тримата военачалници, които невинно страдат! Ако не послушаш, ще вдигна срещу тебе война, и ти ще загинеш". Учуден, царят запитал: "Кой си ти и как смееш да ме заплашваш?" Светителят отговорил: "Аз съм Николай, архиепископ на Мир-Ликийската митрополия".

Същия сън видял и цариградският военачалник и съобщил това на царя, който на следния ден повикал тримата военачалници и им казал: "Чрез какво магесничество сте ни изпратили такъв страшен сън, и кой е тоя страшен и разгневен мъж, които иска вашето освобождение и смее да ме заплашва с война и гибел?" Военачалниците с изумление гледали един на друг. Като не знаели какво да отговорят на царя, те могли само да го уверят в своята невинност. Но изведнъж, като вдигнали очи, те видели наред с царя светителя Николай и започнали гръмко да го молят за застъпничество. На въпроса на царя, кой е Николай, за когото те споменават, те му разказали всичко, що видели в Мир; Тогава царят, изумен от чудесното застъпничество на св. Николай, веднага ги освободил, като казал: "Не аз ви дарявам живота, но Николай, великият служител на Господа, когото вие викате за помощ. Вървете при него, благодарете му и кажете да не се сърди на мене, понеже аз изпълних волята му". Царят им дал богати дарове за Мир-Ликийската църква. Като стигнали в Мир, те благодарили на светителя, който ги спасил от смърт и безчестие.

Светителят извършил много други чудеса чрез Божията благодат. Той спасил от буря пътуващи по море и след това, като забелязал в тях грешни наклонности, довел ги чрез своите думи до разкаяние и изправяне. Удивително било влиянието на неговите думи и дори на неговия външен вид, сияещ с божествена благодат, върху сърцата не само на верните люде, но и на неверните, които той обръщал към Бога и укрепявал във вярата. Като достигнал дълбока старост, той починал тихо и блажено, след кратко боледуване в 342 г. Тялото му било погребано в катедралата на гр. Мир. Неговите нетлени мощи се оросявали от благовонно миро, от което много вярващи получавали изцерение. През времето на византийския император Алексий I Комнин (1081-1118 г.) мощите на свети Николай били пренесени от гр. Мира в гр. Бари, център на южноиталианската област Апулия. Там живеело многобройно гръцко население. Светите мощи били тържествено посрещнати от епископи, свещеници и възторжения народ на 9 май 1087 г., откогато е установен днешният празник, наричан у нас "летен свети Никола". Още от 1077 г. град Мира бил завладян от селджукските турци. Броят и благочестието на християните в този град много намалели. По същото време светителят Николай заповядал в съновидение на един благочестив свещеник от Бари да пренесе мощите му в своя град. Избрани мъже се отправили незабавно в три кораба за Мала Азия. На около два километра от тогавашния град Мира се намирала църквата, в която се покоили благодатните мощи на великия древен светител. След преговори с местните християни, с благоговейна радост мощите били натоварени на един от корабите, и с тях заминали за Бари и двама от иноците при храма в Мира. През същата 1087 г. започнал строежът на прочутия храм на светителя Николай и бил завършен в 1139 г. Град Бари се превърнал в любим поклоннически град за християните от всички страни. Този ден започнали да празнуват в Русия още през 1091 г. поради изключителното уважение всред руските християни към този благодетелен Божи угодник и за възпоменание на чудотворното спасение на удавено дете през годината, когато светите мощи били пренесени в Бари, където се пазят и досега.

Трапеза: рибник (печен в тесто шаран), боб, сарми, обреден хляб.
Източник: Жития на светците, Синодално издателство, София, 1991 година

Денят на св.Николай Мирликийски е обявен за официален празник на морския ни град Бургас. Поверието казва, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св.Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. С иконата на светеца жените на рибарите излизали по време на морска буря на брега и я потапяли до три пъти във водата като заклинание да се върнат мъжете им живи и здрави. В миналото и рибарите не излизали в морето без молитва пред иконата на Св.Николай за неговото застъпничество.
С името на Свети Николай е свързано възникването на с.Черноморец. Допреди няколко десетилетия селото носеше името Свети Никола, прието от основателите му заради донесена от морето икона с лика на Чудотвореца.

Легенда разказва и за възникването на манастир край с.Емона. Според нея, веднъж, както се разхождал по Стара планина, светецът бил подгонен от турска потеря. Той хукнал към морето да дири спасение, а земята пред него растяла и се вдавала все по-навътре в морето. Там, където спрял, след време местните богомолци издигнали манастир с неговото име - като крепост срещу нашествениците. Вариант на тази легенда е познат и по северното Черноморие и разказва за появата на нос Калиакра и на намиращия се на север от него нос Свети Никола.
Според народния култ към Св.Никола, той се явява още и като семеен и родов покровител, като пазител на дома, имота, стоката, рода.Този факт, както и култа към Св.Никола като покровител на реките и моретата и покровител на моряците и рибарите, дават основание на общинското ръководство на град Бургас през 1992 година да избере Свети Никола Чудотврец за патрон, покровител и защитник на града и неговите жители, с което се слага началото на тържествено отбелязване на патронния празник на град Бургас.

В православната вяра на българите светецът Николай, чието име означава "Побеждаващ", се почита като патрон на рибарите. Според народнохристиянския мит за подялбата на света нему се паднали моретата, реките, езерата. Той е господар на целия подводен свят - рибите и водните демони.

Народните представи за "мокрия Св. Никола" или "рибния светец" са разнообразни. Той се осмисля като крилат момък с необикновена физическа сила. Лети със златните си крила над морета и океани и влиза в люти битки с водните демони. В други случаи е наричан стари, зимни Св. Никола и е описван като беловлас и белобрад старец. Християнската иконография го изобразява също като възрастен мъж.

Задължителен елемент в обредността през този ден е приготвянето на риба, чието тяло е покрито с люспи. Най-често това е шаран, тъй като според поверието шарът е "слуга на Св. Никола". Веднъж, когато светецът плувал с лодката си в морето, силни вълни пропукали пода й. Св. Никола хванал един шаран и с него запушил пукнатината. Така спасил от удавяне своите спътници. Затова има обичай да се жертва шаран в чест на светеца. На този ден всеки трябва да си хапне риба. Народът казва: "На Никулден човек трябва да си почопли зъбите с рибя кост, макар и от боклука да я вземе".

В народната представа Св. Никола носи първият сняг - разтърсва дългата си бяла брада и от нея се изсипват първите снежинки. Известна е поговорката: "Днес му е денят, утре му е снегът".На Никулден се правят предсказания за времето и бъдещата реколта. Св. Никола се смята покровител на семейството и рода, пазител на дома, имота и стоката. За свой патрон го почитат рибари, търговци, кираджии, воденичари, ловджии, банкери.

неделя 06 декември 2020 - Имен ден празнуват Никол, Никола, Николай, Николина, Николинка, Николета, Ненка, Нина, Нинка, Кольо, Нико, Ница / Категория: ИМЕННИ ДНИ

понеделник 07 декември 2020 - Св. Амвросий, еп. Медиолански. Преп. Филотея Търновска / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

вторник 08 декември 2020 - Преп. Патапий / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

вторник 08 декември 2020 - Студентски празник / Категория: ДРУГИ

Началото на този празник е тясно свързано с първото и до 1920 г. единствено висше учебно заведение у нас – Софийския университет. Рождената дата на университета е 1 октомври 1888 г. Създаден е по инициатива на свищовлиите Иван Шишманов и Емануил Иванов като Висш педагогически курс при класическата гимназия с историко-филологическо отделение. Със закон от 1 януари 1889 г. курсът се превръща във висше училище с допълнителни отделения (факултети). От началото на ХХ век в него се допускат да следват и девойки.

В параграф 25 от общия правилник на университета от 1905 г. се казва: "На 25 ноември (8 декември), ден на Свети Климента Охридски и празник на университета, става тържествено представление на новия ректор (мандатът е бил едногодишен). Старият ректор чете отчет за вървежа на университета, а новия казва академическа реч." Това е официалното начало на 8 декември. То е свързано преди всичко с развитието на науката и културата. До 1919 г. честването на празника има мирен и нравствено-културен характер. Оттогава, във връзка със социално-класовите сблъсъци в България, празникът се политизира и му се придава партийно предназначение. В условията на тоталитарната власт студентският празник се деформира и опошлява, докато в един момент е изобщо зачеркнат от българския календар. Възстановен е през 60-те години на миналия век, но отново като оръжие на тогавашната партийна власт. През последните десет години 8 декември постепенно навлиза в първоначалното си русло. Той възвръща обаянието си на оригинален и неповторим студентски празник.

сряда 09 декември 2020 - Света Анна / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

На 9 декември православната църква чества зачатието на Св. Анна - майка на Богородица. Християнският култ към светицата се разпространява във Византийската империя още през VI век, когато е построена първата църква, носеща името й. В същия ден се почита и майката на пророк Самуил, която носи същото име - Анна.

Тя е покровителка на женското начало, на брака, семейството и майчинството. Закрилница е на момичетата, бременните и вдовиците. Почита се от жените, които в нейния ден не работят, за да не се разболяват децата им и не боядисват, защото според поверието от този ден започват родилните мъки на божията майка. Момите пускат пшеничени зърна в ново гърне с вода. Ако до Нова година зърната покълнат, това е знак за скорошна женитба.

Нощта, предхождаща празника, е време за заклинания, прокоби и магии. През нея магьосници, вещици и врачки най-лесно установяват връзка с дявола, мъртвите и демоните. В часовете на нарушено равновесие между земните и божествените сили, те отиват на гробищата. Там се събличат голи и с танц и шепот баят и "свалят" месечината в сито. Превръщат я в шарена краваи издояват млякото й. Сдобили се с лунното изобилие, те стават силни и властват над човешкия живот и труд. Омайват злите жени, чуждите ниви и стада като хвърлят разавалени яйца, правят магии за разделяне на съпрузи, за болест, омраза и смърт. За да се предпазят от това стопаните палят пред всяка врата огън с тор, ръсят пепел и просо около стопанските постройки, а жените мажат виметата на кравите със смес от мазнина, чесън и въглени.

Превърнали се в мушици, магьосниците влизат в чуждите домове, кръжат около огнището. Щом се забележи мушица трябва да се хване и да се изгори, за да се изгори злата сила.

Разрешава се риба.

сряда 09 декември 2020 - Имен ден празнуват Ана, Анета, Анелия, Анка, Анна, Аница, Анелия, Яна, Янка, Янко / Категория: ИМЕННИ ДНИ

четвъртък 10 декември 2020 - Св. мчци Мина, Ермоген и Евграф / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

петък 11 декември 2020 - Преп. Даниил Стълпник. Преп. Лука Стълпник (Разрешава се риба) / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

събота 12 декември 2020 - Св. Спиридон, еп. Тримитунтски чудотворец / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

събота 12 декември 2020 - Имен ден празнуват Спиридон, Спиро / Категория: ИМЕННИ ДНИ

неделя 13 декември 2020 - Св. мчци Евстратий, Авксентий, Евгений, Мардарий и Орест. Св. мчца Лукия девица. / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

неделя 13 декември 2020 - Имен ден празнуват Евгений, Адам / Категория: ИМЕННИ ДНИ

понеделник 14 декември 2020 - Св. мчци Тирс, Левкий, Филимон / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

понеделник 14 декември 2020 - Имен ден празнуват Снежа, Снежана, Снежка, Снежи, Снежна, Снежанка / Категория: ИМЕННИ ДНИ

вторник 15 декември 2020 - Св. свщмчк Елевтерий. Преп. Павел Латрийски / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

вторник 15 декември 2020 - Имен ден празнуват Свобода / Категория: ИМЕННИ ДНИ

сряда 16 декември 2020 - Св. прор. Агей. Св. мчк Марин / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

четвъртък 17 декември 2020 - Св. прор. Даниил и св. 3 отроци Анания, Азария и Мисаил / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

четвъртък 17 декември 2020 - Имен ден празнуват Анани, Данаил, Данаила, Даниел, Даниела, Дани, Данко / Категория: ИМЕННИ ДНИ

петък 18 декември 2020 - Св. Модест, патр. Иерусалимски. Св. мчк Севастиан и дружината му (Разрешава се риба) / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

събота 19 декември 2020 - Св. мчк Бонифаций. Св Бонифаций, еп. Ферентийски. Св. Григорий Омиритски / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

неделя 20 декември 2020 - Игнажден / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

Чества се на 20 декември и е голям църковен неподвижен празник. Посветен е на Св. Игнатий Богоносец, ученик на Йоан Богослов. Смята се, че той е детето, което Исус Христос посочва, когато обяснява кой е най-голям измежду себеподобните. Наричан е Богоносец, защото сам казвал, че носи в сърцето си Бога. Ръкоположен е за втори архиепископ в град Антиохия. Въвежда в богослужението пеенето на два хора. Осъден на смърт от римския император Траян (98-117) заради верските си убеждения. Загива мъченически, разкъсан от лъвове.

Игнажден, Идинажден, Идинак, Млада година, Млад ден, Нов ден, Игнат, Игнатовден, Поляз, Полазовден е традиционен народен празник. Вярва се, че от този ден започват Новата година и коледните празници. Вечерта срещу празника е първата Кадена вечер. За нея приготвят постни храни. На трапезата се слага сурово жито и орехи. Върху хляба или житото се запалва свещ, а най-възрастния обхожда с тамян и въглен и кади. Пепелта, свеща и орехите се запазват за останалите кадени вечери.

Българите тачат този голям християнски празник под имената: “Игнажден”, “Идинак” (Северна България), “Идинажден”, “Игнатьовден” (Родопите), “Полаз” или “Полязов ден” (Котленско) или “Млада година”. За него е типичен обредът “полязване” или “булезене”. През целия ден домакините следят какъв човек ще прекрачи най-напред прага им. Щом първият гост е добронамерен и заможен стопанин, вярват, че годината ще е имотна. Има поверие, че ако този пришълец пък е момиченце, ще се плодят женски животни. Когато гостът-полазник влезе вкъщи, трябва да донесе със себе си трески и съчки, събрани край дръвника на двора. Поставя ги на купчинка пред домашното огнище и кляка или сяда над тях като вика: “пиу-пиу”. Домакинята го поръсва с орехи и сушени плодове, нареждайки: “кът-кът”. Това символично ритуално действие с имитативен характер има за цел да осигури добър приплод на кокошките и останалите домашни птици. После гостът се изправя и разравя огъня, така че да изскочат много искри. Докато върши това, той благославя: “Колкото искрици в огъня, толкова пиленца, агънца, яренца, теленца и прасенца в таз къща!” В западните български краища стопанката подава на полазника решето с различни семена в него и го кара символично да сее наоколо. А той нарича да се роди много ечемик, пшеница и царевица. Първият гостенин се кани на трапезата и се гощава обилно, както изисква българското гостоприемство. Стопаните го черпят с ракия и вино и му дават специален “игнатски кравай”. Ако годината се окаже изобилна, на следващия Игнажден те канят отново същия човек да споходи първи дома им.

В Родопската област Игнажден се назовава още “хайвански празник”, тъй като тук животните се наричат “хайвани”. През деня мъжете не впрягат добитъка, за да се съхрани здрав и пъргав през цялата година. Жените раздават питки из махалата за здравето на домашните животни. В Източна България на Игнажден домакинята загражда с въже или червен мъжки пояс всички кокошки и ги захранва с варена царевица. Това се прави, за да не се губят птиците по чуждите дворове и да не снасят яйцата си навън. На празника не бива да се изнася нищо от къщи - огън, жар или сол, за да не “излезе берекетът” от дома. Не се иска и не се дава нищо на заем.

Според християнската традиция от този ден започват родилните мъки на Богородица. Това е периодът, през който младите и нераждали жени, наричани "мъченици" не работят, за да забременяват и раждат по-леко своите деца.

На Игнажден се отслужва празнична литургия. В народните поверия този ден се смята за начало на Мръсните дни (от Игнажден до Богоявление) и прехода от старата към новата година.Най-характер за празника е обичаят полязване. По това кой човек ще влезе първи в дома сутринта се гадае за здравето, плодородието и имането през годината. Влезлият полазник най-напред сяда върху треските или сламата, които е внесъл, поседява известно време върху тях, за да мътят добре през годината квачките. За благословията си той е обсипан с пшеница и сушени плодове - за плодородие. Стопаните може да го дарят с риза, чорапи, кърпа или къделя вълна.

От Игнажден започва и събирането на коледарските дружини.Само в Русенско и отчасти в Разградско е познат обичаят вардене квас, пазене квас. Изпълнението му се пази в тайна. За лек и магия в нощта срещу празника моми и жени се събират в една къща и две от тях замесват с гръб към нощвите тесто, в което бабите са поставили магьоснически билки. Дванадесет нощи до Васильовден омъжена жена стои будна край тестото и го пази, а останалите играят хоро. Последната сутрин поделят кваса между участничките, които го пазят строго за себе си и своя дом, вярвайки, че той защитава от зли духове, магии и болести и ще им помага да спечелят и задържат любовта на избраниците и съпрузите си.

Трапеза: боб, жито, ошав, орехи, варена царевица, зеле, лук, туршия от пипер, картофи с ориз, булгур, пита с мая, кравайчета.

неделя 20 декември 2020 - Имен ден празнуват Игнат, Искра, Искрен, Огнян, Огняна, Светла, Светослав, Пламен, Пламена / Категория: ИМЕННИ ДНИ

понеделник 21 декември 2020 - Св. мчца Юлиания / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

понеделник 21 декември 2020 - Имен ден празнуват Юлиан, Юлиана, Юлиян, Юлияна / Категория: ИМЕННИ ДНИ

вторник 22 декември 2020 - Св. вмчца Анастасия / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

вторник 22 декември 2020 - Имен ден празнуват Анастасия, Ася, Сийка, Сия / Категория: ИМЕННИ ДНИ

вторник 22 декември 2020 - Празник на национална служба "Гранична полиция" / Категория: ДРУГИ

сряда 23 декември 2020 - Преп. Наум Охридски. Св. 10 мчци в Крит. Св. мчк Геласий. (Утреня, Царски часове, Отпуст) / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

сряда 23 декември 2020 - Имен ден празнуват Бисер, Бисера, Бисерка, Бистра, Наум / Категория: ИМЕННИ ДНИ

четвъртък 24 декември 2020 - Бъдни вечер. Св. прпмчца Евгения. Преп. Николай войн, българин / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

Така се нарича вечерта срещу Коледа с празничната вечеря, около която е съсредоточена основната част от коледната обредност.

От ранната сутрин на празничния ден започва подготовката за вечерната трапеза, която ще обедини човешките надежди за здраве, плодородие и благополучие на семейството. Всеки от домашните има своята роля в празничната шетня, свързана със стародавни представи и почит към небесното светило и природата.

Задължението на мъжете е да приготвят бъдник, наричан още коладник или дедник, от голямо родовито дърво (крушово, дъбово или буково). След като го отсекат, те го подготвят - намазват с осветено в църквата масло, пробиват в по-дебелия му край отвор и в него слагат тамян, масло, вино, затварят с дървен клин. Отгоре увиват бяло ленено или конопено платно. Най-възрастната жена го посипва с житни зърна. Вечерта тържествено стопанинът запалва бъдника в огнището. Той трябва да се поддържа цялата вечер. По горенето му се гадае - ако гори буйно и пръска искри, ще има богата реколта, изгорелият докрай бъдник предвещава добро, а недогорелият - зло.С изгрева на слънцето, празнично облечената домакиня замесва и изпича основния хляб, наречен боговица. Момичетата в семейството имат грижата за краваите и колачетата, които ще дадат на малките коледарчета. За последната трапеза от коледните пости, жените приготвят постна храна - нечетен брой. От всичко, което се произвежда в стопанството, трябва да има на нея, защото колкото по-богата и "голяма" е тя, толкова по-богат и здрав ще бъде домът през годината.
Кулминационен момент на празника е трапезата, около която се нареждат всички домашни, като най-близо до огъня са най-възрастните, следвани от членовете на семейството по реда на възрастта им. Трапезата на Бъдни вечер се слага на земята върху слама. Централно место на нея заема хлябът, замесен с брашно, пресято през три сита и "мълчана вода" (налята от мома или млада булка в пълно мълчание). Около него стопанката нарежда седем или девет блюда. Най-възрастният мъж прекадява с тамян. Кади най-напред трапезата, всички помещения в дома и стопанските постройки на двора. Същият мъж разчупва обредния хляб и дава по парче на всекиго. Вечерята започва рано, за да узреят рано житата. По време на яденето избягват да стават, за да лежат квачките върху яйцата и измътят пилетата. След вечеря децата се търкалят върху сламата само в една посока, за да натежат житните класове от зърно и да полегната на една страна. Трапезата не се прибира. Вярва се, че умрелите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите.

четвъртък 24 декември 2020 - Имен ден празнуват Евгени, Евгений, Евгения, Бисер, Бисера, Бистра, Благородна, Жени, Женя, Жечка, Първан, Първана / Категория: ИМЕННИ ДНИ

петък 25 декември 2020 - Рождество Христово, Коледа / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

Празникът започва в първите часове на 25 декември. Той е своебразно продължение на Бъдни вечер.

Според Евангелието Христос се ражда в пещера в гр. Витлеем, провинция Юдея. В момента на рождеството в небето пламва необикновена светлина и ангел възвестява, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири са първите хора, които се покланят на Бога-Син. Почитат го и трима източни царе, доведени на мястото от изгрялата над небето звезда. Следвайки обичаите на времето, царете подаряват злато, ливан и смирна.

Наименованието Коледа идва от римските празници Календи, посветени на зимното слънцестоене (от думата "календе"). До IV век в Календара на православната църква няма празник, посветен на рождеството на Христос. Празнува се възкресението и възвръщането му в небето и неговото кръщение. Разделянето на двата празника става едва в IV-V в. под влияние на древните езически вярвания. Именно в дните между 17 и 23 декември представителите на старата вяра в Рим чествали бог Сатурн, а на 25 декември римляните славели слънцето и победата му над тъмнината. Календарните обреди у славяните са свързани със започването на годината, със слънчевия кръговрат през декември. С все по-широкото разпространение на християнската религия, раждането на слънчевия Бог било свързано със символичното име-определение, дадено на Христос като "слънце на правдата". Постепенно Богът на слънцето се идентифицира със слънцето на правдата - Христос, а рождения ден на езическия бог се превръща в негово рождество.

През ХХ век българите прибавят към коледната обредност още един елемент, привнесен от Западна Европа - сияещата елха. Христос идва на земята, за да освети хората и тяхното царство. С идването си той донася частица от светостта на небесния мир - красивото, отрупано с плод Райско дърво. Затова елхата се отрупва с фигурки на ангелчета, Дядо Коледа, гирлянди, топчици, свещички, символизиращи Христовата същност (светлината, знанието, чистотата, истината).Народната традиция е свързана с обичая коледуване. Основни участници са момци в предженитбена възраст. Подготовката им започва от Игнажден. Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водача на групата, който е по-възрастен и женен. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят "шарени тояги". Времето за коледуване е строго определено от традицията - от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджоли, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества. Коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.

Коледарите обхождат домовете, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Даряват ги още с пари, месо, боб, брашно, вино и др. След като си разпределят краваите, останалите продукти коледарите разпродават, а събраните средства даряват на бедните, църквата, на училището или читалището.

Всички ходят на църква. Прави се традиционното общоселско хоро. На Рождество Христово свършват постите и обядът е блажен и много богат. На него задължително се поднася баница с най-различни плънки - месо, зеле, гъби, праз, тиква и др. Основните ястия през този и следващите са приготвени от свинско месо.

Трапеза: пита, баница, пача, печен дроб, пастърма със зеле, свинсо с праз, печена кокошка.

петък 25 декември 2020 - Имен ден празнуват Емил, Ицо, Ичо, Младен, Радомир, Радомира, Радослав, Радослава, Радостин, Радостина, Христалина, Христо, Христи, Христин, Христина, Христофор / Категория: ИМЕННИ ДНИ

събота 26 декември 2020 - Събор на Пресвета Богородица. Св. Йосиф Обручник. Св. цар Давид. Св. Яков, брат Божий / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

събота 26 декември 2020 - Имен ден празнуват Давид, Дацо, Дачо, Жозеф, Йосиф / Категория: ИМЕННИ ДНИ

неделя 27 декември 2020 - Св. първомъченик и архидякон Стефан. Преп. Теодор Начертаний (Стефановден) / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

неделя 27 декември 2020 - Имен ден празнуват Венчо, Венцислав, Венцислава, Запрян, Стамен, Стамена, Стан, Стана, Стане, Станимир, Станимира, Станислав, Станчо, Стефан, Стефана, Стефанка, Стефания, Стефи, Стефка, Стефко, Стефчо, Стоил, Стоила, Стоилка, Стоимен, Стоичко, Стою, Стоян, Стояна, Стоянка, Таня, Теки, Теньо, Фани / Категория: ИМЕННИ ДНИ

понеделник 28 декември 2020 - Св. 20 хиляди мъченици, изгорени в Никодимия (Блажи се) / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

вторник 29 декември 2020 - Св. 14 хиляди младенци-мъченици, избити от Ирод във Витлеем. Преп. Маркел (Блажи се) / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

сряда 30 декември 2020 - Св. мчца Анисия. Св. свщмчк Зотик. Преп. Теодора Кесарийска. Преп. Теодора Константинополска (Блажи се) / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

четвъртък 31 декември 2020 - Преп. Мелания Римлянка (Отдание на Рождество Христово) / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК