Януари - Календар с всички празници.

Всички събития за Януари :

сряда 01 януари 2020 - Имен ден празнуват Васил, Василен, Василена, Василий, Василка, Васка, Весела, Веселин, Веселина, Вълко, Вълчо / Категория: ИМЕННИ ДНИ

сряда 01 януари 2020 - Васильовден / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

сряда 01 януари 2020 - Нова година / Категория: ПРАЗНИК

Най-широко разпространеният празник е и сред най-старите в човешката история. Традицията на новогодишната празнична вечер датира от много отдавна.

За древните вавилонци преди около 60 века новата година е започвала с първото новолуние след първия ден на пролетта – тогава те засявали новата реколта и цъфтели овошките и цветята. Празненствата продължавали 11 дни.

1 януари не е означавал нищо нито от астрономическа, нито от земеделска гледна точка. Преди около 2600 години елините "изтеглили" празника в края на март, но и тогава първият ден на януари не е означавал нищо особено. През 153 г. пр. Хр. Римският сенат обявил 1 януари за начало на новата година. Но и това решение не било окончателно, тъй като всеки император в древния Рим смятал, че мнението му за Новата година е най-меродавно. Трябвало да настъпи 46 г., когато Гай Юлий Цезар въвежда новия календар - Юлианския календар.

В ранната си епоха Католическата църква заклеймявала празнуването на Нова година като езически ритуал. В противовес на езическите празници и с разпространяването на християнството обаче църквата започнала да създава религиозни ритуали, включително тържественото отбелязване на настъпващата нова година. Все пак през Средновековието в християнския свят началото на годината е било най-различно – на Коледа, на Великден и т.н.

Едва през XVI век във Венеция, а след нея и в другите европейските държави започнало да се празнува Нова година на 1 януари. Постепенно всички държави, използващи Грегорианския календар, приемат тази дата за начало на всяка нова година.

През годините новогодишният празник се е превърнал в един от главните поводи народите да се повеселят, да си пожелаят здраве, щастие и плодородие, а празнично трябва да бъде както настроението, така и облеклата и трапезите им. Всичко това символизира надеждите на хората, че започващата нова година ще бъде по-добра и по-благодатна.

четвъртък 02 януари 2020 - Св. Силвестър Римски / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

четвъртък 02 януари 2020 - Имен ден празнуват Горан, Горица, Огнян, Огняна, Пламен, Пламена, Серафим, Силва, Силвия, Силвана, Силвестър / Категория: ИМЕННИ ДНИ

петък 03 януари 2020 - Св. пророк Малахия. Св. мъченик Гордий / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

събота 04 януари 2020 - Събор на св. 70 апостоли. Прпмчк Онуфрий Габровски. Преп. Теоктист, игумен. / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

събота 04 януари 2020 - Имен ден празнуват Тихомир, Тихомира, Тихомирка / Категория: ИМЕННИ ДНИ

неделя 05 януари 2020 - Зимен Кръстовден. Попова Коледа. Св. мчци Теопемт и Теона. Преп. Синклитикия и Аполинария / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

Наричан още Кръстци, Водокръщи. Смисълът на празничния ритуал е чрез силата на Кръста да се изчисти земята от бродещите в некръстеното време същества на отвъдното, на неподредения свят, да се подготви за голямото кръщене, което предстои.
Народът вярва, че на този ден се пропъждат т. нар. "мръсни дни", които започват на 25 декември и свършват на Кръстовден. В българските вярвания се смята, че през тези дни има космически хаос и демонични сили бродят по земята. В християнския смисъл това са "некръстените" дни, в който новородения Исус Христос не е получил все още Светото Кръщене.

Зимен Кръстовден, Наричан още Водокръщи, този ден е първия от поредица водни обреди, които по начало са много сходни. Втория и третия са Йордановден и Ивановден, чиито "водни имена" на места се наричат мъжка Водица и женска Водица.

Сутринта в църквата се отслужва служба, водата се кръщава и освещава. Като ръси по къщите, попът оставя и по малко бяла и червена вълна, с която се правят мартенички на 1 март.
Народът вярва, че ако на Кръстовден замръзне китката босилек, с която попът ръси, годината ще е плодородна.

Св. Теопемт бил никомедийски епископ. При гоненията срещу християните той бил хвърлен в тъмница и жестоко изтезаван, но въпреки мъченията оживял. Приписали това чудо на християнско магьосничество и повикали езическия маг Теона да отрови епископа. Ала и неговите отрови не погубили християнския мъченик. Теона приел християнската вяра, поради което бил жив заровен, а Теопемт - обезглавен.

понеделник 06 януари 2020 - Свето Богоявление (Йордановден) / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

Според християнската религия този ден е посветен на Кръщението на Исус Христос в река Йордан и е един от най-тържествените църковни празници. Смята се още за ден на светлината и просвещението. Отбелязва се от православния канон с празничен водосвет. След ритуалното кръщаване на водата свещеникът хвърля кръста в реката или в морето. Мъжете се спускат да го вземат. Вярва се, че ако кръстът замръзне във водата, годината ще е плодородна, а народът - здрав.

Още в ранно утро преди изгрев слънце по традиция девойките и жените отиват да налеят прясна "кръстена" вода. На потока или край кладенеца те измиват домашната икона и палешника на ралото. Измиват и лицата си за здраве. В Средните Родопи на Йордановден се изпълнява обичаят "хаскане". Той се заключава в обредното изкъпване на всички сгодени моми, на младите булки и младоженците, които за първи път посрещат Водици в нов социален статус. Къпането се извършва от мъже-"хаскари" или "къпинчари". Те подхвърлят три пъти нагоре младоженеца, отвеждат го на реката или на чешмата да го намокрят. Онзи, който не желае да бъде окъпан, трябва да се откупи с пари и почерпка.

В Македония Богоявление и следващият ден - Ивановден, се наричат "Мъжки" и "Женски водици" (Прилепско) и се свързват с обичая "Водичарки". Водичарките са моми в предбрачна възраст, които обикалят на групички по домовете и изпълняват специални "водичарски" песни. По своето съдържание тези песни напомнят на коледарските и на лазарските и са предназначени за всеки отделен член на семейството. С тях момите пожелават здраве, дълголетие и благополучие на домочадието. В района на град Битоля вечерта на Богоявление се извършва обредното припяване на китки и пръстени, в което участват девойките за женене. За целта те украсяват един гюм с зеленина и отгоре му поставят було. Обичаят е известен с названието "тайани".

понеделник 06 януари 2020 - Имен ден празнуват Банчо, Бистра, Богдан, Богдана, Богoлюб, Богoлюбa, Богомил, Божан, Божана, Божидар, Божидара, Божил, Бончо, Борислав, Борислава, Боян, Бояна, Данка, Данко, Данчо, Йордан, Йордана, Йорданкa, Найден, Теодосий / Категория: ИМЕННИ ДНИ

вторник 07 януари 2020 - Св. Йоан Кръстител (Ивановден) / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

Понеже главната задача в живота на светия Господен Кръстител Йоан е изпълнена в деня на йорданското Богоявление, от дълбока древност светата Църква е отредила за неговото възпоминание следващия ден подир този велик празник. Той е наречен негов "събор", защото на това богослужебно тържество всички вярващи са призовани да се съберат за молитвена прослава на този "най-голям между родените от жени" (Мат. 11:11) Божи пророк и праведник. Паметта му се чествува няколко пъти през годината, но най-тържествено се празнува на 7 януари.

Между евангелските личности, които са окръжавали Спасителя, Неговият велик Предтеча заема изключително място, както по начина на своето идване на света, така и по своето неповторимо служение.

Бележит и единствен е неговият принос при покайната проповед и кръщаване на юдеите, подготвяни за посрещането на очаквания Месия - Христос.

Неговата трагична раздяла с грешния иродовски свят в окърваваната тъмница на Махеронската крепост също полага особен печат и ореол на мъченическото му 34-годишно земно поприще.

Между всички останали пророци той се отличава още и с това, че е имал предназначението да посочи с ръка Тогова, за Когото е пророкувал на света.

Този необикновен Божи избраник, който блести с многобройните си достойнства на границата между двата Завета, притежавал такава нравствена чистота, че по-скоро би могъл да бъде наречен ангел, отколкото човек. Затова и християнските иконописци го изобразяват с крила над препасаното с кожен ремък пустинническо облекло от камилска вълна.

На неговото строго въздържание подражавали най-великите християнски подвижници, а неговата доблестна смърт вдъхновявала всички мъченици през време на гоненията срещу християнската вяра.

Този ден ергените къпят момите, окъпвани са младите мъже и именниците. В Югозападна България къпят младоженките и малките момиченца до 1 г. Обредното къпане включва и разменянето на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза. Народната представа за св. Иван като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете.

Този ден християнската църква отрежда на най-великия от пророците, който ревностно проповядва идването на Христос сред хората - на Йоан Кръстител или Предтеча. Светецът се почита като покровител на кумството и побратимството. На Ивановден продължават обичаите и обредите, свързани с вярата в чудодейната здравеносна сила на водата. Къпят се булките и младоженците, които са се оженили през тази зима до Ивановден; къпят се всички именници; къпят се годените моми и ергени. На Ивановден на обед младоженците отиват на гости в дома на своите кумове и им носят кравай, млин, ракия и вино. Кумовете ги канят на тържествена трапеза. Младите гостуват и на девера.

В тракийските земи на Ивановден или по-късно - на Бабинден или зимния Атанасовден, се предприемат обредите за побратимяване на момците - "хващане на арътлици". Ако трима другари искат да станат побратими, в този ден те последователно се събират в дома на всеки от тях, като започват от дома на най-възрастния. Майката посреща тримата и ги закичва с по една китка от бръшлян и чимшир. На всяка китка е вързана златна паричка с червен конец. Като ги закичва, майката ги благославя: "Оттук нататък чимшир побратими да станете! Да не се карате и лоши думи да не си изричате, да се обичате и уважавате като братя!" Ритуалът се повтаря в дома на всеки момък. В Ямболско обредът на побратимяване е значително по-разгърнат. Там момците или женените мъже, които ще станат арътлици, стъпват символично с десния крак едновременно върху живи въглени, след което си раздават специални обредни хлябове и отпиват последователно от паница с червено вино. В Родопската област на Ивановден сгодените ергени отиват тържествено на гости заедно с родителите си и свои роднини в дома на своите годеници. След като бъдещата свекърва умие лицето на девойката и я закичи с китка и златна паричка, всички сядат край софрата и се угощават богато

вторник 07 януари 2020 - Имен ден празнуват Иванкa, Иван, Ваньо, Bаня, Жан, Жанa, Жанета, Ивайла, Ивайло, Иван, Ивана, Иванинa, Ивелин, Ивелина, Ивета, Иво, Йоан, Йоанa, Йовка, Йовко, Йонка, Йонко, Йончо, Йото, Калоян / Категория: ИМЕННИ ДНИ

сряда 08 януари 2020 - Бабинден / Категория: НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК

Бабинден е един от големите народни женски празници, посветен на "бабите" - жените, които помагат при раждане, и на младите булки и невести, които са раждали. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са "бабували" на родилките.

Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да й "полеят". Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива й вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. Бабата закичва невестата с китка здравец, вързана с "мартеничка" - червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля със шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: "Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!" След поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното й рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила ("хванала") червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. На обед булките и невестите се събират на празнично угощение в дома на бабата-акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на бабата и й подава подноса с храната. Дъщерите и снахите на бабата подреждат дълга и богата трапеза, около която сядат всички присъстващи. Започва весело и буйно пиршество, придружено с песни, танци и понякога с твърде пиперливи и разюздани закачки и сценки. Често бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат в повечето случаи сексуален символичен смисъл. След обеда на трапезата у бабата започват да идват и мъжете. Кулминационен момент в обредността представлява обредното изкъпване на бабата-акушерка в реката или на чешмата. Мъжете и жените изнасят бабата навън и я качват в двуколка или на шейна. Понякога слагат бабата в голям плетен кош. Мъжете, преоблечени като "волове", с кожени маски и рога, влачат колата или шейната из селото. Ако по пътя невестите срещнат мъж, свалят калпака му и искат откуп. Шумната дружина отвежда бабата на реката и там мъжете обръщат двуколката или коша, в който носят старицата. Изкъпват я във водата. Този обред е известен по нашите земи като "влечугане" на бабите. Вечерта на селския мегдан всички се залавят на общо хоро, с което празничният ден завършва.

Още: 8 Януари е също така професионален празник на всички акушери и гинеколози.

сряда 08 януари 2020 - Св. Григорий, еп. Български. Преп. Георги Хозевит. Св. Емилиан Изповедник. Преп. Домника / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

четвъртък 09 януари 2020 - Св. мчк Полиевкт. Св. Петър, еп. Севастийски / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

петък 10 януари 2020 - Св. Григорий, еп. Нисийски. Преп. Дометиан, епископ Мелитински. Св. Маркиан / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

събота 11 януари 2020 - Преп. Теодосий Велики / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

събота 11 януари 2020 - Имен ден празнуват Богдан, Богдана, Теодосий / Категория: ИМЕННИ ДНИ

неделя 12 януари 2020 - Мчца Татяна / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

неделя 12 януари 2020 - Имен ден празнуват Таня, Татияна, Татяна, Траяна / Категория: ИМЕННИ ДНИ

понеделник 13 януари 2020 - Св. мчци Ермил и Стратоник. Св. мчк Петър Анийски / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

вторник 14 януари 2020 - Преп. отци, избити в Синай и Раита. Св. Нина (Отдание на Богоявление) / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

вторник 14 януари 2020 - Имен ден празнуват Адам, Калчо, Нина, Нино / Категория: ИМЕННИ ДНИ

вторник 14 януари 2020 - Василица / Банго Васил (куцият Васил) / Категория: ДРУГИ

Един от най-големите и най-почитаните празници, които празнуват всички роми е Василица или Банго Васил (куцият Васил), отбелязван на 14 януари. Този празник трае два или три дни, като навечерието му е Бъдни вечер, първият ден е Василица, вторият – Банко Васил, а третият “патерицата”. Бъдни вечер е семеен празник с постни ястия, обреден кравай “боговица”, който се разчупва и се изяжда от всички. На Василица сутринта децата обикалят комшийските къщи и сурвакат за здраве, за благополучие, за късмет, за плодородие. Повсеместно срещано е коленето на “курбан” за Банго Васил – най-често това е гъска. Тя се пече пълнена с ориз, но не се изяжда наведнъж, за да може от месото да се даде и на гостите, които ще дойдат. На трапезата има още сърми, баница с късмети, питка, вино, ракия. Трапезата се прекадява и благославя, всички си вземат прошка с целуване на ръка. Като цяло празничните дни се свързват главно с взаимни гостувания на близки и приятели (на първо място на кръстниците), съпроводени с богати трапези и веселби. Въпреки различните групови и регионални варианти, в основни линии същността на празника е сходна при различните ромски общности.

сряда 15 януари 2020 - Преп. Гавриил Лесновски, Прохор Пшински, Павел Тивейски и Йоан Колибар. Св. Герасим, патр. Александрийски / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

сряда 15 януари 2020 - Имен ден празнуват Гаврил / Категория: ИМЕННИ ДНИ

четвъртък 16 януари 2020 - Поклонение на честните вериги на св. ап. Петър. Преп. Ромил Видински. Св. свщмчк Дамаскин Габровски / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

четвъртък 16 януари 2020 - Имен ден празнуват Ромил / Категория: ИМЕННИ ДНИ

петък 17 януари 2020 - Св. преподобни Антоний Велики (Антоновден) / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

Андоновден, Лелинден в народния календар Антоновден се празнува за
предпазване от болести.
На този ден жените не предат, не плетат, не
варят боб и леща,за да не разсърдят чумата, шарката и "синята
пъпка".
Специално омесени за празника содени питки, намазани с
петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя
на тавана "за белята, за лелята", т.е. за чумата. Затова и Антоновден е известен още като Лелинден.
В нар. представи
двамата братя близнаци Андон и Атанас са ковачи, които първи
изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден се
честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти.

Подвижничеството е толкова древно, колкото и християнството, но подвижниците от първите векове не напущали света. Те живеели в градове и села, в семействата си или насаме, а понякога и на малки групи. И по време, и по съвършенство отшелничеството получило първите си образци в лицето на св. преподобни Павел Тивейски и Антоний Велики.

Св. Антоний Велики се родил около 251 година в в египетско село близо до Йераклеопол, Среден Египет.

Неговите родители били богати християни. Получил добро образование, а възпитанието, което придобил от своите родители повлияло дълбоко за сформирането на неговите християнски убеждения и светоглед. Той избягвал светските суети, предавал се на духовни размишления и дейности. Когато бил на 18 години, неговите родители починали. Дори и без техния контрол, той не се поддал на изкушенията на света и продължил да следва избрания доброволно от него начин на живот.

Двадесетгодишният младеж бил дълбоко впечатлен от евангелския разказ за богатия юноша, на когото Христос каза да продаде имота си, за да спечели съвършенството към което се стреми (Мат. 19:21). Антоний раздал своето имущество и се заселил недалеч от града, където живеел монашески под наставленията и ръководството на по-опитен от него монах. По-късно той оставил своя приятел и се заселил в една пещера – гробница, където живеел много време сам. Хранел се само с хляб и вода, борел се със изкушенията на светските видения за наслада. Според житиеписеца му, св. Атанасий Велики, светецът прекарал в пълно усамотение повече от 20 години в Египетската пустиня.

Като побеждавал природата си с почти свръхчовешко подвижничество, св. Антоний бил удостоен с дара на чудотворство, прозорливост и лечителство, с което придобил широка известност. При него идвали болни и страдащи хора, с които беседвал с часове. Славата му растяла и дори император Константин го почел с писмо. Отшелниците също се събирали при своя духовен баща и слушали неговите мъдри беседи. Св. Антоний им разяснявал, че благодатта на Св. Дух е бисерът, за който е говорил Господ и за да ни я дарува е пострадал на Кръста: "Аз обаче ви казах истината - говори Той, - за вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви го пратя" (Иоан. 16:7). Благодатта на Св. Дух е това съкровище, заради което ние сме длъжни да пожертвуваме всичко, за да придобием. Тълкувайки Христовите думи "Огън дойдох да туря на земята и колко бих желал да беше вече пламнал!” (Лук. 12,49), св. Антоний (както и св. Макарий Египетски) разбират под "огън" възраждащата благодат на Св. Дух, която се излива върху нас в тайнството миропомазване при кръщението ни. Заедно с ап. Павел и много други св. отци, св. Антоний учи, че царството Божие, което Господ ни повелява да търсим преди всичко друго (Мат. 6:33), е именно възраждащата благодат на Светия Дух, като извор на нашия свят живот.

През 306 г. св. Антоний започнал да събира съподвижници, желаещи да се посветят на монашеството. Живеел в Писпир, на 30 км от р. Нил и често навещавал учениците си в манастира, който сам основал. Негови последователи са просиялите в православието подвижници св. Макарий Велики, св. Пахомий, св. Макарий Александрийски и много други. Духовен наставник е бил и на св. преподобни отец Павел Препрости, чието житие съдържа и разказ за първата му среща със св. Антоний.

Като монах св. Антоний участвал и в религиозния живот и укрепвал братята си по вяра по време на гонение.

Преподобни Антоний Велики преживял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила. Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес, като излязъл в Александрия в открит диспут с еретиците и ги победил. Успехът му е наречен "тържество на християнството".

Почувствувал близостта на своя край, той завещал да го погребат тайно, за да не узнаят людете мястото на неговия гроб. Двама от учениците му останали докрай при него. Когато дал последното си благословение към тях, небесна радост озарила лицето му.

Св. Антоний починал на 17 януари 356 година. По-късно мощите му били открити и тържествено пренесени във Виена.

петък 17 януари 2020 - Антоновден - Имен ден празнуват Андон, Антоан, Антоанета, Антон, Антонина, Антония, Донка, Донко, Дончо, Тони, Тонка, Тончо, Тоньо, Тоня, Тотьо, Тотка / Категория: ИМЕННИ ДНИ

събота 18 януари 2020 - Св. Атанасий Велики и св. Кирил Алексaндрийски (Атанасовден) / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

събота 18 януари 2020 - Имен ден празнуват Атанас, Атанаска, Наска, Наско, Hасo, Hася, Начо, Tанас, Таньо, Таню, Тинка / Категория: ИМЕННИ ДНИ

неделя 19 януари 2020 - Преп. Макарий Египетски. Св. Марк, еп. Ефески. / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

неделя 19 януари 2020 - Именници: Макарий / Категория: ИМЕННИ ДНИ

понеделник 20 януари 2020 - Св. патриарх Евтимий Търновски (Петльовден) / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

Този ден е посветен на паметта на Преподобни Евтимий Велики, роден в град Милетин и живял през V век, както и на паметта на българския патриарх св. Евтимий Търновски (ок.1327 - 1402). По народному празникът е известен като Ихтим, Ихтима, Петльовден, Петеларовден или Петларовден. Последните три названия са свързани с основната обредна практика - жертвоприношение на петел.

Петел се коли във всяка къща с мъжка челяд. Обикновено жертвеният акт се извършва на къщния праг, който според традиционните народни схващания разграничава усвоеното пространство на дома от дивата природа. Петелът се коли от петнадесет-шестнадесетгодишно момче, което трябва да отговаря на изискването за "полова чистота", т. е. момчето не трябва да е имало сексуална връзка. В ситуацията на обреда юношата се нарича "петелар". След като заколи птицата, той прави кръстен знак с нейната кръв по челата на всички момченца в къщата, за да бъдат здрави през цялата година. С кръвта на петела се рисуват кръстове и по външните страни на вратите и портите. Понякога това става направо с отрязаната глава на петела, която след това се забучва на портата, обърната в източна посока. Краката на птицата се хвърлят на покрива на къщата, а перата й се запазват. С тях бабите кадят болни или урочасани деца. С част от петьовите пера се украсяват специално приготвените за празника знамена, които се наричат "колуни". Всяко домакинство приготвя гозба от заклания петел, който трябва да бъде сварен цял.

Майките месят пресни пити и кравайчета, пържат тиганици и правят баница или зелник. Част от обредния петел и кравайчетата се раздават на роднини и съседи за здравето на момчетата. В онези домове, където има женска челяд, стопаните колят обикновено ярки за здравето на момиченцата. В Странджанския край, където народният култ към св. Евтим е особено развит, всяка жена коли за здравето на своите деца черен петел. Според местните вярвания св. Евтим е господар на детските болести и той предпазва от "детешката" и "вънкашната болест" (детски паралич и епилепсия). За обед цялото домочадие се събира около тържествената трапеза.

Житие на св. Евтимий, патриарх Търновски:

"Съществуването и преуспяването на моя народ и на вярата на моите предци е и моята лична съдба" (Св. Евтимий Търновски).

Свети Евтимий е роден около 1327 г. в Търново – столица на тогавашна България. Израснал в благовъзпитана семейна среда, надарен щедро от Бога с богати заложби, още твърде млад Евтимий се издигнал високо със своите знания, мъдрост и чист духовен живот.

Добил за времето си добро светско образование, но духовните му търсения го отвели до Килифарския манастир, където около 1350 г. станал монах под духовното ръководство на преподобния Теодосий Търновски. По-късно, в продължение на седем години пребивавал в Цариград и в
Завръщайки се в родината, св. Евтимий се усамотил в пещера недалеч от Търново и построил там църквата "Св. Троица". Скоро при него се заселили ревностни ученици и се образувал цял манастир, превърнал се след време в огнище на просвета и чист духовен живот. Тук св. Евтимий написал жития и похвални слова, поправил богослужебните книги съобразно с гръцките първоизточници, превел други текстове. Създал с времето школа за подготовка на богослови, литургисти, преписвачи на богослужебните и свещените книги, познавачи на гръцки, църковнославянски и на родния говорим език. Житиеписецът Григорий Цамблак сравнява делото на св. Евтимий със стореното от законодателя Мойсей и от египетския цар книголюбец Птолемей.
Славата на св. Евтимий като голям молитвеник, строг аскет, просветен и вдъхновен проповедник го довела до патриаршеския престол през 1375 година. Той станал патриарх по всенародно желание в една от най-бурните и страшни епохи в историята ни. Проявил се като истински пастир. Служил на Бога и народа без отдих и почивка. Когато в столицата нахлули турците и започнали да безчинстват, Евтимий смело се изправил срещу техния предводител и го накарал да спре ужасната сеч. Сред писъците, бодър и силен с пророческата си осанка, той издигнал глас: "Не бой се, народе-мъченик, вярвай в Божията правда и милост! След Голгота иде Възкресение!" Със заповед на султана патриархът бил изпратен на заточение някъде в Родопите.
Къде точно е бил заточен великият патриарх на осиротяла България не се знае. Предполага се, че е издъхнал през 1401 – 1402 година.

понеделник 20 януари 2020 - Имен ден празнуват Евтим, Евтимия, Ефтим, Евтимий, Ефтимия / Категория: ИМЕННИ ДНИ

вторник 21 януари 2020 - Преп. Максим изповедник. Св. мчк. Неофит / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

вторник 21 януари 2020 - Имен ден празнуват Aгнeca, Валери, Валерия, Максим, Максимилиян, Неофит / Категория: ИМЕННИ ДНИ

вторник 21 януари 2020 - Бабинден / Категория: ПРОФЕСИОНАЛЕН ПРАЗНИК

сряда 22 януари 2020 - Св.ап. Тимотей. Свщмчк Петър и св. мчк. Сионий Български. Прпмчк Анастасий Перски / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

сряда 22 януари 2020 - Имен ден празнуват Tимoтeй, Тимофей / Категория: ИМЕННИ ДНИ

четвъртък 23 януари 2020 - Св. свщмчк Климент, еп. Анкирски. Св. мчк Агатангел. Св. Павлин, еп. Нолански / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

петък 24 януари 2020 - Преп. Ксения Римлянка / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

петък 24 януари 2020 - Имен ден празнуват Аксения, Аксиния, Ксения, Oкcaнa / Категория: ИМЕННИ ДНИ

събота 25 януари 2020 - Св. Григорий Богослов, архиеп. Константинополски / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

събота 25 януари 2020 - Имен ден празнуват Гаро, Григор, Григорена, Григорий, Гриша / Категория: ИМЕННИ ДНИ

неделя 26 януари 2020 - Преп. Ксенофонт, Мария и синовете му / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

неделя 26 януари 2020 - Имен ден празнуват Живко, Живка, Зоя / Категория: ИМЕННИ ДНИ

понеделник 27 януари 2020 - Пренасяне мощите на св. Йоан Златоуст / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

вторник 28 януари 2020 - Св. преподобни Ефрем Сириец. Св. преподобни Исаак Сириец, еп. Ниневийски. Преп. Паладий / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

вторник 28 януари 2020 - Имен ден празнуват Ефрем / Категория: ИМЕННИ ДНИ

сряда 29 януари 2020 - Пренасяне мощите на св. Игнатий Богоносец. Св. мчк Димитрий Сливенски / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

четвъртък 30 януари 2020 - Св. Три светители велики архиереи: Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст. Св. свщмчк Иполит, папа Римски. Св. благоверен цар Петър Български. Преп. Сергий Къпински / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК

петък 31 януари 2020 - Св. безсребреници и чудотворци Кир и Йоан / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК