10 изумителни факта за хлебарките



Първите асоциации, които ни изникват при споменаването на думата „хлебарка“ обикновено за свързани със мръсотия, болести, нечистотии и всякакви други неприятни неща. Разбира се всички тези твърдения са верни! Хлебарките обаче са много по-интересни и сложни същества със способности, някои от които са направо изумителни.

1.По-голямата част от хлебарки не са вредители!
За съжаление през последните години в България напастта от хлебарки придоби направо пандемични размери. Голяма част от малките населените места, както и част от кварталите в големите градове, в които само допреди 3-4 години почти не се наблюдаваха големи популации на хлебарки, сега са сериозно засегнати и направо гъмжат от малките неканени гости.
В интерес на истината обаче, много малко видове хлебарка обитават човешките жилища. Учените за установили за около 4000 вида хлебарки на планетата, но само около 30 от тях могат да се считат за вредители. Повечето хлебарки живеят на места като гори, пещери, дупки, зелени площи или полета.

2. Хлебарките могат да ядат почти всичко, и могат да оцелеят без храна за дълги периоди от време.
Хлебарките са животни, които се хранят с мърша (отпадъци).Нямат ли избор обаче, те ще изядат почти всичко: лепило, грес, сапун, тапети, хартия, кожа, подвързии и дори коса. Малко известен е също така и фактът, че хлебарките са канибали. В редките случай, когато не намерят с какво друга да напълнят стомасите си, по-големите нападат по малките и ги изяждат. Още по-лошо, хлебарката може да оцелее забележително дълго време без храна. Някои видове могат да оцелеят до 8 седмици без храна! Заради тези си качества хлебарките в домовете ни са много трудно да се контролират без професионална помощ. Дори и домът ни да е идеално чист, хлебарките ще намерят с какво да се нахранят. Но в природата, хлебарките правят важна услуга на природата чрез консумация на органичните отпадъци. Спокойно можем да наречем хлебарките, които обитават дивата природа „естествени събирачи на боклук“.

3. Хлебарките ходят по Земята вече стотици милиони години!
Ако можехме да се върнем във времето обратно към Праисторията през юрския период сред динозаврите, лесно ще засечем хлебарките, които пълзят под дървените трупи и камъни в древните гори. Прародителят на съвременните хлебарки се появяват за първи път преди около 200 милиона години. Примитивните предци на хлебарките са се появили дори по-рано, преди около 350 милиона години, по време на периода Карбон. Вкаменелостите от този период показва, че палеозойските хлебарки са били с размерите на моторна косачка за трева.

4.Хлебарките обичат да бъдат докосвани!
Хлебарки са тигмотропични, което означава, че предпочитат да усещане за нещо солидно в контакт с телата си, за предпочитане от всички страни. Те търсят пукнатини и цепнатини, и ще се намъкнат във всякакви пространства, които го обгръщат възможно най-цялостно. Именно поради тази причина те са склонни да се намъкнат в леглата ни. Известни са случаи, в които хлебарки са намирани в ноздрите и ушните кухини на хора! Малка немска хлебарка може да се побере в пукнатина по-тънка от дебелината на монета от 50 стотинки, а по-голямата ориенталска хлебарка влиза в кухини, по тънки от 5 милиметра. Тези два вида хлебарки са най-разпространените в България.

5. Хлебарките мътят яйцата си в торбички или капсули.
Бременната хлебарка предпазва яйцата си, като ги обгръща в дебел защитен калъф, подобен на капсулите, в които фармацевтите поставят лекарствата. В една такава капсула женската хлебарки отлага от 40 до 500 яйца. През живота си хлебарката може да произведе десетки такива капсули. При някои видове, майката носи тези торбички със себе си, докато при други тя ги отлага на скришни, тъмни и влажни места ( добър пример за това са тесните пространства в кухнята между стената и кухненските уреди или шкафове. Капсулите, в които са натрупани яйцата на хлебарките са много устойчиви: при някои видове те са почти не могат да бъдат унищожени със продаваните по магазините домашни средства за изтребване на насекоми. Ето защо е много важно да се вземе под внимание, че част от яйцата на хлебарките могат да оцелеят и след професионална обработка.

6. Хлебарките си набавят витамини и хранителни вещества от бактерии, които живеят в телата им!
В продължение на милиони години хлебарките имат симбиотична връзка със специални бактерии, които живеят в телата им. Те живеят в специални клетки, наречени мицетоцити, и се предават на новите поколения хлебарки от техните майки. В замяна на това, че хлебарката им осигурява вода и ги храни със собствените си мазнини, тези микроорганизми произвеждат за хлебарката всички необходими витамини и аминокиселини, които и трябват за да оцелее. Тази симбиоза позволява на хлебарката да се хранят с почти всичко, дори и с материали с почти никаква хранителна стойност (хартия, прах и д.р.).

7.Хлебарките могат да живеят седмици без главите си!
Въпреки, че звучи налудничево, това е факт. Дори учените са впечатлени от този феномен и усилено го изучават.
След отстраняване на главата на хлебарката, тя продължава да се движи, да бяга от евентуални заплахи, както и да извършва повечето от основните си физиологични функции. Този феномен може да трае до няколко седмици докато обезглавената хлебарка не умре от....глад! Защо това е така? Отговорът е прост – в главата на хлебарката не се съдържа нито един от жизненоважните за нея органи. Но как хлебарката живее без мозък?! Истината за този невероятен феномен се корени във физиологията на малките гадинки. Според научните изследвания, по-голямата част от нервната система на хлебарката, както и тези части от нея, които „взимат решения“ се намират в тялото на хлебарката, а не в главата и. Тя няма проблем и с кървенето, тъй като нейната система на кръвообращение е пригодена да спира притока на кръв към тези части на тялото, които са ранени.

8.Хлебарките са бързи!
Всеки, който се е опитвал да хване хлебарките в дома си знае, че те са изключително подвижни и реагират мигновено на всяка заплаха. Но хлебарките са много по-бързи от това, което си представяме! Хлебарки откриват приближаващите заплахи чрез нищожните промени на въздушните течения в помещението. След като установи дори минимално раздвижване на въздуха, хлебарката реагира светкавично – за 8,2 милисекунди, което е по-бързо от мигване на окото. След като всичките и шест крака са в движение, хлебарката може да спринтира със скорост от 80 сантиметра в секунда. Това прави 48 метра в минута и почти 29 километра в час!

9.Хлебарките в тропиците са големи... наистина големи!
Вие най-вероятно мислите хлебарките в кухнята си за големи. Не! Те са мръсни и разнасят над 200 различни болести, но в действителност има много по-големи видове. За щастие в България сме късметлии в това отнушение, тъй като гадинките обитаващи нашите апартаменти, офиси и мазета не могат да се сравняват. Тропическият вид Megaloblatta longipennis разполага с размах на крилата от 18 см. Австралийската хлебарка-носорог (Macropanesthia носорог) тежи 33,5 грама (колкото повечето шоколадови десертчета, които продават по магазините). Гигантската пещерна хлебарка достига дължина до 10-14 см. За щастие тези видове все още са екзотика по нашите географски ширини.

10.Хлебарките могат да бъдат тренирани, също като кучето на Павлов!
Според учените от университета в Хокайдо хлебарките притежават най-невероятните за едно насекомо характеристики – Притежават способността да помнят дълготрайно, да се учат, да имат условни рефлекси и дори да вземат несложни решения!
Според специалистите по тези си характеристики хлебарките надминават способностите на повечето птици, и се доближават до тези на най-добрият приятел на човека – кучето.
В Хокайдо провеждали тестове с малките насекоми в продължение на години и установили, че точно както знаменития руски учен Павлов правил със своите опитни кучета, и изумителните насекоми можели да бъдат научени на условни рефлекси, да помнят и да се стремят към постигането на проста цел.

Най-важното за хлебарките
Капан за хлебарки от бутилка
Лепящ капан за хлебарки
Капан за хлебарки от буркан

Обратно към нещо ново