Епиграми от Змей Горянин
Тези
епиграми ги взех от сайта ,,Читанка". Какви мисли ми дойдоха докато ги четох?
Има ли ли сме преди девети септември свобода,
която да сме загубили? Свободният човек си е винаги свободен.
Каква файда, че тук „зората
ме й
огряла първи път“,
щом пак тя си гря когато
ме съди „Народен съд“?!
1951
Щом не са жените вече дами,
щом са хулиганите писатели —
сбогом, мои крехки епиграми,
мои малки весели приятели.
1950
Капка по капка — сбира се вир;
бомба по бомба — сигурен мир!
1950
Всички честни патриоти
Ботев имитират, —
ах, защо ли
като Ботев
и те не умират…
1950
Българийо любезна,
как
хубава си ти!
Където да излезна —
зад мен стражар слухти…
1937
На живота в блатото
все така си става:
все потъва златото,
а
боклукът плава.
1950
Какви години, Боже! Да си печелим хляба
с
това, което можем, а не с което трябва!…
1950
Господи, ако спасиш
света
от ноктете зли на завистта,
той от друго сам ще се избави
и ще
Те възлюби и прослави!
1951
Женското сърце е разтегливо,
майчиното — непроменливо.
1951
Ти не мисли, че на обидите
бих отговорил със обида;
да се сравнява с какавидите,
могла би само
какавида.
1950
Какъв се народ извъди!
Синът баща си да съди,
че си протака живота,
та си не дава имота.
1951
На Иван
Вазов
Измина век, а векове ще минат
и твойте песни все ще се четат.
Но пак добре, че овреме почина,
та се изплъзна от Народен съд…
1950
На един поет
Че ти не си поет — не е беда, —
не са поети твърде
много хора;
бедата, драгий, идва от това,
че пишеш и печатиш без умора.
1950
На един художник
Напразно се гневиш, човече,
че
нямало изкуство вече!
Я виж, например, как жените
си дорисувват
красотите.
1950
Един през друг се хората изреждат
съвет да
дават: как се управлява,
но — слава Богу — имаме надеждата,
че Бог рога
на крава зла не дава!
1938
Писателю, за жътвата не трябва
ни
сърп, ни жетварка, ами семе;
от книгите за да си вадиш хляба,
ще трябва
да ги сееш дълго време.
1950
Не е лошо да си бил министър,
стига
да не си бил много тъп, —
а с ума си „далновидно-бистър“
да си се сдобил
с имотец скъп.
1947
Народни водачи, а гледаш: край тях
кордони
джандари се вият и лазят, —
дали от народна любов ги е страх,
дали пък
народа от себе си пазят?
1938
Няма нужда от пророци
днеска на
земята; —
натежала от пороци —
тя си знай съдбата.
1950
Окото синур няма
и страда от това;
такваз земя голяма —
то
вижда къс едва.
1951
От малък още лъжеше за трима
и глупостта му
беше несравнима;
от мързел не научи занаят,
та затова — избран бе
депутат.
1936
От знания много едно съм
измерил и с моя везна
„жената със златния косъм“
е всякоя чужда жена.
1950
Свързали се чума със вампир,
сътворили щастие и мир;
като минали
години — ето:
депутат им станало детето.
Така се днес развиват
световните събития,
че щом се не посвива
пак бит ще бъде бития.
1949
Ех, сладко нещо е, безпорно, свободата:
живей човек и й се
радва — славно!
Но в друго нещо тука е бедата —
да: гладна свобода е
робство най-безправно!
1946
Синеока незабравка
е съседката ни
Здравка,
ала повече се помни
със гърдите си огромни.
1951
Така е нареден света,
че всяко зло е за добро:
загубиш ли си
съвестта —
намираш злато и сребро.
1951
Другарят —
господин
—
бай Атанас
стои на сигурна позиция:
да бъде винаги на власт
и
никога във опозиция!
1950
Ще дойде пролетта, но тя
едва ли с
цвят ще е накитена; —
та каk ще разцъфтят цветя
върху земя на кръв
наситена?!
1951
