Един път нещо се убила и си носила пръсто подуен. Целио отекъл. - Ма що, кумице? Що е станало?
- Така и така, куме, убих се и пръсто ми забра.
- Слушай! - рекъл. Ние сме си своя работа. Че земеш довечера да си забодеш пръсто отдолека и че ти мине.
Така напраила. От топлото пръсто пробие. Олекнало й. Среща кумо.
- Куме, жив да си, дека ми каза!
Минало се време. Един път кумичката среща кумо, а он се разкривил, едвам оди.
- Що е, куме?
- Мани! Отече ми оная работа и едвам одим.
- Слушай, куме! Ние сме си своя работа. Айде да идеме дома да го тураме оздоле. Ега мине!
Ошли дома и се разфърляа. А она рече:
- Алеле, куме, ние се лекуеме, а некой ако ни види че рече ебеме се!
72
Кумо аресал невестата. Оттука-оттам, обикалял я и я насецал. Един от сватбарите вишел. Кумо му рекъл:
- Бъшенье му е майката! Че бъшиме!
- Е па, че бъшиме! - рекъл сватбаро.
Добре ама нещо му станало незгодно и изокал:
- Нема да бъшиме!
- Какво нема да бъшиш? Какво че бъшиш? - питали сватбарите.
- Нема да бъшим! Убавото ебаме, те това требваше да бъшим!
73
Момчето било войник. Кумо и кумичката се ставили - она че иде при момчето, кумо на пазар. Понел да продава козел, петел и котел. Бастун у ръце носил. Одили, одили, стигнали у сред гората. Она рекла:
- Леле, куме, досега арно, ама сега ме вана страх.
- Не бой се!
- Не бой се, ама ме е страх!
- Не бой се, ма, кумичке!
- Леле, куме, страх ме е!
Вече почнал да се сеща.
- Ма, защо те е страх, ръцете ми са зафанати!
- Я па ти, куме! Поби бастуно - вържи козело, тури петело - поклопи го с котело!
74
Един път се прибират кумо и кумичката от нивата. Кумо одил отзад и вика:
- Леле, кумичке, ако те фанем! Ама че окаш.
- Е-е, куме, одека у мене тоя глас!
Върват и кумо па:
- Леле, кумичке, ако те насецам! Ама ти че окаш!
- Е-е, куме, одека у мене тоя глас!
Вече приближили селото. Кумичката рекла:
- Айде, куме, стигнахме селото!
- Де бре, па ти, кумичке! Одека у мене тоя кур!
75
Кумичката нещо се разболела, а кумо бил овчар. Ошла при него да я лекуе. Положи я кумо. Бръкне у котлето с куро и го вкара, па бръкне у киселото млеко и па й го вкара. Она гледала, гледала, па рекла:
- Море, куме, така като гледам това си е живо ебанье, току ега киселото млеко помогне нещо!
76
Кумо и кумичката тръгали на пазар. Седат у каручката, а кумичката:
- Алеле, куме, нещо ме е страх!
- Ма, що те е страх!
- Ма, куме, страх ме е!
- От що, кумичке?
- Страх ме е да не ме ебеш!
- Алеле, па я съм забравил.
Спре коньете и я насеца.
- Айде, да не те е толко страх!
77
Един мъж усетил, че жена му иска да му кръшне. Лошо пошла. Оплаче се:
- Не ме бизва нещо, жено.
Она почнала секи ден у църква да се мольи:
- Да може да умре некак. Света Петко, отруй го!
Един ден човеко се скрие у църквата и кога она почнала да се мольи, он се обади:
- Четиресе дена саглам рана!
Жената помислила, че се обажда некой от светиите. Почнала да му настоява - коля кокошка, пече я, вино купуе. Минават четиресе дена и он па се скрие зад иконите.
- Още четиресе дена саглам рана!
Она още повече почва да му настоява, а мъжо:
- Жено, ядем, пием, ама не ме бива!
Доожда осемдесетио ден.
- Жено, вече ни видим, ни чуем!
И жената си довела кумо, мераклия й бил. Омесила баница и отишла да наточи вино. Как седели двамата мъже до огньището, мъжо земе от цапаниците и млатне кумо по главата. Утепа го. Мъжо отломи от баницата и му тури едно парче у устата и заклопи подницата. Те ти иде жената.
- А, бе кьорчо, занеме ли? Не видиш ли че кумо се е задавил?
78
Едно време първата вечер поп лежал при младу невесту. Добре, ама един се заженьил и казал:
- Бре, мама бу ньегова, че дадем на поп да ми лежи при невеста! Нема да стане!
Вечерту, преди попът да легне при невестуту, младоженецът облекъл нейните дрее, накичил се и влезъл у стаюту дека че спу. Влязъл и попът:
- Воистинке, време е да си легамо!
Невестата, де, рекла:
- Дедо попе, мама ме е редила да се поклоним нички, та с десна сиса да пипнем твое дупе, та да ми се завърту мужки деца.
Поп се поклонил и младоженята ка забере поп у дупе. Карал - муал, поп стенял, дор се отървал, станал и изтърчал при сватбарьете.
- Сватбарци, не кольете ярци, невестата е мужка!
Младоженята отишел при невестуту и си ю дал дреете. Попът, свекървата и още жене че ю гледаю дали е мужка. Загольлили я. Попът стоял отдалече.
- Видите ли това църното отдоле що е толичко, снощи беше големо и се ме смуа. Що е мое дупе видело!
Оттогай поп не лежи при младу невесту.
79
Имало една невеста бременна у старо време, а мъжо ий бил у работу. Поп одил по водосвет и рекъл на невестуту:
- Синко, ти че родиш дете без главу!
- Па да пишем на мужът ми - он бил у работу – да дойде да му я напраи!
- Що ще он. Я чу!
И свършил работу.
Родило се дете и дошел мужът. Почел го милуе:
- Татино, татино!
- Татино. Беше напраил дете без главу. Да не беше дедо пои, дете без главу да родим!
Сетил се мужът киква е работата и се цаньил слуга у попатогът. Тръгли летото с попадияту на манастир. Попът отишел по-рано. Минули през гора. Имало кладенче със светена вода. Попадията носила златни гривне и ги свалила да се измие. Човекът скрил гривнете. Бре тука гривне, бре овам гривне - нема ги.
- Па они са си у тебе. Дигни коге да ги извадим!
Свършил работу. Така извадил сите. Накрай попадията рекла:
- Я, по дълбоко спущи! Меденяче котле съм изгубила и ньега да извадим!
80
Един отишел войник, а жена му бременна. Попо мине покрай тех.
- Алеле, леле, невесто! Твойо ойде войник, а детето
не е доправено. Че се роди сакато!
- Я па ти, дедо попе!
- Така е, нали гледам!
- Е па, дедо попе, како че е сега?
- Требе да го донаправим!
Доправил детето. Мъжо отслужил и се върнал. Земал детето и го почнал милуе:
- О, татино, татино!
Ядоше се жената.
- Сърце, че те яде, та го дондуриш! Татино! Ако не беше дедо поп да го донаправи, чеше да го мандаш сакато!
Сетил се човеко, па ойде и се улови слуга на дедо поп, та му се оттепа.
На сутринта отишел и че се цаньи момок. Попо не го познал и го земал. На св. Пантелей че ида на манастир. Момоко останал със жените, попо ошел по-рано. Тръгнали. На едно место момоко казал:
- Море, попадийо, воловете се измория. Де да поседнеме да починеме. Има време.
Седнали, полегнали и заспали. Момоко събере на секоя по нещо. На една от черките - обеците, на другата - гердано, на третата - гривните. На попадията прибрал котлето за светена вода. Като станали, почнали да викат: Леле, обеците ми нема! Леле, гердано ми нема! Леле, гривнята ми нема! Боже, боже, котле носех за светена вода, дека ли е?
- А-а, бабо попадийо, я съм слушал от баба така като заспат путките, лапнат по нещо!
- Е, па тогай че бръкаш да вадиш!
Най-напред извадил обеците на най-старата, на средната извадил гердано и на най-младата - гривните.
- Айде, чедо, да бръкаш и за котлето!
- Уморих се, бабо попадийо!
- Че легнеме да полежиме и па че бъркаш!
Така и направили.
- Ма, бабо пападийо, това котле се е обърнало с дупето нагоре - не мога да го закачим!
- Бръкай, дете, нема у що да си земем светена вода.
Извадил най-после котлето. Привечер стигнали на манастиро. Като ги подбере попо:
- Не ви ли е срам! Кое време е? Хората си поода, а вие сега ми идете!
- Е и ти, дедо попе, като не знаеш що ни се случи! Под бресто седнаме да починеме, на путките на децата лапнаа по нещо, а моята - котлето. Добре, че момоко ги извади.
- Къде се е чуло с кур да се вадат такива работи!
- А къде се видело дете да се доправя!
81
Един поп бил мераклия на една невеста и казал да иде да я изповеда. Жената обадила на мъжо си. Преоблекъл се он с нойните дреи и отишел на църква.
- Дедо попе, да ме изповедаш!
- Е па, айде!
- Ама не знам какво че е? Мама рече да ми покажеш!
Попо се наведе да покаже, а тоя спущи пенджерче имало, и го заклещи. Свальи му гащите и го насеца. Забоде му една свинска опашка у гъзо, ама рекъл малко че му е. Турил му на гръбо едно шише с млеко да капе. Млекото надоле, надоле и му прокапало на пацата. Пушил едно теле да цица.
Попадията го чекала, чекала и пратила слугинята да види - от кога е пущил народо, а го нема. Слугината като видела това у църквата, изтърчи назад.
- Алеле, бабо пападийо, да видиш чудо! Дедо поп се отельил и сега се праси!
82
Един бил момок у попо и се чудил како да оправи и трите му черки. Они се бегали, а попо пазил. Един ден тръгнали на копанье с дедо поп и попадията. Момоко нарочно забравил мотиките. Излезнали от селото.
- А така, дедо попе, па я съм забравил мотиките!
И се връща. Отишъл дома и казал на момите:
- Дедо поп каза да ви ебем и трите, зад вратата!
- Да, да, казал е!
- Дедо попе, и трите ли, и трите ли? - викнал.
- И трите, и трите! Те там, зад вратата!
- Чухте ли сега!?
И ги улови и трите.
83
Един си вървел по пъто и гледа дедо поп и баба попадия - седат на чардако и ядат.
- Добър ден! - поздравил.- Ама що работите?
- Дал ти бог добро, чадо! Ручаме!
- Да-да, ручате! Как ли не!
- Е, що работиме?
- Е па, ебете се!
- Не говори така, чедо, грехота е!
- Може и грехота да е, ама от тука така се види.
Слезне дедо поп да види, а човеко се качил горе и насецал баба попадия.
- Я, верно от тука така се види!
84
Един поп цаньил момок да му пасе коньите. Един път момоко дошъл у поповио двор и седнал на трупнико. Напекло го слънцето и почнал да се протега. Вишла го попадията и питала дедо поп:
- Ма, що работи момоко? Какво е това протеганье?
- А, сака му се!
Запазила това попадията. Минало се време и рекла на дедо поп:
- Дедо попе, омесила съм баница и че носим на момоко да апне, докато е жешка!
- Добре, добре, ама гледай да се върнеш за вечера!- и се сетил защо е тоя зор.
Тръгнала попадията, а дедо поп куснал една лъжица рициново масло, качи се на коньо и я претече.
- Я, момко! Че однш да ми донесеш е от онова кладенче студена вода!
Отишел момоко. а дедо поп се соблече и се мушне у завивките. Те ти, иде попадията. Почнал да се изтега отдоле и да стенье.
- Сега, сега, синко! - и се мушне и она под завивките.
А попо ка го подкара рациновото масло се я усере.
- У беснико бесен!
Рипне попадията и беж дома. Дедо поп с коньо я пре-тече.
- Айде, бабо, айде да вечераме!
- А-а, не ме закачай, така съм се уморила, че се замием и че легам. Вечерай сам!
Минало време. Момоко па дошел, седнал на трутшико слънцето го напекло и почнал да се протега.
- Що ли сака тоя момок? - попитал попо.
- Що сака? Сере му се! - рекла попадията.
85
Една чорбаджийска черка се имала с един овчар. Арно, ама я заженьили за поп. Оженьили я, а он се по гробища, по кръщеньета, по сватби - нема време за невестата. Тръгнали един ден двамата на гости. Излезнали от селото и те ти, жената вишла овчаро и нещо я пререзало. Попо не знаял за двамата и попадията рекла да му скрои кюлаф.
- Така и така, дедо попе, сакаш ли да излъжеме овчаро? Я че одим да се надупим е на онай слог, а ти че се фанеш на бас с овчаро - ако ми го натепа от двайсе крачки, че му дадеш кобилата, ако ли не - че му земеме овците.
- Леле, златна си, жено!
А она била жена, око да ти мръдне.
Сдумали се попо и овчаро, попадията се загольи и си дръпне бузите. Попо измери двайсе крачки, ама големи. Овчаро турил и от него пет - сиромах човек бил, ако губи да губи! Попо се върне до жена си да пази как че е. Овчаро го надърви и го накара до колелетата на попадията. Попо мине от тука, мине от там, па рекал да изока свидетел. Така по-надоле имало колар, него изокал. Оня дошел, огледал, побутнал мадетата, дръпнал ги, па рекъл:
- Я от толко години съм колар, ама спица така не съм нагласувал!
Попадията само стенье и рече:
- Попе, земи седлото от кобилата!
Свальил седлото и рекъл на овчаро:
- Е, ти спечели басо! Земи кобилата!
Нарамил попо седлото, а попадията:
- Ама, дедо попе, како преебаме овчаро, дадоме му кобила без седло!
86
Един баща със щерка си закъсали у едно село. Отишли у поповата къща. Помолили се. Поканили ги. Попо имал убав син и он като видел щерката му, се приискало от нея. Апнали, пийнали и сино пита:
- Тате, ама как че е за спанье?
Попо заразпределял:
- Ние с баба попадия заедно, а на другио креват бащата. Вие с момата на третио креват, ама че туриме една дъска между вас.
- Да не направиме беля? - обадил се бащата.
- Сакън! Дъската защо е!
Преди да легнат, бащата казал на щерката: какво и да говори момчето, да казва „Така не бива!" Легнали си. Сутринта благодарили и си тръгнали.
- Е, какво, щерко? - пита бащата.
- Какво! От твоите „не бива", цела нощ ми го набива! Пита ме: редно ли е двама да лежа, а да ги дели дъска. Не бива, рекох, и я манахме. Бива ли, ме пита, двама млади заедно да спат и да се не цунат? Не бива! Цунаме се. Бива ли, двама млади да се цунат, па да не се ебат?
Не бива! И така цела нощ.
87
Дедо поп и баба попадия си легнали и дедо поп засънувал. Отива на оня свет и среща свети Петър. Започнали да се расождат у една голема стая с много запалени кандила.
- Какви са тия кандила? - пита дедо поп.
- Това са кандилата на живите хора. На тия, що светат буйно, че живеят дълго, а на тия що догарят – скоро че дойдат при мене.
- Кое е моето и кое на баба попадия?
Свети Петър ги покаже, ама на попадията кандилото пълно с масло и гори силно, а на попо едвам жмичка. Маслото на свършване. Свети Петър нещо се замаял и човеко започва с пръст да вади от кандилото на попадията и да слага у неговото.
По едно време попадията му запели шамар и попо рипне. Он да земе да бърка на попадията отдоле и го лиже.
88
Попо и момоко си яздили коньите. Минали покрай едни гробища и една млада жена вие, та си глава кике. Момоко рекъл:
- Дедо попе, сакаш ли да я ебем? Ако го направим, кобилата, що яам, че е моя, а ако не можем че съм ти момок до живот!
Слиза от кобилата и отива до съседнио гроб. Попо се заложил да гледа. Човеко чучнал до гробо и ка извие. Жената отишла да го умълчуе.
- А отрай се, кого жалиш толко!
- Жената!
- Кога е умрела? Како?
- Мани, не е за казуванье!
- Ма, те че ми кажеш! Те осиротели сме! Те и на мене мъжо ми умре и я съм без мъж. Че ми кажеш да се утешиме!
- Че ти кажем. Много ми е голем и она умре от това!
- Че земеш сега и мене да ме ръгаеш и я да се куртулишем, да си отидем при човеко!
Он го приготви и така до камъньете й го намъкне. Попо слуша, а жената викала:
- Ох, умрех! Ох, умрех!
- Море, ти не умираш, кобилата ми умре! - рекъл попо.
89
Едно момче отива войник и оставило жена си трудна. Среща я попо.
- Воистинке невесто, момчето ти е войник, ама де
тето ти е недоправено. Без една ръка е!
- Е, па сега? Како да го окаме? Дете че ми остане сакато!
- Нема да е сакато, я че го доправим!
Неколко дена го доправял.
Дошъл си войнико и почнал да милуе детето.
- Убаво го милуеш, но ако дедо поп не му беше доправил ръката, сега да е сакато.
Сетило се момчето и рекло да си върне. Облече се у женски дреи н отива да се цаньи слугиня у дедо поп.
- Сирота съм, земи ме!
- Арно, че те земем, ама как ти е името?
- Лошо ми е името.
- А, лошо! Кум те е държал, поп те е кръщавал. Бива ли?
- Еби бърже!
На попадията казал че се казва „Путка", а на поповото момиче - „Прокапка".
Вечерта турили слугинята и момата да лежат заедно, а валело дъж. Легнали си, а момчето я навие, та я свие на две, а момата само пъшка и вика:
- Тате, прокапка! Прокапка, тате!
- Помести се, да не ти капе!
Она па пъшка. Дошла попадията.
- Дедо попе, бърже ела! Путка е на момата!
- Путка че е, та що друго да е!
И ошел да види. Като види, окне:
- Еби бърже! Еби бърже!
- Е, дедо попе, от толкова по-бърже не мога!
90
Един бил много дългокурес, ама бил много мързелив. Лежал под една куруша и с куро си млатил круши. Минал некаков с кола, видел го и дома казал:
- Жено, видех един лежи под една круша, надървил го и си млати круши с него.
- Леле, беснику, защо не си го поканьил - това е брат ми! Он се загуби преди двайсе годин. По куро го познаваме. Бягай да го окаш!
Тоя сега че лежи при сестра си, да и прикаже какво е било. И като я подбере през нощта.
- О - ох!
- Що жено?
- О-о, мъжо, мъжо, тата умрел!
Па я напне.
- О- ох!
- Що, жено?
- Мъжо, мъжо-о, мама умрела!
Целата рода оплакала. Сабалента тоя си пошел.
- Мъжо, много ми е жал за брат ми. Че му дадеш шарената крава с телето! Че му я дадеш!
Дал я човеко. Тоя я покара, ама къде оди, вика:
- От пичка съм я земал, за пичка я давам!
Стигнал до поповата къща. Чула попадията и казала на дедо поп. Решили да земат кравата. Съгласил се да я даде, ама при условие: като насеца попадията, да не рече „ох". Попадията казала „ох", а попо:
- Леле, леле, жено! Един кур не може да издържиш! Сега яз требе да се пупим.
Напнал го тоя и сега дедо поп не може да каже „ох", а само вика:
- Бре, бре, бре! Ама го набарах! Бре, бре, бре! Ама го набарах!
Не казал „ох" и земали кравата.
91
Една царска черка, като мочала, с девет витла воденица карала и десета - тепавица. Казала на баща си да й намери мъж спроти нея иначе че го обеси с влакно от путката. Чуло се за един дългокурест що куро му толко дълъг, та го карали със сто колесника. Собрал царо колесници, собирал, ама деведесе и девет намерил и като го покарали - главата му поземи се влачила.
На сватбата немало место за сите сватбари и он навърти куро покрай стената и они наседали на него, като на пезул. Накрай, на главата седнал дедо поп, а бил баш под коминицата. Навела се невестата да цалива ръка на дедо поп. Оня, като я види отдоле, та като му рипне. Сватбарите попадали, ама они ударили у тавано, а дедо поп изфръкне из коминицата. Три дена и три нощи го нема. Това било у неделя, а паднал у четвърток. Като паднал, рекъл:
- Спасих се!
За това сега у четвърток е Спасовден, а дреите на попо са черни - от саждите.
Минала сватбата и си легнали младите. Она викала - навирай! Он навирал. Она викала ~- навирай! Он навирал.
- Не мога повече, рекъл, - Баща ти место да докара сто, докара деведесе и девет колесника, главата се ождруля и сега не може да се навира повече.
- А, така ли?
Фръсне, та оскубе едно влакно от путката и обеси баща си за тоя пусти колесник.
92
Един поп много аресал една невеста и като минувала, он се викал:
- Ех, тия нодзе да ми се качат на мойта шия!
Днеска така, ютре така и она казала на мъжо си.
- Поканьи го! - рекъл.
Като я срещнал, па така дума:
- Ех, тия нодзе да можем да ги метнем на моите рамена!
- Е па, дедо попе, дойди довечера!
Прибрал се дома и заръчал:
- Бабо попадийо, че ми омесиш баница, че изпечеш пиле, два дена че одим по служба!
- Ма скоро па оди некъде!
- Па че одим!
Омесила жената баница, изпекла пилето. Ошел при невестата. Турили да яда, те ти мъжо се върне.
- Е, дедо попе! Требеше да карам на воденица, ама ми се разточи колата. Убаво си дошел. Рода се падаме нещо - нали деца си ни кръщавал. Защо баба попадия не си довел? Я, жено, иди да доведеш попадията!
Излезнала жената, а мъжо рече:
- Сега како че е, като сичко знам!
- Е па!
- Че те стрижем!
- Е па!
Земал ножиците и го остригал. Изпратил го. Жената и баба попадия дошли и тримата убаво си апнали. Кога сутринта, попо нече да стане.
- Стай, мъжо! Да ти кажем снощи къде съм била на гости!
- Ти дека си яла, мене там ме стригая!
93
Граовец и трънчанин били приятели. Граовецът бил на пазар у Трън. Трънчанинът го поканьил да преспи у ньи. Улезли, а креватът - с чаршафи.
- А-а, братко, я не съм за тука! С тия кожув, опинци и каляви беневреци! Че спим у пленвята.
- И я чу с тебе!
Играли, валяли се, подпирали се, трънчанинът бил по-як и на сутринта граовецът рекъл:
- А-а! Имаш много здраве - догодина че дойдем с дълъг кожув.
Оттогай граовци носят по два кожува - дълъг и кус.
94
Двама трънчани си дошли от работу. Жените им пасат овци - едната на единио баир, другата - на другио. Едната пита:
- Що ти донесе твоят?
- Ноже.
- А, а - а, и моят не може!
95
Един бил мераклия на една невеста. Пазил да я улови. По гърльенье царевици я соборил у ньивата. Она първо окнала:
Михо! – силно, - па после:
Ох-ох-ох!- едвам се чуе.
96
Един си работил магарицата.
- Ама що работиш?
- Чешам я!
- А това отзад, що си й опрел?
- Алеле, я па го не видим!
97
Един фанал една невеста и я навальил у царевиците и вече да го турил, а она пита:
- Кой ти каза да го туриш?
- Е, що, сега, да го вадим ли!
- Не съм казала да го вадиш, ама кой ти каза да го тураш!
98
Две баби гледат двама се целуват.
- У погледни ма, ни срам, ни очи!
- Е, зер ти не си била млада? Не са ли те цаливали?
- Е па! Отидеме вечер на чешмата и я го фанем за куро и ме срам, срам! А сега срама немат.
99
Един позастарел мъж отишел при една невеста и почел да я оноде. Ама не може да го укара. Почнал да го набутуе с пръст.
- Ама чекай сега, да се разберемо! - рекла жената.- Че се ебемо ли или чушки че пуниме!
100
Майка и щерка одили от Ярджиловци за Селищен дол. Гледат покрай пъто умрело едно магаре с надървен кур. Щерката се обърнала към майка си:
- Мале, гледай каква трагедия! Магарето умрело, а куро му жив.
- Дома е по-голема трагедия - баща ти е жив, а куро му у умрел! - рекла майката.
