Спазарили магарето на кърне да свири, мечката на тупан, а заеко на дзвонци да друса. И капаро дали. Рано у неделя свирджиите пошли, ама закъснели, та фанали направо, през реката да преджапат. Марко се сетил.
- Бабо Мецо, ако ми се намокри кърнето, нема да можем да свирим! Требе да го скрием.
И къде да го тури, къде да го тури. Мечката се напупи и Марко ръгне кърнето у нойната дупка. Нагазили и заеко фръц-фръц, преджапал.
- Айде бе, немаме време! - и друсал дзвонците.
А баба Меца ричала:
- Слушай, Марко, я карай низ вода, низ вода – брод нема да тражиме!
Арно й станало.
32
Един старец и едно момче косили, ливадите им били заеднички. На момчето жената била много мераклийка на оная работа и се го тормозила - сутрин, обед, вечер. Уморила го. Та старецо карал по два откоса, а момчето един. Гледал старецо, гледал, па питал:
- А бе, момче, травата ли се не реже, косата ли не си клепал? Защо така яз два откоса карам, а ти един?
- И травата се реже, дедо, и косата ми е клепана, ама немам сили. Много ми е мераклийка жената и ме изтощи.
- Че се оправи! - рекъл старецо.
Донесла невестата яденето.
- Айде да ядеш - казала невестата на момчето, - ама окни и старецо. Те тука ни е заедничка ливадата, заедно да ядете.
Седнали да яда. Старецо не яде, носил си кокалчета и си ги претакал от едната шака у другата, префърлял си ги. Невестата питала:
- Дедо, ама какви са тия кокалчета?
А он - пуска, пуска кокалчетата у едната шака, па почне у другата.
- Срам ме е да ти казуем.
- Не, не може! Ние сме си тука комшии, кажи!
- Ка беме млади, жената беше много мераклийка на оная работа - днеска, нощеска, обед, вечер. Изтъркая се дупките, ставия се и умре. Тия кокалчета си чувам отнея и като ги претакам така - се едно помен правим.
И си турил кокалчетата у джебо.
Апнали. Жената си пошла и реката къде че мине, земе та се загольи и седне на песоко. Нагласи се убаво и стане да премери колко е останало от дупка до дупка.
- Алеле, саде два пръста е останало место между дупките! Требе да се отказуем от оная работа, че се стават!
Вечерта момчето се прибрало и почнало да я закача.
- Немой, мъжо, изморена съм! Па и ти имаш да косиш.
Така полека-лека момчето се давръндисало. И си окосило ливадите.
33
Имало едно време двама бракя овчари. Единио женен, а другио ерген. Женьенио си одил вечер на спанье при невестата. Един път ергенино рекъл:
- Е, бате, ама се ти си одиш вечер, а я седим тука.
- Я си одим при невестата. Оженьи се и че се редиме кой да лежи на търлу.
- Е как да стане?
- Давам ти едно ягне, тураш го на шия, одиш и викаш: давам ягне за пичка, давам ягне за пичка!
Така направили. Тръгнал малио брат. Минал покрай снаа и золва. Сната рекла:
- Сестрице, я ти го залъж да дойде, па я че легнем с него!
Така станало. Легнал малио брат, лежал, лежал, па питал:
- Е, сега що че работиме?
- Като не знаеш, е там под месальо има пресен качамак, земи, топи у пичката да го заблажиш и ручай! -рекла снаата.
Сабале се прибрал на егреко.
- Е, како беше?
- А-а, бате, не ми ареса. Цела нош топих качамак у пичка.
- Будало, будало, утре че земеш друго ягне и не с качамак, а с това, що мочаш, че топиш у пичката!
На другио ден малио брат па пошел по селото да вика:
- Давам ягне за пичка! Давам ягне за пичка!
Минал покрай снаата и золвата. Снаата казала:
- Сестрице, тая будала нищо не знае. Нека си легне с тебе - снощи цела нош топи качамак у пичката.
Сега легнала золвата, ама бая го топил. Ошел си на егреко.
- Е, сега како беше?
- Убаво, бате! Ублажи ми се. Че се женьим!
34
Един се оженил и на сватбата подарили на булката шарени чорапи. Минала веселбата. Бабата обула чорапите на невестата да си спомни младите години.
Вечерта легнали наред. По едно време на момчето се присакало. Земал да пипа да познае невестата по чорапите.
- А-а, те я булката!
И удари баба си.
Сутринта гледа - с чорапите баба му, А сега! А бабата забола китка, усмихнала се. Пратила по-малио син да купи ракия - от сватбата немало нищо. Търчи момчето и на врата среща батко си.
- Бате, къде си пошел?
- Отивам си!
- Е, сега ми еба майката!
-Как нема да я ебем, като е обула чорапите на сестра ти!
35
На една невеста мъжо и ошел войник. Свекъро и свекървата тръгнали на собор и повели невестата. А на нея акъло й се у оная работа.
На соборо седнали така под една сенкя, а до тех едно магаре с надървен курец. Гледа, гледа невестата соборо, а окото й се у магарето.
Прибрала се от соборо, а дружките я питат как е изкарала, що си е купила.
- А-а, да ви разправям собор доземи и муи по него!
36
Един се оженьил, ама бил недотъвен малко. Минало се неколко време и тетка му пита невестата:
- Пено, как е Гиго!
- Боже, тетко, боже? Знам ли - ни ме вача, ни ме преврача!
- Не бой се. Прати го довечера при мене, тетка че го научи!
Ошел Гиго.
- Ти защо се оженьи, бе луджо!
- Е, па!
- Ти като идеш при овците, овено що им работи?
- Знам ли, овча му работа.
- А ти със що мочаш?
- Па те с това, тетко!
Тетка го пипне, оно рипне.
- А, сега, мушни тука оздоле! И айде куде мене, айде куде тебе. Куде мене, куде тебе.
По едно време Гига рекъл:
- Алеле, тетко, дръж ме! Че литнем!
- Не бой се, Гиго, дръж се на тетку за гузицу!
Па като свикнал човек с пичка и не мърда никуде без жена си. Куде оди и Пена води. Замесила един път Пена леп, а дърва нема. Тръгъл Гига да докара.
- Нема сам дидем! Я без пичка на дърва не идем!
- Не могу, зафанала съм се!
- Нема дидем!
- Добре де, че ти я турим у залупци!
Он стегне колата, земе залупците и замине. Натоварил колата и рекъл да види що му е турила у залупците жена му. Отвори ги, а она му турила едно мишле. Фръсне и избега.
- Алеле, путката си избега!
Па ка литне през ридовете. Стигнал дома.
- Пено, путката ти избега!
- Трай бе, луджо, дойде си. Тука си е путката.
А он дръж отдоле, да види. Жената тамън мочала.
- Алеле, да й ебем майкята, мокра е. Она е минала през реката, та ме е претекла, докато я извъртим през мосто.
37
Един се заженьил. Арно, ама невестата, де, не му давала. Като се оженя - тогай.
- Пено, или че ми дадеш, или че си тражим друга!
- Гледай каков човек, па нали е срамота.
- Че ми дадеш ли или нема?
Чудила се, чудила се как да му даде като е кьосава. Най-после се съгласила. Она правила сметка така - у тевното че залепи едно коже и он нема да разбере. Свършил Гиго работа у тевното, ама отнесъл и кожето, и кога рекъл да моча:
- А! Я съм отвлекъл на Пена путката, сега нема със що да моча.
Търчи, търчи, та у Пенини.
- Стани, Пено,
- Кое време е, та да стаем?
- Щом нечеш, те ти оная работа на вратата - като ти се примоча, земи си я!
38
Един се оженил, а жена му не му давала. Седнал на праго и мине една баба.
- Сине, защо си толко уилен?
- Тая моята не ми дава!
- О- о, па баба че те научи. Отиващ при касапино, зимаш един гръклян и почваш да точиш ножето. Тури грйкляно у панталоните. Като ти откаже жената, извади го, резни от него и фърли на мачето.
Така направил човеко и пита жена си:
- Жено, че се ебеме ли?
- И дума да не става!!
И он, оп! - резне от гръкляно и го фърли. Мачката го грабне веднага.
- Остави го! – викнала жената. - Това си е мое!
- Вече не е!
- И сега како че е? - питала.
- А - а, нищо! Утре е пазарен ден, че одим да си купим друг.
- Мъжо, не знам колко пари имаш, ама те ти тия що съм спастрила! Па земи по-голем.
Отишел мъжо на пазаро и докато имал пари пил и ял. Прибира се.
- Е, мъжо, зема ли?
- Легай да видиш!
И я насеца една убаво
39
Тръгнал един ергенин да се женьи у едно село. Пред селото го сретнал един старец.
- Дете, дека че идеш?
- Тука у ваше село че се женьим!
- Е за кого?
- За Трена.
- Па баш нея ли ареса? Она на цело село курците е строшила.
Повърнал се ергенино. Като излезнал над селото, обърне се да го види.
- Е-е, па не е много големо селото. Я да се върнем да си земем Трена.
40
Мъж и жена си имали прасета. Мъжо продал другите и оставил две.
- Жено, едното оставям за нас, а другото да седи за добър ден.
Минало се некой и друг ден. Минал един непознат и вика на жената:
- Добър ден, невесто!
- А-а, ти ли си добър ден? Ела дома, от кога сме ти зачували едно прасе. Ела да ти го фанем!
Ошел човеко.
- Кажи сега кое да ти фанем - шареното или белото?
- Кое фанеш, това!
Навела се невестата да улезне у котаро, ама вратето тесно и се заклещи напупена. Аресала му отдзат на човеко и я зарипне. Свършил работа, а си земал и прасето. Ошел си. Те ти иде чорбаджията, и она се пофальи:
- Е, мъжо, дадох прасето на добър ден!
- Е, жено, жено! Убаво те е преебал тоя добър ден.
- Че ме преебе - направил си вратенце една трошка!
41
Един бил горски и намерил една секира. Отнесъл я дома.
- Жено, намерих секира. Кой я е загубил, у нас че си
я тражи, ама ти немой да му я дадеш току-така!
Демек, да иска нещо.
Дошел на другио ден един и питал:
- Мъжо ти да е намирал една секира?
- О-о, найде, ама рече да не ти я давам току-така. Чекай да ти фанем едно пиле.
Разгърчали се из дворо да фанат пиле. А натам, а на-овам и се нагньели у кочинчето.
- Тая как ми се начини - рекъл си човеко, - защо да я пропущам?
Уловия отзад и я фръсне. Дала му пилето и секирата и човеко си ошел. Вечерта мъжо пита:
- Доожда ли некой за секирата?
- Доожда.
- Е?
- Ти рече да не му я давам току-така, та му фанах едно пиле.
- Е, убаво те е преебал!
- Че ме ебе та, като си направил тесно кочинчето!
42
Деверо и снаата тръгнали на свиждане на войнико - единио да види брато, а она - мъжо. Сретне ги един турчин.
- Слушай! Еби тая жена!
- Срамота е, снаа ми е!
- Айде, иначе че ти откинем главата!
Деверо я натиснал и уж я ебе, а го завира между краката. А она му вика:
- Девере, еби убаво, оти нали чу турчино!
Деверо бил даровит и като й го умъкне, она викне:
- Ох, целио свет ми се събра пред очите!
Турчино дръпнал момчето.
- Слушай, я ми го тури и на мене. Имам един брат у Солун, а не съм го видувал три години!
Деверо му го отфраска.
- А, бе момче, що уработи бе? И това що видех, не видим!
43
Деверо и снаата одили през гората. Деверо си мисли:
- Оти не излезне от некъде един турчин, па да каже оправи невестата!
Те ти излезнал турчин.
- Фани та оправи тая невеста!
- Не може, снаа ми е!
- Или че я оправиш, или че ти отрежем главата!
Деверо се залетел и я уграбчи, ама и турчино уграби него. Свършили работата. Невестата рипнала и запояла:
- Цвете берем, глава кичим, леле убавица!
Деверо се свил до един слог и мърмори:
- Шума берем, дупе бришем, леле срамотице!
44
На едни мъжете им отишли на гурбет. Единио спечелил много и купил на жена си що се сетил - забрадки, рокли, скъпоценни работи. Другио си купил бръснач -толко спечелил. Обричил си оная работа и се пофалил на жена си:
- Гледай що съм спечелил, ама като е бръснат повече че ти влиза.
- Е, те това е подарък! - зарадвала се жената.
Сретнали се с другата жена и почнала да се фали:
- Мойо само брич си е купил, ама сега като го е обричил и да знаеш как ми влиза повече!
Като се прибрала дома тая с многоте подаръци почне да ги фърля.
- Защо си ми купувал това, беснику! Я на мойта дружка що й е купил мъжо!
45
Един се оженил, ама бил много мръсник. Пошли един път с невестата да одат у нините. Повел и брат си. Невестата си го знаяла и му казала да не разправя мръсни думи. Съгласил се. Стигнали у невестини. Как му е редо поздравили, цунали ръка и рекли да седнат. Бабата казала:
- Зетко, чекай да постельем нещо, да не ти е студено!
- А-а, бабо, я си имам вуна по гъзо!
- Лъже, да му ебем майкята! Вчера го ебах, немаше жив косъм по гьзо! - обадил се брат му.
Бре!
Седнали, повечерали, а огино позагаснал.
- Дедо, я донеси малко цапаници, да спопнеме огино, да не одзебнат гостите! - рекла бабата.
- Бабо, видиш ли тия цапаньици? Те толко ми е голем куро!
А сега де! Бабата пай си затраяла. По едно време рекла да се пофальи:
- Зетко, тия връчви зад вратата се са пуни със сиренье!
Погледнал ги зето, па рекъл:
- А-а, бабо, толко са ми големи мъдите!
Минало госкьето, ама бабата рекла да оди да види сватовете - у каква рода е попаднала. Оплакала се на свато.
- Леле, па и ти свакье! Таков си е нестропосан. Вчера беме фанали да ебеме една кобила и докато аз я държах, добре. Фана да я държи он, изпущи поводите, она се дигна та ме ритна по куро и сега се у твойта пичка гледа.
- А така! - рекла си жената. И беж при свакята.
- Да знаеш, свакье, що закъсах. Дойде твойо син на гости и не спре да разправя мръсни приказки. Дойдох при свато - он стана за резил!
- Така е свакье! И я дойдох у тоя дом с пиче като врабчиньо оче, а сега е станала путка като твойта!
Е, нема що, попаднала съм у рода! - рекла си жената. Ама да видим комшиите, ега са по късветни. Отишла при комшията.
- Човече, така и така. Дойде зето - не спре да разправя мръсни работи, отидох при свато - стана за резил, а свакята му тури чучульо!
- Таквия са неоправни, да им ебем майкята! Не могат да си ебат гостите, па ги пращая при мене!
46
Едно дете рекло.
- У нас трима са за ебанье!
- Кои са?
- Деда, тата и бате.
- Що бе?
- Снощи дедо седи до огньището, фанал жарка у машите и вика – бабо, дай огънче да запалим лулата.. Тата па фанал мама за пичката и вика – че ми дадеш ли!
- А брато ти?
- Гледам кака – путка и половина, а бате извел магарицата на слого и я ебе да пушок се дига1
47
Едни си били мераклии от млади, ама не се земали. Поулезнали у години, а мерако не спадал. Како че е, що че е?
- Че доодиш дома! Мъжо че оди за сено у другото село и че нощуе там! - рекла жената.
Пошел мъжо й, ама му се разточила колата - върнал се. У ядове си попийнал, легнал си и заспал - като пиян човек. А оня чека на прозорчето.
- Леле, тоя мойо солутняк си дойде? Како да е? -рича жената.
- Мольим ти се, че пръснем! Че го тепам ли, че го колям ли, требе да те оправим!
А и на нея й се сакало.
- Я тука се пупи на прозорецо! - рекъл.
Къщата била ниска.
Напупи се она на прозорецо и тоя я издруса едно убаво. На нея арно и на него арно. Затвори прозорецо и си легне. Ама нодзете й лед студени. Допре мъжо си и оня се събуди.
- Жено, ти май идеш от некъде? Студена си.
- Како нема да съм студена, я съм се целата разтресла. Каков лош сън съм сънувала само. Кога дойдоя едни айдуци, па ка извадили ония ножове и сакая или тебе да коляя, или мене да брича. Чудила съм се како да те скрием. Я кажем - нема го, они кажа - тука е! Щом го
криеш тебе че бричиме, ама първо да те насапунисаме.
- И после? -разсънил се мъжо.
- После! Сапунисая ме и ти ме събуди!
Пипне он отдоле.
- Верно мари, жено! Верно са те сапунисали, ама нали си се събудила, та не са те обричили!
48
Един бил много мераклия на една, а она викала:
- Че ти дадем, ако имаш пари!
Мислил, мислил, па земал една тиква и я разрезал. Почнал да прави тиквени парета от кората и си напунил джеповете. Вечерта свършили оная работа - натегарили се. У тъмното извадил тиквените парета и й ги дал. Она ги прибере и ка си ойде дома, що да види! Тиквени парета.
Отишла ютре ден на орто и поведе танецо, а он се фанал на опашката. Она води и пое:
- Йоване, Йоване, тиквен ти е грошо! Йоване, Йоване, тиквен ти е грошо!
А он се излита на опашката и вика:
- И-и-ху, у тъмното върви! И-и-ху, у тъмното върви!
49
Комшия и комшийка си имали мераци. Клозето на комшийката бил залепен за кошарата на комшията. Он провъртел една дупка и като дойде комшийката, напупи се и комшията я изработи. Днеска така, утре така - живеяли си.
Мъжо на жената забележил, че она не си носи нищо да се брише, а чиста си доодила.
- Как така? - питал.
- Те така! Като се изодим, турим си гъзо на дупката и телето на комшията ме пребрише с езико.
Отишел да опита. Изодил се и се напупил. Комшията помислил че е комшийката и го забере.
- Е-е, немой с рого!
50
Една жена била много убава, а комшията й много мераклия. Че дадеш та че дадеш, викал, и она се съгласила. Ошел у них, разсоблекли се и она земала кръстето.
- Цуни кръстето!
- Защо да го цунем?
- Да знам, че на никого нема да кажеш!
Цунал кръстето, ама не можел да свърши работа. Сега он земе кръстето.
- А сега ти цуни кръстето!
- Защо?
- Да знам, че на никого нема да кажеш!