Още стихове

Веса Паспалеева

“От високо ми се виждаше всичко по-хубаво...”

Веса Паспалеева е псевдоним на Веселина Владимирова Караманова, българска детска поетеса, писателка и драматург. Обича момчешките игри - да пуска хвърчила и да се катери по дърветата. Такава е в детството си Веса Паспалеева. “От високо ми се виждаше всичко по-хубаво около мен” - ще сподели след години. И мисля, че този стремеж към “високото” тя запази през целия си живот. За нея само книгите са по-сладки от игрите. Ще запомни завинаги зимата на 1911 година - тогава е в първи прогимназиален клас. Живее с баба си Ката. Радват се и страдат заедно с героите на “Чичо Томовата колиба”, “Робинзон” и “Под игото”. Чувствителна и впечатлителна, Веса се вълнува от съдбата на бозаджийчето - албанчето Айдарчо; тогава написва първото си стихотворение:

“Из уличката тясна
гласчето му звънливо
се чува отдалече:
- Боза! Бозица прясна
и сладка и резлива
аз нося всяка вечер!
...
И тръгва сгушено като
врабченце
с премръзнали краченца!
Айдар се бозаджийчето нарича,
от все сърце то книжките обича!"

Голямата българска детската писателка Веса Паспалеева е родена на 3 март 1900 г.в гр.Кюстендил. В Края на живота й, през 1980 г., тя получава наградата "Андерсен", най-високото международно признание за автори на художесвени произведения за деца.Умира през същата година.От детските писатели й допада простотата на изказа на “дядо Васил”, както тя нарича Васил Ив. Стоянов. Родният й Кюстендил след Първата световна война има свой културен релеф - сказки, реферати, литературни дружества. Тук са Емануил Попдимитров, Г.П. Стаматов, Владимир Димитров-Майстора, Кирил Цонев, Багряна. Понякога идват Ведбал и Крум Кюлявков. През 1919 година създават дружество “Светлина”, клон на международното “Clarte’” на Анри Барбюс и Ромен Ролан. В тази благодатна атмосфера, гимназистката Веса Караманова, с поетичния псевдоним Авелина прави първите си литературни опити - романи, драми и няколко детски стихотворения. ПсевдонимАвелина/Avelin (1919 - 20)Тогава Антон Страшимиров категорично отсича: “Не си губи времето с друго; детската литература ще бъде твоят творчески път!” Насърчена, тя праща на Ран Босилек две стихотворения. Така в “Детска радост” 1924-1925 г. и 1925-1926 г. се появяват “Умница” и “Доволен”, които ще станат христоматийни. През 1929 година излиза първата й книга “Великденче” с рисунки от Георги Атанасов. Оттогава, почти петдесет години, тя се обрича на детската литература. С творбите на Веса Паспалеева израстват няколко поколения. Красиво оформени (14 от тях са илюстрирани от Вадим Лазаркевич), те наистина са класика. Две събития откроява писателката в живота си - когато се запознава с Иван Вазов и когато става майка. През целия си живот тази сдържана, с особен финес и малко меланхолична усмивка жена е далече от фанфарните изяви. Тя не беше галеница и на критиката. Но Веса Паспалеева има незаменимо място в детската ни литература, редом с Ран Босилек, Елин Пелин, Дора Габе, Асен Разцветников, Стубел. С вродения си усет към детската душа, тя оживява всичко, до което се докосва. В творбите й реално и фантазно се преплитат с оня чуден антропоморфизъм, присъщ на детското възприятие. Стиховете й са подчертано ритмични; не случайно по тях са създадени толкова много детски песни. А стихотворението й “Доволен” (От днес имам вече/нови панталони), с което всяко дете расте, отдавна се смята за народно творчество.

Каква по-голяма награда поету.

"- Колко е пораснало
в една нощ момчето!

Пуякът на двора
днес не ме закача

Едни панталони
колко много значат!”

Може би цялата ни детска литература се вижда изведнъж пораснала. Женско-средният род преминава в мъжки.

Стиховете на Веса Паспалеева са неповторими не защото са умилителни, а защото само в тях може да се види как слънцето близнало босото краченце на жабчето. Те разсънват закърнелите ни сетива за чудото; да разчетем снежното писмо в тайнствените знаци на Вранката и Рунтавелка. Природата притихва смаяна пред извечния урок на патицата с малките й. Блестящ хумор, жизнерадост и мъдрост - това е творчеството на Веса Паспалеева. Това, което тя вижда и нарича у другите Божа податиня - го носи в пълна мяра тя самата.

Поетесата е имала особен афинитет към народната песен. В архива й са запазени петдесет народни песни, записани от различни краища. Съвършената простота и съдържателност са белег и на нейната поезия. Затова от творчеството й оцеляха стиховете, необвързани с конюнктурна тематика и временни възхвали.

Като ученичка Веса Паспалеева получава автограф от чичо Стоян: “На момичето, което се зачете в хубавата книга и забрави да влезе в час”. Това момиче тя носеше и съхрани у себе си през целия живот.