Още стихове

 

Веса Паспалеева

“От високо ми се виждаше всичко по-хубаво...”

 

Веса Паспалеева, 1936 г.Веса Паспалеева, 1967 г.Палава. Обича момчешките игри - да пуска хвърчила и да се катери по дърветата. Такава е в детството си Веса Паспалеева. “От високо ми се виждаше всичко по-хубаво около мен” - ще сподели след години. И мисля, че този стремеж към “високото” тя запази през целия си живот. За нея само книгите са по-сладки от игрите. Ще запомни завинаги зимата на 1911 година - тогава е в първи прогимназиален клас. Живее с баба си Ката. Радват се и страдат заедно с героите на “Чичо Томовата колиба”, “Робинзон” и “Под игото”. Чувствителна и впечатлителна, Веса се вълнува от съдбата на бозаджийчето - албанчето Айдарчо; тогава написва първото си стихотворение:

“Из уличката тясна
гласчето му звънливо
се чува отдалече:
- Боза! Бозица прясна
и сладка и резлива
аз нося всяка вечер!
...
И тръгва сгушено като
врабченце
с премръзнали краченца!
Айдар се бозаджийчето нарича,
от все сърце то книжките обича!"

От детските писатели й допада простотата на изказа на “дядо Васил”, както тя нарича Васил Ив. Стоянов. Родният й Кюстендил след Първата световна война има свой културен релеф - сказки, реферати, литературни дружества. Тук са Емануил Попдимитров, Г.П. Стаматов, Владимир Димитров-Майстора, Кирил Цонев, Багряна. Понякога идват Ведбал и Крум Кюлявков. През 1919 година създават дружество “Светлина”, клон на международното “Clarte’” на Анри Барбюс и Ромен Ролан. В тази благодатна атмосфера, гимназистката Веса Караманова, с поетичния псевдоним Авелина прави първите си литературни опити - романи, драми и няколко детски стихотворения. Тогава Антон Страшимиров категорично отсича: “Не си губи времето с друго; детската литература ще бъде твоят творчески път!” Насърчена, тя праща на Ран Босилек две стихотворения. Така в “Детска радост” 1924-1925 г. и 1925-1926 г. се появяват “Умница” и “Доволен”, които ще станат христоматийни. През 1929 година излиза първата й книга “Великденче” с рисунки от Георги Атанасов. Оттогава, почти петдесет години, тя се обрича на детската литература. С творбите на Веса Паспалеева израстват няколко поколения. Красиво оформени (14 от тях са илюстрирани от Вадим Лазаркевич), те наистина са класика. Две събития откроява писателката в живота си - когато се запознава с Иван Вазов и когато става майка. През целия си живот тази сдържана, с особен финес и малко меланхолична усмивка жена е далече от фанфарните изяви. Тя не беше галеница и на критиката. Но Веса Паспалеева има незаменимо място в детската ни литература, редом с Ран Босилек, Елин Пелин, Дора Габе, Асен Разцветников, Стубел. С вродения си усет към детската душа, тя оживява всичко, до което се докосва. В творбите й реално и фантазно се преплитат с оня чуден антропоморфизъм, присъщ на детското възприятие. Стиховете й са подчертано ритмични; не случайно по тях са създадени толкова много детски песни. А стихотворението й “Доволен” (От днес имам вече/нови панталони), с което всяко дете расте, отдавна се смята за народно творчество.

Каква по-голяма награда поету.

"- Колко е пораснало
в една нощ момчето!

Пуякът на двора
днес не ме закача

Едни панталони
колко много значат!”

Веса Паспалеева (вляво до офицера) със семейството си, Може би цялата ни детска литература се вижда изведнъж пораснала. Женско-средният род преминава в мъжки.

Стиховете на Веса Паспалеева са неповторими не защото са умилителни, а защото само в тях може да се види как слънцето близнало босото краченце на жабчето. Те разсънват закърнелите ни сетива за чудото; да разчетем снежното писмо в тайнствените знаци на Вранката и Рунтавелка. Природата притихва смаяна пред извечния урок на патицата с малките й. Блестящ хумор, жизнерадост и мъдрост - това е творчеството на Веса Паспалеева. Това, което тя вижда и нарича у другите Божа податиня - го носи в пълна мяра тя самата.

Поетесата е имала особен афинитет към народната песен. В архива й са запазени петдесет народни песни, записани от различни краища. Съвършената простота и съдържателност са белег и на нейната поезия. Затова от творчеството й оцеляха стиховете, необвързани с конюнктурна тематика и временни възхвали.

Като ученичка Веса Паспалеева получава автограф от чичо Стоян: “На момичето, което се зачете в хубавата книга и забрави да влезе в час”. Това момиче тя носеше и съхрани у себе си през целия живот.

 Доволен; сп. "Детска радост", 1925/26, кн. 6 Умница; сп. "Детска радост", 1924/25, кн. 9

Обратно към стихотворения