Веса Паспалеева
"Гъбарче" написано през 1934 г.

Зайченцето бяло,гъбички набрало
в близката горица,за своите дечица.
Вече се стъмнило,слънцето се скрило.
Зайчето разбрало,че е закъсняло.
Седнало да плаче,горкото юначе.
Що на Бог не каже,път да му покаже?…

Влак
"Пуф-паф! Трака-трак!" -тръгва пътнишкия влак.
Машинист ще бъда аз, а кондуктор - Атанас,
а пък бате Лъчезар го избрахме за огняр.
Сядат в първите купета кукли, зайчета, мечета,
а в последния вагон , дреме сладко чичо Слон!
"Пуф-паф! Трака-трак!" - тръгва пътнишкия влак!

Котарана
Преждата на мама често размотава,
мишка да се мерне у дома не дава!
Взема ли я в скута, сладко, сладко мърка…
В масълцето често с лапичката бърка!
Слънцето обича, в двора се изтяга,
зърне ли я Врабчо - на стрехата бяга!

Мъчните задачи
Ах, какво да правя,колко ми се плаче!
Пак не се решават мъчните задачи!
Четири по осем и пет без едничко,
делено на осем -колко прави всичко?
Ако ме подсети някой отначало,
точно ще ги сметна, като по сметало!
Да си кажа право,вече ми е страшно,
забърках се здраво с моето домашно!

Нова година
С червените ботушки потропва Дядо Мраз…
- Дечица-веселушки, шейната спрях пред вас!
Във коша надзърнете: какво ли няма там?
-Палячовци, мечета, маймунки, барабан…
За Елка нося книга, за Спас - акордеон,
а Петльо кукурига: - Пък аз съм за Антон!
Подаръци ще има за всички от сърце!
За Новата година да люшнем ний хорце!

Прелетните птички
Прелетните птички с врабчо се сбогуват
- Сивичко другарче, сбогом! Не тъгувай!
Пъстрият синигер,лакомата врана,
сипката, кълвача,тука ще останат!
Маха им с калпаче в клоните врабчето:
- Чик-чирик! На слона поздрави носете!

Пръв юнак
Борката се хвали,че е пръв юнак!
Ала във морето го ощипа рак!
Леле, като писна, сякаш го дерат!
Слисани го гледат всички от брегът…
- Хора, помогнете! Дайте скоро йод!
Щеше да ме лапне страшен кашалот!
Дядо се усмихва, суче бял мустак:
- Няма да ми стане Борката моряк!

Първият урок
Патенцата плават в бистрия поток,
днес им преподават първия урок!
Мама Белогушка пляска със крила:
- Смел бъди, Пъструшко! Па-па-па-па-па!
Патенцата леко махат със крилца
гледат отдалеко селските деца!
Радва им се, весел, старият жабок:
- Много ми харесва първият урок!

Работно момиче
Сутрин ставам рано заедно със мама,
в къщи й помагам, масичката слагам!
Дворчето поливам, беля и картофки,
радостно подскачам с новите пантофки!
Чашките измивам с малките ръчички
и от прах изтривам всичките полички…
После се залавям да чета саминка
-буквите познавам, ако са с картинка!

Хитрото мишленце
Орехчета скрила баба във торбата,
но мишле пробило дупчица в средата.
Джобчето догоре пълнило мишлето,
хрупкало си сладко, без да го усетят…
Кога двечки, трички,кога десетина,
пълната торбичка стана половина!
Най-подире празна виснала торбата,
смаяла се баба, ахнала, горката!
Хитрото мишленце гледало зад скрина,
смяло се, играло цялата година…