Лъчисти

Най-малкият самолет
е от всички най-проклет.
Няма да го видиш ти,
кога ще ти долети,
само чуваш във простора
тънка песен от мотора
и усещаш, че летеца
дири местенце, подлеца,
за да кацне и със стръв
да засмуче твойта кръв.

Знае, мисля, млад и стар,
че това ми е

[Q01[к...!]]
[A01[/Комар/]]

С нокти драще – котка не е,
вито пълзи – змия не е.
Дето го е майка родила,
да помръдне оттам няма сила.
Но затуй ви сготвя и предлага
една гозба черна, ала блага
и от нея щом ядете,
посиняват ви ръцете,
посиняват ви устата,
езиците и гърлата.

Тая чудна гадина
се нарича

[Q01[к...!]]
[A01[/Къпина/]]

И през благо, и през пости
нам ни идват много гости –
ту засмени юначини
със наметки ясносини,
ту сърдитковци плачливи
със кожуси черносиви.
Идат те един след друг
и се не заварват тук.
С грижи ни един дарява,
друг пък носи ни забава,
вижте пълната им листа –
май са повече от триста!

Сетихте се, вярвам, вече всите
че това деца, са

[Q01[д...!]]
[A01[/Дните/]]

Днес, неделя вечер, си замина
една майка със четирма сина
и със три
дъщери.
Синовете и щерките двете
са ударни всички във ръцете.
А третата щерка
е голяма перка –
дай й да се пери и да митка в нови
дрехи и със пъстра китка.

Тая челяд, що тръгна в тъмата,
ще се върне утре със зората.

Сещат се и дечицата,
че това е

[Q01[с...!]]
[A01[/Седмицата/]]

Аз познавам една стара стрина,
що си има трима бели сина
и петмина други, натъкмени
в кадифени, зелени премени.
Другите пък трима би могъл ти
да ги кажеш, че са златожълти,
а едничката й мила щерка,
която е страшна лицемерка,
тя пък си е надве разделена:
до кръст – бяла, нагоре – зелена.

Сещате се, че стрината –
това си е

[Q01[г...!]]
[A01[/Годината/]]

Имам си един другар
с кожа бяла като вар,
с нарисувани цветя
и дванадесет уста.
На стената той стои,
слуша, мисли и брои
и пресмята вместо мен,
и ми казва кой сме ден.

Този малък мой другар
се нарича

[Q01[к...!]]
[A01[/Календар/]]

Ний живеем далеко в безкрая.
Тъничък съм, но не ща да зная.
Каже ли ми татко: „Ха наслука!”,
литвам и за миг пристигам тука.
Влизам вкъщи даже през стъклата,
пъдя мрака и вдигам децата,
че със мрака и съня съм скаран,
та ги погвам още в ранна заран.

Чувам в тоя шум и глъч,
че това е

[Q01[с... л...!]]
[A01[/Слънчев лъч/]]

Една баба люта и проклета
прати снощи триста самолета
без мотори и без коменданти –
да направят въздушни десанти.
Сипнаха се вред парашутисти
с парашути бели, та сребристи
и превзеха скоро планините,
но отпор ги срещна в равнините...
Сам ти хвана един във ръчица
и го стори мигом на водица.

[Q01[З...,]]
[A01[/Зимата и снежинки/]]