Слънчеви

Купил съм си една чудна печка,
рунтава е вътре като мечка,
а отвънка пък я погледни –
със по кюнец от двете страни!
И тез кюнци да са поне на сгода –
а те зеят, изкривени към пода!
Ала нека да се помни и знае,
най-чудното на таз печка това е –
че за да се сгрея,
влизам вътре в нея.

Ето май дочух,
че туй е

[Q01[к...!]]
[A01[/Кожух/]]
Цял живот се скитам и мотая
в тая синя и безкрайна стая.
Понякога ей тъй от омраза
съм се мъчил навън да изляза,
но където да се запилея,
все оставам точно насред нея.

Там някой шушне, ето
че туй ще е

[Q01[н...!]]
[A01[/Небето/]]

Кротко седи на земята
една булка мустаката,
па си преде, па шумурка
без къделя и без хурка,
затуй ходи тя, горкана,
във непредена премяна.

Тая булка кротка
се нарича

[Q01[к...!]]
[A01[/Котка/]]

Два извора чудни зная
на едно поле на края –
два извора обистрени
под два слога разлистени.

Никой от тях вода не гребе –
денем те оглеждат божето небе,
а пък нощем се покриват в мрака
с два похлупака.

Чудни извори са те –
имаш ги и ти, дете,
помисли си, па речи,
че се казват те

[Q01[о...!]]
[A01[/Очи/]]

Търкул, търкул, Белушко,
какво носиш бе, душко?
– Нося яка премяна,
от бял мрамор изляна,
нося в сърце от злато
будилниче крилато.

По златното му сърце
ти позна, че е

[Q01[я...!]]
[A01[/Яйце/]]

По синьо поле ходи Белушко,
среща му иде сърдит Сивушко,
па се скараха, па заръмжаха,
та всичко живо скри се под стряха.
А те по липса на пръст и камък
дълго се биха с пръти от пламък.
Но тоя пламък, знайте веднага,
друго запалва, тях не засяга.

Няма го при снежна виявица
и се нарича то

[Q01[с...!]]
[A01[/Светкавица/]]

Търкулан,търкулан,
дран, дран, та одран,
почукни го само с пръст,
ревва яростно за мъст,
а блъсни го със кривак –
гръмва, сякаш тръгва влак.
Ала тоя търкулан
е прославен веселан
и без него не става
ни хоро, ни забава.

В делник той си спи като
окъпан и се казва

[Q01[т...!]]
[A01[/Тъпан/]]

Дълъг, дълъг Тодоран,
неумит и неопран,
вкъщи той се не прибира,
през тавана се провира,
па главата си корава
хе над покрива подава
и загледан в небесата,
кротко пуши си лулата.

Ето,
пуши си под свода син
и нарича се

[Q01[к...!]]
[A01[/Комин/]]

Помощничките си немити
аз нося ги в тъмница скрити.
Но вчера заран те ми взеха
във магазина нова дреха
и гладен ли съм, те веднага
снабдяват ме със гозба блага,
а щом поискам да замина,
ще ме откарат и в чужбина.
Ала след всякоя услуга
изчезват те една след друга.

Спокойно може да решите,
че туй без друго са

[Q01[п...!]]
[A01[/Парите/]]