Що е то?
Автор:
Разцветников, Асен

И цветни

Трийсетина сестрици
все от тънки чертици.
Станеш ли със тях другар,
туй ще ти е ценен дар:
с тяхна помощ най-добре
ум и разум се бере.

Ето пред мене Еленка,
а пък до нея и Пенка,
шават с ръце и оттук ви те
шепнат, че туй ще са

[Q01[б...!]]
[A01[/Буквите/]]

 

Ний сме девет момчета,
девет чудни братлета
и едничка сестричка,
кръгла като паричка.
Ний за думи сме неми,
но сме бройци големи,
но сме чудни сметачи –
само дай ни задачи!

Потъркайте си челата
и отвърнете:

[Q01[„Ч...!”]]
[A01[/Числата/]]

 

Стоят невести, не шават,
а света с гозба гощават.
Кога купуват брашното,
те носят бели премени,
когато готвят и слагат,
имат наметки зелени,
а като вдигнат софрата,
обличат рокли с позлата.

Сетете се, момчета!

[Q01[О... д...!]]
[A01[/Овощните дървета/]]

 

Бяла къща със комини
тича през полета сини,
разорава им недрата
и потъва до средата,
и пъхти, и се завтиря,
а пък не оставя диря.

Къщата от тоя род
се нарича

[Q01[п...!]]
[A01[/Параход/]]

 

В тъмен дол се излежава
една чудна крава,
що си няма ни рога,
ни опашка, ни крака
и си дреме излегната,
със пояси пристегната.
Ала тая наша крава
чудно мляко дава –
тъмно, тъмно, па червено
и със нещо подлютено,
та от него който пие,
скача, пее и се бие.

Е, познахте ли я вие?

Ето Пепо ти поръчва
да ми кажеш, че е

[Q01[б...!]]
[A01[/Бъчва/]]

 

Не зная отде-накъде
сладко е, а се не яде,
не може да се попипа –
няма ни тяло, ни ципа,
не се и вижда с очите –
при вас кога е, жумите.
И най обича тишина,
не иска твърде светлина
и бяга то от шум и звън,
и се нарича сладък

[Q01[с...!]]
[A01[/Сън/]]

 

По двора се разхожда един
млад господин,
екстра галантон,
с черни гащи и пъстър балтон.
Свирнеш ли му с уста, той тогава
тъй се спрепва и се оскърбява,
че надува своя балтон
като балон,
става от гняв червен като божур
и ти крясва:
„О, какъв си щур-щур-щур!”

И децата от село Волуяк
ще се сетят, че това е

[Q01[п...!]]
[A01[/Пуяк/]]

 

В зелен палат растат сестрички,
на стол по двечки и по трички –
най-първом бели като сняг,
подир зелени като злак,
накрай червени като мак.
Главите им не носят шапки,
ни дългите крачка – чорапки.

Вий живи хора не ядете,
но паднат ли ви във ръцете
от тия румени сестрички,
изяждате ги бърже всички –
че ги обичате лудешки
и ги наричате

[Q01[ч...!]]
[A01[/Черешки/]]

  <<   >>