Пъстри

Няма да повярваш ти –
возя се на две черти!
Но да му се не видяло,
те вървят по огледало,
та като е много гладко,
често-често падам, братко.

То се знае: чертите
са, детенце,

[Q01[к...!]]
[A01[/Кънките/]]

В планината, в пущинака
мен ме носят два близнака.
Щом ги нещо позабави,
мушкам с два остена здрави,
но не мушкам двата брата,
ами мушкам планината.

Лесно ще решите,
че това са

[Q01[с...!]]
[A01[/Ските/]]

Бели, бели главички
със зелени очички,
с тънки, тънки вратлета
и със черни крачета.

Белчо лежи в полята –
те са скрити в земята.
Щом се Белчо подстори
да си иде в морето,
те излизат на двори
и ни радват сърцето.

Кой ги с обич не среща,
кой се тука не сеща,
че на тия момиченца
ний казваме

[Q01[к...!]]
[A01[/Кокиченца/]]

Прочута оперна певица
се спря под кичеста върбица,
извади нотен лист от круша
и викна със надута гуша:
„Ой, как си благ, мой свилен злак,
но пак те гази крак на враг!”

Пристъпих, тръгнах аз напред,
за да й поднеса букет,
но скокна тя с крачета здрави
и хвърли се да се удави.

Ганка не е в гатанките слаба –
тя познава, че това е

[Q01[ж...!]]
[A01[/Жаба/]]

Пристигна ни знатен гост,
па направи дивен мост.
Прехвърли го над селата,
от край до край на земята,
нашари го с чудна четка –
да пъстрее и да светка.

Кажете ми сега не е ли туй

[Q01[д...!]]
[A01[/Дъга/]]

Невяста черна, незнайна
заспа на черга безкрайна,
а като стана зарана,
скъса си в здрача гердана,
с бисерни зрънца посея
чергата, що бе под нея,
но дойде момче напето,
прибра зрънцата в небето.

То се знае, зрънцата
туй е, деца,

[Q01[р...!]]
[A01[/Росата/]]

Малка къщица се клати
на два стълба чудновати –
чудното им е, дете,
че са върху нея те
и стърчат към небесата,
а тя виси към земята.
Често-често наша Лалка
влиза в къщицата малка
и със нея тя се мята
от небето до земята.

Тая къщица-висулка
ний наричаме я

[Q01[л...!]]
[A01[/Люлка/]]

Всеки от нас има две верни слугини,
без които сам той нито лев не чини.
Вий мислите вече, че туй са очите,
ала ще сгрешите –
слугините, за които се въпрос повдига,
имат по пет дечурлига.

Не бързайте, и туй не стига!

Децата са, значи, десет, но от всички
грамотни са само трички!
Сега вече кажете,
че това са

[Q01[р...!]]
[A01[/Ръцете/]]

Завивам с черга бяла
земята погрозняла.
Сковавам аз реките
и помрачавам дните.
Но пак съм ви любима.
Наричате ме?–

[Q01[З...!]]
[A01[/Зима/]]

От моите бодри стъпки
се пукат всички пъпки.
Затоплям аз земята.
Поливам ви житата.
Игрив е моят полет.
Наричате ме?–

[Q01[П...!]]
[A01[/Пролет/]]

Аз водя дните жарки,
довеждам ви жетварки.
И стоплям ви водите,
та в тях да се топите.
Добре съм ви познато.
Наричат ме? –

[Q01[Л...!]]
[A01[/Лято/]]

Пък аз ора полята.
Зова на труд децата.
Обирам плодовете.
Събличам лесовете.
Не чувам птича песен.
Наричате ме? –

[Q01[Е...!]]
[A01[/Есен/]]