|
Имаме си в училище
ние
сестра, що самичка се не мие.
Тя е
черна, черна арапкиня,
нацапана цяла с бяла
тиня.
Всички ние сме дали обет
да я мием
всеки ден поред.
Ето вижте колко пак е мръсна –
мен се пада днеска да я лъсна.
На тебе тайно ще
река,
че туй е [Q01[ч... д...!]]
[A01[/черната дъска!/]]
Ти си вакло
момче,
то е бяло жребче,
ти го държиш през
кръста
със два или с три пръста
и то тича,
опаш вири
и оставя бели дири
по черна
поляна,
от дърво скована.
Как се казва,
момченце,
това бяло жребченце?
Сети ли се
най-подир,
че това е [Q01[т...?]
[A01[/Тебешир/]]
Самодива живей във
палати,
що ги вятър люлее и клати.
Тя не
лети, ходи си с крачката,
ала рядко стъпва по
земята
и когато се хвърли да бяга,
с дългата
си пола си помага,
а храни ли душата си
жива,
гърнето си с уста тя пробива.
Да, помага си с
пола,
а не с патеричка
и лети като
стрела
нашта [Q01[к...!]
[A01[/Катеричка/]]
Пет хиляди черни
арапкини
кула градят край къпини
сини.
Кулата е само от земица,
но е пълна
вътре със храница.
А те имат и зелени
крави,
пасат си ги по вишни дъбрави
и като
отлични домакини
доят си ги наште арапкини.
Тия черноглавки
се
наричат [Q01[м...!]]
[A01[/Мравки/]]
Насред синьо
стръмнище
свети ясно огнище,
свети то и
бавно ходи,
топли всичките народи,
ала за
беда голяма
в най-лютия студ го няма.
Сгрява всяко
зрънце
и се казва [Q01[с...!]]
[A01[/Слънце/]]
Аз го гъделичкам по
корема,
то шегата за обида
взема,
жално-милно плаче, стене, вика
със
четири тънички езика,
а хората това само чакат
–
наловят се, па тропат и клякат.
То разтропва и баба
Никулка
и се зове с името [Q01[г...!]]
[A01[/Гъдулка/]]
Гостенче ни дойде
отдалече,
синьото си балтонче съблече
и със
шарен език ни разправи
как живей в чужбина бати
Слави,
ала името му щом изрече,
млъкна и не
каза дума вече.
Туй гостенче
доброто,
то е, деца, [Q01[п...!]]
[A01[/Писмото/]]
Имам си прислужници
разбрани
с бели ризи, с писани сукмани.
Щом
поискам писъмце да пратя
във далечна София, до
батя,
хващам аз една от тях в ръчица,
па я
напоявам със водица
и на гръб го взема тя
тогава,
и на батя лично го предава.
Досеща се и малката
Зарка,
че това е [Q01[п... м...!]]
[A01[/Пощенската
марка/]]
Трудно можем на света
прекара,
ако не е таз кърмачка стара.
Зиме
бяла, пролет пременена
във премяна нова и
зелена,
лете тя е златна, та жълтава,
а пък
есен просто черна става.
Ала ще ви кажа без
измама –
тя е мъртва и така голяма,
че се
не събира даже в двора,
та лежи простряна под
простора.
Досеща се даже и
детето,
че това, дечица, е [Q01[п...!]]
[A01[/Полето/]] |