|
Мойта правоъгълна
постройка
е градена с много проста
кройка:
няма нито стени, нито стълба,
стои
само на четири стълба.
Денонощие се не
минава,
без да диря тая сграда
здрава,
правя, струвам, тя ще ми отнеме
една
трета от моето време,
само че се качвам върху
нея
и на покрива й си живея.
Ето там,
досетил се е Йото,
че туй, деца, ще да е
[Q01[л...!]]
[A01[/Леглото/]]
Всяка
вечер във нашата къща
една пъстра ламя ме
поглъща,
поглъща ме напред с краката,
а ми
вънка оставя главата.
И лежа й аз дълго в
корема
и кога се при изгрев съвзема,
виждам,
че тя няма нито лапи,
нито зъби, с които да
хапи,
а е цяла само една кожа,
па я дръпна и
встрани я сложа.
Ето там отвръща
Живка,
че туй нещо е
[Q01[з...!]]
[A01[/Завивка/]]
Ти
си имаш мъничка гадинка
със рошава
гърбинка
от свинка.
Тя се сбира даже и във
чашка,
а пък влачи от кокал опашка,
която е
– май ще ви разсмея –
близо тройно по-дълга от
нея.
При туй тая свинка опашата
често-често
влиза ти в устата,
па играе тамо, рита,
шава,
но излиза читава и здрава.
Познал
е вече май Съби,
че туй е [Q01[ч... за
з...!]]
[A01[/Четка за
зъби/]]
Имам сестрица
Беланка,
ден и нощ виси на гранка.
Но щом се
плисна с водица,
спуща се мойта
сестрица,
гали ми живо страните,
носа,
очите, ушите.
Ето Янка там те дърпа –
да ти каже, че е
[Q01[к...!]]
[A01[/Кърпа/]]
Леле-варе,
бре-варе,
Заре има магаре
със опашка
напета
и четири зъбчета.
Ала не го
товари
като всяко магаре,
а му хване
опашката,
натисне го юнашката,
то си нещо
докопа,
той го вдигне – и хопа! –
целуне му
устата,
изяде му храната.
Кое е това
магаре?
Прилича на кобилица
и зовем го
ний
[Q01[в...!]]
[A01[/Вилица/]]
Една
дреха само с един отвор,
та е тъмно вътре като
в затвор.
В тая дреха Боянчо събра
една бяла
дебела сестра
и нейната дружина от братя
петмина.
А братята ведно със сестрата
носят
наш Боянча по земята.
Как се казва
дрехата?
Ако не си в гатанките слаб,
ще
познаеш, че туй е
[Q01[ч...!]]!
[A01[/Чорап/]]
Имам
чудна колесница,
ходя с нея за водица.
Ала
знайте: не при жажда
тя сърцето ми
услажда,
а когато огладнея,
впрягам три
жребеца в нея
и лети тя през небето
от уста
ми до морето.
Вие тая колесница
я
наричате
[Q01[л...!]]
[A01[/Лъжица/]]
Дъжд
когато ме зашиба,
крия се в една
колиба,
чийто покрив чудно лек
пази ме и в
летен пек.
Дето аз и да се движа,
с мен
върви и мойта хижа,
а, когато пък река –
свия си я ей така
и я нося във
ръка.
Петърчо, бъди добър
и кажи, че е
[Q01[ч...!]]
[A01[/Чадър/]] |