БОГ СПАСИЛ ЛЮБОВТА НА БЪЛГАРСКАТА ПРИНЦЕСА ЕЛЕНА

 Българския цар Иван Асен ІІ бил жестоко наказан за разтрогването брака на дъщеря си

 Повечето от нас са израснали с приказки за принцеси. А забелязали ли  сте, че в приказките никога не става дума за българските принцеси? Но техния живот е твърде често приказка за доброто и злото, за играта на съдбата с нас.

Тази  прекрасна Елена, за която искам да ви разкажа, е родена принцеса – дъщеря на могъщия български владетел Иван Асен ІІ и втората му съпруга, унгарката Анна Мария. Иван Асен ІІ бе този български владетел,  за когото животът бе изтъкан изцяло от политика. А дъщеря му Елена бе неговата трагична жертва.

В своите политически комбинации бащата включва Елена, още когато тя е дете.

Латинските владетели на Константинопол предложили брак между българската принцеса Елена и малолетния наследник на трона император Балдуин ІІ. Това е бил безспорно хитър политически ход  на латинците с цел неутрализиране действията на българския владетел. Но пък това правело Иван Асен ІІ автоматически тъст на латинския малолетен император и негов настойник. Това ще рече, макар и временнно, владетелят на българите автоматично се превръщал в управител на Константинопол! Така един български владетел пак бил само на крачка от овладяването на световния град.

Бракът между Елена и Барлдуин ІІ донесъл и преки териториални изгоди за България. Латинците напуснали Пловдивска област и тя била заета отново от българите. Без война Иван Асен ІІ върнал към държавата ни една цяла област, без да се пролее капчица българска кръв. Цената – българската принцеса Елена била задомена още на пет-шест годишна възраст!

Но владеенето на Констатинопол било световен въпрос, в него се намесвали всички тогавашни велики сили, а най-вече Папата. Последвали нови политически комбинации и тронът бил издърпан изпод Иван Асен ІІ, преди той да встъпи в правата си на настойник на малолетния латински император.

Новата външнополитическа конфигурация изисквала сближаване на България с никейската империя. Бракът между Балдуин и Елена бил разтрогнат, започнали преговори с Никея. Постигнато било военно-политическо сътрудничество, възстановяване на независимата българска патриаршия, а венец на преговорите бил бракът на десетгодишната вече българската принцеса Елена с дванадесетгодишния никейския престолонаследник Теодор ІІ Ласкарис. Преговорите се провели в Галиполи между двамата владетели – никейския император Йоан Ватаци и българския цар Иван Асен ІІ. На брачната церемония присъствували българската царица и велможите ни, а за патриарх бил провъзгласен Йоаким І. Самият цар Иван Асен ІІ отказал да се прехвърли на азиатския континент и не присъствувал на пищната сватба на дъщеря си. Не е известно на какво се дължал страха на Иван Асен ІІ от стъпването на азиатския бряг, дали пък не предчувствувал, че от там ще дойде голямото зло векове по-късно?

Елена заживяла в никейския двор и особено с сближила със своята свекърва – императрица Ирина. Тя “нареждала” на сина си и на Елена разни игри, свидетелствуват летописците и така  сближавала двете деца, подготвяла ги за бъдещия им съвместен съпружески живот.

Наистина тежка била съдбата на Елена, защото само  след две години Иван Асен ІІ решил да преустанови близките отношения с Никейската империя, да се обърне отново към латинците.  Причината била, че отново се създала възможност за евентуално  овладяване на константинополския престол от българския владетел по чисто политически път. Това означавало да се възстанови брака на Елена с Балдуин ІІ, но преди това трябвало да се разтрогне действуващия вече брачен съюз с никейците. Замисълът бил да се повика Елена, уж за да се среща с родителите, и да бъде просто грабната, отвлечена и отведена. В никейския императорски двор проумели замисъла на Иван Асен ІІ. Тогава свекървата, Ирина, изрекла страшните думи, че ако бащата раздели дъщеря си от законния й съпруг, то Бог жестоко ще го накаже.

Цар Иван Асен ІІ посрещнал с насмешка пророкуванията на Ирина. 

В Солун пристигнали Иван Асен ІІ и царицата, била доведена и тяхната дъщеря. Но когато Елена разбрала, че ще бъде откъсната от своята най-близка приятелка – свекърва си, разплакала се, “дърпала се” и не искала да последва своя баща! Бащата прибягнал до плесници, свидетелствуват летописците на живописната сцена, дори разгневен я заплашил, че ще я убие, “ако не понесе мълчаливо съдбата си”. Така Елена преживяла раздяла със своята любима свекърва и съпруга си Теодор, с когото обичала всекидневно да си играе.

Иван Асен ІІ организирал обединена армия от българи, кумани,  латинци и под неговото умело ръководство бил обсаден никейския град Цурул (сега Чорлу). Градът непременно щял да падне, победата била въпрос на броени дни, но тогава се случило чудото. Сякаш Бог се намесил и българският владетел бил наказан за разтрогнатия брак на дъщеря си. Защото получил вест от столицата Търново, че чума е покосила неговата съпруга и едно от децата му. Чумата не пощадила и българския патриарх Йоаким І, същия, който получил патриаршеския си сан благодарение брака на Елена с Теодор ІІ Ласкарис. Летописецът свидетелствува, че “като виждал в това знак на Божия гняв, Иван Асен ІІ изгорил своите стенобитни машини и колкото било възможно скоро, заминал за Търново”.  Съвременниците твърдят, че царят се е разкаял за потъпкването брака на дъщеря си и съюзът с Никея бил възстановен, а Елена отново била върната в обятията на своята свекърва и започнали игрите с нейния “съпруг”.

Само четири години Елена е била никейска императрица, тъй като император Теодор ІІ Ласкарис починал твърде млад. Но пък имала шест деца. Техният син Йоан ІV Ласкарис наследил никейския трон, и тъй като той бил малолетен, за регент избрали един от най-близките на баща му политици – Георги Музалон. Но само след броени дни Михаил Палеолог извършил преврат и поел регентството, съвсем скоро той се обявил и за съимператор. А когато Никея била завладяна на 15 август 1261 година, Михаил Палеолог бил коронясан за император. Това, което последвало е ослепяването на Йоан Ласкарис, внук по майчина линия на българския цар Иван Асен ІІ. Така слиза от сцената една византийска династия и се възкачва новата – на Палеолозите.

България веднага реагирала – царицата Ирина, съпругата на тогавашния владетел Константин Асен, била сестра на ослепения Йоан. Във византийската област Витиния пък избухнал бунт срещу Михаил Палеолог, тук селяните се обединили около един сляп младеж, който упорито твърдял, че е самия Йоан Ласкарис...

Такава била съдбата на българската принцеса Елена, дъщерята на могъщия български владетел Иван Асен ІІ, когото Бог наказа за опита му да раздели двама млади.

И тежко, и страшно било да си българска принцеса, жребий съвсем не като в приказките й бил отреден. Но пък зад всичко все пак прозира една съдба на жена, която била играчка в ръцете на съдбата, а нейното име било политиката.

И въпреки това Елена родила шест деца, едно от тях е ослепения малолетен никейски император Йоан Ласкарис. А дъщерята на Елена – Ирина пък е седнала на българския трон, като съпруга на цар Константин Тих-Асен, превърнала се в най-яростен противник на възстановената Византия и на император Михаил Палеолог.

Какъв танц на националности – майката на Елена е унгарката Анна Мария, а баща е  българина Иван Асен ІІ. Бащата на  децата й е грък, дъщеря й Ирина се омъжва за българина Константин Тих... Как се прелива кръвта на националностите тук на Балканите...

И ще остане Елена символ на жената, заради която Бог се намесил в земните ни дела и възстановил една жарка любов. А обичта безспорно се разгоряла, въпреки че възрастните решили двамата млади да сключат брак по чисто политически причини.

Независимо от налаганите обстоятелства, любовта винаги побеждава, това е, което трябва да помним, щом поменем българската принцеса и никейска императрица Елена, която прокълна даже и баща си в името на любовта си.