Начало  

Стихове и не само стихове от Радой Ралин
Биография:

Безглаголно стихотворение

Градина, пролет, май, цветя,
скамейка, шепот сладък.
И сред цветята Той и Тя,
любов и тъй нататък.

Поля, природа, красота,
река, гора, нататък,
природа, сбъдната мечта,
възторг и тъй нататък.

Годеж, венчило, поп и брак,
момент безумно кратък,
после проза, скука, мрак,
деца и тъй нататък.

Курорт, море, приятен смях,
простор, вълни оттатък,
възбуда, трепет, сладък грях,
рога и тъй нататък.

Полуда, нежност, сълзи, плач,
плесник и писък кратък,
багаж, билет, дете, носач,
развод и тъй нататък.

Нахалник, пари, кола,
вертеп и той сред мрака,
кафе, билярд, квартира, ключ,
жени и тъй нататък.

Бастун, легло, юрган, приют,
глава с перчем окапъл,
цокало, карти сноп, албум,
легло и тъй нататък.

Наследници, камбанен звън
и яма сред цветята,
лопата, кирка, поп и кръст,
ковчег без тъй нататък.

 

Нагоре

Настроение

Когато здрач кафявоален
засипе този чезнещ град,
той се превръща в нереален,
за миг забравил своя глад.

Навлиза в улицата главна,
напук на свойта нищета
и всеки опит е сподавен
за малко женска красота.

Безпомощните електрики
пак симулират тържество.
Но всеки вече тук е свикнал
да бъде тъжно същество.

И аз с приятели се скитам,
налучквам техния кураж,
опитвам да обхвана в ритъм
звука на вялия пейзаж.

Накрая всичко свършва в скука.
Един часовник градски бий.
Понесъл по невинна клюка
се връща всеки, за да спи.

И в този мрак провинциален
аз лягам в тесния креват,
със сън наивно-социален
насищам младия си глад.

1941

 

Нагоре

Мечтател

Залезът настойнически зад мене върви
и ми подиграва привичките.
Сякаш го слушам как сладко мълви:
"Колко си смешен мечтател, мой миличък!"

Аз си подсвирквам безгрижно с уста
и дори го не чувам.
Бързам за някакъв краен квартал
и разсъждавам развълнувано:

Аз не желая живот застоял,
нито спокойно огнище.
Вечно бих искал
да крача през локви и кал
и да нямам със себе си нищо.

Нека гърдите ми реже с трион
завистливата кашлица.
Нека дъжд и листа
върху мен да се ронят;
аз ще крача, ще крача.

Ако имам нещо скъпо в света,
това са непознатите улици...
Аз вървя, аз вървя, аз вървя
и вятъра нещо одумвам.

О, не желая да живея сто години,
да си имам къща, старица и внучета.
Нека млад, нека двайсетгодишен загина,
но бъдещето да предвкуся.

И така безпричинно да умра,
като крача, покосен да се стрепна,
с усмивка, предизвикана от радост
и притиснати весело клепки.

Тогава
моят приятел -
недоволникът вятър -
ще изфучи от тъга.

А старият залез, мъдър и притворен,
нека наставнически пак си говори
върху трупа ми млад и силен:
"Колко бе смешен мечтател, мой миличък!"

1941

 

Нагоре

Безизходни дни

Омръзнаха ми тези сиви вечери,
омръзна ми еднаквият живот.
Пред мене като символ са изпречени
два клона на изсъхнало дърво.

Зад тях се гушат сгърбените фигури
на хижите с олющени стени
и сякаш арестанти във вериги
се нижат бавно тъжните ни дни.

Понякога не мога да изтрая,
извръщам взор от изгледа унил
и почвам поетично да роптая,
че всеки се е вече примирил.

Едва докоснал скритата тетрадка,
и в пръстите ми ритъмът тупти,
тъгата ми тогава става сладка
и съчинявам толкова мечти.

Омръзнаха ми вечерите сиви!
Омръзнаха ми дните без борба.
Загиваме. В музея спи ръждива
на Чинтулов юнашката тръба.

1941

 

Нагоре

Върхът

Тази нощ е жестока и хладна -
остър вятър в тревите звъни.
А луната - потопена ладия -
се клатушка в беззвездните вълни.

Сякаш проснат, изцъклен обесник
със раззината грозно уста -
тоя път се извива - надвесен -
и изпива с очи пропастта...

Ала ние вървиме нагоре
с буйна вяра в младата гръд,
дето, вдигнал челото си гордо,
ни примамва и вика върхът...

Там сега е високо, високо,
там да стигнеш ти трябват крила.
Но ще можем о звездните покриви
да докоснем нашите чела...

Да запеем с глас необятен
привет ведър, сърдечен, зелен...
Да почувстваме как на душата ни
в миг израстват огромни криле...

Затова ний се впускаме смело
и разбиваме с песен нощта.
Нека стигне навред безпределна
разжарената наша мечта.

Тази нощ - безсърдечна и хладна,
стръмнините, и те се боят.
Ала ние сме бодри и млади!
И ни вика, и мами върхът.

1940

 

Нагоре

Време

Да жаля ли детството, не знам?
Отмина то безрадостно, разплакано.
Животът ни е глуха равнина,
годините са пътнически влакове.

Те идват и отиват все едни,
отнасят всички спомени и мигове,
перонът пак за тръгване звъни,
а нашият живот не тръгва никъде.

А вярвам, че на нас ни предстои
една задача трудна и велика:
на тягостния мрак да устоим
и никога със мрака да не свикнем.

Да тръгнем! На народа да дадем
възторга си и силите си млади.
Бащите помнят стария подем,
но не забравят сетнешните клади.

Излишно е разнежването тук!
В годините ни спотаени, борчески
сърцето ни да бъде свит юмрук,
готов за нападение и творчество.

Ще дойде и очакваният влак,
мечтаният от толкова години,
да ни откара не в спокоен бряг,
а там, на боя в първата му линия.

1940

 

Нагоре

Треска

Мойта възраст е възраст опасна.
Тя ме прави тревожно да тръпна.
Мойта младост, която ме тласка
в необмислени, странни постъпки.

Как не мога сега да понасям
тези къщи съборени, ниски.
Всяка вечер привиждам в съня си
неочаквани схватки и рискове.

Аз желая да скитам, да скитам
по далечни земи и морета.
Всички граници тъй да проникна,
както скачам съседските плетове.

Да съм беден хамалин във Триест
или дрипав парижки безделник.
В непристъпни места да се крия,
да ме гони свирепа престрелка.

Или - блед бедуин низ пустинята
със седмици да търся оазис.
Да ме шибат порои планински,
по разляти лагуни да лазя.

Все едно накъде, но да тръгна!
Не желая сполуки накрая.
Мигар себе се тъй са излъгали
Дон Кихот, Магелан и Чапаев?

Мойта младост е в треска попътна.
Има темпо едно: разгневено.
Щом се ражда, е виното мътно,
после виното става червено.

1941

 

Нагоре

Пресита

Дотегнаха ни вашите полемики,
безкрайните ви спорове и тези.
Дотегнаха ми всички постижения
и полети нагоре в стратосферата.

Разкъсахте живота ни на формули,
сърцата ни дори механизирахте,
не можем като хора да говорим,
не можем да се смеем и да мислим.

Отблъскваме годините си с бързане,
пилеем си душите по илюзии.
На двадесет години сме изгърбени
и вехнем в младините си нечути.

Къде остана прежния лиризъм?
Забравихме ли образите чисти
в сонатите, поемите, картините
на всички неизвестни и велики?

От всичко сме преситени до дъно -
дори мечтите станаха банални.
Скръбта престана вече да е скръб,
а колко малко още сме живяли.

Дотегнаха ми вашите полемики!
И ние се превърнахме на формули,
които нямат никакво решение.
Къде вървим, о хора безизходни?...

1941

 

Нагоре

Завръщане

Ти се връщаш сломен и стареещ
след години пак в родния град.
Продължава ли той да живее
от предишната вяра съгрят?

Пак дали той красиво загасва
оня залез зад синия рид,
притаил във рубинена ласка
на града възрожденския вид?

Пак дали са тъй тесни и криви
всички улици с бял калдъръм,
за да могат така да отбиват
на каруците тежкия ритъм?

Пак дали в тези къщи старинни,
увенчани от тежки асми,
има тъжни, добри домакини
и свенливи работни моми?

И за теб ли стои запазен
един дом със старинен уют?
Наемателят нов ли погази
на бащите красивия труд?

С твойте близки отдавна си скъсал.
По-добре се не срещай със тях!
Ще почувстваш фалшиво гласа си
и на спомена бързия крах.

И защо ще се връщаш тогава?
Пъден бил ли си? Кой ти е крив?
И сърцето така заболява,
че от болката ставаш щастлив.

1940

Нагоре

Нашенският вятър

Вятърът, що грабна и захвърли
шапката ми в белия площад
и ме прати да я гоня дълго...
Вятърът на родния ми град!

Някога в Чинтуловите песни
бурно, страховито е ечал
и навред по Българско разнесъл
робската печал.

Днес сърдито, остро ме изгледа,
явно, недоволен нещо бе.
Дървесата до земята сведе
и заби в далечното небе.

Както над челата ни изгрява
всеки ден със своя светлина,
трябва също да се проветрява
ежедневно нашта свобода.

Вятърът, що грабна и захвърли
шапката ми в белия площад.
Как желая лудо да прегърна
вятъра на моя роден град.

1941

Нагоре

Изпитание

То вчера бе блян. Беше мистика.
Всички чакахме
да настане часът.
Ах, веднъж да започне
войната на Изтока,
да настъпи най-после Страшният съд.

Ние не знаехме
какво ще ни вдигне къщите:
полунощна камбана
или писък на влак?
Вярвахме: ще бъдем пак същите -
кон до коня,
юнак до юнак.

Тъй бе вчера. Но днеска е ясно:
непознатият шемет в гърдите не ври.
Няма още задачи.
Но вървят полугласно
от уста на уста
новини недобри.

Изчезват другари.
И няма камбани.
И народът край нас равнодушен стои.
Да изчакаме, да видиме:
какво ще стане?
И всеки се усмихва,
а всъщност се бои.

Ние мислехме,
ще ни потърсят хората.
Стачка ще вдигнат в един и същи час.
Вие другарите, много хубаво говорите!
Вие се борите!
Тръгваме след вас.

И се раждат красивите,
лъжливите слухове.
С тях ще победим ли страха?
Ако могат да възкръснат
септемврийските духове,
да ни повдигнат духа.

Не! Хвърковатите чети на парашутистите
ще се спуснат над нашите земи.
Не! В боя комунистите
не остават никога сами.

Но комунистите,
които умират,
също не умират сами.
И това не е мистика.
Но човек не трябва да се двоуми.

По-добре когато умираш,
да няма други.
Признаваме само една самота.
Това е най-голямата човешка заслуга:
да не споделяш смъртта.

И всичко е тъй хаотично.
И човек добива
необикновена цена.
Поведение:
предателско или героично
се решава в секунда една.

Всички чакахме. Часът да настане!
Не с изстрели и камбани -
в сърцата бие.
Историята подсказва въстание.
Останалото сме ние.

1941

 

Нагоре

Война

Със осем уморени, бавни удара
часовникът от срещната стена
напомня ми, че вече вън е утро.

Студена, бездиханна светлина
е влязла неусетно през пердетата
и стаята прилича на затвор,
ключът от който вече е в ръцете ти,
но ти безстрастно гледаш през прозореца.

Но ти мълчиш. Не искаш и да вярваш,
че вън се е отдръпнала нощта,
и с вял рефлекс ръката си прокарваш,
но не забърсваш мътните стъкла.

За изход не вещаят новините,
мъглата скрива всичките дула.
И тръгват по бакалниците жените,
и светят лампи като кандила.

Предчувствия и пушеци задавят
дворовете, градините, градът.
И хора, и предмети се отдават
на някаква всеобща сива смърт.

Тежат мъглите - камъни надгробни.
Отвсякъде и всеки обсаден.
И всеки непременно е виновен.
Часовникът дано забие в мен.

1942

 

Нагоре

Есенни часове

Понякога обичам с часове
да гледам уморен зад стъклата
как нервно неуморен вятър вей
и клони, и антени клати.

Отронва се и пада тъжна шума
от жълтите попарени дървета.
Един болезнен залез тихо свети
и клоните под него в дрямка клюмват.

Скучаят улиците омърлушени.
Тежи им, много им тежи калта!
Наситени са вече все да слушат
нестихващата песен на дъжда.

Те може би жадуват минувачи
да разнообразят деня им сив
или поне един стар продавач
мъртвилото със вик да огласи.

Безшумен, тъжен есенен пейзаж,
във който всичко стихва и угасва.
Но аз обичам дълго да седя,
да съзерцавам в ъгъла безгласно.

Тогава самотата си забравям,
копнея да се видя с мили хора
и странно есента ме упоява
със светлата си хубава умора.

1941

 

Нагоре

Моята неврастения

С удоволствие бих полудял, ако можех.
С удоволствие бих парализирал душата си.
Няма вик. Няма болка. Ни мисли тревожни.
На лицето ти светва една глупава радост.

Само миг. И ти ставаш на хаос.
Всичко в теб се обръща, изчезва, умира.
Вече няма какво да очакваш, какво да мечтаеш.
Вече няма засади, другари, борби и любима.

Ако щат чужденци да нахълтат в страната ти,
не любопитствувай! Може да съзреш зад гърба си
как те дебне в засада твоят първи приятел.
Нищо! Да полудееш не е никога късно!

Може би да завариш любимата с друг.
Да се самоотрече твоята любима теория.
Ти ще бъдеш добър. Ти ще бъдеш възпитан. Спокоен.
От лицето ти няма да слезе усмивката глупава.

Ще станеш художник. Ще мислиш, че залеза
всеки ден зад върбите се самоубива.
Като траурно шествие облаците лазят.
Кацат над тъмните върхове. Разотиват си...

Съзерцавай и пей. Ти си вече свободен.
Нека хората дирят културни наследства.
Нека всеки, където си иска, да те води.
Нека целият свят бъде под следствие.

Неврастения моя! Стани епидемия весела,
обхвани безнадеждния свят. Дай му щастие.
Избиват се умните. Избиват се свестните.
Не искам да вземам в нищо участие.

1942

Нагоре

Мълчание

Ти, момиче, стоиш до прозореца
в третокласното старо купе.
Никой нищо край теб не говори.
Свири влакът със звук притъпен.

Равнината отвънка приижда
безнадеждно обхваната в лед.
Ти всред нея отчетливо виждаш
силуета на своя съсед.

Кой е той?... За къде ли отива?
И защо е така мълчалив?
Обърни се и виж предпазливо:
Той е млад. Той е даже красив.

Тези погледи кратки, бездънни
ти подсказват за южната страна
и за морското изгарящо слънце.
Но нали там е също война?

Ако ти се усмихнеш неволно,
ако само му кимнеш с глава,
това старо купе меланхолно
ще се стопли от нежни слова.

Вън се мръква. И светва в купето.
Силуетът му с твоя се сля.
Вие двамата мълчахте, додето
той си слезна. А теб заболя...

Влакът свирна. Мълчанието страшно
като смърт повсеместна цари,
по-жестоко от бой ръкопашен...
Пищи влакът. И няма искри.

1942

Нагоре

Снежен сън

Снежният вятър изсвирил навън
и ми прекъснал дълбокия сън.

Гледам прозореца: още е тъмно.
Гледам часовника: трябва да съмне.

Грабвам багажа - и целия ден
има да зъзна във влака студен.

Няколко вечери чакат в треска:
"Вчера не дойде, ще дойде ли днеска?"

Мама е сложила вече софра,
шета мъничката моя сестра...

Мисля си мамо!... Къде ще пътувам?
Своите близки на сън ще сънувам.

Дебне край родната къща агент,
тропа на нашите, пита за мен...

Влакът изсвирва... Мен вече не чакат.
Чужди войници дохождат с влака.

Роден град, родна страна, докога
в теб ще тъпче свободно врага...

1942

Нагоре

Вместо сбогом

Заминавам на фронта... Решено!
Няма място за сметки сега...
Моя, кръв, бий жестоко във вените,
мой юмрук, израсни по-корав!

Моя българска, мъжка решителност,
поведи ме в ръцете със щик,
там на запад! В бой да изпитам
свойта чест на народен войник.

И ако - със очи насълзени -
мойта майка пред прага ме спре, -
твърд, спокоен, без капка вълнение
да закрача напред.

Вие практични мои приятели,
стига приказки! Нямате дума сега!
Там! На фронта със шмайзер в ръката
най-добре се разбива врага!

Там! На фронта, където фашистите
пред смъртта си отчаяно бдят.
Само там всички чувства и мисли,
само там води нашия път.

Само там! През Берлин - към победата!
Без Берлин няма радост и мир...
Към Берлин след двубоя последен
за щастливи, за радостни дни!...

Заминавам на Запад! За фронта.
От сълзи и съвети нямам нужда сега:
във борбата велика, огромна
за желая да дам своя дял.

Ако падна в битката? Нищо!
Друг боец моя пост ще смени:
а на гроба ми гордо ще пише
"Той загина на път за Берлин!"

1944

Нагоре

Шофьорът Иван

Двама сме будни в колата -
само шофьорът и аз.
Другите върху седлата
дремят и "хъркат на глас".

Аз съм от всички най-малък
(не съм служил дори!),
лесно ме сън не поваля,
буден ще чакам зори...

Стиснал кормилото яко,
кара шофьорът Иван.
Харен е той. И добряк е.
Вечно бъбрив и засмян.

Той със насмешка ми дума:
"Ти ми се пишеш юнак,
ала щом свирнат куршуми,
как ще удариш на бяг!"

После надълго се хвали:
"зар на завоите" бил,
целият фронт обикалял,
много ранени спасил...

В минни полета минавал
даже малко пиян.
Тук по гласа го познавам,
лъже шофьорът Иван.

Да, но нощта я изкарахме,
без да помислим за сън.
Ставайте вече, другари!
Развиделява се вън.

1945

Нагоре

Извод

Преминах пътищата на войната
и преживях най-страшните неща.
Но тя за мен остана непозната.
Не бях още баща.

1966

Нагоре

Провинциален скандал

Нашият град ветровит
просто изтръпна потресен:
месният архимандрит,
месният пастир небесен

хвърли набързо брадата...
Нашата власт ли го стегна?
Раят открил на земята,
с млада вдовичка забегна.

1952

Нагоре

Бюрократ-новатор

Ти познаваш този чуден,
този нов тип бюрократ.
Той не е ленив и муден,
нито сприхав, ни инат!
Няма въртел да ти прави
и по повод най-дребнав
със седмици да те бави
заради един параф.
        О, той си има всички данни
        новатор-бюрократ да стане.

Най-усърдно той разгръща
дадените му книжа.
Празен никого не връща
с някаква си там лъжа.
Ала сам ли да решава?...
Да се блъска със закон?
Отговор веднага дава
с най-учтив, любезен тон:
        - Я, при началника идете,
        и работата уредете!

Той по ред и ред причини
отговорност не дели.
Щом му мястото изстине,
него кой ще съжали?
Той препраща все нагоре!
Радва го със своя нрав.
И така нагоре пори.
Става "зам". Става "глав".
        Той вече има всички данни
        новатор бюрократ да стане.

По новаторски обаче
нека в случая решим
с оглед общите задачи
непрестанно да пестим,
на бюрото, сред книжата
да поставим грамофон,
който вместо бюрократа
да съветва с ведър тон:
        - Я до началника идете,
        и работата уредете...

1953

Нагоре

Жалко

Гражданин през есента си купи
маса, гардероб, столове, шкаф.
Месец, два - и всичко се начупи.
Но... остана гражданинът здрав!

Струпа той остатъците жалки
и доволен си каза тогаз:
"Щях да имам хубави подпалки,
но за жалост парно имам аз."

1957

Нагоре

Наряд

Таз година съм дежурен
в журито да бъда турен.
Книга аз не съм издал
книга е издал Паскал.

Догодина ще издам
залъгалки - том голям,
а Паскал ще е дежурен
в журито да бъде турен.

1959

Нагоре

Огорчаваният

Иначе той е човек симпатичен,
умен, учтив, деликатен.
Банков служител е просто отличен -
бърз, услужлив, акуратен.

Ала и той като всичките хора
има такъв недостатък,
който живота му скоро ще стори
с двайсет години по-кратък.

Пощата носи му новия вестник.
Името - Мако Бенаков.
Той разярен! "Тези грешки адресни!
Казах им - Мако Б. Наков!"

Сбъркала новата машинописка,
писала пак тъй: "Бенаков".
Цял месец, всеки ден после и писка:
- Казвам се Мако Б. Наков!

- Тук ли живее другарят Бенаков?
Трябва в района за справка...
- Казах ви, казвам се Мако Б. Наков!
Моля ви, без подигравка...

- Ясно е! Заговор! Много ме мразят...
Вечно така ме обиждат.
Просто не зная и как да се пазя?
Бог знай и защо ми завиждат?

Кой ли отнякъде ги наговаря
да ме наричат "Бенаков"?
Трябва по сто пъти да повтарям:
"Казвам се Мако Б. Наков!"

Наков, Бенаков, ти все си еднакъв,
както да бъдеш наричан.
Хайде, да кажем, да беше Бунаков,
случаят би бил различен...

Ужким живеем във време, когато
името нищо не значи,
ако не е в документ споменато
с цел да ти майка разплаче?...

1950

Нагоре

Новатор

Бе нашумяла някаква теория
за хода на световната история.
Пренесе я у нас един доцент
и си направи нов апартамент.

Но мина модата на таз теория!
Запретна се набързо и обори я
тогава пак новаторът доцент
и вдигна втори нов апартамент.

1957

Нагоре

Елегия

Има ли виновни?
Няма ли виновни?
Ние си го знаем най-добре.
Вече доста време
все пешкир переме.
Който го е цапал, той не го пере...

Бяхме мекотели,
нека станем смели,
но да си го кажем в очи:
много лошо става
във една държава,
щом човекът само слуша и мълчи.

Разни бюрократи
с култовски похвати
вече изживяват своя грях.
Жалват се за своите
умори при побоите...
Нека да забравим също като тях... (1)


(1) - Слушайте послушно:
без това е душно!
Не ровете още,
ще се вдигне прах...

1955

Нагоре

Жалузи

През първобитното време
в диво, безкласово племе
някакъв зъл канибал
свойта съпруга изял.
        Той наказал я, защото:
        друг погледнал и окото.

После в антична древност,
пак по причина на ревност,
била война обявена
зарад онази Елена.
        Тъй се случило, защото
        Парис пипал и телото.

Верен на тяхното дело
бил онзи мавър Отело,
Бог да прости Дездемона,
бързо сменил и фасона.
        Удушил я той, защото
        Яго шепнел му в ухото.

Днеска човекът модерен,
верен или пък неверен -
щом си налучка рогата,
търси развод от жената.
        Всичко прави се, защото
        тъй го иска обществото.

Ганьо, когато ревнува,
пийне си, па се напсува,
грабне тоягата чепата,
но не убива жената.
        Милостив е той, защото
        с нея свикнал е в леглото.

Стари и жалки привички...
Днес толерантни сме всички.
Как да ревнуваш жената? -
Носи в дома ти заплата!
        Даже когато ти кръшка,
        има идейна задръжка...

1956

Нагоре

Али-Баба

Али-Баба,
Али-Баба е име вам известно,
Али-Баба постигал всичко лесно.
А той не бил човек голям,
бил екземпляр, който не важи,
но достатъчно само да каже:
- Отвори се, Сезам!

Днес уви, днес уви,
този номер съвсем не върви.
Днес не стават неща толкоз странни,
днес най-важни са личните данни.

Али-Баба,
Али-Баба не е легенда вече,
Али-Баба в модерни средства се увлече.
И стана той човек голям,
и може всички той да смаже,
щом, портфейла само покаже:
- Отвори се, Сезам!

Днес уви, днес уви,
тоз номер чудесно върви.
И се случват явления странни,
и изключват се личните данни...

Един секрет,
един "Сезам!"
разкрият ли го много хора вече,
той занапред
започва сам
да се самоотрича и си пречи.

И уви, и уви,
май така се върви:
всички данни
ще станат капани.

И за себе си сам
- Затвори се, Сезам!

1955

Нагоре

Тревога

Аз стихове пиша...
Добри ли са, не знам?
Че нямам хартия,
за да ги издам.

Хартия трябва
за цели по-добри:
на таз хартия
печатат пари...

Рисуват плакати,
изготвят и отчет.
Днес всичките стоки
увиват в пакет.

О тази хартия
избърсват се ръце
и маски приготвят
за всяко лице.

В хартията увиват
цигулка и креват.
С хартия приготвят
барутен заряд.

О, нямам хартия
за влюбени писма.
Рискувам да бъда
излишна бурма...

С хартия се прави
изящен параван...
Изхранват с хартия
света обуздан.

Аз нямам друг избор:
увивам се в пакет
с риск да приличам
на смачкан букет.

1979

Нагоре

Умната

Животът всеки ден ни поучава:
човек не бива да се огорчава.
Светът е оцелял,
защото е търпял...

Безшумно. Кротко. Умната. Полека.
Ще си поправиш всякъде пътека.
Светът е оцелял,
защото е мълчал...

Дано те хване атеросклероза,
за да забравиш делничната проза.
Светът е оцелял,
защото е мижал.

От всички разпри и конфликти бягай!
Не на сърцето! В джеба само слагай!
Светът е оцелял,
защото е бозал.

Което в крайна сметка означава:
човек не бива да се огорчава!
Светът е оцелял,
а колко е живял?

1972

Нагоре

Смелият

Колкото мълчах - мълчах! Но вече
съм решил да ставам много смел.
Този култ към личността ни пречи,
той човека прави мекотел.

Че да критикуваш,
значи да рискуваш
служба и любов, и свобода?
Кой ще се затрогне?
Кой ще ми помогне?
Кой ще ме избави от беда?

Щом като и вождовете наши
снемат този култ към личността,
кой ще смее вече да ме плаши,
да запушва моята уста?

Че да критикуваш,
значи да рискуваш
служба и любов, и свобода?
Кой ще се затрогне?
Кой ще ми помогне?
Кой ще ме избави от беда?

Вчера на събрание годишно
този култ без милост заклеймих.
Всички възхищаваха се скришно,
аз - от щастие - се изпотих.

Че да критикуваш,
значи да рискуваш
служба и любов, и свобода?
Кой ще се затрогне?
Кой ще ми помогне?
Кой ще ме избави от беда?

Ала шефът гневно затрепера:
- Против личността ли? Но чия?...
- Против... личността на портиера! -
аз извиках, без да се боя.

Че да критикуваш,
значи да рискуваш
служба и любов, и свобода...
Кой ще се затрогне?
Кой ще ми помогне?
Кой ще ме избави от беда?

1955

Нагоре

Зевс и Змията

Змията и тя отишла да се жалва пред Зевса, че много я газят хората.

— Нали имаш жило? — запитал я Зевс.

— Е, как да нямам? — отвърнала Змията.

— В изправност ли е?

— Може ли да не е в изправност?

— Че тогава за пенсия ли го пазиш? Клъцни тоз и онзи за спомен, да видим дали ще те газят.

 


Нагоре

Зевс и човекът

Зевс, след като били създадени животните, започнал да им присъжда лични качества: на едно — сила; на друго — хитрост; на трето — бързина; на четвърто — лукавство.

Раздавал, раздавал, край нямали животните, но на всяко успял да дарува по нещичко.

Само човекът, като „зоон политикон“, не получил нищо и застанал гол и нещастен, гладен и невъоръжен пред Зевса:

— Какво толкова се провиних пред тебе, Зевсе, та ме оставяш без никакво благоволение?

Зевс го тупнал покровителствено по рамото:

— И за теб съм помислил. Давам ти разум. Той ще ти служи за две неща. Първо — да подражаваш на животните и по този начин да използваш всичките им преимущества. И второ — да хвалиш боговете. Достойни ли са хвалбите ти, боговете няма да те изоставят.

 


Нагоре

Женитбата на Зевс

Заженил се Зевс, като на първо време — за Хера. Всички представители на животинското царство се изредили да му честитят и носят подаръци според своите възможности, както и да го целуват.

Дошло ред и на змията, която се курдисала с едра роза в устата.

— Стига само на мен бе, мили приятели, поднесете целувка и на жена ми...

 


Нагоре

Кон, вол, куче и човек

Когато създавал човека, Зевс му определил сравнително кратък живот. Човекът обаче притежавал ум и можел на своя сметка да се доусъвършенствува.

Настъпила зимата. Защурали се всички земни твари къде ще намерят приют. Човекът, щом усетил приближаването на студената вълна, струпал си къща и удобно се настанил в нея.

А навън, в студовете, конят не можал да устои, иде, тропа по портата на човека: „Моля ти се, подслони ме, пък аз ще ти представя и преотстъпя на вечно ползване част от моите години.“

При такова условие как няма да се съгласи човекът?

Ето че се тътре и волът, и той бил враг на зимата. Човекът, запознат със цените на гостоприемството, се съгласил да го подслони, ако му преотстъпи определен брой от неговите волски години.

При такава нужда как няма да се съгласи волът?

Накрая търчи и кучето. Студът навън — кучешки, и куче, вързано със синджир, къса синджира и бяга да се спасява. И без да се пазари, дало част от годините си — по-добре да се откаже от крайните си години, отколкото още сега да умира.

За една зима голяма сделка направил човекът. Само че този бизнес, нали не бил съгласуван със Зевса, не излязъл както трябва. Новопридобитите възрасти на човека не са също човешки, а конски, волски и кучешки. Човешките са умни, конските — самохвалки, волските — пренебрежителни, а кучешките — старческо-сприхави и гневни.

 


Нагоре

Хермес и ухапаният от мравка

Един човек, съзирайки как недалече от брега потъва кораб, възроптал:

— Колко са жестоки боговете, че оставят кораба да потъне!...

Хермес, който бил наблизо и го чул, се засегнал на колегиална почва и му отговорил:

— Защото капитанът е много порочен човек...

— Че бива ли заради един капитан да загиват толкова невинни хора?

— И те носят вина, че не са го преценили и са тръгнали с него...

— Но те не са тръгнали заради него, те са тръгнали заради кораба.

— Корабът не може да бъде сам виновен, без онзи, който го предвожда... — затворил му устата Хермес.

Докато мислил какъв отговор да даде, човекът стъпил върху мравуняк и случайно бил ухапан от мравка. Разгневен, той отъпкал мравуняка и избил всички мравки.

— А ти? — запитал го троснато бог Хермес. — Защо изби всички мравки, след като бе ухапан само от една?

— Ха, да ме ухапят и останалите ли? Моето беше неизбежна самоотбрана. А боговете, всесилните богове, с какво са били заплашени от пасажерите, та ги оставиха всинцата да се издавят? Вие за всичко намирате притча, все прави излизате.

— А отде знаеш, че мравките не са те налетели, защото хулиш боговете?

— С тебе не може да се спори, все ти ще да излезеш отгоре. Ти ще ме купиш и продадеш, нали си бог Хермес? Какъв търговец си иначе?

 


Нагоре

Прометей и хората

По поръчение на Зевса и по точни негови указания Прометей създал хората и зверовете. Но нали бил голям хуманист, правил хората всеки поотделно, а животните — на матрица. Така и не усетил как създал много повече животински видове, отколкото човеци.

Зевс го укорил за неговата несправедливост и му заповядал известно число от животните да превърне в хора.

Изпълнил заповедта Прометей, дал човешки образ на някои животни, но това било само по външност. Иначе по душа и по зъби те пак си останали кръвожадни, алчни, хищни, па и силни.

Така са произлезли тираните.

 


Нагоре

Селянинът и замръзналата змия

Пътувайки през студен зимен ден, селянин се натъкнал на вкочанена в снега змия. Домиляло му за нея, сложил я в пазвата си. Тя се стоплила, размразила се и като дошла на себе си, си помислила:

— Докато аз се стоплих, селянинът настина. Ще го хване или пневмония, или воден плеврит. И при оскъдността на нашата медицина, дълго ще страда и накрая пак ще умре, ами я аз още сега да го клъцна, че да не се мъчи човекът. Все пак, дължа му една благодарност.

 


Нагоре

ЛЮТИ ЧУШКИ

Изгорена книга

Народни епиграми


Ако на някого липсват графиките, ето ги във файл graph.zip 231298 bytes.

... ТЪЙ, ОТ ДНИТЕ РОБСКИ И ХАЙДУШКИ
СМЕ ИЗЯЛИ МНОГО ЛЮТИ ЧУШКИ.
ЗАТОВА НИ Е ЛЮТИВ ЕЗИКА...
И ТЕЖКО МУ КОЙ НИ ПРЕДИЗВИКА.

Безплатно приложение

до
БЮРОТО НА ГК НА БКП
ТУК


ДОКЛАДНА ЗАПИСКА от комисия в състав: Ст. Белчев, Л. Лазаров, Р. Карарусинов, Д. Ананиев и Ю. Емилова

ДРУГАРИ,
Преди известно време излезе от печат книгата "Люти чушки" от Радой Ралин, в която са събрани епиграми на автора с илюстрации от художника Борис Димовски. В нея се съдържат художествено и идейно несъстоятелни обобщения и груби клевети по адрес на нашата социалистическа действителност, срещу политиката на Българската комунистическа партия.

Перифразирайки народни мъдрости и поговорки, авторът прави редица обобщения на нашата действителност, които имат клеветнически характер и са насочени към разпалване ту на дребнобуржоазни и сектантски настроения, ту на ревизионистични страсти.

В книгата е даден простор на нихилистичните и политически объркани концепции на автора, които много старателно са подсилени и защитени от илюстрациите на Борис Димовски. Двамата автори често си сменят ролите, взаимно се допълват. Там, където текстът на Радой Ралин е лишен от "оригиналност" и "остроумие", на помощ идва рисунката на Борис Димовски, която тъй да се каже "изплюва камъчето".

Ето няколко примера:

Под заглавие "Реорганизация" Радой Ралин перифразира известната пословица по следния начин: "Променил се Алия, погледнал се, пак в тия". А отгоре е нарисувано дрипаво плашило. Явно насочена против нашата икономическа политика е и епиграмата: "Икономически ефект", която гласи: "Голямо чудо над малко блюдо". В нарисуваното блюдо се вижда само една оглозгана риба. Под заглавие "Бедността не е порок, а урок" е поместена епиграмата: "Кой постъпва честно, не живее лесно". В "Отчитане на успехите" се казва: "Думба-лумба два дни, а година - гладни". Под заглавие "Цени и качество" е сложена епиграмата: "Да би се яло, не би висяло". Друга епиграма гласи: "Кой излезе прав, не излиза здрав". Подобна клевета лъха и от епиграмата "Кадрова политика" - "Който дрънка, е за вънка". А като обобщение за целия живот у нас звучи епиграмата: "Славна е нашта": "Един плаща, друг разгаща".

От всичко това става ясно, че авторите се отнасят негативно към икономическите резултати на нашата страна, невярно представят нашите успехи в социалистическото строителство.

В книгата "Люти чушки" е допусната несъвместимата с всякакъв морал и законност, изключваща комунистическата партийност, илюстрация на Б. Димовски" в която е злоупотребено с подписа на първия секретар на ЦК на БКП и председател на Министерския съвет на НР България, като е поставен на опашката на едно прасе. Над тази "илюстрация" е отпечатана епиграмата "Глух, но послушен": "Сит търбух за наука глух". При това отпада всякакво колебание, че и някои други епиграми са насочени против ръководството на партията. Така например под заглавие "Басня" е поместена поговорката: "Хитрата сврака с двата крака". Над нея Борис Димовски е нарисувал изправен човек, стъпил върху две бюра, т. е. човек, който държи две власти.

С това книгата "Люти чушки" се превръща в безпрецедентен за нашата социалистическа действителност случай.

Накрая авторът призовава:

Хайде наште! Яжте люти чушки!
Стига сме си правили оглушки...
Люти чушки няма и за семе!
Нищо... и това ще понесеме!

Напоследък и издателство "Български писател" издаде нова книга "Пресовани размисли" - афоризми от младия автор К. Грозев. В редица от афоризмите, поместени в тази книга, се правят несъстоятелни и вредни политически обобщения за нашата действителност, редактор на която е Радой Ралин.

Издаването на книгата "Люти чушки" е една твърде нагла диверсия, станала възможна благодарение липсата на елементарен партиен критерий и политическа бдителност в системата на някои звена на книгоиздаването. В случая е извършено открито нарушение на установения нормален ред, необходим за издаването и разпространението на всяка книга.

Какви са фактите?

Както авторите, така и редакторите потвърдиха, че книгата е била запланирана в редакционно-подготвителния план на издателството преди 3 години. Идеята е била да се издадат народни мъдрости, в които да се покаже, че съвременната епиграма има дълбоки народни корени. Впоследствие обаче авторът е изменил на първоначалната идея и по същество е представил за печат подправени народни мъдрости, с които той прокарва своите антипартийни възгледи. По всичко личи, че редакторите са съзнавали какво значи издаването на тези епиграми, защото доста време са протакали издаването на книгата.

Въпреки че в плана на издателство "Български художник" за 1968 г., който е одобрен от Комитета за изкуство и култура, не е запланувано издаването на подобно заглавие, издателство "Български художник", чийто профил не съответствува на сатиричния жанр, настоява да се издаде книгата като извънредно издание. Прави впечатление спешността, с която се подготвя излизането на книгата. Така например издателството иска разрешение от ДО "Българска книга" за издаването на книгата и в същото време тя е подготвена за печат, дори е предадена на печатницата. Не е случайно и това, че редакторите и издателите са се погрижили да дадат на тази книга уникален за нашите мащаби тираж - 40 000, въпреки че окръжните предприятия са заявили 22 000 и че по думите на авторите - това е едно сравнително от по-слабите техни произведения. Взети са много бързи мерки и за разпространението на книгата. Преди да са прочетени сигналните броеве от съответните органи, книгата е пусната в продажба.

При това следва да се отбележи, че тя е пусната за производство в края на м. юни т. е., когато все повече се надигаше контрареволюционната и ревизионистична вълна в Чехословакия.

Какви изводи могат да се направят от всичко това? Първо. Книгата на Радой Ралин "Люти чушки" илюстрирана от Б. Димовски, е вредно произведение, в което Се съдържат художествено и идейно несъстоятелни обобщения и груби клевети по адрес на нашата социалистическа действителност и срещу политиката на партията. Съзнателно или несъзнателно с тази книга авторите се обявяват срещу партийната политика, по същество преминават в редиците на нашите врагове, за което те като комунисти следва да отговарят според изискванията на партийния устав.

В разговора, който комисията води с другарите Радой Ралин и Борис Димовски, пролича, че те не осъзнават своята вина и не си направиха самокритика. Те не признават, че са направили тенденциозни и клеветнически обобщения на нашата действителност, като наивно обясниха, че са имали предвид отделни отрицателни прояви, които имат място в нашия обществено-политически и икономически живот.

Разбира се, това не отговаря на истината. В хода на проверката ние можахме да се запознаем с мнението на голям кръг специалисти и други другари, предимно от средата, където работят Радой Ралин и Борис Димовски. Ръководствата на СБХ, СБП, редакцията на в, "Стършел" и партийните бюра в тези организации разгледаха на специални заседания този въпрос и излязоха с писмено становище, което ние прилагаме към докладната записка. Всички са единодушни, че епиграмите на Радой Ралин и Борис Димовски звучат като съзнателен стремеж да бъде обработено общественото мнение в определена насока за създаване на антипартийни настроения.

Ние смятаме, че случаят с "Люти чушки" не е изолиран факт. Подобни епиграми др. Радой Ралин е публикувал и друг път в различни вестници и списания, четени са по радиото и телевизията. Проследявайки творческата дейност и поведението на Радой Ралин, ние констатирахме, че неведнъж са полагани усилия и грижи да се помогне на др. Радой Ралин, но за съжаление и досега той не е направил сериозни изводи за себе си-Макар и по-рядко, но известни критични бележки са отправяни и към Борис Димовски. Въпреки това, той не си е направил необходимите изводи.

Комисията е единодушна, че Радой Ралин и Борис Димовски са нарушили грубо партийната дисциплина и социалистическата законност, поради което следва да понесат най-тежкото наказание. В същото време обаче ние мислим, че трябва да им се даде последна възможност и им се помогне да осъзнаят своята вина и с поведението си и творчеството си в бъдеще да докажат, че стоят на здрави естетически и партийни позиции за утвърждаването на партийната линия и нашия комунистически идеал.

Второ. Издаването на тази книга е груба политическа грешка. свидетелство за липса на елементарен идеен и художествен критерий от страна на нейните издатели и редактори.

Голяма вина, за да се стигне до този скандален случай, има ръководството на ДО "Българска книга", С подписите на др. Цвятко Гагов - генерален директор на обединението, Стойне Гяуров и Д. Русев - директори на обединението и Асен Станоев - главен редактор на обединението е разрешено отпечатването и продажбата на тази книга в такъв голям тираж. Те са наказани от Комитета за изкуство и култура.

Според нас най-голяма отговорност носят директорът на издателство "Български художник" - Б. Ташев и З. Брезинска - секретар на партийната организация в издателството и редактор на книгата, които са наказани служебно.

Третият извод, който ще трябва да направим, се отнася до незадоволителната партийно-политическа и възпитателна дейност на партийните организации в системата на творческите съюзи, книгоиздаването, печата, радиото и телевизията- Налагат се срочни мерки за подобряване цялостната възпитателна работа сред художествено-творческата интелигенция, издателските и журналистически кадри.

21. XI. 1968 г. София


Из уводната статия "САТИРАТА - ПАРТИЙНО ОРЪЖИЕ"

Отношението на сатирика се определя до голяма степен от особеностите на визираното явление, но това отношение в значителна степен зависи и от особеностите на самия сатирик и преди всичко от особеностите на неговата идейна позиция. Стара истина е, че за да заемаш позата на съдник, необходимо е да притежаваш качествата на съдник. Ленин бе казал, че .....за да бъдеш остър, трябва да имаш право на това. а правото на острота се получава от туй - думата да не противоречи на делото. Читателят може да се любува на фойерверките от сатирични остроти или да изпитва досада пред тях, но той при всички случаи е в правото си да запита:

"Добре, отричаш, надсмиваш се, подиграваш, но от позициите на какъв морал и в името на какъв идеал?" Защото отрицанието може да крие различен патос и присмехът да е породен от различни мотиви. Възприемането на дадено явление-като комично или безобразно не е само въпрос на индивидуален вкус, а преди всичко на обществена и класова позиция. Всяко нещо може да бъде осмято, стига да го погледнеш от съответна гледна точка. Въпросът обаче е там, че не всеки човек е готов да заеме всяка гледна точка. Нихилистът, скептикът, черногледецът, мизантропът също може да не са лишени от своего рода чувство за хумор, но те разсмиват само хора, враждебни тъкмо към новото, човешкото и прекрасното.

У нас, за разлика от някои други страни, подобни хумористи не са на мода и трудно могат да намерят почва за изява. И все пак не липсват литературни факти, които будят най-малкото недоумение, що се отнася до авторовите позиции. Когато четеш последните книжки на Радой Ралин или на Георги Тихолов, имаш впечатлението, че наблюдаваш двама светци, попаднали в кошмара на преизподнята. Всичко около тях е нечисто, подло, користно, само те двамата сияят в непорочния блясък на сатиричните си ореоли. Може би в случая е налице известна професионална деформация? Може би колекционирането на грозотата е прераснало в такава изпепеляваща страст, че авторите са замечтали да натрупат възможно най-обемистата грамада от човешки мерзости? Ако се касаеше само за подобна мания, това още би било половин беда. Но сатириците не се ограничават със задачата да събират мостри на безобразието. Те всъщност почти и не визират реални факти. Те са неизмеримо далече от похватите на пълзящия емпиризъм. Те само сумират, обобщават, синтезират, за да набележат координатите на една нова житейска философия. Например:

Кой постъпва честно, не живее лесно.

Кой излезе прав, не излиза здрав.

Кой душа не продава, той имотен не става.

Читателят не бива да се учудва, че тия три епиграми на Радой Ралин са досущ еднакви като току-що снесени яйца, макар и не чак толкова пресни. Безсилието на автора да се добере до една що-годе оригинална и духовита мисъл - за правдивост изобщо не говорим - го е довело до необходимостта да размножи три или четири баналности в няколко десетки варианта, стоящи по хумора и художествеността си тъкмо на нивото на вече цитираните. Читателят се среща с тия баналности като със стари познати, между другото, защото вече му са известни от по-раншните епиграми на същия автор. Но това още не е най-лошото. Най-лошото е, че авторът си е позволил да скалъпва генерализации, отнасящи се очевидно за цялата наша действителност, и да ги произнася с менторски тон, като че се касае за неоспорими аксиоми. И тия "аксиоми" визират не само "смъртния риск" да бъдеш честен и прав, но и редица други неща, които ни е омерзително да цитираме, доколкото в случая се занимаваме с проблемите на сатирата, а не с особеностите на клеветата и на нечистата сплетня. Не искаме да гадаем и от какви позиции са направени подобни обобщения, макар че изводът се налага от само себе си. Автор, който рисува безобразието не в конкретната му проява, нито в положението му на исторически обречено явление, а като нещо безпрепятствено и повсеместно властвуващо над нашия бит и нрави, очевидно най-малкото е загубил представа за вярната посока и е забравил, че ненавистта и злобата в изкуството имат право на съществуване само когато са функция от една голяма обич към човека и човешкия прогрес. Колко далеч е незавидната роля на подобни автори от истинското призвание на сатирика, което Некрасов някога бе формулирал в стиховете:

"Он проповедует любовь Враждебни словом отрицания..."

Ако произволното обобщение издава идейната позиция на черногледеца, то двусмислицата в сатирата твърде често се пуска в ход, за да прикрие тая позиция. В изкуството обаче работите са наредени тъй, че маскировката всъщност най-добре разкрива това, което би искала да прикрие. Тъкмо затуй идейната двусмислица се оказва обикновено еквивалент на идейното двуличие. В случая, разбира се, не става дума за намека или под-текста като напълно приемливи похвати на художествен израз, а за оня род двусмислици, изразяващи, от една страна, онова, което по понятни причини не е удобно да се изрази направо, и оставящи, от друга страна, отворена вратичка за някакво невинно извинение. Подобни автори изглежда забравят, че езоповският език не е измислен от тях самите - както свидетелствува и самото му название - и че ако прескочим от древността до по-ново време, следва да припомним, че всички ние сме се школували в тоя език през периода на фашистката цензура, така че в случая "шифърът" отдавна не може да върши работата на шифър.

Но защо - двусмислици? Защо - шифър? Много просто: защото, както казва самият Радой Ралин:

"Хем му се иска, хем не му стиска." И тъкмо по тоя начин се стига до естествения и очакван от всички епилог: бракосъчетанието на клеветничеството с подлостта.

В нашето общество този, който произнася истината, но именно истината, а не полуистината или предрешената като истина лъжа, той не се нуждае от патерицата на плахи намеци и двусмислени иносказания. Самото съществуване и самото развитие на социалистическото общество е основано на съобразяване с истината и с реалността. И тъкмо затуй, когато казваме партийност, това означава правдивост, и когато говорим за действителна правдивост, подразбираме последователна партийност- Нашата партия има нужда от такава сатира, която вярно да разкрива и точно да оценява отрицателното в живота, която да бичува старото и реакционното, да разчиства пътя на прогреса, да воюва за партийната правда. Ние можем да признаем за наша сатира само такова изкуство, което се твори със съзнателната цел да служи за партийно оръжие в историческата битка, която водим за светлото бъдеще на човечеството.

ЛИТФРОНТ (Богомил Райнов) в. "Литературен фронт", бр. 48, 21. XI. 1968 г.

Из предговора

"КНИГАТА ГОРИ, НО НЕ ИЗГАРЯ..."

към второто парижко издание на "Люти чушки" - 1983 г.

Сборникът с "народни епиграми" (така е квалифициран жанрът им на корицата) бе издаден през 1968 г. Тогава България още не беше подписала конвенцията за защита на авторските права, върху страниците на екземпляра не може да се намери познатият текст - "Всички права запазени". Но за какви ли "права" може да се говори в случая? Книгата бе иззета от библиотеки и книжарници, критиците не я споменават в проблемни и обзорни статии за съвременната българска сатира, нито в календарно-проблемни скици за двамата автори - единият на текста, другият на илюстрациите. Въпреки забраната обаче и в България, и в чужбина се намериха хора, които да скътат малката книжка - като реликва, като талисман, като надежда за по-добри времена на България. Обиколила Бог знае колко градове и държави, минала през строго охранявани държавни граници, четена и препрочетена, разлиствана може би стократно - ето я пред мен книгата, превърнала се в мит в собствената си родина. Връщам се към нея, за да констатирам актуалността на "Люти чушки" и за днешния ден (Сега е 2002 г. актуална ли е? :-) бел. от Виктор от http://123.dir.bg) на социалистическа България - като тематика и като "партийно отношение" към художествените ценности. Но преди това - предисторията на литературното явление на драматичните събития около него.

Към 68-а, годината, в която "Люти чушки" бе публикувана, в народното съзнание Радой Ралин вече беше се превърнал в своеобразен двойник на фолклорния Хитър Петър. Върху основата, която представляваше вътрешната същност и външното поведение на един действително съществуващ човек, народното въображение бе изградило необходимия за всеки исторически етап любим герой: не само безкомпромисно честен, но и с бърз критически рефлекс, способен да постави в смешно положение причинителите на социалните неправди. Мълвата обогатяваше житейските преживелици на Радой Ралин, приписваха му се дела и думи, понякога извършени и изречени от други "рицари на светата правда". Така продължава и до днес и процесът е напълно естествен - една личност да се превърне във въплъщение на народната мечта за еталон на гражданско поведение. При това до 68-а той вече бе написал епиграмите си в книгите "Безопасни игли" и "Личен контакт", които са може би най-силните му стихосбирки, бе създал в съавторство с Валери Петров извънредно популярната, макар и бързо свалена от сцената пиеса "Импровизация" за която бе критикуван лично от Тодор Живков на срещата на Политбюро на ЦК на БКП с дейци на културния фронт през април 1963 г.

"Ние сме длъжни обаче, беше казал там българският държавно-партиен глава, да поговорим с авторите на "Импровизация" и изобщо с нашите сатирици. Не може да се бие така по нашите кадри, да се представят в отрицателна светлина като цяло, да се обобщава по този начин. Къде ще отидем, ако правим така? Това означава неизбежно да се насочи творчеството на някои творци срещу тези, които стоят начело в борбата на народа за социализъм и комунизъм. Сега няма чорбаджии и бирници, удряйте по кадрите!"

Епиграмите в "Люти чушки" не са толкова откровени. Техният смисъл по-често е скрит в сблъсъка между заглавието и кратичкия текст на епиграмата, която в много случаи е точен цитат на някоя народна поговорка или друго устойчиво словосъчетание- Тъй Широко рекламираната от партийната пропаганда "реорганизация" на народното стопанство е коментирана от сатирика Ралин така: "Променил се Алия, погледнал се, пак в тия". Диалектическото единство между духа и материята е обяснено от него в доста "недиалектически смисъл": "Без брашно - страшно". Произходът на съвременното черногледство той вижда в непромененото състояние на обикновения човек: "От люлката до гроба, бял свят не види роба". Под заглавие "Външнотърговска спогодба" Радой Ралин пише: "Отишел за круши, върнал се без уши". На всеизвестната народна поговорка "Не го бива ни за слива" той е поставил заглавието "Номенклатура": друга - не по-малко разпространена - "Лесно е да говориш, мъчно е да го сториш" е озаглавил "Стопански планове". Под "Икономически ефект" той разбира - "Голямо чудо над малко блюдо", а под "Отчитане на успехите" - "Думба-лумба два дни, а година - гладни". Любопитно е, че в огромната статия на в. "Литературен фронт" от 21 .XI. 1968 г., озаглавена "Сатирата - партийно оръжие", която нанесе разгромяващ удар върху българската сатира и спря развитието й за години напред, бяха цитирани три от епиграмите на Радой Ралин, отпечатани в "Люти чушки". но без заглавията, които дооформят техния смисъл. А съвсем друго звучи: "Кой излезе прав, не излиза здрав" с надслов "Качествена обработка"; "Кой постъпва честно, не живее лесно" - под заглавието "Бедността не е порок, а урок!"; и поговорката "Кой душа не продава, той имотен не става", поставена под марксистко-ленинския термин "Постоянно-основен капитал".

Следата, която оставиха "Люти чушки" в националната литература, старателно се изтрива от партийния надзор над литературната критика, зачертаващ всеки ред, който ги напомня- Но "лековерните читатели" май не се оказаха отделни единици, а десетките, стотици, че и хиляди разпространители на преписите на тази книга, чиято тематика продължава да бъде актуална. Друг е въпросът защо точно над нея се разрази една от най-сериозните идеологически бури. На една от първите й страници е отпечатана епиграмата "Сит търбух, за наука глух" със заглавието "Глух, но послушен.". Под нея художникът Борис Димовски е нарисувал една свиня с опашка - дълга и завъртяна като "министерски подпис", която, както се говореше тогава и както разказва Георги Марков в един от "задочните си репортажи за България", напомняла подписа на най-високопоставеното лице в страната. Лицето се огорчило, а май повече разгневило, защото последва режисирана от най-високи места акция по вкарването на сатирата в "правия" път, по-точно в партийния път, като покрай Радой Ралин в кюпа на изкупителните жертви попадна и младият тогава сатирик Кунчо Грозев, нямащ нито стажа, нито дарованието на автора на "Люти чушки".

"Както във всички други литературни жанрове, така и в сатирата съществува една голяма тема - се казваше още в редакционната статия на в. "Литературен фронт" - първоосновна по важност, изтласкана напред - поставена на дневен ред от развитието на епохата. Тая тема за сатирата е разобличаването на империализма и на империалистическата идеология във всички техни прояви и всички техни превъплъщения."

Партийното ръководство, види се, съзнаваше, че макар и облени в кръв, не са отшумели унгарските събития през есента на 1956 г., както няма да отшуми и Пражката пролет от 68-а. Всъщност, тяхно звучно ехо е днешна Полша. Една от твърде сериозните атаки срещу сатирата датира от зимата на 68-а, провокирана както от събитията в Чехословакия, така и от "обидата", нанесена на българския държавен и партиен шеф. Събрани заедно, те увеличават силата на удара. Но фактът, че и книгата "Люти чушки", и авторите й - поетът и художникът - са се превърнали в митове още приживе, говори, че ударът отново не е бил ефикасен. Че народното несъгласие с режима и управниците се изразява в канонизиране на нови светци - на комунистически великомъченици.

"Книгата гори, но не изгаря." Не помня кой мъдър човек бе изрекъл тази максима, която важи в пълна сила и за книги като "Люти чушки". А те, въпреки забраната, минават от ръка на ръка, преписват се и размножават от съвременните Паисиевци, символ на неугасващото народно свободолюбие.

1983 г. РУМЯНА УЗУНОВА


Илюстрирал БОРИС ДИМОВСКИ


Български художник

Вярно с оригинала: Радой Ралин

ВМЕСТО ПРЕДГОВОР


Второто издание на "Люти чушки" - епиграми от Радой Ралин с илюстрации от Борис Димовски - е в ръцете ви. Вие ще прочетете книгата, ще затворите последната страница, и ще дадете своята оценка. Да, въпросът е за оценката. Книгата "Люти чушки" получи толкова много оценки, колкото едва ли някоя друга книга е получавала.

Книгата беше издадена през 1968 г. в тираж 40 000 екземпляра, а постъпи в издателството през 1965 г. В началото на пазара бяха пуснати 20 000, останалите бяха още в печатницата. Първата седмица продажбата вървеше нормално, но втората, когато някой откри, че в тази книга има една илюстрация на прасе с опашка - подписа на Тодор Живков и с кратък текст "Сит търбух за наука глух", книгата буквално бе разграбена. Тогава се появи и първата оценка (не публична). Тя бе направена от Давид Елазар, завеждащ отдел "Пропаганда и агитация" при ЦК на БКП, във вид на докладна записка до Секретариата на ЦК. Рецензията беше унищожителна. В нея се казваше, че "Люти чушки" е извършила една нагла диверсия от страна на авторите, а издателство "Български художник", по-специално директорът Борис Ташев, е проявил политическо късогледство и безотговорност" и то "точно когато все повече се надигаше контрареволюционната и ревизионистична вълна в Чехословакия".

Втората оценка е на бюрото на ГК на БКП, също отрицателна и със заключението, че "... авторите по същество преминават в редиците на нашите врагове". В Градския комитет вече е разговаряно с Радой Ралин и с Борис Димовски. И двамата отказват каквато и да било вина. Наказани са партийно със "строго мъмрене с предупреждение".

Междувременно директорът на издателството Борис Ташев е разпитван от човек на Държавна сигурност и от представител на ЦК на БКП. По внушение на ЦК н във връзка с "Люти чушки" са наказани всички работили върху това издание. Все по същото време Комитетът за наука и изкуство свиква разширено съвещание с всички директори, партийни секретари, главни редактори на издателствата в София и провинцията, както и на вестници, списания, на радиото, телевизията и др. На това съвещание говори Павел Матев. Той се чуди как са се намерили хора, които да допускат такова отношение към Тодор Живков.

След съвещанието вестта за "опасната" книга тръгва по цялата страна. Цената й на черно се увеличава. По нареждане "от горе" останалите 20 000 екземпляра се изгарят в печатницата, но поради силната тяга на комина из околността хвърчат полуизгорели книги. Учениците от съседното училище ги събират, а на другия ден прекопирват част от илюстрациите и масово ги разпространяват. Същото става и в Университета и София се напълва с прасето, на чиято опашка е подписът на Тодор Живков.

Идва ред за оценка на "Люти чушки" и от Секретариата на ЦК на БКП. За оценката са привлечени Георги Джагаров и Павел Матев. В протокола на съвещанието се казва, че "Люти чушки" е политическа грешка, нарушени са политическият морал, дисциплина и законност. След това се нарежда на творческите съюзи, издателствата, вестниците, списанията и др. да вземат мерки, за да не допуснат подобни явления. Започват съвещания и оценки по места. В повечето случаи присъства и представител на ГК на БКП. Заседава ръководството на Съюза на писателите. Оценката е отрицателна. Заседава редколегията на в. "Стършел". Оценката е отрицателна с предложение Борис Димовски да бъде уволнен.

След Борис Димовски и Радой Ралин идва ред на директора на издателството Борис Ташев. По нареждане на ГК на БКП е свикан целият състав на издателството. Но за съжаление на представителя на ГК хората от издателството защитават книгата и твърдо застават зад своя директор. Представителят на ГК е шокиран и не съобщава наказанието на Борис Ташев. След два дни обаче директорът на издателството е наказан партийно със "строго мъмрене с предупреждение" и е уволнен от работа. Съвещанията и оценките продължават в различни културни институти. В ДО "Българска книга" няколко души са лишени от по една месечна заплата.

Така книгата "Люти чушки" разстрои нормалния живот на една порочна система, която ръководеше културата в страната ни и със своите безпрецедентни действия се оказа в глупавото положение да направи невероятна реклама на една книга, която искаше да унищожи, и чиито автори съвсем не са имали претенциите да извършат диверсия.

Второто издание на "Люти чушки" е във вашите ръце. Пазете го! То заслужава да намери почетно място във вашата библиотека, защото има особено значение като един от първите предвестници на политическата ни и културна пролет.

Борис Ташев


ЖИВИТЕ НЕ ПОМНЯТ

Мъртвите - бог да прости!
Живите кой да свести?

НОВА ИДЕЯ

Горе момичка,
долу вдовичка.

ВЯРНОСТ

Твой съм! Само твой!
Точи вино и ме пой!

УВИ, ЧОВЕК СЕ РАЗЛИЧАВА
ОТ ЖИВОТНИТЕ

Битата крава
мляко не дава.

ИМА СИ ХОРА ЗА НИЩО

Аз ваша,тя ваша,
кой ще вари каша?...

БЕДНОСТТА НЕ Е ПОРОК, А УРОК!

Кой постъпва честно,
не живее лесно.

КАЧЕСТВЕНА ОБРАБОТКА

Кой излезе прав,
не излиза здрав.

ТВОРЧЕСКИ ТРЕВОГИ

Болна Божка
за кокошка.

НАДЕЖДА ВСЯКА ОСТАВЕТЕ

Господ види
кой отде иде.

ЧОВЕК Е СЛОЖЕН!

Заран набожен,
вечер разложен...

ЦЕНИ И КАЧЕСТВО

Да би се яло,
не би висяло.

ГЛУХ, НО ПОСЛУШЕН!

Сит търбух
за наука глух.

ТВОРЧЕСКИ СТАЖ

Наметнал пушка
на гола гушка.

УТЕХАТА НА БЕДНИТЕ

Безплатен оцет
по-сладък от мед.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ТРУДА

Човек предполага,
Господ разполага.

БАСНЯ

Хитрата сврака
със двата крака.

ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Ако би я срам,
не би ошла там.

АВТОРИТЕТ С УКАЗ

С дъртия котак седиш,
а от мишки се боиш.

РЕОРГАНИЗАЦИЯ

Променил се Алия,
погледнал се, пак в тия.

ШКОЛОВКА

На бостана спала,
краставици яла.

В БЪДЕЩЕТО СЕ ВЛИЗА
С ЛЪСНАТИ ОБУВКИ

В краката лъснат,
в главата блъснат.

БРАТ ЗА БРАТА Е ЧОВЕК!

Братски се делили,

братски се избили.

БИТ И ДУШЕВНОСТ

Без брашно -
страшно.

НАУЧЕН КОМПРОМИС

Запали и на дявола свещ,
да не дойде каквото не щеш.

ЕРЕТИЧНИ МИСЛИ

Бог е бог
и пак има слог.

САМО БДЕШЕ..

Човек беше,
кога спеше.

НАУКА ЗА ЖИВОТА

Канят ли те, еж.
Гонят ли те, беж!

НАДЕЖДАТА СЛЕПИ ЧОВЕКА

Ако нямаш мозък в младица,
не го търси в бяла брадица.

АХ, ТЕЗИ СЛАБОСТИ!

Ръцете му слаби,
ала знай да граби.

СЛАДКОПОЕН

Добре ми е, на добре отивам,
често на сметта поспивам.

УСТРЕМ

С очите гълчи.
С езика мълчи.

БАЗА И НАДСТРОЙКА

Де хрупка конче зобчица,
там си и вири главица.

ПОЕТИ, ПАЗЕТЕ СИ ПЕГАСИТЕ!

Ако коня ти е слаб,
не прескачай с него трап.

АЛТРУИЗЪМ----------

Мокри й полите,
че й меки очите.

САМООТБРАНА

Не му ща добрините,
щом ще му тегля злините.

ПЕРСПЕКТИВА

Има ли кому да се покланяш,
има и кому да се осланяш.

ИЗВОЮВАН АВТОРИТЕТ

Вижте сега:
- Имам рога!

БОКСЬОРСКА ЕЛЕГИЯ

На чуждите за доброто
строшиха ми реброто.

НЕОТЧУЖДАЕМА СОБСТВЕНОСТ

Миналото се не връща:
само се преглъща...

ИЗЯВЛЕНИЯ И РЕЗУЛТАТИ

Бабини хвалби
бърдо ги хаби.

ПОСТОЯННО-ОСНОВЕН КАПИТАЛ

Кой душа не продава,
той имотен не става.

ТРУДНОСТИ НА РАСТЕЖА

Мъчно се дялат гредите,
лесно се галят момите.

ПРОИЗХОД НА ЧЕРНОГЛЕДСТВОТО

От люлката до гроба
бял свят не види роба.

ДАЛНОВИДНОСТ

Извади сабя ръждива,
изплаши баба страшлива

ТВОРЧЕСКО ДРЪЗНОВЕНИЕ

Ако е празна оката,
не е далече реката.

ТЪРСЕЩА НАТУРА

Изтъка си платното
и ритна кросното.

ПАК ПО ЗАКОНА

Лице на икона,
сърце на кокона.

СЪГЛАСУВАНЕ И СЪЩЕСТВУВАНЕ

Който пита,
той не скита.

АРГУМЕНТАЦИЯ

Затова си крив,
защото си жив.

НАУКА ЗА ВЪРВЕНЕТО

Тежко и горко на главата,
щом не оправя краката.

С БРИГАДАТА!

Не ходи Мара
сама на бара.

ВИТА БРЕВИС!

Да ще господ гащи,
да ще, но кога ще?...

ЧАСТНО И ОБЩЕСТВЕНО ЗЛО

Сам себе глупавият сбърква,
мнозина умният обърква.

НЕ ПОЖЕЛАВАЙ ЖЕНАТА НА БЛИЖНИЯ

Що е сладко,
чуждо, братко...

НЕ Е ВЧЕРАШНА БАБА!

Баба види иглата,
а не види купата.

ТАКАВА КРИТИКА НИ Е НУЖНА

Померил в главата,
ударил в краката.

ДА ЖИВЕЕ БРАТСТВОТО!

Който ми дава комат,
той ми е брат.

ГЪВКАВОСТ

Денем крадец,
нощем светец.

КАЗВАМ ТИ, РЪКО,

СЕЩАЙ СЕ, ПИСАЛКО!

Ръце осветяват,
ръце освеняват.

КАКТО ЩЕ ДА СЕ ДОКЛАДВА:

Дето брадва заповядва,
там народът се не радва.

ОХРАНА НА ТРУДА

Щом ти са мили рогата,
не се заяждай с агата.

СЪЧУВСТВИЕ----------

На един се запалва главата,
друг търчи да си палва лулата.

НЕ СКРИВАЙ СВОЯ ОПИТ

Щом му мислиш доброто,
научи го на злото.

КОЛИЧЕСТВО С КАЧЕСТВО

Колкото сърце боляло,
такива сълзи проляло.

ЩОМ СЕ ДИПЛОМИРА

По е лоша простотията
и от лошотията.

ДОКАТО НЕ ПИПНЕ ПОСТ

Кой е прост,
бива мост.

ЕНТУСИАЗЪМ

За пет пари ракия,
за три гроша чалгия.

САТИРИК И ОТРИЦАТЕЛИ

Ако загина от хрема,
чумата хич да я нема.

ИЗЧЕРПВАНЕ НА БЕЗОТЧЕТНИЯ ФОНД

Господ не даде
и свиня не изяде.

ИЗОБЩО, НРАВИ...

Господ го прави,
дявол се слави.

ЕСТЕТИЧЕСКА МЯРКА

Познавам доброто,
но ми липсва среброто.

БЕЗНАДЕЖДНОСТТА НЕ Е ПОРОК

Който чака от надежда,
приживе не се нарежда.

ОТКЛИКВАНЕ

Бърза кобила
сляпо родила.

ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ

Де да иде врана -
все посрана...

ВЪТРЕШЕН ПАЗАР

Сурово - печено:
нам наречено...

УДАРНА БРИГАДА

Да напълни джоба,
а напълни гроба.

КУЧЕТАТА СА ПРИЗНАТЕЛНИ

Както псета храниш,
такъв лов ще хванеш.

НЕ ПИТАЙ СТАРО, А ДРАНО!

Не вярвай велможата,
одира ти кожата.

ИДЕАЛ

Борили се два сокола
за една соколка гола.

СЛАВНА Е НАШТА!

Един плаща,
друг разгаща.

КОЙ ЩЕ НИ ПАЗИ ЗДРАВЕТО?

Де насилие вилней,
там законът линей.

ВЪНШНОТЪРГОВСКА СПОГОДБА

Отишел за круши,
върнал се без уши.

КОЛОНИЯ

Мир и берекет,
но с гърба напред.

АКАДЕМИК

Коса сива,
глава дива

ВЕЧЕ НЯМА ЧУДОТВОРЦИ

Да би мирно седяло,
не би чудо видяло.

НОМЕНКЛАТУРА

Не го бива
ни за слива.

ТУКА Е ТАКА!

Щом си дошел у селото ни,
ще се хванеш на хорото ни.

ДИСКУСИИ

С келяв да се бориш,
беля да си сториш.

ИЗУЧАВАНЕ НА ЖИВОТА

Когото са били,
знае си боли ли...

ПРИНЦИП ВЕКОВЕН

Всеки се бие,
за да добие...

КОЛЕГИАЛНО СЪДЕЙСТВИЕ

Дето дяволът не може,
идва бог да му поможе.

ДОХОДИТЕ НА САТИРИКА

Що ти сбере задница,
туй ще ти е надница...

ВСЕКИ ИМА ПРАВО НА УСПЕХ!

От което се мъдър срамува,
с него луд се надува.

БОГОВЕТЕ СА ПРЕДВИДЛИВИ

На бодлива крава
бог рога не дава.

ДА ИЗГОНИМ ВРАГА ВЪТРЕ В НАС!

Без пари чиляк
сам на себе враг.

ЩЕ СИ НАПРАВИ ИЗВОД

Да му бе къс езика,
че сега да не вика.

СТОПАНСКИ ПЛАНОВЕ

Лесно е да говориш,
мъчно е да го сториш.

САМОИНИЦИАТИВЕН

Аз го карам по чаиря,
а то бяга по баиря.

ПРИОБЩАВАНЕ

Давайте й каша,
та да стане наша.

МЕЖДУНАРОДНА СРЕЩА
НА ДОБРА ВОЛЯ

Ако да се ненавидиме
барем да се видиме.

ТЕОРЕТИЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

Викнал ме на гости,
да ме учи на пости.

ВЕЧНИЯТ ХАМЛЕТ

Хем му се иска,
хем не му стиска.

РАВНОПРАВИЕ

Когото докопат,
него ще дохлопат.

ОБЩЕСТВЕНА ПРОФИЛАКТИКА

Да ти е мирна главата,
недей я слага в торбата.

НО КАЖИ Й ГО ПРИЖИВЕ...

Силна сила
до могила.

УВАЖЕНИЕТО СПОРЕД ПОЛОЖЕНИЕТО

Какъвто светеца,
такъв и венеца.

ПЕДАГОГИЧНО

Дай му крушка,
да те слушка.

СТРАТЕГИЯ

Хатър,хатър,
после - сатър.

ИКОНОМИЧЕСКИ ЕФЕКТ

Голямо чудо
над малко блюдо...

КАДРОВА ПОЛИТИКА

Който дрънка,
е за вънка.

ОТЪРСВАНЕ ОТ МИНАЛОТО

Щом се сиромах замогне,
никому не ще помогне.

ПРОФЕСИОНАЛНО ЗАБОЛЯВАНЕ

Който лапа,
той се цапа.

СЪПРУЖЕСКА САМОКРИТИКА

Било, що било!
Търпи,кобило!

АЛА КОЙТО Я ИЗПИТА?...

Сила-силовита
не е вековита.

НЕ ЗНАЕШ ХОРСКОТО БЪДЕЩЕ

Кланяй се на злому,
като на доброму.

ОТЧИТАНЕ НА УСПЕХИТЕ

Думба-лумба два дни,
а година - гладни.

ПРИРОДНА ЗАЩИТА НА СЛАБИТЕ

Макар гола,боса,
добра стока носа.

РЕШАВАЩА СИЛА

Работа без мъж -
святкане без дъжд.

НЕБЛАГОДАРНОСТ

Ако имаш вино за проливане,
аз нямам глава за разбиване.

КРИТЕРИЙ

Майка му е доста веща:
знае как се вари леща.

НЕБЛАГОНАДЕЖДНОСТ

Сокол,
ама гол...

ОТКЪСВАНЕ ОТ НИЗИНИТЕ

Горната глава мъдрува,
ала долната лудува.

ПРЕМИАЛНИ!...
ПРЕМИАЛНИ!...

Бърза освета -
готова щета.

КРИТИКАТА Е ГОРЕНИЕ...

Горят си сиромасите свещите;
броят на богаташите парите.

ХАЙДЕ, НАШТЕ! ЯЖТЕ ЛЮТИ ЧУШКИ!
СТИГА СМЕ СИ ПРАВИЛИ ОГЛУШКИ...
ЛЮТИ ЧУШКИ НЯМА И ЗА СЕМЕ!
НИЩО... И ТОВА ЩЕ ПОНЕСЕМЕ!


Редактор на първо издание Зина Брезинска.
Редактор на второ издание Надежда Петкова.
Художествен редактор на първо издание Здравка Тасева.
Художествен редактор на второ издание Атанас Василев.
Технически редактор на първо и второ издание Здравко Божанов.
Коректор на първо издание Дочка Попова.
Коректор на второ издание Нели Маринова.

Код 30/95382/70-20-90.

Дадена за печат 10. IV. 1990. Подписана за печат 20. V. 1990.

Излязла от печат 30. VI. 1990. Формат 32/70/100. Печатни коли 4. Издателски коли 4,40. УИК 6. Тираж 120 090.

Цена 3 лв.

ДП "Георги Димитров", бул. "Ленин" 117, София.

Издателство "Български художник", ул. "Асен Златаров" 1, София, 1990. 76 Б (084)

(c) Радой Ралин, 1968, 1990 (c) Борис Димовски - художник, 1968, 1990

(c) Борис Ташев - предговор, 1990

с/о Jusautor, Sofia


Преди около месец, слушах предаване по телевизията, в което участваше Радой Ралин. Съжалявам, но не запомних нито името на водещата, нито имената на останалите участници.

В това предаване, Радой Ралин заговори за Интернет и Гутенберг.

Ясно се разбра, че останалите участници в предаването не схванаха за какво говори Радой...

Тъжно ми стана за тях...

Нагоре