УНГАРИЯ

Площ: 93 030 km²
Население (брой): 10,1 млн. души (2000)
Столица: Будапеща
Официален език: унгарски
Религия: католици (53 %), протестанти (21 %)
Официален празник: 20 август
Парична единица: форинт
Административно деление: 19 меди

Държавно устройство: република. Държавен глава - президент, избиран от парламента за срок от 5 г. Законодателен орган - Държавно събрание (еднокамарен парламент). Изпълнителен орган - правителство.
Население: унгарци, немци, словаци, румънци и др.
Природа: Разположена почти изцяло в Среднодунавската низина, на север влизат части от Карпатите. Умереноконтинентален климат (средна януарска температура -2 - -4 ^оС, средна юлска температура 20-22 ^оС, валежи 450-900 mm годишно). Главни реки: Дунав, Тиса - плавателни; езерото Балатон. Лесостепи и степи, смесени широколистни гори, почти изцяло заети от културна растителност. 3 национални парка (с обща площ 122 хил. ha), 21 защитени ландшафта (125 хил. ha), над 630 др. резервата (виж "Кишбалатон").
Стопанство: БВП 113,9 млрд. USD (2000): селско стопанство 5 %, промишленост 35 %, услуги 60 %. Черна, цветна металургия, добив на въглища, машиностроителна (автобуси "Икарус"), електротехническа, радиоелектронна, химическа, хранително-вкусова, шивашка, обувна, трикотажна промишленост. Пшеница, царевица, захарно цвекло, слънчоглед, коноп, зеленчуци, плодове, лозя. Свине, птици, едър рогат добитък, овце. 7606 km жп линии, 188 203 km шосета, 1204 km петролопроводи, 4387 km газопроводи, 1199 бр.р.т. търговски флот, 43 летища (1999).
Главни пристанища: Будапеща, Дунайварош (на река Дунав).
Износ: 25,2 млрд. USD (2000) - машини и оборудване (51,9 %), промишлени стоки, селскостопански и хранителни продукти, суровини, горива, електрическа енергия (Германия, Австрия, Италия, Нидерландия).
Внос: 27,6 млрд. USD (2000) - машини и оборудване, промишлени стоки, горива и електрическа енергия, селскостопански продукти, суровини (Германия, Австрия, Италия, Русия).
История: През античността територията на Унгария е заселена от илирийски и келтски племена. 1-2 в. - под римска власт. 5-6 в. - заселват се хуни, авари, готи, славяни. Края на 9 в. - настаняват се угро-финските племена маджари, водени от Арпад (889-907). Ок. 1000 - Ищван I Свети се провъзгласява за крал, създава се унгарската държава. 1172-96 - укрепване на унгарското кралство при Бела III. 13 в. - Унгария се разпада на независими феодални владения. 15 в. - унгарски феодали участват в антитурски войни. 16 в. - след битката при Мохач (1526) Унгария е разделена: западната и северната и част преминават под властта на австрийските Хабсбурги, южната и средната част - на Османската империя, а източната част се обособява в зависимо от Османската империя княжество Трансилвания. 17 в. - след Австро-турската война 1683-99 цяла Унгария минава под австрийска власт. 1703-11 - освободително антиавстрийско въстание начело с Ракоци Ференц II, потушено от Хабсбургите. 1848-49 - унгарска национална революция (Л. Кошут, Ш. Петьофи и др.), потушена от Австрия и Русия. 1867 - споразумение за създаване на дуалистична монархия (Австро-унгарска империя). Под властта на унгарците влизат Хърватско, Трансилвания, Словакия и Закарпатието. Окт. 1918 - демократична революция, Унгария става независима държава, обявена за република (16 ноем.). Март 1919 - провъзгласена Унгарската съветска република. 1920 - следвоенните граници на Унгария са определени от Трианонския мирен договор. 1920-44 - установена е авторитарна диктатура на М. Хорти. 1940 - Унгария се присъединява към Тристранния пакт и участва във II световна война на страната на Германия. 1944 - Унгария е окупирана от германски войски (март); навлизат съветски войски (септ.); в Дебрецен е образувано временно национално правителство, което обявява война на Германия (дек.). В освободителните боеве участва и 1-ва българска армия. 4 апр. 1945 - съветската армия освобождава Унгария. 1 февр. 1946 - Унгария е провъзгласена за република. Установен е тоталитарен режим под ръководството на Унгарската комунистическа партия. Парижките мирни договори 1947 установяват съвременните граници на Унгария. 1948 - Унгарската комунистическа партия и дейци на социалдемократическата партия се обединяват в Унгарската партия на трудещите се. 1949 - Унгария е провъзгласена за народна република; министър-председател М. Ракоши; Унгария става членка на СИВ. 1955 - членка на Варшавския договор. 1956 - въстание срещу еднопартийната диктатура; правителство на И. Наги (окт.-ноем.); с участието на съветската армия въстанието е смазано. Реорганизация на Унгарската партия на трудещите се (ноем.) и създаване на Унгарска социалистическа работническа партия (УСРП) с първи секретар Я. Кадар. 1989 - рухва социалистическата политическа система. Установен е демократичен парламентарен режим (виж Нежни революции). 1990 - парламентарни избори, спечелени от демократичните сили; президент А. Гьонц, министър-председател Й. Антал. 1994 - парламентарни избори, спечелени от социалистическата партия; министър-председател Г. Хорн. 1998 - парламентарни избори, спечелени от Съюза на младите демократи - Унгарска гражданска партия (ФИДЕС); министър-председател В. Орбан. 2000 - президент Ф. Мадъл. Унгария е членка на ООН (1955), на НАТО (1999).