РУМЪНИЯ

Площ: 237 500 km²
Население (брой): 22,4 млн. души (2000)
Столица: Букурещ
Официален език: румънски
Религия: източноправославни (72 %)
Официален празник: 1 декември
Парична единица: лея
Административно деление: 41 жудеци

Държавно устройство: република. Държавен глава - президент, избиран чрез преки и тайни общи избори за срок от 4 г. Законодателен орган - Национално събрание (двукамарен парламент). Изпълнителен орган - правителство.
Население: румънци, унгарци, немци и др.
Природа: Разположена в северната част на Балканския полуостров, край Черно море. В северните и централните части са Източните и Южните Карпати (връх Молдовянул - 2543 m). На запад са средновисоките Западна румънска планина, Трансилванското плато. На юг и югоизток са източният край на Среднодунавската низина и Долнодунавската низина. Умереноконтинетален климат (средна януарска температура -5-0 ^оС, средна юлска температура 8-23 ^оС, валежи 600-1500 mm годишно). Главни реки: Дунав, Житу, Олт, Сирет, Прут, Муреш. Широколистни и иглолистни гори в планините, степи и лесостепи в равнините. Национални и природни паркове, около 210 резервата (обща площ 120 000 ha).
Стопанство: БВП 132,5 млрд. USD (2000): селско стопанство 13,9 %, промишленост 32,6 %, услуги 53,5 %. Добив на въглища, нефт, природен газ. Черна и цветна металургия, машиностроителна, химическа, нефтохимическа, дървообработваща, целулозно-хартиена, текстилна, шивашка, хранително-вкусова промишленост. Пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед, дълговлакнест лен, коноп, тютюн, мак, картофи, овощия, лозя. Едър рогат добитък, овце, свине, птици, пчеларство. Риболов. Туризъм. 11 385 km жп линии, 153 359 km шосета, 4229 km петролопроводи, 6400 km газопроводи (1992), 695 227 млн. бр.р.т. търговски флот, 62 летища (2000).
Главни пристанища: Браила, Констанца, Галац, Мангалия, Сулина, Тулча.
Износ: 11,2 млрд. USD (2000) - текстил, обувки, метали и метални продукти, машини и оборудване, минерали и торове (Италия, Германия, Франция, САЩ).
Внос: 11,9 млрд. USD (2000) - машини и оборудване, масла и минерали, химикали, текстил и хранителни продукти (Германия, Италия, Франция, САЩ).
История: 4 в. пр. Хр. - румънските земи са населени от даки и гети. 107 - покорени от Рим; образувана провинция Дакия. 3 в. - нахлуват готи и гепиди, 4-6 в. - хуни и авари, 6-7 в. - славяни. 7-10 в. и 12-13 в. - част от днешна Румъния влиза в състава на I и II българско царство. 11 в. - създават се княжества, нападани от печенеги (11 в.), кумани (12 в.) и татари (13 в.). 14 в. - основани независимите княжества Влашко (1322) и Молдова (1359). 14-16 в. - борба против османското нашествие; след 1526 - Влашко, Молдова и Трансилвания са под турски протекторат. 1688 - Трансилвания минава под властта на австрийските Хабсбурги. 1821 - въстание начело с Т. Владимиреску срещу турско-фанариотския режим. 1829 - съгласно Одринския мир Влашко и Молдова получават автономия. 1859 - Александру Йон Куза става княз на обединените в единна държава Влашко и Молдова (от 1862 наречена Румъния). 9 май 1877 - Румъния се обявява за независима държава. 1856-78 - в Румъния има българска колония; видни дейци на Българското възраждане развиват просветна и революционна дейност. 1877-78 - румънски войски участват в Руско-турската война. 1878 - Берлинският договор признава независимостта на Румъния, в състава и е включена Северна Добруджа. 1881 - Румъния е обявена за кралство - крал Карол I. 1913 - след Междусъюзническата война Румъния анексира Южна Добруджа (виж Букурещки мирни договори). 1916 - включва се в I световна война на страната на Антантата. 1918 - Трансилвания, Молдова и Буковина са присъединени към Румъния. 1923-28 и 1934-37 - управлява Националлибералната партия; от 1923 Румъния е парламентарна монархия. 1928-33 - правителство на Националцаранистката (селска) партия. 1930-40 - поява на фашистко движение. 1938 - Карол II установява авторитарно управление. Юни 1940 - след преговори Бесарабия и Северна Буковина са върнати на СССР. По силата на Виенския арбитраж (30 авг. 1940) Румъния предава Северна Трансилвания на Унгария. По Крайовската спогодба Южна Добруджа е върната на България. Септ. 1940 - военно-фашистка диктатура начело с маршал Й. Антонеску. Юни 1941 - Румъния се включва във войната срещу СССР. 23 авг. 1944 - кралската гвардия сваля Антонеску; Румъния се включва в антихитлеристката война. Март 1945 - създадено е коалиционно правителство на П. Гроза. 1947 - Парижкият мирен договор анулира Виенския арбитраж. 30 дек. 1947 - монархията е свалена, крал Михай абдикира; Румъния е провъзгласена за република. 1948 - Румънската комунистическа партия и Румънската социалдемократическа партия се обединяват в Румънска работническа партия с генерален секретар Г. Георгиу-Деж. 1949 - Румъния става член на СИВ, 1955 - на Варшавския договор. 1965 - партията се преименува Румънска комунистическа партия с генерален секретар Н. Чаушеску. 21 авг. 1965 - приета е нова конституция. Румъния е провъзгласена за социалистическа република (СРР). 1974 - учреден е постът президент на СРР, заема се от Н. Чаушеску, който установява тоталитарен режим, довел Румъния до социална и икономическа криза. 1989 - режимът на Чаушеску е отхвърлен (виж Нежни революции); Чаушеску и жена му са екзекутирани. 1990-96 - управление на Фронта за национално спасение; президент Й. Илиеску (преизбран 1992). 1996 - проведени са парламентарни и президентски избори, спечелени от Демократичната конвенция; президент Е. Константинеску, министър-председател В. Чорбя. 2000 - президент Й. Илиеску, министър-председател А. Нъстасе. Румъния е членка на ООН (1955).