БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА

БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА (Bosna i Hercegovina), Република Босна и Херцеговина

Държава в Южна Европа.

Площ: 51 130 km²
Население (брой): 3,8 млн. души (2000)
Столица: Сараево
Официален език: сръбски, хърватски, босняшки
Религия: мюсюлмани, католици
Официален празник: 1 март
Парична единица: босненска марка
Административно деление: Мюсюлманско-хърватска федерация и Република Сръбска

Държавно устройство: федеративна република. Има общо Председателство, двукамарен федерален парламент, централно правителство с министър-председател на ротационен принцип. Всяка от двете части избира свой президент, парламент и правителство.
Население: босненци (мюсюлмани - самостоятелен национален статут от 1969), сърби, хървати.
Природа: Разположена в западната част на Балканския полуостров, обхваща части от Динарските планини и басейна на Сава; излаз на Адриатическо море. Предимно планински релеф - планините Маглич (височина до 2386 m), Трескавица, Белашница, Враница, Прен, Видуша и др. се редуват с междупланински полета и котловини - Гламочко, Ливанско, Невестинско, Мостарско. Карст. Умерено-континентален климат с планинско климатично влияние. Главни реки: Сава (гранична с Хърватия), Дрина (гранична със Сърбия), Босна, Неретва и др. (типична карстова река е Требишница - понира в Гатачкото поле), много минерални води; езера - Ябланско и др. Гори. 1 национален парк, резерват.
Стопанство: БВП 6,5 млрд. USD (2000): селско стопанство 19 %, промишленост 23 %, услуги 58 %. Производство на електроенергия, дърводобив и дървообработване, въгледобивна, солодобивна, металодобивна и металургична (цветна), химическа, електрохимическа, нефтопреработваща, текстилна, хранително-вкусова, целулозно-хартиена промишленост. Овощарство, лозарство, овцевъдство, говедовъдство. Риболов. 1021 km жп линии, 21 846 km шосета, 174 km петролопроводи, 90 km газопроводи, 28 летища (2000).
Износ: 950 млн. USD (2000) (Хърватия, Швейцария, Италия, Германия).
Внос: 2,45 млрд. USD (2000) (Хърватия, Словения, Германия, Италия).
История: В древността територията на Босна и Херцеговина е населена с илири. 6-7 в. - заселват се славяни. 12 в. - образувано Босненското княжество. 14 в. - при бан Тврътко Босна е провъзгласена за кралство, включващо и Херцеговина. 1448 - Стефан Вукич-Косача откъсва области от Босна и провъзгласява херцогство, по-късно известно като Херцеговина. 1463 - Босна пада под османска власт. 1482 - територията на Херцеговина е завладяна от турците. 1875-78 - Херцеговинско-босненско въстание. 1878 - според решенията на Берлинския договор Босна и Херцеговина са окупирани от Австро-Унгария; анексирани (1908). Дек. 1918 - влизат в състава на Кралството на сърби, хървати и словенци (от 1929 - Кралство Югославия). 1945 - една от републиките на Федеративна народна република Югославия (от 1963 - Социалистическа федеративна република Югославия). 1991-95 - етнически и религиозни противоречия, икономическа и политическа нестабилност; Война в Босна. 1996 - Босна и Херцеговина става двуобщностна държава (Мюсюлманско-хърватска федерация и Република Сръбска). Проведени са избори (14 септ.), спечелени от националистическите партии, избрано е колективно Председателство - А. Изетбегович (мюсюлмани), М. Краишник (сърби), К. Зубак (хървати). Ян. 1997 - избрани 2-ма съпредседатели на правителството - Х. Силайджич и Б. Босич. 2001 - министър-председател З. Лагумджия. 2002 - председател на Председателството (президент) Б. Белкич. Босна и Херцеговина е членка на ООН (1992).