ГЕРМАНИЯ

ГЕРМАНИЯ , Федерална република Германия (Bundesrepublik Deutschland), ФРГ

Държава в Западна Европа, край Северно и Балтийско море.

Площ: 357 021 km²
Население (брой): 82,8 млн. души (2000)
Столица: Берлин
Официален език: немски
Религия: протестанти (36 %), католици (35 %)
Официален празник: 3 октомври
Парична единица: евро (германска марка до 2002)
Административно деление: 16 провинции (Бавария, Баден-Вюртемберг, Берлин, Бранденбург, Бремен, Долна Саксония, Мекленбург-Предна Померания, Райнланд-Пфалц, Саар, Саксония, Саксония-Анхалт, Северен Рейн-Вестфалия, Тюрингия, Хамбург, Хесен, Шлезвиг-Холщайн)

Държавно устройство: федерална република. Държавен глава -президент, избиран за срок от 5 г. от специално свикано федерално събрание. Законодателен орган - парламент с две камари (Бундестаг и Бундесрат). Изпълнителен орган - правителство с федерален канцлер, който се избира от Бундестага. Министрите се назначават от президента по предложение на канцлера. Всяка провинция има своя конституция, парламент и правителство. През 1949-90 държавата е разделена на Германска демократична република (ГДР) и Федерална република Германия.
Население: германци.
Природа: Крайбрежието е с ниски брегове, разчленени от заливи и естуари. Повърхнината се повишава от север на юг - от Северногерманската низина с моренни хълмове и зандров релеф (Мекленбургското поезерие) до ниски, средновисоки и високи планини - Харц, Рейнските шистови планини, Шварцвалд (600-1400 m), Рудните планини, Тюрингер Валд, Алпите (връх Цугшпице, 2963 m). Въглища (Рур, Саар), калиеви соли. Умерен, преходен от морски към континентален климат (средна януарска температура -3 - 4 ^оС, средна юлска температура 14-20 ^оС, валежи 600-800 mm годишно). Гъста речна мрежа, пълноводни, плавателни в долните течения реки: Рейн, Елба, Дунав, Везер, Одра; езера: Боденско езеро, Мекленбургски езера. Смесени и иглолистни гори в планините, културен ландшафт. 2 национални парка, 2230 резервата с обща площ 656 хил. ha.
Стопанство: БВП 1936 млрд. USD (2000): селско стопанство 1,2 %, промишленост 30,4 %, услуги 68,4 %. Високоразвито стопанство. Добив на въглища, нефт, природен газ, готварска сол, калиеви соли, черна и цветна металургия, машиностроителна, нефтохимическа, химическа (Рейн-Вестфалски район; синтетичен каучук), текстилна, кожено-обувна, хранително-вкусова промишленост. Едър рогат добитък, птици, свине, овце. Пшеница, ечемик, овес, ръж, картофи, захарно цвекло. 40 826 km жп линии, 656 140 km шосета, 2500 km петролопроводи, 6,4 млн. бр.р.т. морски и речен флот, 613 летища (2000).
Главни пристанища: Хамбург, Кил, Любек, Росток, Бремен, Щралзунд, Шверин, Висмар; главни речни пристанища: Карлсруе, Дуисбург, Кьолн, Манхайм, Берлин, Бон, Дрезден.
Износ: 578 млрд. USD (2000) - машини, транспортни средства, химикали, хранителни стоки, текстил (Франция, Великобритания, Италия, Нидерландия, Бенилюкс, САЩ, Япония).
Внос: 505 млрд. USD (2000) - машини, транспортни средства, химикали, хранителни продукти, текстил, метали (Франция, Нидерландия, Италия, Великобритания, Бенилюкс, САЩ, Япония).
История: I хилядолетие пр. Хр. - германските племена се заселват между Рейн и Висла; изтласкват келтите в Галия. 1-5 в. - под римска власт; поражение на римския наместник Вар от германските племена. Началото на 9 в. - германските племена алемани, бавари, тюринги, сакси и др. създават кралства, включени във Франкската държава. 843 - Вердюнският договор слага началото на средновековната германска държава. 10-12 в. - германизация на западнославянските земи, войни за господство над Италия. 962 - Отон I основава Свещената Римска империя. 11-13 в. - сблъсъци с папството във връзка с инвеститурата; период на междуцарствие (1250-73), откъсване на княжества от централната власт. 1273 - управление на Хабсбургите. 15-16 в. - разцвет при император Максимилиян I и Карл IV. 1517 - започва Реформацията. 1524-25 - Селска война в Германия. 17 в. - по време на Тридесетгодишната война страната е разорена. 1648 - Вестфалският мир утвърждава политическата и религиозната раздробеност на страната. 18 в. - икономически и политически се издига Прусия; управление (до 1918) на Хохенцолерните. 1805 - под протектората на Наполеон I е оформен Рейнският съюз, изключващ Прусия. 1815 - след Виенския конгрес се създава Германският съюз (до 1866). 1848 - след революцията (виж революции в Европа 1848-49 ) не се постига обединение. 1860-71 - Прусия под ръководството на О. фон Бисмарк побеждава Австрия (1866) и Франция във Френско-пруската война (1870-71) и обявява образуването на обединена Германска империя; присъединява Елзас и Лотарингия. 1875 - партията на айзенахците (Германска социалдемократическа работническа партия) се обединява с Общия работнически съюз в Германска социалдемократическа партия. Края на 19 - началото на 20 в. - мощно промишлено развитие, колониални владения в Африка, поява на пангерманизма. 1914-18 - начело на Тройния съюз Германия разпалва I световна война, но претърпява поражение (по Версайския мирен договор 1919 загубва Елзас и Лотарингия и всички колонии); Ноемврийска революция в Германия (1918). 1919-33 - Ваймарска република. Окупация на Рур от Франция (1923-25), кризата и инфлацията подпомагат издигането на Националсоциалистическата партия. 30 ян. 1933 - А. Хитлер става канцлер; 1933-34 - установява нацистка диктатура и провъзгласява Третия райх. 1936-39 - итало-германска интервенция в Испания, аншлус на Австрия (1938), Мюнхенско споразумение и анексиране на Судетите. 1939, март - окупация на Чехословакия; отделяне на Чехия и Моравия като германски протекторати, създаване на Словашката държава. Септ. - нападение и завладяване на Полша; начало на Втората световна война. 1945 - разгром на нацистка Германия (безусловна капитулация - 8 май 1945). Територията на Германия е разделена на 4 зони между СССР, САЩ, Великобритания и Франция; Берлин е с особен статут. 1945-49 - на Потсдамската конференция (1945) се взема решение за демилитаризация, денацификация и демократизация; Нюрнбергски процес (1946); обединяват се английската и американската зона (1946), през 1948 към тях се присъединява и френската. 1949 - образувани са Федерална република Германия и Германска демократична република.
Федерална република Германия. 1949 - провеждат се избори, спечелени от християндемократите; за федерален канцлер е избран К. Аденауер. Прилагането на американския план "Маршал" за следвоенното възстановяване на Европа допринася за икономическото съживяване на ФРГ. 1952 - преустановена е окупацията от САЩ, Великобритания и Франция. 1954 - подписан е Парижкият договор, който възстановява юридически суверенитета на ФРГ. 1955 - новата държава е включена в НАТО. В отговор Съветският съюз предизвиква Берлинската криза (1958-61), която завършва с разделянето на града на две части и издигането на Берлинската стена. 1963-66 - по време на управлението на канцлера Л. Ерхард ФРГ бележи икономически подем. 1966-69 - сформирано е правителство на "голямата коалиция" (християндемократи и социалдемократи) начело с канцлера К. Кизингер. 1969-74 - коалиционно правителство от християндемократи, социалдемократи и либерали с канцлер В. Брант. ФРГ отваря своята външна политика към държавите от Източна Европа и подписва двустранни договори със СССР (1970), с Полша (1970), с ГДР (1972) и с Чехословакия (1973). 1974-82 - стопанският просперитет на страната продължава, макар и с по-слаби темпове. 1982 - за канцлер е избран Х. Кол. 1984 - президент Р. фон Вайцзекер. 1990 - поставя се начало на икономическото обединение на двете германски държави чрез създаване на валутен съюз; в Москва е подписан договор, който утвърждава обединението им. 3 окт. 1990 - двете германски държави се обединяват. 1994 - президент Р. Херцог. 1998 - за канцлер е избран Г. Шрьодер, преизбран 2002. 1999 - президент Й. Рау. Германия е членка на ЕС, на ООН (1973).
Германска демократична република. 1949 - за президент е избран В. Пик, сформирано е временно правителство начело с О. Гротевол и В. Улбрихт. Ръководна роля има Германската социалдемократическа партия, създадена чрез обединяването на комунистическата и социалдемократическата партия (1946). 1950 - ГДР става член на Съвета за икономическа взаимопомощ. 1955 - влиза във Варшавския договор. 1960 - създаден е Държавен съвет с председател В. Улбрихт. 1968 - приета е нова конституция. 1971 - подписано е Четиристранно споразумение за Западен Берлин. 1972 - двустранен договор с ФРГ. 1971-89 - Е. Хонекер е генерален секретар на ЦК на ГЕСП, от 1976 В. Щоф е председател на Министерския съвет. Утвърден е съветски модел на управление. 1989-90 - демократични промени (виж Нежни революции). ГДР е членка на ООН (1973-90).