ШВЕЙЦАРИЯ

ШВЕЙЦАРИЯ (немски: Schweiz, френски: Suisse, италиански: Svizzera), Швейцарска конфедерация

Държава в Западна Европа.

Площ: 41 288 km²
Население (брой): 7,3 млн. души (2000)
Столица: Берн
Официален език: немски, френски, италиански, реторомански
Религия: протестанти (50 %), католици (44 %)
Официален празник: 1 август
Парична единица: швейцарски франк
Административно деление: 23 кантона (Ааргау, Апенцел, Базел, Берн, Вале, Во, Гларус, Граубюнден, Женева, Золотурн, Люцерн, Ньошател, Санкт Гален, Тичино, Тургау, Унтервалден, Ури, Фрибур, Цуг, Цюрих, Шафхаузен, Швиц, Юра)

Държавно устройство: федеративна република. Държавен глава - президент, избиран от Федералното събрание измежду членовете на правителството за срок от 1 г. Законодателен орган - Федерално събрание (двукамарен парламент). Изпълнителен орган - Федерален съвет, оглавяван от президента. Всеки кантон има своя конституция, парламент и правителство.
Население: швейцарци от германски, френски, италиански произход.
Природа: Планински релеф - 60 % от територията са заети от Алпите - Пенински, Лепонтински, Ретийски, Бернски, Гларнски Алпи (най-висок връх Дюфур - 4634 m). На северозапад са Швейцарското плато с много езера, планината Юра (височина до 1679 m). Влажен, в планините хладен, умерен климат (средна януарска температура 0 - -14 ^оС, средна юлска температура 0-19 ^оС, валежи 800-2500 mm годишно). Дълготрайна снежна покривка, лавини, ледници. Буйни и многоводни реки, богати на хидроенергия: Рейн с Аар, Рона; много езера - Боденско езеро, Женевско езеро, Лаго Маджоре. Един национален парк, около 500 резервата. Туризъм, алпинизъм, ски-спортове.
Стопанство: БВП 207 млрд. USD (2000): селско стопанство 2,8 %, промишленост 31,1 %, услуги 66,1 %. Високоразвита промишлена страна. Добив на каменна сол и строителни материали. Машиностроителна (ковашко-пресово оборудване и металообработващи машини - на едно от първите места в света), електротехническа (часовници, главно за износ) промишленост, производство на алуминий (с вносна суровина), електрическа енергия, химико-фармацевтична (Базел), текстилна, шивашка, обувна, целулозно-хартиена, хранително-вкусова промишленост. Финансов център. Едро земевладение. Едър рогат добитък, свине, овце. Пшеница, ечемик, картофи, фуражни култури, лозя, овощия. 4358 km жп линии, 71 059 km шосета, 58 km въжени, 97 km зъбчати, 724 km висящи пътища, речно и езерно корабоплаване, много тунели - Сен Готар, Симплон и др., мостове, виадукти, 314 km петролопроводи, 1506 km газопроводи, 435 966 бр.р.т. търговски флот, 67 летища (2000). Главно пристанище: Базел.
Износ: 91,3 млрд. USD (2000) - машини, химикали, метали, часовници, селскостопански продукти (ЕС, САЩ, Япония).
Внос: 91,6 млрд. USD (2000) - машини, химикали, моторни превозни средства, метали, селскостопански продукти, текстил (ЕС, САЩ, Япония).
История: В древността територията на Швейцария е населена от келтските племена рети и хелвети (виж Латенска култура). 1 в. пр. Хр. - завладяна от римляните; 5 в. сл. Хр. - от бургунди и алемани. 6 в. - влиза във Франкската държава, 11 в. - в Свещената Римска империя. 1 авг. 1291 - в борба с австрийските Хабсбурги кантоните Швиц, Ури и Унтервалден сключват Вечен съюз и се обединяват в конфедерация. 14 в. - към съюза се присъединяват Люцерн (1332), Цюрих (1351), Гларус и Цуг (1352), Берн (1353) и се създава Швейцарска конфедерация от 8 кантона, наречена по името на Швиц. 1481-1513 - към Швейцария се присъединяват и други кантони. 1499 - Швейцария получава независимост; признание постига с Вестфалския мир 1648. 16 в. - икономически развитите градове Женева и Цюрих стават центрове на Реформацията (Ж. Калвин, У. Цвингли). 1798-1803 - Швейцария е окупирана от френските войски, образувана е Хелветската република. 1814-15 - Виенският конгрес установява граници на Швейцария, близки до съвременните, и обявява страната за вечно неутрална. 1847 - победа в гражданската война на икономически напредналите кантони срещу клерикалните. 1848 - приета е нова конституция, Швейцария става единна федеративна държава с централизирано управление. 19 - нач. на 20 в. - Швейцария е един от центровете на европейската революционна емиграция. По време на I и II световна война Швейцария спазва неутралитет. От 1959 - правителството на Швейцария е коалиция на основните партии в страната - Радикалдемократическата, Демократичнохристиянската, Социалдемократическата и Народната партия. 1986 - с референдум е отхвърлено предложението Швейцария да стане членка на ООН. 1992 - след референдум е прието Швейцария да се присъедини към Международния валутен фонд и Световната банка и е отхвърлено ратифицирането на договор за интегриране в Европейската зона за свободна търговия. Паралелно правителството депозира искане за присъединяване към Европейския съюз. Март 2002 - с референдум е решено Швейцария да кандидатства за член на ООН. Членка на ООН (2002).