ХЪРВАТИЯ

Площ: 56 538 km²
Население (брой): 4,3 млн. души (2000)
Столица: Загреб
Официален език: хърватски
Религия: католици
Официален празник: 30 май
Парична единица: куна
Административно деление: 20 жупании (области)

Държавно устройство: република. Държавен глава - президент, избиран чрез общо и пряко гласуване за срок от 5 г. Законодателен орган - Сабор (двукамарен парламент). Изпълнителен орган - правителство.
Население: хървати, сърби, италианци и др.
Природа: Разположена на Балканския полуостров, край Адриатическо море, обхваща част от долината на Сава и Драва, полуостров Истра (Истрия), Динарските планини (Велебит, Плешевица, Динара; карст) и Далматинските острови. Далматински тип бряг по Адриатическото крайбрежие. Умереноконтинентален климат със средиземноморско климатично влияние (средна годишна температура 10-15 ^оС, средна януарска температура 0-7 ^оС, средна юлска температура 22-25 ^оС, валежи 1200-2500 mm годишно). Реки: Драва, Сава, Купа, Цетина, Неретва; езера: Плитвички езера, Врана, Проклянско езеро и др. 5 национални парка, 1 резерват.
Стопанство: БВП 24,9 млрд. USD (2000): селско стопанство 10 %, промишленост 19 %, услуги 71 %. Въгледобив, нефтопреработваща, корабостроителна, машиностроителна, металургична, целулозно-хартиена, текстилна, обувна, хранително-вкусова промишленост. Пшеница, царевица, овес, коноп; овощарство, лозарство, пчеларство, бубарство, животновъдство. Риболов. Туризъм. 2296 km жп линии, 27 840 km шосета, 690 km петролопроводи, 310 km газопроводи, 631 851 бр.р.т. търговски флот, 67 летища (1999).
Главни пристанища: Риека, Дубровник, Шибеник, Сплит, Задар, Вуковар, Дуги Рат (включително пристанища на Дунав).
Износ: 4,3 млрд. USD (1999) - текстил, химикали, хранителни продукти, горива (Италия, Германия, Босна и Херцеговина, Словения).
Внос: 7,8 млрд. USD (1999) - машини, транспортно и електрическо оборудване, химикали, горива и смазочни материали, хранителни продукти (Германия, Италия, Словения, Австрия).
История: В древността територията на днешна Хърватия е заселена с илири и келти. 1 в. пр. Хр. - завладяна от Рим. 1 в. сл. Хр. - влиза в римските провинции Панония и Далмация. 395 - към Византия. 6-7 в. - заселват се славянски племена. 8 в. - под властта на Франкската държава. 925 - княз Томислав обявява Хърватия за кралство. 10 в. - разпространява се християнството от римски духовници. 1102 - Хърватия преминава под унгарска власт, като запазва самоуправление. 1527 - признава властта на Хабсбургите и влиза в Триединното кралство. Края на 16 в. - началото на 18 в. - част от територията на Хърватия е под османска власт. 30-40-те г. на 19 в. - разпространение на илиризма. 1868 - след образуването на Австро-Унгария Хърватия получава ограничена автономия като съставна част на Унгарското кралство. 1917-18 - борба за освобождаване от австро-унгарска власт и за политически права (Которско въстание 1918). 1 дек. 1918 - след решението на Народното Вече в Загреб Хърватия влиза в състава на Кралството на сърби, хървати и словенци (от 1929 - Кралство Югославия). 1945 - една от републиките на Федеративна народна република Югославия (от 1963 - Социалистическа федеративна република Югославия). 25 юни 1991 - обявена е независимостта на Република Хърватия; започват сепаратистки действия на сърбите в Хърватия и е провъзгласена автономна сръбска република в областта Крайна, т.нар. Република Сръбска Крайна. 1992 - Хърватия е призната от Европейската общност; проведени са избори, спечелени от управляващата коалиция Хърватска демократична общност; президент - Ф. Туджман (от 1990, преизбран през 1996). 1996 - Хърватия и Съюзна република Югославия подписват споразумение за взаимно признаване. 2000 - президент С. Месич, министър-председател И. Рачан. Хърватия е членка на ООН (1992).