Електронно издание - История на България

Конференция, свикана на 23 декември 1876 и продължила до 20 януари 1877 в Цариград. В нея участват посланиците на Великите сили - Англия, Германия, Австро-Унгария, Италия и Русия - и Турция. Първоначално (от 30 ноември до 10 декември) маркиз Р. Солсбъри - специален английски пълномощник, и граф Н. П. Игнатиев се договарят относно политическото устройство на българските земи и на Босна и Херцеговина. След това започват предварителни заседания (11-22 декември) без турски представители. Приема се общото становище да се образуват 3 автономни области, от които 2 - населени с българи. Изработва проект за органически правилник за двете български области. Руският проект предвижда единна българска автономна област, включваща Мизия, Тракия и Македония. Срещу него възразява австро-унгарският външен министър граф Г. Андраши. Маркиз Солзбъри също възразява срещу голяма българска автономна област и се стига до идеята за две области - Източна, с център Търново, и Западна - с център София (без Беломорието и Одринска Тракия и по-голямата част от Родопите, въпреки българския им характер). Английският представител иска разделянето вертикално на българските земи, тъй като смята, че в източната половина живеят предимно турци и гърци и тя трябва да се управлява отделно. Всъщност главният въпрос е не освобождаването на България, а как да се уравновесят интересите на Великите сили така, че Русия да не усили прекалено своите позиции. Затова проектът за органически устав предлага автономия на двете български области - не държава или държави, нито пък свобода и независимост. В органическия устав се предвижда основна административна единица да бъде кантонът с 5 до 10 хил. души, прегрупирани според религиозната им принадлежност (християнски и мюсюлмански). Няколко кантона образуват санджак, който се управлява от мютесариф (християнин или мюсюлманин, според мнозин-ството на населението в санджака), който се назначава от Високата порта. Няколко санджака образуват област, управлявана от валия, назначаван за срок от 5 г. от Високата порта със съгласието на Великите сили. Валията да бъде християнин, може и чужденец. 30 % от данъците се прибират от османското правителство. Съдебната система да бъде устроена според османския граждански закон. Турската армия остава в областните градове и крепостите, създава се милиция и жандармерия, чиито офицери се назначават от Високата порта. Международна надзорна комисия да следи в продължение на 1 г. изпълнението на тези споразумения. Всички проекти на Ц. к. целят запазването на Османската империя като противовес на Русия, която се стреми да завладее или постави под свой контрол Босфора и Дарданелите. На официалното откриване на 23 декември 1876 Савфет Мехмед паша, председателстващ заседанието, отхвърля основанията за свикването на конференцията, базирайки се на обявената нова турска конституция (което по замисъла на султанското правителство трябвало да отнеме почвата под краката на конференцията, да я направи безпредметна). Веднага след изложението на Савфет паша топовни гърмежи оповестили прокламирането на конституцията. Неотстъпчивостта на турците, продиктувана и от задкулисното внушение на Англия, блокира конференцията и я проваля. Държавите - участнички в конференцията, в знак на протест отзовават своите посланици от Цариград. Не се стигнало до окончателно решение на конгреса.