Електронно издание - История на България

Международен конгрес, състоял се от 1 юни до 1 юли в Берлин. Свикан бил по настояване на западноевропейските велики сили и по-специално на Англия и Австро-Унгария. Освен тях в него участвали още и представители на Русия, Франция, Германия, Италия и Османската империя, а така също и на някои от балканските страни - Гърция, Сърбия, Румъния и Черна гора. Българският народ, чиято съдба се решавала там, не бил представен.
Успешният край на Руско-турската освободителна война 1877-1878 твърде много обезпокоил западните европейски държави от евентуалното засилване на руското влияние на Балканите. Отчитайки изключителната стратегическа важност на този район на Югоизточна Европа, те не одобрили подписания след войната между Русия и Османската империя Санстефански договор 1878 и настояли открито за неговото ревизиране. Изтощена от войната и в икономическо, и във военно отношение, Русия била принудена да приеме направеното от тях предложение за свикване на международен форум, който да преразгледа решенията на Санстефанския договор. В навечерието на свикването на Б.к. особено активна дейност разгърнала английската дипломация. На 18 май в Лондон било сключено тайно англо-руско споразумение 1878, по силата на което Русия била принудена да се съгласи с разделянето на току-що освободената българска държава на две части: едната - обособена като самостоятелно Княжество България с граници между р. Дунав и Стара планина, и другата - Източна Румелия, на юг от Стара планина, която да бъде поставена под върховенството на Високата порта, но с широка автономия и ген.-губернатор християнин. На 25 май с. г. във Виена било сключено тайно споразумение между Англия и Австро-Унгария. В него освен разпокъсването на Санстефанска България на посочените части било постигнато и друго съглашение - да бъде намален чувствително срокът на Временното руско управление в България, предвиден в Санстефанския договор. Тези споразумения след това залегнали в основата на преговорите между западните европейски държави и Русия. За председател на Б.к. бил избран германският канцлер О. Бисмарк. Със своя благосклонен неутралитет той улеснил изключително много ходовете на европейските представители. В общите пленарни заседания, на които участвали английският министър-председател Б. Дизраели (лорд Биконсфилд), австро-унгарският министър на външните работи Андраши, руският канцлер А. М. Горчаков и германският канцлер О. Бисмарк, се дебатирали най-важните въпроси - териториалните граници на новоосвободената българска държава и съдбата на Босна и Херцеговина. Представителите на западните велики сили и особено лорд Биконсфилд и Андраши се стремели колкото е възможно повече да намалят границите на България и да осигурят своите икономически интереси в нея след откъсването и от пределите на Османската империя. Австро-унгарската дипломация с мълчаливото съгласие на останалите западноевропейски сили се борела за по-големи права върху Босна и Херцеговина. Пред конгреса с известни териториални претенции към България излезли и някои от представителите на съседните балкански страни. На протестните писма на българския народ, изпратени до конгреса от всички краища на страната и особено от онези, които се предвиждало да останат в пределите на Османската империя, не било обърнато внимание.
Решенията на Б.к. залегнали в т.нар. Берлински договор 1878. Те били удар не само върху влиянието на Русия на Балканите, но и върху българските национални интереси.