|
Международен акт, подписан на 1
юли от представители на държавите, участвали в Берлинския
конгрес 1878. Главното му предназначение била ревизията на
Санстефанския прелиминарен (предварителен) договор 1878. По
силата на Б.д. току-що освободилата се българска държава била
разпокъсана на няколко части. 1. Териториите между р. Дунав и
Стара планина заедно с тогавашната Софийска област образували
Княжество България начело с княз, избиран пряко от народа. Но
за да бъде признат за законен български владетел, той трябвало
да получи съгласието на Великите сили (Русия, Англия, Франция,
Австро-Унгария, Германия и Италия) и Османската империя. За
управлението на Княжеството се предвиждал Органически устав
(конституция), изработен от събрание на местни първенци.
Срокът на Временното руско управление в България се намалявал
от 2 години, както това определял Санстефанският договор, на 9
месеца. Намиращата се в Княжеството османска армия трябвало да
напусне неговите предели и да бъде заменена с местна народна
милиция. Новата българска държава се поставяла във васална
зависимост от Османската империя и се задължавала да и плаща ежегоден данък. За нея оставали в
сила всички договори, подписани между западните велики сили и
Османската империя до избухването на Руско-турската
освободителна война 1877-1878, и др. 2. Земите между Стара
планина и Родопите се обособявали в отделна автономна област
под произволното име Източна Румелия. (Такова название
южнобългарските земи не са имали никога преди това, нито през
средните векове, нито след настаняването в тях на османските
турци. То не се споменава и в никакви международни актове.)
Управлението и се възлагало на
ген.-губернатор, назначаван от Високата порта и одобряван също
така от Великите сили, участвали в Берлинския конгрес. В
негова подкрепа трябвало да действа Областно събрание,
избирано от населението, живеещо в Областта. 3. Македония и
Одринско оставали отново в пределите на Османската империя под
пряката власт на султана, т. е. за тези две български области
не се предвиждала каквато и да било промяна в статута им от
времето преди Руско-турската освободителна война 1877-1878.
Османската империя приела единственото задължение да подготви
и проведе в тези две области реформи, чрез които да бъдат
изравнени правата на християнското население с тези на
мохамеданското. 4. Градовете Пирот и Враня се предавали на
Сърбия, а Румъния получавала Северна Добруджа като компенсация
за Бесарабия, която по силата на Санстефанския договор се
предоставяла на Русия. В Б.д. били включени и клаузи, отнасящи
се до съседните балкански страни. Румъния, Сърбия и Черна гора
се признавали за независими държави, но се задължавали да
поемат изплащането на съответната част от държавния дълг на
Османската империя.
Големи придобивки с Б.д. получила
Австро-Унгария. На нея се предоставяло правото да окупира в
продължение на 30 г. Босна и Херцеговина, да държи свои войски
в Новопазарския санджак, който оставал в пределите на
Османската империя, и да контролира бреговата линия на Черна
гора по Адриатическо море. На свой ред Англия узаконила своето
право да заграби гръцкия о. Кипър и др.
Б.д. е едно
несправедливо дело на западноевропейската дипломация, наложено
против волята на Русия. Чрез разпокъсването на Санстефанска
България западните европейски държави и по-специално
Австро-Унгария и Англия се стремели да нанесат удар върху
интересите на Русия на Балканите и да отстранят нейното
влияние в този район на Европа. Заедно с това чрез този
насил-ствен акт те лишавали българския народ от току-що
извоюваната национална независимост и оставили значителни
части от неговите територии в пределите на Османската империя
и другите съседни балкански страни. По такъв начин те
създавали условия за крайно изостряне на отношенията между
отделните балкански народи, последствията от които не
закъснели да се проявят. Българският народ изразил своето
голямо недоволство от Б.д. Особено силна била съпротивата на
българското население, което останало в пределите на
Османската империя по силата на този акт. В редица краища на
страната били образувани комитети "Единство", които под
формата на благотворителни дружества подготвяли въстание в
Източна Румелия, Македония и Одринско. Най-значителна проява
на неговия протест било Кресненско-Разложкото въстание
1878-1879.
Б.д. просъществувал формално до избухването на
Балканската война 1912-1913. Някои негови клаузи били
променени още при Съединението на Източна Румелия с Княжество
България 1885 и при провъзгласяване независимостта на България
1908, но повечето от тях останали в сила и след тази война и
това довело до още по-голямо усложнение на отношенията между
България и останалите балкански
страни. |
