 |
ЖИВОТ В ДАТИ | ЗА НЕГО | ОТ НЕГО | ГАЛЕРИЯ | ||
• Христо Смирненски. Литературно-критически очерк. 1958.
Христо Смирненски (науч. ръководител Г. Цанев, рец. Петър Динеков и Ал. Пешев). София, 1955, 317 л. машинопис.
„… Страшимиров написа много романи, повечето от които хаотични, объркани, естетически недисциплинирани. Но най-хубавия свой роман той не написа. Това е животът му, който представлява изобилие от акции, низ от рискове и лутаници, един постоянен спор с времето и съвременниците. Страшимиров докосна много страни от нашата действителност, залови се с различни и противоположни герои. Повечето от тях са незавършени, нахвърляни грубо, скицирани бегло. Но най-интересният герой във всичките му книги си остана той, авторът. Минко Николов • • • „Христо Смирненски беше още юноша, когато възторженият му глас зазвуча с тръбните си звуци в нашата лирика. Той е, както на времето го нарече Антон Страшимиров, „слънчево дете” на българската поезия. Необикновеното му дарование можа да разпери платна тъй рано благодарение на попътните ветрове на историята, които му дадоха тласък и посока. При Смирненски се получи щастливо преплитане на лична одареност с благоприятни обществени условия, за което всеки художник би могъл да мечтае. Ще ни възразят, че едва ли един творец би „помечтал” за изтощителните условия на живот и труд, които подкопаха здравето на младия талант и го повалиха преждевременно в гроба. Общественият климат обаче трябва да се разбира много по-широко. Личната мизерия наистина е причина за ранната гибел на поета, тя остави песента му недопята. Но фактът, че Смирненски толкова млад достигна висини на изкуството, ще ни отпраща винаги към преломната епоха, в която той живя и на която стана вдъхновен певец. Епоха на небивали изпитания, но и на небивал ентусиазъм. Епоха, в която революцията бе победила в една шеста част от земното кълбо и настъпваше неудържимо навсякъде.” Минко Николов • • • „Стихът на Ламар е приемствено свързан с фолклора на балканския селянин и особено с хайдушките и гурбетчийски песни. Фолклорният елемент не е външен, не стои като орнаментна украса към стиховете. Ламар не го привнася нарочно, за разлика от други поети, които правят преправки на народните песни и ги „обуват в рими” (според духовитото определение на Ат. Далчев). Ламар не пристъпва към народната песенна традиция с предварителна литературна нагласа, с оня рационалистичен метод, въздигнат в норма, който кара някои поети упорито да изучават, стилизират и фризират фолклорното наследство. Той не е автор, който тръгва от отвлечени принципи, за да открие богатствата на фолклора и заключената в тях национална душевност. Той е вътре във фолклорната традиция, свързан е с нея органично и потомствено, от ранна възраст я всмуква в песните, които слуша по празници, на селския площад и у дома, от устата на майка си или в речта на своите съселяни и овчарите по старопланинските мандри. Естественото одеяние на неговите поетически хрумвания е селско и фолклорно, без да има нужда да го заема от сборниците с народни песни и умотворения. Казано фигуративно, за него народното и фолклорното начало е корен, а не шевица.” Минко Николов • • • „…Брехт вдъхва сигурност, той стои твърдо върху почвата на своя век и отбива всички пристъпи на една философия на обречените. Знанието на историята го изпълва с увереност, че диалектиката на развитието е по-властна от временните помрачавания върху хоризонта на човечеството. „Тъй както е днес – няма да бъде утре.” „Който още диша – нека не казва: никога.” „Сигурното не е сигурно.” „Победените от днес са победители от утре.” Минко Николов |
|||