МЪЖЪТ НА ПЕТДЕСЕТ 

 

По Таньо Клисуров

  

Мъжът на 50 без страх заспива

Всеки ден на “ По света и у нас”

Той е вече мъж без перспектива,

Макар че още пише се курназ.

От виното и младите създания

Той вдига кръвно и лежи във Пирогов,

Затуй заспива кротко, без желания

До голямата, съдбовната любов!

 

Мъжът на 50 без съпротиви

Започва много нови начала

Не може да оре с презервативи.

Не може да чете без очила.

Даяни той, но бързо се умаря

И макар че още гони го мерак,

Той вече няма сили да повтаря

И трябва време, за да почне пак!

 

Мъжът на 50 е старо куче.

Дялан камък. Шлайфан материал.

Той няма от живота к’во да учи

И в канчето си всичко е изял.

И в схватките със дните си нелесни,

Все по – често бие и отбой.

Мъжът на 50 е четен вестник,

Разказана история е той…

 

  

ПЕСЕН ЗА ЧОВЕКА

По Н. Вапцаров

 

Тя случката станала в село Бреница.

( случки такива – Бог дал)

Някакъв изрод насилил старица

и после жената заклал.

 

Но минал се месец и оногова

го гепят . . . и мислиш, че съд?!

Нищо подобно! В съда за такова

съдят чак третия път!

 

И без да лежи нито ден във затвора,

пуснали този субект . . .

Така и не успял да попадне на хора . . .

( обаче си имал Човек)

 

И тука започва развръзката значи.

Как мислиш, поете, накрая –

би ли написал днес песен, така че

пак да звучи като оная ? . . .

 

 БЪЛГАРИЯ

 

След Виденов, Костов, Бисеров, Божков и Краус,

след царската свита в тази страна корумпирана

бях се отчаял и мислех си: “ Всичко е хаос!”

Оказа се – не! Престъпността ни била организирана!

 

Нещата са вече тъй груби и тъй очевадни,

че властта и крадците спокойно си лафят на “ти”,

по - евтино идва днеска човек да открадне,

вместо да бачка или във брой да плати.

И ако случайно някого хванат и сгафи я,

тогава в съда, значи тъй . . . Абе, ясно к’во става!

Всяка държава си има естествено мафия,

но нашата мафия има си просто държава!

 

Господа политици, скрити там горе на завет

и пишещи наш’та история с китки омекнали,

вии сте едни от онези, които оставят,

нещо след себе си, само когато са клекнали.

 

Избягаха всички и вече си мисля с досада,

останахме тука последните хърби и мърши

и що не се дигнем, да идем и ние в Канада,

пък дори и тогава самата Канада да свърши?! . . .

 

  

ИЗПОВЕД НА ЕДИН СУТЕНЬОР

 

Съзрях я до един фрийшоп в стандартна стойка.

Спрях се и си рекох: “Стоп! Таз те бройка!”
Не бе красива, с мургав тен, но стройно тяло

кимнах и, тя тръгна с мен, но някак вяло.

 

Защо се съгласих - не знам, но ще бъда точен.

Нямаше във нея плам, талант порочен.

Курва бе, повтарям пак, не беше свята,

но беше видимо новак във занаята

 

И тук възникна в мен завчас една идея –

да изкарам някой лев и аз ей тъй край нея.

Ще придам на тези цици маниери

да съблазнява с тях войници и пенсионери

 

Научих я как бързо, с хъс да влезе в бранша,

да трии бедра, да кълчи гъз(простете – ханша).

Тя бе схватлива и научи на момента

да надушва като куче в миг клиента.

 

Изтече без да разберем една година.

Работех с нея във тандем – т.е. наполовина.

Разбирахме се без слова – единно цяло.

(Естествено, аз бях глава, а тя бе тяло)

 

Всичко с нея преживях, да знаеш, братко!

То беше обич и пердах…(не беше гладко).

Признавам си, че бях жесток веднъж във бара

наврях носа и за урок във писоара.

 

Но свърши нашият съюз със акт банален –

настигна таз жена куцуз, професионален.

И аз се запознах край нея с тез микроби…

Научно казват – гонорея (но трипер в скоби).

 

След туй при доктор очилат…Голяма драма!

По три инжекции отзад, по шест за двама.

Тя милата от този гаф във транс се мята,

а аз загубих тъй ищаф към занаята.

 

И тука свърши – няма как, наш’та дружба

тя постъпи във бардак (демек на служба).

Изкарва за една храна… Нелепа орис!

O, TEMPORA! O, MORIS!