УРА, ПАПАТА СИ ОТИДЕ

 

Справихме се и със таз задача –

иде ми от радост да заплача.

Ликува пак Родината ни мила,

жив от нас замина си Войтила.

Бойко го изпратил, тайно, скрито

маскиран във Трабанта на Пасито,

рано сутринта, преди да съмне,

та никой не сколасал да го гръмне.

…Вчера, обаче един въпрос го скапа.

Призна накрая папата му с папа,

запитан дали нии сме го гърмяли,

той отвърна с гузен тон: “Едва ли?!”

След като за прошка той намекна,

веднага на душата ми олекна,

че страшно много бях се притеснил:

“ Наши да пропуснат? Бе, резил!”

Остава ни единствено кахъра,

щом простят ни оня гаф с чадъра

да не хвърлим топа пък от глад докато,

простени вече ни приемат в НАТО!…

 

 

НИЕ БЪЛГАРИТЕ

 

Българинът е пача корава

и дори да го прекаращ в поза ниска –

предтиснеш ли го яко – дупе дава,

отпуснеш ли го малко – дупе иска.

… И някакси е странно и е чудно,

откъде извират наш’те сили?

Нии сме там - където най е трудно

и трудно става там, където сме били…

Нии, българите сме със качества завидни

и чудят ни се не един и двама.

Всяко чуждо чудо трае три дни,

наш’то чудо, брате – край няма!…

 

 

КОМПЛЕКСНО

 

На задника ти – гъвкав, еластичен -

от прима виста пишем му отличен,

а пишната ти и разкошна цица

получава минимум петица.

Лицето ти със зор и уговорка

заслужава максимум четворка.

Тройка, със натягане, кирлива,

пишем на заспалата ти слива.

А дето си на 30 - и девойка,

общата оценка ти е двойка!

 

  

МОЯТА КЛАСНА

 

На младини обзел ме беше бяс,

живях направо дет’ се вика, бясната.

Три пъти повтарях осми клас…

И не помня колко пъти класната…

Бях тогава едър гимназист –

избръстнат гладко и с “Тройной” поръсен.

Ходех с прана риза. Свеж и чист,

макар че сексът и тогава беше мръсен!

 

Още помня, стария тюфлек

в тясната квартира до пазара.

Тя правеше такъв разтърсващ тек,

че хазяите си палеха цигара.

 

А аз добър, прилежен ученик,

попивах жадно нейните уроци.

И скромното момче от Тръстеник,

направи тя мръсник, женкар и коце!

 

…Сега съм вече стар и изкривен

и малко поизперкан ми се струва.

Акълът ми е вечно надървен,

но онази работа – умува…

 

На доктор ходих тайно есенес,

а той ми вика със усмивка блага:

“Твойто е от нерви и от стрес –

тука и виагра не помага.

Ще вземаш, вика, само Валидол.

(Начатка ми набързо диагноза)

и тебе, вика, като Бай Манол,

те гони сексуалната невроза!”

 

И хили се, мръсникът му с мръсник:

“Ще трябва, вика, май да сменяш бабата!”

Той с мойта болка прави си бъзик.

Бе, толкоз му е докторската работа!

 

И що поне му се навирам сам?

Тя, мойта болест – всекиму е ясна!

Има оправия само там,

където днес е вече мойта бивша класна.

 

Будя се среднощ от сън жесток –

облян във пот, трагичен и плачевен,

без сили за поредния урок

в оназ квартира до пазара в Плевен!