За среда Unix или Linux съществува, вградено в операционната система приложение за обработка на електронна поща. Mail програмата е итерактивна и се управлява от командния ред посредством команди за получаване, изпращане, четене, запис, печат, изтриване и препращане на съобщения.

За получаване и изпращане на съобщения в Unix система е необходимо предварително потребителят да има собствена регистрация (account) , защото идентификацията на всеки се извършва с потребителско име и парола за достъп при първоначално влизане в системата.

Изпращане на съобщение

За изпращане на едно съобщение е нужно да се извика Mail програмата с параметър указващ име на друг потребител или неговия електронен адрес. Допълнително може да се зададе предметът на съобщението и конкретен текст, формиращ съдържанието му. При излизане от програмата съобщението автоматично се изпраща на получателя.

Един пример със съобщение изпратено дори и до самият себе си може да илюстрира последователността от действия, които са следните:
 

Първият ред от примера извиква програмата Mail с атрибут електронен адрес на получател. След въвеждане на командата приложението се активира с извеждане на екран на реда, в който се указва предметът на съобщението (Subject) . В примера е въведено "Test" . В следващите редове се изписва съдържанието на съобщението, като редовете се разделят при натискане на клавиш Enter от клавиатурата. Завършване на съобщението в примера става при въвеждане на символа "." на нов ред последвано от Enter . Автоматично се появява маркерът "EOT" и с връщането към командния ред съобщението е вече изпратено. Завършването на едно съобщение за различните Unix системи може да бъде различно, например CTRL/D.

Ако текстът на едно съобщение е бил предварително записан във файл, създаден чрез Vi редактор например под името envelope.txt , изпращането му като електронна поща на адрес stefan@ref5.vmei.acad.bg е възможно при изпълнението на следния команден ред:
 

Получаване на съобщение

Информация за наличие на новопристигнало съобщение се получава при първоначално влизане на потребителя в своя account или при издаване на команда Mail без допълнителни атрибути. При активиране на програмата Mail може да се получи следният резултат:
 

Първите два реда се извеждат от програмата и имат служебно предназначение. В тях се описва версията на Mail програмата и пътеката до пощенската кутия на потребителя. В края на вторият ред има информация за общия брой записани в пощенската кутия съобщения, броя на новопристигналите и статуса на съобщенията. Следващите редове описват накратко съдържанието на пощенската кутия. Буква "N" пред един ред означава, че това е ново и не прочетено още съобщение, следва пореден номер, адрес на подателя, ден, месец, дата и час на пристигане, размер на съобщението в брой редове и байтове и накрая предметът му.

Прочитане на съдържанието на определено съобщение е възможно със задаване на неговия пореден номер от командната линия на програмата (&) , а при задаване на символа "?" на екран се извежда списък на достъпните команди с кратко описание. Едно новопристигнало съобщение може дa има следният вид:
 

На екрана се изписва заглавната част и съдържанието на съобщението. В заглавната част се съдържа информация за подателя, получателя, датата и часът на получаване. В разширеният вариант на заглавна част се извежда информация и за маршрута на съобщението (Received:). Редовете от тялото му могат да бъдат повече или по-малко. От командния ред на програмата (&) за активното съобщение могат да се издават следните команди:

• r - отговор на текущото съобщение. Това е бърз начин за обработка на пощата, особено в случаите в които трябва да се даде веднага отговор на някое писмо. След команда r програмата извежда попълнени полета за To: с адреса на подателя и Subject: с добавката Re: (Reply) . Информацията се взима от заглавната част на съобщението за което се подготвя отговор:

Въвежда се текста за отговор, символа за край на текст и след изпращане на съобщението програмата се връща на командна линия;

• d - изтрива текущото съобщение;
• n - преход към и изобразяване на съобщение с пореден номер n;
• q - изход от програмата Mail със съхраняване на съобщенията в потребителската пощенска кутия;
• x - изход от програмата Mail без промяна на статуса на съобщенията.

Работата с електронната поща в една Unix система може да бъде затруднена само ако потребителят няма никакъв опит за работа с нея. Подобно затруднение може да бъде лесно преодоляно с придобиване на познания за едно минимално множество от Unix команди, което би допринесло за една достатъчна оперативност без да е необходимо да се навлиза в подробности. Електронната поща може да се ползва както локално от самата Unix-станция, така и при свързване към нея със средствата на отдалечен терминал, (виж частта Отдалечен Терминал - Telnet).

Hеобходими Unix команди

Потребители, които вече са запознати с възможностите и командите на операционна система като MS-DOS ще намерят много сходни елементи в Unix командите. Начинът на употреба е същия, но за разлика от MS-DOS, всички команди, имена на файлове и имена на директории се изписват задължително в оригиналната им транскрипция (case sensitive) , т.е. в имената на директориите и файловете може да има големи и малки букви, а командите обикновено се изписват с малки букви. В операционната система Unix отпада ограничението, познато в MS-DOS, имената на директориите и файловете да са до 8 символа с 3 символно разширение. Нещо повече разширенията за файловете могат да бъдат повече от едно. Файловата организация в Unix е сходна с тази в MS-DOS - има една коренова директория (root) от която се разклоняват поддиректории. За разлика от MS-DOS, където достъпът до всички директории и тяхното съдържание е неограничен в Unix достъпът до определена директория се определя от предоставените на потребителят права от системният администратор в момента на неговата регистрация. С тези права се определят възможностите за четене и запис.

Първоначалното влизане в Unix система изисква идентификация на потребителя с неговото потребителско име и парола за достъп, както следва:
 

login: ivanov password: ******* $

Всички Unix команди се издават от командният ред (prompt) - "$".

Информация за наименованието на текущата директория може да се получи при издаване на команда pwd , например:
 

Информация за съдържанието на текущата директория може да се получи при издаване на команда ls -l , например:
 

Изведеният на екран списък съдържа имена на файлове и директории (буква "d" в началото на реда).

При необходимост потребителят може да създава поддиректории с помощта на командата mkdir directory_name, например:
 

Преминаване от текущата директория в поддиректория се извършва посредством командата cd directory_name , например:
 

Връщане едно ниво назад по дървото на директориите може да се извърши по следният начин:
 

При необходимост от указване на пътека за достъп до определена директория за разлика от MS-DOS, където като разделител се използва символът "\" , то в Unix се използва "/" , например:
 

$ cd documents/text $

За извеждане на съдържанието на един текстов (ASCII) файл на екран могат да се използват командите cat filename или more filename , където filename е името на файла, например:
 

За извеждане на съдържанието на текстов файл екран по екран по-подходяща е командата more.

Програмата cat може съвсем успешно да се използва и като малък редактор за създаване на текстови файлове с ограничението, че написаният текст не може да бъде редактиран със същите средства. При издаване на следната команда:
 

от клавиатурата може да се въвежда произволен текст на произволен брой редове, всеки от които завършва с Enter . Прекратяване на операцията става след натискане на Ctrl/D . Набраният текст е записан във файла test.txt.

Копиране на файлове е възможно чрез командата cp filename1 filename2, например:
 

където, първият пример създава копие на файла test.txt , а вторият копира файла opit.txt в директория documents.

Съществува средство за преименуване или преместване на файлове - mv filename1 filename2, например:
 

където, с първият пример файла test.txt се преименува на text.txt, а с вторият файла text.txt се премества в директория documents.

Изтриване на файлове става с помощта на командата rm filename , а заличаване на директория чрез rmdir directory_name . Операцията е успешна при условие, че командата се издава от корена на поддиректорията и, че в нея не се съдържат записани файлове.