За среда Unix или Linux съществува, вградено в операционната система приложение за обработка на електронна поща. Mail програмата е итерактивна и се управлява от командния ред посредством команди за получаване, изпращане, четене, запис, печат, изтриване и препращане на съобщения.
За получаване и изпращане на съобщения в Unix система е необходимо предварително потребителят да има собствена регистрация (account) , защото идентификацията на всеки се извършва с потребителско име и парола за достъп при първоначално влизане в системата.
За изпращане на едно съобщение е нужно да се извика Mail програмата с параметър указващ име на друг потребител или неговия електронен адрес. Допълнително може да се зададе предметът на съобщението и конкретен текст, формиращ съдържанието му. При излизане от програмата съобщението автоматично се изпраща на получателя.
Един пример със съобщение изпратено дори и до самият себе
си може да илюстрира последователността от действия, които са следните:
| ref:~$ mail stefanov@ref.vmei.acad.bg
Subject: Test Hello! Test message . EOT ref:~$ |
Първият ред от примера извиква програмата Mail с атрибут електронен адрес на получател. След въвеждане на командата приложението се активира с извеждане на екран на реда, в който се указва предметът на съобщението (Subject) . В примера е въведено "Test" . В следващите редове се изписва съдържанието на съобщението, като редовете се разделят при натискане на клавиш Enter от клавиатурата. Завършване на съобщението в примера става при въвеждане на символа "." на нов ред последвано от Enter . Автоматично се появява маркерът "EOT" и с връщането към командния ред съобщението е вече изпратено. Завършването на едно съобщение за различните Unix системи може да бъде различно, например CTRL/D.
Ако текстът на едно съобщение е бил предварително записан
във файл, създаден чрез Vi редактор например под името envelope.txt
, изпращането му като електронна поща на адрес stefan@ref5.vmei.acad.bg
е възможно при изпълнението на следния команден ред:
| >mail stefan@ref5.vmei.acad.bg < envelope.txt |
Информация за наличие на новопристигнало съобщение се
получава при първоначално влизане на потребителя в своя account или при
издаване на команда Mail без допълнителни атрибути. При активиране на програмата
Mail може да се получи следният резултат:
| ref:~$ mail
Mail version 5.5 6/1/90. Type ? for help. "/var/spool/mail/stefan": 1 messages 1 new 1 unread >N 1 mim@lum.uni-rs Tue Jul 1 15:53:13 12/290 "Test" & |
Първите два реда се извеждат от програмата и имат служебно предназначение. В тях се описва версията на Mail програмата и пътеката до пощенската кутия на потребителя. В края на вторият ред има информация за общия брой записани в пощенската кутия съобщения, броя на новопристигналите и статуса на съобщенията. Следващите редове описват накратко съдържанието на пощенската кутия. Буква "N" пред един ред означава, че това е ново и не прочетено още съобщение, следва пореден номер, адрес на подателя, ден, месец, дата и час на пристигане, размер на съобщението в брой редове и байтове и накрая предметът му.
Прочитане на съдържанието на определено съобщение е възможно
със задаване на неговия пореден номер от командната линия на програмата
(&)
, а при задаване на символа "?" на екран се извежда списък на достъпните
команди с кратко описание. Едно новопристигнало съобщение може дa има следният
вид:
| & 1
Message 1: From mim@lum.uni-rs.bg Tue Jul 1 15:53:13 1997 Date: Tue, 1 Jul 1997 15:53:13 +0200 From: Ivo Marinov < mim@lum.uni-rs.bg > To: iva@ref.vmei.acad.bg Subject: Test This is only a test! & |
На екрана се изписва заглавната част и съдържанието на съобщението. В заглавната част се съдържа информация за подателя, получателя, датата и часът на получаване. В разширеният вариант на заглавна част се извежда информация и за маршрута на съобщението (Received:). Редовете от тялото му могат да бъдат повече или по-малко. От командния ред на програмата (&) за активното съобщение могат да се издават следните команди:
| To: iva@ref.vmei.acad.bg
Subject: Re: Test New Test
|
Въвежда се текста за отговор, символа за край на текст и след изпращане на съобщението програмата се връща на командна линия;
Работата с електронната поща в една Unix система може да бъде затруднена само ако потребителят няма никакъв опит за работа с нея. Подобно затруднение може да бъде лесно преодоляно с придобиване на познания за едно минимално множество от Unix команди, което би допринесло за една достатъчна оперативност без да е необходимо да се навлиза в подробности. Електронната поща може да се ползва както локално от самата Unix-станция, така и при свързване към нея със средствата на отдалечен терминал, (виж частта Отдалечен Терминал - Telnet).
Потребители, които вече са запознати с възможностите и командите на операционна система като MS-DOS ще намерят много сходни елементи в Unix командите. Начинът на употреба е същия, но за разлика от MS-DOS, всички команди, имена на файлове и имена на директории се изписват задължително в оригиналната им транскрипция (case sensitive) , т.е. в имената на директориите и файловете може да има големи и малки букви, а командите обикновено се изписват с малки букви. В операционната система Unix отпада ограничението, познато в MS-DOS, имената на директориите и файловете да са до 8 символа с 3 символно разширение. Нещо повече разширенията за файловете могат да бъдат повече от едно. Файловата организация в Unix е сходна с тази в MS-DOS - има една коренова директория (root) от която се разклоняват поддиректории. За разлика от MS-DOS, където достъпът до всички директории и тяхното съдържание е неограничен в Unix достъпът до определена директория се определя от предоставените на потребителят права от системният администратор в момента на неговата регистрация. С тези права се определят възможностите за четене и запис.
Първоначалното влизане в Unix система изисква идентификация
на потребителя с неговото потребителско име и парола за достъп, както следва:
| login: ivanov
password: ******* $ |
Всички Unix команди се издават от командният ред (prompt) - "$".
Информация за наименованието на текущата директория може
да се получи при издаване на команда pwd , например:
| $ pwd
/home/ivanov |
Информация за съдържанието на текущата директория може
да се получи при издаване на команда ls -l , например:
|
Изведеният на екран списък съдържа имена на файлове и директории (буква "d" в началото на реда).
При необходимост потребителят може да създава поддиректории
с помощта на командата mkdir directory_name, например:
| $ mkdir documents
$ |
Преминаване от текущата директория в поддиректория се
извършва посредством командата cd directory_name , например:
| $ cd documents
$ |
Връщане едно ниво назад по дървото на директориите може
да се извърши по следният начин:
| $ cd ..
$ |
При необходимост от указване на пътека за достъп до определена
директория за разлика от MS-DOS, където като разделител се използва символът
"\"
, то в Unix се използва "/" , например:
| $ cd documents/text
$ |
За извеждане на съдържанието на един текстов (ASCII)
файл на екран могат да се използват командите cat filename
или more filename , където filename е името на файла,
например:
| $ cat reg.txt |
За извеждане на съдържанието на текстов файл екран по екран по-подходяща е командата more.
Програмата cat може съвсем успешно да се
използва и като малък редактор за създаване на текстови файлове с ограничението,
че написаният текст не може да бъде редактиран със същите средства. При
издаване на следната команда:
| $ cat > test.txt |
от клавиатурата може да се въвежда произволен текст на произволен брой редове, всеки от които завършва с Enter . Прекратяване на операцията става след натискане на Ctrl/D . Набраният текст е записан във файла test.txt.
Копиране на файлове е възможно чрез командата cp
filename1 filename2, например:
| $ cp test.txt opit.txt
$ cp opit.txt documents |
където, първият пример създава копие на файла test.txt , а вторият копира файла opit.txt в директория documents.
Съществува средство за преименуване или преместване на
файлове - mv filename1 filename2, например:
| $ mv test.txt text.txt
$ mv text.txt documents |
където, с първият пример файла test.txt се преименува на text.txt, а с вторият файла text.txt се премества в директория documents.
Изтриване на файлове става с помощта на командата rm
filename , а заличаване на директория чрез rmdir directory_name
. Операцията е успешна при условие, че командата се издава от корена на
поддиректорията и, че в нея не се съдържат записани файлове.