Електронна поща - E_MAIL

Това е Internet услугата, без която не може. Това е личният достъп до мрежата на всеки потребител в Internet. В днешно време съвсем сериозно може да се твърди, че наличието на достъп до електронната поща е услуга конкурентна на телефонните услуги. В голяма част от случаите, най-вече в университетските среди поради финансови съображения, електронната поща е предпочитана пред телефона за обмен на информация на големи разстояния.

Новите потребители в Internet, като правило имат едно единствено изискване - собствен електронен адрес и достъп до пощенска кутия. Сред множеството от предоставяните в мрежата услуги електронната поща е най-достъпна за възприемане и обяснение. Едва в последствие, с натрупването на опит и повече информация потребителите си дават сметка за възможностите и преимуществата на другите услуги. Едно електронно съобщение се доставя за не повече от час до която и да е точка по света, а в рамките на една държава за десетина секунди.

Електронната поща позволява обменът на различна по вид и тип информация между потребители, имащи достъп до Internet. Благодарение на програмни продукти, специално създадени за целта (User Agent), даден потребител може да изпраща, получава, архивира и класира или препраща документи от всякакъв тип до определен адрес в Internet. За целта е създаден подходящ протокол и механизъм за маршрутизация на съобщенията от подателя до пощенската кутия на получателя.

Големият успех и популярност на електронната поща се дължи преди всичко на особените качества, които обединява. Скоростта на обмен на съобщения е конкурентна на телефонните и факс услуги като заедно с това обемът предадена информация за единица време е значително по-голям при по-висока надеждност. За разлика от телефонната връзка при електронната поща не се налага кореспондентът да бъде в непосредствена връзка с подателя на съобщението. Това е сериозно предимство особено в случаите на обмен на информация между континенти, където часовите разлики са значителни и интерактивният контакт би създал неудобства. От друга страна всеки кореспондент получава реално едно съобщение в момента, в който отвори електронната си пощенска кутия. В икономически план себестойността на едно съобщение, изпратено по мрежата практически не изисква допълнителни такси извън вече вложените средства за осъществяване на Internet връзката. Едно съобщение може да бъде изпратено по електронната поща като циркулярно писмо с множество получатели. Изпращането е еднократно и е задача на софтуера да го разпредели по различните пощенски кутии. Обмена на съобщения по електронна поща има предимства и пред факс услугата. Полученият факс е на хартиен носител или във вид на графично изображение в компютър, докато съобщенията от електронната поща могат да бъдат записвани като текстови файлове, а в случаите на прикачени файлове се получават директно във формата на Word, Excell или друг текстообработващ източник, електронна таблица или графичен редактор. Това в последна сметка означава, че стават достъпни за допълнителна обработка от получателят им. Създадена като средство за обмен на информация между университетските среди електронната поща сега е обект на внимание и от чисто търговски организации, банки, фирми, производители, държавни структури. Все по-често на фирмени бланки и визитни картички можем да забележим освен телефон и факс и E-mail адрес.

Защитата на кореспонденцията се осигурява на няколко нива. Първо, достъпът до всяка пощенска кутия е санкциониран чрез потребителското име на собственика й и парола за достъп известна само на него. Второ, самите съобщения могат да бъдат кодирани посредством ключ, известен само на двамата кореспонденти със средствата на специализиран софтуер.

Функциониране на електронната поща

Схемата на функциониране на електронната поща предполага наличието на съответно приложение за оформяне на съдържанието на едно съобщение и мрежов протокол за неговото транспортиране по глобалната мрежа.

За мрежа, чийто базов протокол е TCP/IP, независимо от това дали става дума за Internet или Intranet схемата е една и съща. За изпращане на едно съобщение от локална машина се използва протоколът Simple Mail Transfer Protocol (SMTP) с помощта на инсталираното Mail приложение (Mail клиент). Пътят на съобщението преминава през SMTP сървър и оттам по същия протокол в глобалната мрежа. Пристигащите съобщения по мрежа се приемат от POP сървър (Post Office Protocol), където е разкрита пощенска кутия за съответния кореспондент. Достъп до пристигащите съобщения осъществява съответното Mail приложение (Mail клиент) от локалната машина на кореспондента чрез извличането им от POP сървъра (Фигура 1). Подробно описание на SMTP може да се намери в документа RFC 821, а описанието на POP3 се намира в документа RFC 1725.

Фиг. 1 - Схема на електронната поща

Разбира се, възможността за обмен на съобщения между двама кореспонденти предполага, че те притежават собствени електронни пощенски кутии, достъпни чрез съответните електронни адреси. Един електронен адрес (E-mail address) идентифицира едно лице, организация или фирма в мрежата. Едно електронно съобщение се състои от две части, като в първата е служебната информация или заглавната част, а във втората съдържанието на самото съобщение. Подробно описание на формата на електронните съобщения може да се намери в документа RFC 822.

Електронни адреси

Електронният адрес на всеки кореспондент в Internet мрежата е част от едно подмножество на Internet адресите. В частта TCP/IP протоколи беше описано, че всяка машина с достъп в мрежата има свой Internet адрес, който се състои от четири десетични цифри разделени с точки (194.141.3.180). Поради явните неудобства при боравенето с цифри реалните адреси имат свой символичен еквивалент от имена на машина.подмрежа.област, определен като FQDN (Fully Qualified Domain Name). Съответствието се поддържа от специализиран сървър във всяка област или подобласт наречен DNS (Domain Name Service). Електронният адрес на една пощенска кутия (Mail Box) се формира на базата на Internet адреса на машината с добавена информация за личностната идентификация на кореспондента. Така един произволен електронен адрес за кореспонденция изглежда по следния начин:
 

• ivanov - наименование на пощенската кутия;
• @ - разделител, интерпретиран от SMTP;
• vmei.acad.bg - наименование на машина.подобласт.област.

Посоченият пример показва едно често срещано изключение от общото правило, където символичният адрес не съответства на конкретна машина.

Често пъти се задава въпросът как може да се намери електронния адрес на определено лице, фирма или организация. Това е доста сложен за решаване въпрос като се има предвид, че липсва, поне за сега, единен каталог подобен на телефонен указател. Множество сървъри все пак предоставят поне частична информация, достъпна чрез WWW или WHOIS.

WHOIS е самостоятелна услуга, поддържана от самостоятелен протокол в Internet. Обикновено протокола ползва порт 43. В един WHOIS сървър се поддържа база данни с имената, електронните адреси, телефонните номера на регистрирани потребители. Достъпът до базата данни се осъществява с помощта на WHOIS клиент посредством WHOIS протокол. По света съществуват множество WHOIS сървъри, но основният проблем тук е, че не поддържат връзка помежду си. И все пак, ако вашият Internet доставчик не поддържа WHOIS сървър, можете да се обърнете към базата данни InterNIC на адрес Internic.net посредством услугата Telnet. Потребителско име и парола обикновено не са необходими. Търсенето става от командна линия чрез:

Параметърът name може да бъде електронен адрес, име на лице или фирма, наименование на организация.

Допълнителни възможности за търсене на информация в сървъра може да се получите чрез задаване на команда HELp от командната линия.

В електронния адрес имената на машини, подмрежи и подобласти не винаги имат точен мнемоничен смисъл и е рисковано да бъдат ползвани за ориентир. Имената на областите обаче имат конкретно съдържание. В таблица 1 е даден списък на често срещани имена на области и съответстващите им видове организации или държави.

Пъленият списък от кодове за отделните страни по света се поддържа от нормата ISO 3166. Изтегляне на актуалното съдържание на списъка е възможно при изпълнението на следната команда:
 

Формат на съобщенията

Едно електронно съобщение по протокол SMTP представлява последователност от ASCII символи, формиращи единен пакет, в който са обособени две основни части - заглавна част и тяло на съобщението.

Полета в заглавната част

Полетата от заглавната част на едно електронно съобщение по протокол SMTP са следните:

• To: - електронен адрес на кореспондента;
• Cc: - адреси на получатели в смисъл "копие до";
• From: - електронен адрес на автора на съобщението;
• Reply-To: - адрес или списък от адреси, на които може да се върне отговор на едно съобщение;
• Date: - дата и час на изпращане на съобщението;
• Subject: - текст определящ предмета на съобщението;
• Received: - трасира маршрутизацията на съобщението;
• Return-Path: - указва адреса за връщане на съобщението;
• Message-Id: - уникален идентификатор за съобщението.

Протоколът SMTP е доста примитивен. Значителен недостатък е фактът, че чрез него се обменят данни в ASCII 7 бита, което означава, че едно съобщението може да съдържа само символи от англо-саксонската азбука. Това ограничение се преодолява от разширеният вариант на протокола SMTP(Extented SMTP, описан в документа RFC 1425), където се задава схема на обмен на съобщения в 8 бита. Допълнението позволява обмен на символи и от "горната" част на ASCII таблицата (букви с ударения, кирилица), но в зависимост от възможностите на кореспондентските МТА (Message Transfert Agent) агенти, т.е в зависимост от функционалните възможности на съответната Mail-сървър-клиент система.

Независимо от подобренията SMTP теоретично е ограничен в обмена само на текст и не предвижда средства за описание на конвертиращи методи. Нуждите на потребителите са наложили разработването на допълнителни програми, които преобразуват произволни файлови формати в 7 или 8 бита (uuencode, binhex). Така първоначално в Unix системите се появяват програмите uuencode и uudecode за конвертиране на файлове от и към 7 битов код. Версии на тези програми са достъпни и за MSDOS и Windows. Полученият преобразуван текст се транспортира като SMTP съобщение и подлежи на повторно преобразуване при получателя. Тези неудобства са наложили разработването на MIME(Multipurpose Internet Mail Extensions, описан в документи RFC 1521, RFC 1522) като формат на мултимедийно съобщение съвместимо с SMTP, с което се преодоляват два основни проблема - указва се методът на кодиране, структурата и типа на данните в съдържанието на съобщението. За различните платформи вече има значителен брой Mail-клиент приложения, които поддържат MIME (Elm - Unix, Eudora - Windows и MacOS, Netscape - Un ix, Windows и MacOS). Удобството тук е, че конвертирането на съдържанието на съобщението се извършва автоматично както при подателя, така и при получателя. С това обменът на документни файлове от типа Word например, престава да бъде проблем. Сходни възможности са реализирани и за метода BinHex.

Използване на електронната поща

Работата с електронната поща или нейното използване предполага преди всичко наличието на компютър с достъп до Internet мрежата. Характерът на връзката не е от съществено значение (кабел, модем). Втората предпоставка е наличие на собствена пощенска кутия (Mail box) , с което се определя и електронният адрес на потребителя. Третото важно условие е наличие на подходящ програмен продукт (Mail Client) , чрез който ще се редактират, изпращат и приемат съобщения.

Изборът на програмен продукт за електронна поща зависи от конкретната платформа. За системи, работещи под Linux изборът е вече направен, защото Mail приложението е част от операционната система. Съществува голямо разнообразие от програми за Windows и MacOS. Сред най-популярните и достъпни са Eudora и Mail приложението на Netscape. И двата продукта имат версии за IBM PC и Macintosh.

За среда Windows има разработени едно значително количество от програми за работа с електронната поща. Те могат да бъдат класифицирани по различен признак, като един от тях е начинът на разпространението им. Една част за freeware , т.е. за свободен достъп, друга shareware , т.е. с поделен достъп, третата група принадлежи на комерсиалните продукти.

Първите два вида са достъпни за копиране по Internet.

Програма freеware може да бъде използвана неограничено във времето. Спокойно може да се предоставя на колеги и приятели, но никой няма право да я продава или включва в друга програма, имаща комерсиално предназначение.

Програма shareware може да бъде копирана и разпространявана при същите условия, но използването й е ограничено във времето, наложени са ограничения върху някои функции или извежда по време на работа специална маркировка. След изтичане на заложения в програмата “пробен” период трябва, нормално, да се потърси начин за лицензиране на копието. Начинът е определен в регистрационна форма, съпровождаща програмата, където е посочена и цената.

В края на раздела FTP може да се потърси името на някой от по-известните FTP-сървъри. В съдържанието на главния индекс може да се намери месторазположението на търсена програма или по съдържанието на отделна директория (index.txt) да се избере онази, за която се преценява, че ще е най-полезна за конкретните нужди. Практиката показва, че файловата структура на FTP сървърите е сходна и Internet ориентираните приложения се намират в директории /pub/ .... /internet/ или /pub/ ... /win/mail/.

В последно време търсенето на отделни програмни продукти по Internet много успешно се осъществява с помощта на търсещите системи (Search Engine), достъпни за използване по WWW, например от www.yahoo.com.

В края на раздела "Netscape" може да се потърси името на някой от по-известните WWW сървъри.

Направеното отклонение по-горе се налага поради важността на проблема. Усвояване на работата с електронната поща предполага изучаване на основните й функции в конкретна програмна среда. За различните платформи приложенията са различни, но изпълняват еднакви функции. Една програма за обработка на електронна поща обикновено позволява изпълнението на следните действия:

• санкциониран достъп и четене на пристигащите съобщения;
• съхранение ранжиране на пристигащите съобщения по тематика, имена, адреси и др.;
• отговор и препращане на постъпило съобщение;
• редактиране и изпращане на собствени съобщения;
• присъединяване на външни обекти към изпращаните съобщения.

Комуникацията между кореспонденти по електронна поща обикновено се извършва с обмен на текст, графика, видео или комбинация между тях. Обмяната на текст, на избран език, може да бъде придружена от една на пръв поглед странна комбинация от символи и препинателни знаци. Те са предназначени да изразят определено емоционално състояние - "мимики" (Smileys). Тяхната употреба трябва, все пак, да бъде дозирана за да остава разбираемо едно съобщение. Имайки предвид, че Електронната Поща се превръща в почти официално средство за кореспонденция, то изпозването на "мимики" в официални или служебни писма е неприемливо. Относително пълен списък от възприети комбинации може да се намери в неофициалния речник на мимики (виж разделите IRC, NEWS).