|
Биографични бележки
Псевдоним на Димитър Христов Чорбаджийски (25.03.
1890, с. Турия, Старозаг. област -26.12.1967, София).
Учи в Старозагорската гимназия (до 1906). Завършва
Държавното художествено-индустриално училище в София (1913).
Участвува в Балканската и в I световна война. Гимназиален
учител по рисуване в Казанлък (1920-33). Специализира рисуване
в Париж (1929-30). След 1933 е на свободна писателска
практика. До смъртта си е председател на читалище "Искра" и
директор на Историко-етнографския музей в Казанлък. Член на
Върховния читалищен съвет (от 1938). Народен представител през
1959. За пръв път публикува карикатури и римувани злободневки
през 1907 във вестник "Балканска трибуна". Сътрудничи с
карикатури, хумористични стихотворения, епиграми, разкази,
фейлетони на списанията "Барабан", "Остен", "Жило", "Червен
смях", на вестниците "Слово", "Зора", "Искра" (Казанлък) и др.
Жизнерадостният народен хумор в творчеството на Чудомир
продължава фолклорната традиция на Хитър Петър, линията на
Вазовите "Чичовци", на хумореските на М. Георгиев и Елин
Пелин. Късите хумористични разкази, жанрово близки до анекдота
и фейлетона, имат изключителна популярност, която ги
приближава по функции до народната масова култура. Героите на
Чудомир - провинциални чудаци и зевзеци, дребни чиновници,
еснафи, селяни, са обрисувани с изобразителна
непосредственост. С хапливо-фамилиарното си опако волнодумство
те бранят своята свобода и индивидуалност от безпаметния,
безстрастен автоматизъм на лъжецивилизацията. Смехът на
Чудомир има своите корени в патриархалния български
демократизъм. Но той не остава само при провинциално-битовото
жизнелюбие, при "хумореската", а се превръща в ритуал, в
езически празник за тялото и душата. Специфичен за
творчеството на Чудомир е синкретизмът на писаното и
рисуваното слово. Той сам илюстрира разказите и фейлетоните
си, създава над 150 картини и множество рисунки, с които прави
самостоятелни художествени изложби. Чудомир е автор на
незавършената повест "Мама", на трудове по краезнание,
читалищно и музейно дело. Негови произведения са преведени на
румънски, руски, словашки, сърбохърватски, чешки и др. езици.
Псевдоними: Брей, Два пъти фан, Фанфан, Дели Димо, Ер малък,
Ъ, Максим Гладний, Мария Василева, Оскар Бум, Пилот,
Сечко-Бечко, Стрелец, Фанко Фтичката, Чанка-Чунга, Шлук и Яу,
Яу, Ч., Чуд. и др.
Обратно към: [
Чудомир][Лит.клуб] |