Публикуван беше доклада на Димитър Луджев до министър-председателя Филип Димитров от есента на 1991 г. за безконтролното източване на държавни средства зад граница от комунистическия режим и „приватизирането” им от номенклатурата на БКП. Макар и да няма последствия (за съжаление) от доклада той е важен документ, който разкрива механизмите, чрез които още преди рухването на комунистическия режим компартията полага основите за успешното трансформиране на политическата си власт в икономическа още в началото на прехода към демокрация.

Димитър Луджев е вицепремиер в коалиционното правителство на Димитър Попов (декември 1990 г. октомври 1991 г.) и министър на отбраната в кабинета на Филип Димитров до май 1992 г., когато подава оставка и напуска СДС.

Докладът е базиран на работата на Луджев в правителството на Попов, където оглавява правителствена комисия, разследваща държавните инвестиции зад граница, както е редица финансови злоупотреби на търговски и стопански фирми в края на управлението на БКП и в първите две години след 10 ноември 1989 г.

В част 1 от доклада (1-36 страници) са описани различни финансови процеси и операции, поставени с приемането на Указ 56 за стопанска дейност, с който още по времето на Тодор Живков през януари 1989 г. се разрешава създаването на частни фирми. Поставен е въпросът защо създателите на този документ са направили така, че задграничното инвестиране да остане ненаблюдавано и неконтролирано от страна на държавата? „Явно бързо настъпващите демократични промени в международната политическа обстановка и най-вече у нас са принудили тогавашната партийно-държавна номенклатура да вземе бързи и превантивни мерки за защита на собствените си интереси”, коментира Луджев.

Описана е съпротивата на генералните директори на различни външно-търговски организации (ВТО) за предоставяне на информация за дейността на задграничните им фирми и направените валутни инвестиции чрез тях.

„Ако направим равносметка за периода от 1 януари 1989 г. досега, се налага категоричния извод, че съзнателно или не в продължение на повече от две години практически не съществува контрол и няма абсолютно никакви ограничения от страна на държавата при инвестиране на средства в чужбина. Създадени бяха не от друг, а от самата държава условия за безконтролно и ненаблюдавано от българските фискални органи изтичане на валутни средства, а оттук на национален доход зад граница”, посочва в документа Луджев.

Той посочва, че без отговор остава въпроса кой как пере „мръсни пари” за бързото нарастване на външния дълг и за рязкото намаляване на валутните резерви по време на управлението на двете правителства на БКП/БСП начело с Андрей Луканов (февруари 1990 г. – декември 1990 г.). Днес, когато архивите са отворени, вече имаме отговор на този въпрос.

В доклада са посочени механизмите, по които ръководителите на различни ВТО, все хора от номенклатурата на БКП, са започнали прехвърлянето на валутни средства в създадени от тях паралелни фирми. „В момента голяма част от средната стопанска номенклатура провежда съзнателно линия за обезкръвяване на държавните фирми чрез прехвърляне на печеливши дейности и специалисти в частния бизнес”, се казва още в документа.

Дадени са конкретни примери с някои от българските задгранични фирми във ФРГ и в Австрия, създадени с решения на Валутната комисията при Политбюро на ЦК на БКП, регистрирали загуби за десетки милиони валута.

Посочени са и други неуместни инвестиции от страна на комунистическия режим, чрез създаването на задгранични фирми в Йордания и Гърция.

От направените ревизии е установени редица злоупотреби с финансови средства в други фирми зад граница. Отбелязано е и образуването на следствие от тогавашната Главна прокуратура на Република България за изясняване на някои от секретните проекти на Научно-техническото разузнаване в първо главно управление на ДС като „Монблан” и „Нева” чрез неявните фирми на ДЗУ в Стара Загора.

Димитър Луджев обръща внимание на тревожните данни за процъфтяващата спекула, финансови измами и кражби, хазарт и укриване на доходи. По отношение на бума на казина той отбелязва, че те функционират без правна регламентация, голяма част от печалбите им се укрива и не се заплащат данъци.

В доклада е засегнат и проблема за появата на кредитните милионери. И тук е посочена липсата на законодателство за ефикасен банков контрол. Това довежда до безконтролно финансиране на частни фирми без съответните гаранции и обезпечаване на кредитите. Даден е пример с отпускането на 150 млн. лв. на „Мултиинтернешънъл” (на Илия Павлов) от „Балканбанк” и търговските операции, извършени с този необезпечен кредит.

ПРЕМИНИ КЪМ ЧАСТ 2 - : Финансовото източване на задграничните фирми и следствията срещу някои престъпления на комунистическия режим.