Докладът Луджев. Част 1: Как компартията заграби държавните капитали зад граница

alt
Публикуван беше доклада на Димитър Луджев до министър-председателя Филип Димитров от есента на 1991 г. за безконтролното източване на държавни средства зад граница от комунистическия режим и „приватизирането” им от номенклатурата на БКП. Макар и да няма последствия (за съжаление) от доклада той е важен документ, който разкрива механизмите, чрез които още преди рухването на комунистическия режим компартията полага основите за успешното трансформиране на политическата си власт в икономическа още в началото на прехода към демокрация.

Димитър Луджев е вицепремиер в коалиционното правителство на Димитър Попов (декември 1990 г. октомври 1991 г.) и министър на отбраната в кабинета на Филип Димитров до май 1992 г., когато подава оставка и напуска СДС.

Докладът е базиран на работата на Луджев в правителството на Попов, където оглавява правителствена комисия, разследваща държавните инвестиции зад граница, както е редица финансови злоупотреби на търговски и стопански фирми в края на управлението на БКП и в първите две години след 10 ноември 1989 г.

В част 1 от доклада (1-36 страници) са описани различни финансови процеси и операции, поставени с приемането на Указ 56 за стопанска дейност, с който още по времето на Тодор Живков през януари 1989 г. се разрешава създаването на частни фирми. Поставен е въпросът защо създателите на този документ са направили така, че задграничното инвестиране да остане ненаблюдавано и неконтролирано от страна на държавата? „Явно бързо настъпващите демократични промени в международната политическа обстановка и най-вече у нас са принудили тогавашната партийно-държавна номенклатура да вземе бързи и превантивни мерки за защита на собствените си интереси”, коментира Луджев.

Описана е съпротивата на генералните директори на различни външно-търговски организации (ВТО) за предоставяне на информация за дейността на задграничните им фирми и направените валутни инвестиции чрез тях.

„Ако направим равносметка за периода от 1 януари 1989 г. досега, се налага категоричния извод, че съзнателно или не в продължение на повече от две години практически не съществува контрол и няма абсолютно никакви ограничения от страна на държавата при инвестиране на средства в чужбина. Създадени бяха не от друг, а от самата държава условия за безконтролно и ненаблюдавано от българските фискални органи изтичане на валутни средства, а оттук на национален доход зад граница”, посочва в документа Луджев.

Той посочва, че без отговор остава въпроса кой как пере „мръсни пари” за бързото нарастване на външния дълг и за рязкото намаляване на валутните резерви по време на управлението на двете правителства на БКП/БСП начело с Андрей Луканов (февруари 1990 г. – декември 1990 г.). Днес, когато архивите са отворени, вече имаме отговор на този въпрос.

В доклада са посочени механизмите, по които ръководителите на различни ВТО, все хора от номенклатурата на БКП, са започнали прехвърлянето на валутни средства в създадени от тях паралелни фирми. „В момента голяма част от средната стопанска номенклатура провежда съзнателно линия за обезкръвяване на държавните фирми чрез прехвърляне на печеливши дейности и специалисти в частния бизнес”, се казва още в документа.

Дадени са конкретни примери с някои от българските задгранични фирми във ФРГ и в Австрия, създадени с решения на Валутната комисията при Политбюро на ЦК на БКП, регистрирали загуби за десетки милиони валута.

Посочени са и други неуместни инвестиции от страна на комунистическия режим, чрез създаването на задгранични фирми в Йордания и Гърция.

От направените ревизии е установени редица злоупотреби с финансови средства в други фирми зад граница. Отбелязано е и образуването на следствие от тогавашната Главна прокуратура на Република България за изясняване на някои от секретните проекти на Научно-техническото разузнаване в първо главно управление на ДС като „Монблан” и „Нева” чрез неявните фирми на ДЗУ в Стара Загора.

Димитър Луджев обръща внимание на тревожните данни за процъфтяващата спекула, финансови измами и кражби, хазарт и укриване на доходи. По отношение на бума на казина той отбелязва, че те функционират без правна регламентация, голяма част от печалбите им се укрива и не се заплащат данъци.

В доклада е засегнат и проблема за появата на кредитните милионери. И тук е посочена липсата на законодателство за ефикасен банков контрол. Това довежда до безконтролно финансиране на частни фирми без съответните гаранции и обезпечаване на кредитите. Даден е пример с отпускането на 150 млн. лв. на „Мултиинтернешънъл” (на Илия Павлов) от „Балканбанк” и търговските операции, извършени с този необезпечен кредит.



alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

 

ПРЕМИНИ КЪМ ЧАСТ 2 - : Финансовото източване на задграничните фирми и следствията срещу някои престъпления на комунистическия режим.