Повечето хора знаят деня на пролетното и есенното равноденствие, съответно 21-22 март и 21-22 септември, когато денят е равен на нощта или светлата част от денонощието е равна на тъмната му част. Популярни са и другите две дати: на най-дългия и на най-късия ден - 21-22 юни и 21-22 декември.
Дълго време и аз си живех с това убеждение, че най-дългият ден е само един и най-късият също. Преди няколко години разбрах, че всъщност нещата стоят малко по-различно и наистина се впечатлих, когато един агроном ми каза, че най-дългите дни продължават цяла седмица, а и най-късите също. Когато слънцето застава в най-ниската си точка, то "заспива" за известен период, преди да се преобърне. И действително това преобръщане е плавен и постепенен процес.
Ето как стоят нещата, измерени в астрономическо време. Най-късите дни започват още от 18 декември, когато продължителността на деня е около 9 часа и 2 минути. Слънцето изгрява в 8 ч. без 8 минути и залязва в 5 ч. без 6 мин. През следващите няколко дена слънцето започва да залязва с няколко минути по-късно, но за сметка на това и изгрява с няколко минути по-късно. Така продължителността на деня е отново 9 часа и 2 минути. Така чак до 26 декември, когато слънцето изгрява в 8 ч. без 4 минути, а залязва в 5 ч. без една минута, и съответно продължителността на деня е 9 часа и 3 минути. Най-късите дни в годината продължават от 18 до 25 декември. И това не е всичко.
Още няколко дена слънцето изгрява с още една минута по-късно и от 29 декември чак до 8 януари то изгрява в 8 ч. без 3 минути. Денят обаче вече се увеличава, защото залезът настъпва с минута-две по-късно от предишните дни. И чак на 9 януари и изгревът започва да настъпва по-рано, и залезът - по-късно. Така че светлият ден се увеличава и от двете посоки, и значително по-бързо.