Ангина (тонзилит)

Зима е, студено е и все повече зачестяват грипоподобните състояния, протичащи с хрема и зачервено гърло, които обикновено отшумяват за няколко дни. Но понякога зачервяването на гърлото може да премине от безобидно състояние в сериозна инфекция. Много често нашите сливици от защитен орган могат да се превърнат във "враг"...

Сливиците от медицинска гледна точка представляват възли от лимфна тъкан с различна големина - от череша до гълъбово яйце. Разположени са от двете страни на гълтачния пръстен, като при напречен разрез много приличат на лимфни възли. Имат неравна повърхност с разположени вдлъбнати участъци по нея. В тях се наблюдават много лимфоцити, като неслучайно те са орган, който играе особено важна роля в борбата с попадналите в устната кухина микроорганизми.

Известно е, че при новородените има четири сливици в устната кухина. Две от тях са небните, които могат да бъдат забелязани отстрани на гърлото; третата сливица е назофарингиалната, която е нормална непатологична структура, като при порастването на децата изчезва. Процес, който се наблюдава между шестата и дванадесетата година и зависи изцяло от индивидуалните особености на детето. А четвъртата е т. нар. лингвинална тонзила, която е разположена в основата на езика. Хроничното възпаление на сливиците може да се разглежда като едно постоянно огнище, от което в организма проникват непрекъснато микроорганизми и техни обменни продукти. Това огнище става източник за възникване на редица заболявания и за образуването на неспецифична и специфична свръхчувствителност на организма.

Всъщност медицинският термин е остър тонзилит (от лат. език - tonsillitis: tonsilla - сливица и itis - окончание за възпаление). Ангината представлява остро инфекциозно заболяване на сливиците, което се характеризира с възпаление и увеличаване на лимфните възли. Наблюдава се най-често през студените месеци на годината и заболеваемостта е най-висока при децата между 3 и 7 год., тъй като те все още нямат добре изградена имунна система.

Характерни симптоми

• силни  болки в гърлото, дразнене и парене;
• зачервено гърло и увеличени тонзили, покрити с налепи;
• повишена температура;
• затруднения в дишането и гълтането, особено при по-малки деца;
• главоболие;
• болки в мускулите и ставите;
• лош дъх и липса на апетит;
• повръщане.

Как се предава заболяването?

Когато са налице предразполагащи фактори, тонзилитът много лесно може да бъде предаден от носител на вирусната или бактериалната инфекция. Такива фактори могат да бъдат: имунен дефицит (вроден или придобит), различни алергии, които създават особено благоприятни условия за развитие на ангина; локални фактори, като запушване на носа, което налага в по-голяма степен дишане през устните, не напълно отстранени сливици, гнойно съдържимо в тонзиларните крипти (вдлъбнатите участъци по повърхността на сливиците); нерационално хранене (еднообразна, бедна на белтъци, витамини и минерали храна), както и лоши санитарно-хигиенни условия. Но най-често инфекцията се предава по въздушно-капков път, като причинители на ангина могат да бъдат стрептококи и по-рядко стафилококи, пневмококи, бацил на Фриндлендер и др.

Видове тонзилит

В медицината е познато следното разделение на видовете ангина:

• катарална - една от най-леките форми на ангина, причинена от вирусна инфекция. Характеризира се със зачервено гърло, висока температура и налепи по сливиците.
• гнойна, която от своя страна се разделя на фоликуларна и язвено-некротична, за която е характерна некроза на сливиците, при което част от тях буквално пада и е свързано с изключителна болка за пациента.
• везикулозна - особен вид ангина, при която се наблюдава наличие на множество дребни мехурчета върху тонзилите и върху мекото небце. Много често те се пукат, като оставят малки язвички, подобни на афти.

Какво лечение се прилага?

Когато острият тонзилит е причинен от бактерии, тогава несъмнено се прибягва до антибиотици. Обикновено това се налага при язвено-некротичните ангини, като и всички гнойни ангини. Много важно е обаче антибиотикът и дозата да бъдат опеределени от специалист, защото проявата на самоинициатива с последващо самолечение би била абсолютно неуместна. Необходимо е да се вземе гърлен секрет, който да определи с точност причинителя на ангината. Специалисти препоръчват освен антибиотик да се вземат и локални антисептици, които да облекчат болките в гърлото (таблети за смучене, спрей за гърло). Важно е да се поема голямо количество течности, които обаче не бива да бъдат горещи. Защото парещите напитки смущават функцията на сливиците, разширяват се кръвоносните съдове, което от своя страна може да доведе до по-голямо разпространение на инфекцията. Не трябва да се забравят и прясно изцедените плодови сокове, които са богати на витамини и минерали.

Усложнения вследствие на заболяването

Най-неприятните усложнения са перитонзиларен и парафарингиален абцес. Перитонзиларният абцес се развива скоро след прекарана остра ангина. В повечето случаи при болния се наблюдават отново характерните симптоми като болки в гърлото и висока температура, въпреки че ангината е преминала. Но този път болката е значително по-силна, гълтането е нарушено, лимфните възли са силно уголемени, гласът става гъгнив и челюстта е схваната. Налага се да се направи разрез, за да се почисти гнойта, след което състоянието на пациента значително се подобрява.
Ако не се предприемат необходимите мерки, инфекцията от перитонзиларен абцес може да премине в парафарингиален абцес. Той може да бъде причинен от остро възпаление на сливиците, нараняване на гълтача от чужди тела, заболяване на зъбите, възпаление на слюнчените жлези.
Освен това могат да се развият и други болестни състояния, като възпаление на ушите (отит), лимфаденит (възпаление на лимфните възли, разположени по ръба на долната челюст и шията), ревматизъм, автоимунно заболяване на бъбреците, остеомиелит.

Кога е необходима хирургична интервенция?

Отговорът е еднозначен - когато острото възпаление на сливиците се превърне в хроничен проблем, независимо дали те са увеличени или не. Но решението за подобна интервенция не зависи само от един фактор. Обикновено са необходими множество изследвания, защото все пак сливиците са един от най-важните органи за имунна защита на организма. Освен лабораторни показатели се отчита и фактът за прекараните болестни състояния в рамките на една година - например, ако те са повече от четири и са протекли с висока температура, силни болки в гърлото, налепи по сливиците, и най-вече ако трудно се повлияват от предписаните антибиотици.