Кафето и неговите малки тайни

Най-популярната тонизираща напитка в света е открита случайно и дълго време е била забранявана от религиозните догми

Факт е, че кафето (от тур. kahve) е една от най-популярните напитки в света. Ако обаче си зададем въпроса какво точно представлява то, ще се изненадаме от разнообразните отговори, които можем да открием. Кафето е радост и почивка, повод за размисъл, вдъхновение и споделеност, прекрасен ритуал, време за приятелски разговор, за усмивка, или просто едно от нещата, без които не можем в ежедневието си. До такава степен сме приели кафето за даденост, за неразделна част от делника и празника ни, че рядко отправяме поглед към неговия произход и история.

Кафето

Откъде е произлязло кафето?

За родина на кафето се смята Етиопия, където то се среща и до днес като диворастящо растение. Но своята популярност кафето дължи не на родината си, а на държавата Йемен, откъдето започва триумфалното му шествие и завладяване на света. Все още дори и специалистите спорят за произхода на името на кафето. Някои смятат, че "кафе" се образува от арабското "кауе", което означава сила, енергия. Други го свързват с названието "кахва", идващо също от арабски и означаващо "вино". Третата версия е на база името на провинция Каффа в Южна Етиопия, където и до днес из горите се среща диворастящо кафе.

Първите сведения за кафето са открити в арабски източници, датиращи около 1000 г. от новата ера. Най-известният и считан за най-добър сорт кафе "Мока" е наречен на името на йеменското пристанище Мока, откъдето е тръгнало разпространението на кафето. Но преди арабите кафе започнали да пият не йеменците, а жителите на изчезналия по-късно град Джулфара. Тогава хората приготвяли напитката, варейки цели зърна и изсушени листа. Този начин на приготвяне се използва и до днес на някои места в Арабския полуостров. Бедуинското светло кафе "Далля" (по названието на медния съд. "Далля" ) и фурмите са бедуинските "хляб и сол", с които се посрещат желани и скъпи гости и до днес.

Първоначално разпространението на кафето ставало бавно. Използвали го главно като лечебно средство при слабост и умора. Арабите, стремейки се да съхранят тайната на своето откритие, отказвали да изнасят сурови семена кафе. Но многочислените ислямски поклонници, посещаващи Мека, бързо станали почитатели на любимото питие на местните. Скоро започнали да отнасят по родните си места и зърна кафе от Мека, наричайки го "ислямско вино". Дори поради особено засилилата се страст на арабите към кафето, през 1511 г. висшето ислямско духовенство създало в Мека "Съвет по кафето". На този съвет след дълго обсъждане било решено, че кафето развращава разума и чувствата на правоверните и ги отвлича от правата вяра. Кафето, както и виното, били забранени. Но не след дълго забраната, касаеща кафето, била постепенно и благополучно забравена.

Разпространението на кафето по света е съпроводено и с множество куриозни факти:

В средата на 16 век предприемчив арабин преплавал морето с голям запас сурови кафеени зърна и засадил първата кафеена градина на брега на Босфора. Начинанието му се увенчало с неочакван успех - ароматната напитка много се харесала на турците. Но както в повечето случаи, успехът ражда и врагове. Цялата отоманска столица се разделила на 2 лагера — единият на горещите привърженици на кафето, другият — яростно заклеймяващи го, обосноваващи се с това, че кафето е не друго, а коварен дар на дявола и е забранено от пророка. От 18 век гоненията били прекратени. Кафенетата веднага започнали да процъфтяват, придобивайки характер на обществени клубове, където на чашка ароматно кафе и сред упойващия дим от наргилетата правоверните обсъждали всякакви въпроси, най-често от политиката. Западна Европа също е превзета от кафето. Но тук нещата се развиват малко по-различно. Дълго време кафето оставало екзотична, скъпа и недостъпна напитка. Арабските търговци, опасявайки се от загуба на монопола си над търговията с този ценен продукт, много строго охранявали суровите зърна.

През 17 век  във Венеция се появява първото кафене, което е извън арабския свят и венецианските търговци създават първия европейски пазар за сурово кафе. Триумфалният поход на напитката нашир и надлъж европейския континент започва заедно с постепенно изграждащата се култура на кафенетата през 18 век.
Холандците били първите европейци, които успели да отгледат фиданка на кафеено дърво. Много търговци, пътешественици и дипломати се опитвали да откраднат и тайно да пренесат в Европа ценните семена. Едва в 1616 г. щастието се усмихнало на холандеца Петер ван дер Брок, който се занимавал с търговия в йеменското пристанище Мока. По-късно предприемчивите холандци създали и своя плантация кафе в колонията си на о. Цейлон (днес Шри Ланка).

Първото публично представяне на кафето във Франция e през 1664 г., когато на официален обед в Лувъра Людовик XIV го опитал за пръв път. Впоследствие кралят издал указ, с който одобрил харесалата му напитка. Но всъщност откритото появяване на кафето във Франция е няколко години по-късно, през декември 1669 г. Това време е свързано със сложна дипломатическа борба, която водели помежду си Франция и Турция.

Днес…

Използвани източници