Мирослав МИНЧЕВ
Тя се издига в южните покрайнини на
индийската столица, не е известно на колко
години е и не ръждясва.
Загадъчната
колона от Делхи представлява солиден железен
стълб с диаметър около 0.4 м, височина 7 м и
тегло 6 тона. Два надписа върху полираната снага
на монумента дават основание на специалистите да
определят приблизителна възраст от 1600 г., но
други оценки показват, че е възможно
легендарната колона да е съградена дори преди
4000 г. Първият текст е епитафия на индийския
цар Чандрагупта ІІ, починал през 413 г. сл. Хр.
В епитафията се казва, че в памет на царя тази
колона е отлята и поставена на планината,
наречена Краката на Вишну. Археолозите
предполагат, че тя е стояла пред храма на Вишну
в Алахабад и е била украсена отгоре с
изображението на свещената птица Гаруда. Според
втория надпис няколко века по-късно цар Ананг
Пал пренесъл колоната в Делхи. Свидетелство
за напреднала металургия в древността,
неръждаемата колона от Делхи показва удивителна
устойчивост на екстремално високи температури и
влажност през мусонния период. Изследователите
са озадачени не само от липсата на ръжда, но и
от химичния състав на паметника, изработен от
висококачествено желязо. Дори посредством
съвременните технологии желязо с такава чистота
може да бъде получено само чрез електролиза и в
много малки количества. Използваната преди поне
1600 години технология далеч надхвърля
предполагаемите възможности на индийските
майстори от времето на обединителя
Чандрагупта. Археометалургичните и спектрални
анализи на желязната колона показват наличието
на частици шлака, фосфор и отсъствието на сяра и
магнезий. Подобни характеристики се откриват в
състава и на подпорни греди в храма “Сурия” в
Конарак (град в крайбрежния щат Ориса) и на
желязната колона на храма “Моокамбика” в Колур,
разположен върху хълмовете Кодачадри по
западното крайбрежие. Железните конструкции
са устояли на времето, въпреки местоположението
си в райони, известни с влажният си климат,
ускоряващ процесите на корозия на металите.
Според д-р Р. Баласубраманиам посочените примери
доказват, че металурзите от епохата на Гуптите
(300-500 г. сл. Хр.) са произвеждали желязо със
специфични характеристики, устойчиво на
дълготрайно атмосферно влияние. В
потвърждение на хипотезата за голямата възраст
на артефакта от Делхи са откритите от
археолозите железни предмети в селището Раджа
Нал Ка Тила в долината на река Карманаса, окръг
Сонебхадра. Те са датирани към 1300-1200 г. пр.
Хр., четири столетия по-рано от предполагаемото
начало на желязната ера в Индия. Наличието на
толкова древни продукти на сложни технологии
според противниците на дарвиновата еволюция е
свидетелство за съществуването в прастари
времена на високоразвита цивилизация, свързана с
легендарния изчезнал континент Лемурия в
Индийския океан. На свой ред споделящите
теорията за палеоконтактите са убедени, че
желязната колона от Делхи е сакрален предмет,
оставен от посетили в далечни епохи нашата
планета братя по разум, за да ни напомня, че не
сме сами във Вселената.
