Православие и църква в България

	Още преди основаването на българската държава българите познавали юдаизма и християнството, но държали на своята езическа вяра. На Балканите те заварили и християнизирано население, и следи от вярванията на траките. Ханове от рода Дуло, Кубрат и Тервел били християни. Гоненията срещу християните често засягали и членове на ханските семейства. Така Омуртаг лишил от права сина си Енравота, а братът на последния, хан Маламир, го осъдил и на смърт! Законодателството на хан Крум изравнило по права и задължения прабългари и славяни, ала било необходимо нещо още по-силно, което да сплоти народа. И без това България била притисната от християнските империи на франки и византийци. Папата бил уведомен от пратеници на българския княз, че от преди десетина години "мнозина от българите станали християни". Покръстването (864- 865) имало важни за страната и народа последици. Княз Борис-Михаил умело се възползвал от съперничеството между Рим и Цариград (869- 870) и наложил обособена, вътрешно самостойна Българска църква. Тракийският орфизъм лесно се влял в християнството. Сравнително безболезнено преминали към новата вяра и славяните. Голяма била обаче съпротивата на болярите езичници, поради което Князът наредил да бъдат посечени цели 52 болярски рода (865). Не било лесно с един замах да се изкорени прабългарската вяра, изповядвана десетки векове наред. Върховен бог бил Тангра. В една своя беседа хан Омуртаг се позовал наогромната сила на боговете на българите. Каменните надписи изрично посочват, че ханът е от Бога поставен владетел на българите! Претърпелият поражение хан бивал свалян и убиван. Във връзка с покръстването княз Борис 1 (Михаил) изпратил 106 въпроса до папата. От тях узнаваме, че прадедите ни вярвали в лечебната сила на камъни и скали. Носели амулети за здраве; боготворяли чашата, меча и конската опашка - тяхно знаме открай време. Свещени животни били конят, кучето, грифонът. Извършвали жертвоприношения. От черепа на убития вражи вожд обковавали сребърна чаша за наздравици: летописците подробно описали случаите с Никифор 1 Геник и с пленения Балдуин. Българите имали определени дни и часове за сражения. Преди битка те правели жертвоприношения, изричали заклинания, пеели и играели бойни танци. Никога не оставяли убитите воини на полесражението.

     Главна заслуга за укрепване на християнството в България имало делото на светите братя Кирил и Методий. Сигурно били от български произход, защото не случайно византийският император Михаил ІІІ им казвал: "Вие сте солунчани, а солунчани всички говорят чисто по славянски." През 863 г. братята били натоварени с мисия в Моравия, за която подготвили славянска азбука - глаголица, превели и ред богослужебни книги.
През 867 г. римското гражданство начело с папа Адриан 11 тържествено посрещнало еветите братя и учениците им. Те носели мощите на свети Климент Римски и преведените от тях книги. Папата благословил направеното от тях. А след кончината на двамата братя имената им били включени в католическия църковен календар. Оттогава паметта им се почитала векове наред, и до наши дни.
     С посланието си от 30 септември 1880 г. папа Лъв XIII разпространил почитането на светите братя Кирил и Методий в цялата католическа църква по цялата земя, припомняйки събитията от преди хиляда години! Чествания на светите братя били устройвани от папите Пий XI (1927), Йоан XXIII (1963), Павел VI. Докато най-сетне през 1980 г. папа Йоан Павел II ги провъзгласи за покровители на Европа!
Западни извори твърдят, че пътят на светите братя за Моравия минал през България, където те разговаряли с българския княз. Най-вероятно това да е било така. Трябвало обаче да минат тринадесет години и много мъченичества и перипетии, докато учениците им били радушно приети в България (886-867) лично от Княза.
     Солунските братя и техните ученици, работили в България, били канонизирани ка
то Свети седмочисленици - Кирил, Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий*.
На светците, които просияли в България, отец Паисий посветил цял раздел в "История славянобългарска". "За някои светци има пространно житие - отбелязва той, - но тук написах накратко колкото да ги събера всички заедно в тая кратка историйца, за да знаят всички българи колко светци имат от българския род. Тук се написаха петдесет и осем, толкова се намериха." Освен тях просияли още борци и мъченици за вярата.

     През 917 г. цар Симеон успял да осигури самостоятелност и патриаршеско достойнство на младата българска Църква. Това още повече утвърдило България сред тогавашните европейски държави.
     Седалището на Патриаршията пребивавало в Преслав и Доростол, София и Воден, Мъглен, Преспа и Охрид. Възстановена била Патриаршията при цар Иван Асен II (1235) и просъществувала до 1393-1394 г., когато Патриарх Евтимий Търновски бил заточен от завоевателите. Българската знат, светска и духовна, се пръснала по света - едни били взети в плен от султана победител, втори избягали във Византия, трети намерили убежище на Запад, други - в Сърбия, в отвъддунавските княжества - Русия, Литва.
     През периода на робството (XIV-XIX в.) родната църква останала пазителка на вяра, род и език, просвета и книжнина. Българските духовници дейно участвали във всички освободителни борби на народа ни. Опазването на българщината се падало на църквите и манастирите...
     Българският Великден (1860) бил всенародно дело. Църковно-народен събор (1871) приел Устава на Екзархията. Високата порта утвърдила митрополит Антим I за пръв български Екзарх. Вселенският патриарх отлъчил българската църква.
     Според Търновската конституция (1879) "господстваща в България вяра е православно-християнската от източно вероизповедание". Екзархът се преместил от Цариград в Пловдив (1878 -1880), след това се завърнал в турската столица до 1913 г. До 1945 г. църквата била ръководена от Свещен синод с наместници. За Български Екзарх бил избран софийският митрополит Стефан (1945, 1948). Патриаршеското достойнство било възстановено през 1953 г. Пръв патриарх станал Пловдивският митрополит Кирил (1953 - 1971); От 1971 г. и досега (2001) - патриарх Максим.
Българската православна църква има 11 епархии и 59 околии, начело с митрополити в епархиите и архиерейски наместници в околиите; всяко наместничество (околия) има по 20-30 и повече енории.

Вероучението и култът
     Молитвата е духовно общение, беседа, разговор с Бога.
     Православният храм винаги е обърнат на Изток. Светият олтар се отделя от средната част на храма с преграда - иконостас, по средата с двойни "царски двери". На иконостаса се поставят по строг порядък свещените образи икони: най-отдолу - за събитията от Стария Завет; над тях "царските икони", включително на Исус Христос, Йоан Предтеча, Света Богородица и храмовите светии. Над тях - изображения на Господните и Богородичните празници и най-отгоре - на светите апостоли; петият ред е на светите мъченици, шествията на св. пророци и старозаветните патриарси.
7 са тайнствата - кръщение, миропомазване, причастие, покаяние или изповед, свещенство, брак и елеоосвещение. Постите са средство за борба срещу изкушенията: "Храната не ни приближава към Бога, защото нито ако ядем, печелим, нито ако не ядем, губим" (1 Кор. 8:8, 9). Годишно се събират около 200 дни на пост.
Празниците практически заемат всеки един от дните на годината. Три от тях са подвижни - Вход Господен в Ерусалим, Възнесение и Петдесетница; 9 празника са неподвижни.
     Най-почитан е Великден (Пасха), празник на празниците, тържество на тържествата; празнува се след пролетното равноденствие и пълнолуние. Десетте предшестващи седмици са посветени на събития и светци. Особено популярна в православието е 6-ата седмица - Връбница или Цветница: или Вход Господен в Ерусалим.
     На 40-ия ден след Възкресение се чества Възнесение Господне, на 50-ия - Петдесетница. Този ден се чества и като рожден ден на самата Църква.
     Сред неподвижните 9 църковни празника Рождество Христово (25 декември) се празнува три дни. "Бъдни вечер" е нощта срещу самия празник.
     След 12-те празника най-почитани са празниците на свети Йоан Кръстител - Еньовден (24 юни и 29 юни, датата на отсичането на главата му), деня на ап. Петър и Павел - Петровден (29 юни); Покров на Пресвета Богородица (1 октомври) и по-рядко Обрезание Господне (1 януари). От празниците на светиите най-популярни у нас са Никулден (6 декември), Ивановден (7 януари), Гергьовден (6 май), Димитровден (26 октомври) и Илинден (20 юли).


	Православието в България