Именник на българските владетели

680 - 700	хан Аспарух	Основател и пръв владетел на Българското ханство на Долни Дунав (680-700), син на Кубрат. След разпадането на Велика България с част от прабългарските племена се отправя на запад и достига устието на Дунав в областта Онгъл. През 680 разбива византийските войски, преминава Дунав и завладява земите от днешния Шумен и Велики Преслав до Черно море и от Стара планина до областта между Серет, Прут и Днестър.
700 - 721	хан Тервел	Български хан от династия Дуло. Вероятно син на хан Аспарух. Разширява българската държава; присъединява областта Загоре (на юг от Стара планина). Помага на византийския император Юстиниан II да завземе властта, за което получава титлата кесар. Разбива (708) византийците при Анхиало (днес Поморие). Сключва (716) с Византия мирен договор, уреждащ границите между двете държави и търговските им отношения. През 717 по силата на договора разбива арабите, обсадили Константинопол, и спира нахлуването им в Европа.
721 - 738	хан Кормисош	Български хан от династия Вокил. Поддържа мирни отношения с Византия
738 - 754	хан Севар	Български хан от династия Дуло.
454 - 760	хан Винех	Български хан от династия Вокил. Убит при вътрешни междуособици.
760 - 763	хан Телец	Български хан от династията Угаин. Води война с Византия, завършила с поражение; убит от боляри.
763 - 766	хан Сабин	Български хан от династия Вокил. Обвинен от боилите в предателство, избягва във Византия.
766	хан Умар
766 - 767	хан Токту	Хан от неизвестен български род. Убит при заговор.
767 - 768	хан Паган	Дава отпор на нахлулите византийски войски в долината на Тича (Камчия). Убит от слугите си край Варна.
768 - 777	хан Телериг	Стреми се да обедини славяните от българската група и да унищожи провизантийските групировка сред българската военноплеменна аристокрация. Поради вътрешни междуособици избягва във Византия.
777 - 803	хан Кардам	Укрепва държавата. През 792 при крепостта Маркела нанася поражение на византийците. Сключва договор с Византия, която се задължава да плаща данък на България.
803 - 814	хан Крум	Заменя обичайното право с официално законодателство. Завоюва Банат, Трансилвания (около 805), земите на запад от река Тимок с център Белград. Води успешни войни с Византия, приобщава към българската държава славяните по река Струма, около Сердика (днес София) (809), побеждава византийския император Никифор I Геник в битката при Върбишкия проход (811), разгромява византийската войска при Версиникия (813); превзема Одрин (813), Месамбрия (днес Несебър) и крепостта Дебелт (812). Умира внезапно при подготовката на нов поход към Константинопол.
814 - 831	хан Омуртаг	Син на хан Крум. Сключва 30-годишен мирен договор с Византия (815). Създава централизирана държавна организация. Разделя страната на комитати. През 827 и 829 след война с франките утвърждава българско господство над славянските племена тимочани, браничевци и абодрити. Воюва с хазарите. Строителна дейност: възстановена е разрушената от византийците столица Плиска, построени са аул на река Тича, дворец на Дунав и др.
831 - 836	хан Маламир	Български хан, син на хан Омуртаг. Негов близък помощник е кавхан Исбул. Предприема поход срещу Византия (превзема Пловдив). Продължава културната и строителна политика на баща си.
836 - 852	хан Пресиян	Български хан. Син на хан Звиница, внук на хан Омуртаг. След успешни военни действия срещу Византия Пресиян присъединява към България земите на славянското племе смоляни (в Западните Родопи), териториите от река Струма до Бяло море, Северна и Средна Македония и Южна Албания до Адриатическо море. Завършва военно-административната реформа на хан Омуртаг - България е разделена на 10 комитата.
852 - 889	княз Борис Михаил	Борис I (?-907) - български хан от 852 и княз (864-889). Син на хан Пресиян. През 862-863 - сключва съюз с Лудвиг Немски и преговаря с него за приемане на християнството в България от римската църква. За да разруши съюза, Византия в коалиция с Великоморавия, Хърватско и Сърбия през 863 започва война срещу България. Българските войски са разбити и по силата на мирния договор Борис I е задължен да приеме християнството от Константинопол. През 864 е покръстен тайно с християнското име Михаил. Приема учениците на Кирил и Методий (886) и въвежда в България славянската писменост. През 889 се оттегля в манастир. Наследен от Владимир. Канонизиран от Българската църква (преди 913) и възвеличен в много произведения на старобългарската литература.
889 - 893	княз Владимир	Син на княз Борис I. Установява връзки с германското кралство за възможен съюз срещу Великоморавия. Опитва се да откъсне България от влиянието на Византия и да възстанови езичеството. Свален от престола и ослепен по нареждане на княз Борис I.
893 - 927	цар Симеон	Български княз от 893 и цар от 913. Син на княз Борис I, брат на княз Владимир. Получава блестящо образование във Византия (учи в Магнаурската школа). Води успешни войни. 894 - разбива византийските войски край Одрин. 896 - след битката при Булгарофигон принуждава Византийската империя да сключи мирен договор. 904 - нов договор урежда териториалното разширение на България в Южна Македония и Южна Албания. 913 - българската войска достига Цариград и го обсажда. 914 - българската войска превзема Адрианопол (днес гр. Одрин). 917 - при река Ахелой Симеон I разбива организираната от Византия антибългарска коалиция; победа над византийските войски при Катасирти. 920 - в територията на българската държава са включени земи до Дарданелите. 923 - отново е пред стените на Цариград. 924 - сръбската държава е подчинена и превърната в българска провинция. 927 - в избухналата между българи и хървати война българската войска е разбита. Симеон I получава сърдечна криза и умира. По време на царуването на Симеон I България достига най-голяма политическа мощ и териториално разширение. Разцвет в развитието на архитектурата и изкуството. Средище на монументалното строителство става столицата Велики Преслав. Златен век на българската култура. Симеон I покровителства Плисковско-Преславската книжовна школа и Охридската книжовна школа, сам се занимава с книжовна дейност: прави подбор на избраните слова и поучения на византийския църковен писател Йоан Златоуст, съставя сборника "Златоструй" и 2 сборника, известни като Симеонови сборници. Някои автори отъждествяват Симеон I с Черноризец Храбър.
927 - 970	цар Петър І	(?-969) Син на цар Симеон I. В началото управлява с помощта на вуйчо си Георги Сурсубул. През 927 сключва мир с Византия, скрепен с брак с внучката на византийския император Роман I Лакапин - Мария; призната му е титлата цар, а на българския църковен глава - патриарх. При управлението на Петър I България води войни с унгарците, губи част от отвъддунавските си владения, отслабва икономически и политически; появява се богомилството. През 968-969, подтикван от византийския император Никифор II Фока, киевският княз Святослав I предприема 2 похода на юг от Дунав. Разтревожен от опасността, надвиснала над България, Петър I получава сърдечен удар, оттегля се в манастир. Канонизиран от Българската православна църква.
970 - 976	цар Борис ІІ	Български цар. Син на цар Петър I. През 971 е пленен от византийците и отведен в Константинопол; получава званието магистър. При опит за бягство към България (около 976-77) е убит по погрешка от българската погранична стража.
976 - 1014	цар Самуил	Български цар, син на комит Никола. Управлява заедно с братята си Давид, Мойсей и Арон, а след смъртта им и пленяването на Роман - еднолично. Премества столицата в Преспа, по-късно - в Охрид. Началото на 976 - започва борба за независимост на българската държава. 983 - превзема Лариса. 986 - нанася поражение на византийския император Василий II в прохода Траянови врата и освобождава от византийска власт Източна България. 996 - стига до Пелопонес; разбит при река Сперхей. 998 - отнема от сърбите областта Зета и Требине. Умира от сърдечен удар, когато вижда ослепените по заповед на Василий II Българоубиец пленени български войници след Беласишката битка.
1014 - 1015	цар Гаврил Радомир	Български цар, син на цар Самуил. Участва в битките при река Сперхей (997) и планина Беласица (1014). Продължава войната с Византия. Убит от братовчед си Иван Владислав.
1015 - 1018	цар Иван Владислав	Син на Самуиловия брат Арон. Убива братовчед си Гаврил Радомир и завзема властта. Продължава борбата срещу Византия. Убит при обсадата на Драч. След неговата смърт България постепенно е завладяна от Византия.

1186-1196	цар Иван Асен І	Брат на цар Петър II и на цар Калоян. Един от основателите на Второто българско царство (виж въстание на Петър и Асен). През 1190 разбива византийските войски в Тревненския проход, присъединява Белградска и Браничевска област (1195), освобождава Сердика (днес София) и по долината на Струма стига до Източна Македония, превзема Сяр (1196). Убит от Иванко в резултат на заговор, подпомогнат от Византия.
1186-1197	цар Петър ІІ	Петър II, Теодор, Калопетър (?-1197) - български цар (1186-90 и от 1196). Заедно с брат си Иван Асен I организира въстание за освобождаване от византийско иго. Коронясан за цар в Търново. Около 1190 получава апанажно владение в областта на Велики Преслав, като запазва всички белези на царската власт. След убийството на цар Иван Асен I от Иванко (1196) Петър II освобождава Търново и царува самостоятелно. Привлича в управлението най-малкия си брат Калоян. Убит при болярски заговор.
1197-1207	цар Калоян	Брат на цар Иван Асен I и на цар Петър II. Продължава действията за освобождението на българските земи от византийско иго, присъединява Македония, Северна Тракия, Варна (1201); разбива унгарските войски (1203) и връща на България Белград и Браничево; побеждава латинците при Одрин (14 апр. 1205). Кореспонденция с папа Инокентий III. Тържествено коронован от папския пратеник кардинал Лъв за рекс (крал) (ноем. 1204). Убит при заговор по време на обсадата на Солун. Погребан в търновската църква "Свети Четиридесет мъченици".
1207-1218	цар Борил	Сестрин син на Асеневци. Узурпира престола, в резултат на което другите претенденти Алексий Слав и Стрез се отцепват от централната власт; води неуспешни войни с Византия; противник, после съюзник на Латинската империя. През 1211 свиква църковен събор против богомилите. Свален от Иван Асен II и ослепен.
1218-1241	цар Иван Асен ІІ	Син на Иван Асен I. Заема престола, като отстранява Борил с помощта на руски и кумански дружини. Чрез брака си с маджарската принцеса Ана Мария сключва мир с Унгария и присъединява Белградска и Браничевска област. Поддържа мирни отношения с Епир и Латинската империя. Разбива епирския владетел Теодор Комнин в Клокотнишката битка 1230. България достига най-голямото си териториално разширение (с излаз на 3 морета - Бяло, Черно и Адриатическо). Покровителства външната и вътрешната търговия, сече първите златни монети. През 1235 възстановява православието и Търновската патриаршия.
1241 - 1246	цар Калиман І Асен	Син на Иван Асен II. Поради малолетието му управлява регентство. Убит вероятно при държавен преврат.
1246 - 1256	цар Михаил ІІ Асен	Син на цар Иван Асен II от брака му с Ирина Комнина. Поради малолетието му през първите години управлява регентство. При Михаил II Асен България загубва Западна Тракия, Родопите и Македония, Белградска и Браничевска област. Сключва договор с Дубровник (1253), води война с Никейската империя (1254-55). Убит от братовчед му Калиман II при заговор.
1256 - 1257	цар Калиман ІІ	Син на севастократор Александър. Внук на Иван Асен I. Организира заговор срещу Михаил II Асен и лично убива царя. Загива при неясни обстоятелства.
1257 - 1277	цар Константин Асен (Тих)	Възкачил се на престола с подкрепата на голяма част от българското болярство след междуособиците през 1256-57. През 1257 сключва мирен договор с Никейската империя; води война с унгарците (1259-61), загубва част от северозападните български земи. През 1260-63 разбива претендента за българския престол Мицо Асен. Воюва с Византия - през 1263 Византия превзема Месамбрия (днес Несебър) и Анхиало (днес Поморие), и от 1273 - с татарите. През 1277 избухва въстанието на Ивайло; Константин Тих Асен загива в сражение с въстаниците.
1278 - 1279	цар Ивайло	Ръководител на въстание в България - въстаниците прогонват татарите, разбиват войската; убит е предвождащият я цар Константин Тих Асен. Началото на 1278 - царица Мария пуска въстаническата войска в Търново, омъжва се за Ивайло и го провъзгласява за цар; в негово отсъствие по време на военните действия с татарите болярите допускат на престола Иван Асен III. 1279 - Ивайло нанася поражения на византийските войски и Иван Асен III избягва във Византия; престолът е зает от Георги I Тертер. 1280 - Ивайло търси спасение при татарите, където по време на пир е убит по заповед на хан Ногай.
1279 - 1280	цар Иван Асен ІIІ	Внук на Иван Асен II. Емигрира с баща си Мицо Асен във Византия. През 1278 се оженва за Ирина - дъщеря на византийския император Михаил VIII Палеолог; провъзгласен за български цар. През 1279 влиза в Търново. В началото на 1280 се установява в Константинопол; получава титлата деспот.
1280 - 1292	цар Георги І Тертер	Български цар, основател на династията Тертеровци, водач на болярската опозиция срещу Иван Асен III в Търново. Опитва се да активизира българската външна политика чрез преговори с Неаполитанското кралство и папството с антивизантийска насоченост. След татарските нашествия (1281, 1285) Георги I Тертер е принуден да се признае за васал на хан Ногай и да даде дъщеря си за жена на сина му Чака. В Белградско и Браничевско се обособяват като независими владетели Дърман и Куделин, във Видинско - Шишман, в Средногорието - Смилец. Около 1292 избягва във Византия. След възкачването на Тодор Светослав на престола (1300) се връща в България.
1292 - 1298	цар Смилец	Заема престола с помощта на татарския хан Ногай след бягството на Георги I Тертер във Византия.
1299 - 1300	цар Чака	Син на татарския хан Ногай. Убит при заговор, организиран от Тодор Светослав.
1300 - 1322	цар Тодор Светослав	Син на Георги I Тертер. Слага край на татарската хегемония в България (1300). Нанася поражение на византийците при река Скафида (1303). Възвръща областта между Източна Стара планина и Странджа. Сключва траен мир с Византия, скрепен с брак.
1322 - 1323	цар Георги ІІ Тертер	Български цар, син на цар Тодор Светослав. Води война с Византия за освобождаване на Пловдивска област и Родопите. Умира внезапно.
1323 - 1330	цар Михаил ІIІ Шишман	Син на видинския владетел Шишман, до 1323 деспот и владетел на Видин. Намесва се активно във византийските династични борби. Сключва с византийския император Андроник III Палеолог договор, насочен срещу сръбското разширение в Македония. Убит в битката при Велбъжд
1330 - 1331	цар Иван Стефан	Син на Михаил III Шишман Асен. Заговор от 1331 начело с Иван Александър Асен го лишава от престола. Избягва в Сърбия. От 1332 живее в Дубровник. По-нататъшната му съдба не е известна.
1331 - 1371	цар Иван Александър	Воюва с Византия; възвръща земите между река Тунджа и Черно море (след битката при Русокастро, 18 юли 1332), използва византийските междуособни борби, за да получи (1344) Пловдив и 8 крепости в Родопите. Води военни действия срещу унгарската експанзия срещу Видинското царство (1365-69) и срещу граф Амадей VII Савойски при похода му към Българското черноморие (1366-67). Фактически разделя държавата между синовете си Иван Шишман и Иван Срацимир. Покровител на книжнината и изкуствата. Търговски отношения с Венеция, Дубровник, Генуа. Прави дарения на църкви и манастири. Изографисан в Бачковския манастир, в църквата край с. Иваново, Русенско, изображения в Манасиевата летопис, Иван-Александровото евангелие.
1356 - 1397	цар Иван Срацимир във Видин	Владетел на Видинското царство. Син на Иван Александър Асен от първата му съпруга Теодора. През 1388 става васал на турския султан. След Никополската битка (1396) е пленен от султан Баязид I и отведен в Бурса, където умира.
1371 - 1395	цар Иван Шишман в Търново	Владетел на Търновското царство. Син на Иван Александър Асен от втората му съпруга Сара-Теодора. След битката при Черномен 1371 става васал на турците, а сестра му Тамара - съпруга на Мурад I. Постепенно завладява Тракия; щедро дарява Рилския и Витошкия манастир. През 1387 отхвърля османската зависимост след битката при Плочник, но след похода на Али паша в Северна България и падането на Дръстър (Силистра) през 1388 отново е принуден да се признае за васал. След падането на Търново (17 юли 1393) резидира в Никопол; през 1395 е пленен и обезглавен по заповед на Баязид I. Оставя трайни следи в народната памет.

1879 - 1887	княз Александър І Батенберг	Първият княз на България, генерал от българската армия (1879), хесенски принц. Син на принц Александър фон Хесен и на Юлия Хауке, графиня Фон Батенберг. Като офицер от руската армия участва в Руско-турската освободителна война. Отменя конституцията (1881-83) и установява т.нар. режим на пълномощията. Застава начело на Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Главнокомандващ българската армия в Сръбско-българската война 1885. Детрониран от офицери русофили, върнат на престола, но под натиска на Русия принуден да абдикира. Погребан в София в мавзолей.
1887 - 1918	княз, цар Фердинанд І	Германски принц, български княз (от 25 юни 1887) и цар (22 септ. 1908 - 3 окт. 1918). Син на княз Август, австрийски генерал, и на княгиня Клементина, дъщеря на френския крал Луи Филип. През 1893 сключва брак с княгиня Мария-Луиза Бурбон-Пармска. След провъзгласяване независимостта на България през 1908 Фердинанд I е обявен за цар. Повторно сключва брак с Елеонора фон Рейс Кьостриц. До 1912 се стреми да бъде в добри отношения с руско-френския съюз; търси доброжелателството и на Великобритания, Австро-Унгария, Италия. През 1913-15 под влияние на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към австро-германския блок, към който България се присъединява (1915). По време на царуването му България претърпява 2 национални катастрофи - в Междусъюзническата война 1913 и в I световна война 1914-18. Абдикира на 3 окт. 1918 в полза на сина си Борис III. До смъртта си живее в гр. Кобург, Германия, и получава пенсия от германското правителство.
1918 - 1943	цар Борис ІIІ	Почетен член на БАН (1938). Син на цар Фердинанд I и на княгиня Мария-Луиза, брат на княз Кирил Преславски. През 1930 се оженва за принцеса Джована Савойска (царица Йоанна), дъщеря на италианския крал Виктор Емануил III. Разцепва Военния съюз, отстранява от власт организаторите на Деветнадесетомайския преврат. Засилва ролята на монархическата власт. Присъединява България към Тристранния пакт, но не изпраща войски на Източния фронт. От началото на 1943 прави опити за преориентация към Великобритания и САЩ. Не изпраща евреите - негови поданици, в Германия, с което ги спасява от унищожаване. Умира при неизяснени обстоятелства. Погребан в Рилския манастир. Наследен от сина си цар Симеон II.
1943 - 1946	цар Симеон ІI	Син на цар Борис III и на царица Йоанна. Заема престола след смъртта на баща си. Поради непълнолетието му монархическата власт се упражнява от регенти. След обявяването на България за народна република (15 септ. 1946) живее в изгнание. Установява се в Египет, след 1951 - в Испания. Следва право и политически науки в Мадрид. Завършва Военната академия "Вали фордж" в САЩ. През 1996 се завръща в България след 50-годишно изгнание. През 2001 се установява в България и създава Национално движение Симеон Втори, което печели парламентарните избори за ХХXIX народно събрание. От 24 юли 2001 е министър-председател на България.

	Първа българска държава